Мечтателите винаги са нещастни,защото не могат да оценят мига, смята младата поетеса

Приятелка я съветва, че е по-добре стиховете ѝ да стоят непродадени в книжарницата, от колкото просто да пълнят тетрадките й

Нина е едно от лицата, които щом видим по улицата,се усмихваме. Абитуриентка тази година, тя завещава на всички ни първата си стихосбирка "Жар-птица". Седнеш ли да си говориш с нея или да четеш поезията ѝ, по нищо не би могъл да разбереш крехката ѝ възраст, но както казват - не годините са важни, а насъбраният опит. Младата поетеса застана пред Аня Петрова, за да разкаже за КАПАНА.БГ какво я вдъхновява, защо макар и заминаването си в Англия, иска да се върне в България и  какво му трябва на човек, за да е позитивен.

Кога започна да пишеш и защо?

Спомням си, че в училище началната ми учителка много често ни даваше да пишем разкази за домашно. Всички деца се оплакваха от това ,но аз нямах търпение да се прибера вкъщи и да започна да си измислям истории.Моите разкази винаги бяха много дълги и увлекателни и госпожата ме канеше да ги прочета пред черната дъска.Когато приключех с четенето,моите съученици ми ръкопляскаха,може би не толкова впечатлени от самата история,колкото от обема,защото за един второкласник бе необичайно да пише с удоволствие по двайсетина страници.Тогава пишех, защото един вътрешен тласък ме караше да изобразявам идеите си чрез думи.Сега правя същото,но освен идеи прибавям опит,чувства,задълбочаване във философската страна на живота.

Какво те вдъхновява сега?

Може би е малко разочароващо да го призная, но в момента не изпитвам никакво вдъхновение. Когато човек издаде книга, в него се поражда усещането, че всички чувства, които е изпитвал, са вече излети и му трябва време преди да събере нови такива. Чувствам се чиста и празна от към чувства,защото всяко безпътно усещане вече е намерило своето кътче в страниците на книгата ми.Това, което ме вдъхновяваше, бяха насъбралите се в мен емоции– положителни или отрицателни. Те често бяха свързани с любов и болка. Просто знаех, че моят начин да обуздая душата си,е да напиша нещо,с което да се освободя от бушуващите в нея страсти. Както казвам в едно мое стихотворение - „Да пиша стихове е моят начин да се моля“.  

Как пишеш?

Нямам точно определено време за писане,но винаги ми е гузно, когато се събудя посреднощ и в просъницата си създавам художествени текстове.Тогава толкова ми се спи, че нямам енергия да стана и да ги напиша. Така много стихове и разкази са си заминали от съзнанието ми, преди да бъдат изразени в тетрадката. Понякога започвам да пиша, просто защото ми е скучно. Започвайки да решавам задачи по математика,например,ми се е случвало да пропиша от отегчение.Знаете,че поетите рядко са влюбени в числата.Пиша на ръка и винаги си нося тефтер със себе си, за да може ако нещо ми хрумне, да го надраскам веднага. Не мисля, че един поет трябва да си има определено време за писане. Както казва Тото в една песен- «Любовта никога не идва навреме».Така е и с поезията.Може да си много зает,но ако нещо в теб напира да се прояви във вид на творчество,ти няма как да му го забраниш,освен ако не си жесток към душата си.

Как реши да издадеш стихосбирка?

Това е последната ми година в България, преди да замина да уча в Англия. Родом съм от Батак, но по-голямата част от поезията ми се разви и превърна в стойностно изкуство именно в Пловдив. Стиховете в стихосбирката ми са написани в период от три години, т.е. от 15 до 18 годишна възраст, а при всеки тийнейджър това са доста бурни години. Сега съм в последната година от своето юношество и знам, че това време никога няма да се върне. Исках с тази стихосбирка да изразя благодарността си към всички хора,които са ме дарили с вдъхновяващи емоции. Желаех да оставя нещо красиво от себе си на тях и на родината си. Друга мотивация беше, че хората много рядко си казват, че се обичат, а това е голяма грешка според мен.Стихосбирката „Жар-птица” е посветена на моите родители и тя е моят начин да им кажа,че моята любов към тях е безкрайна,защото те са хората,на които дължа най-ценното нещо,което притежавам-живота си.

 Как се чувстваш като млад творец в България?

Осъзнавам, че младите творци в България често остават недооценени и няма голяма публика за тях.Сигурно и тази стихосбирка,като много други,ще е глас в пустинята. Ще предизвика временно внимание, но после ще си остане по книжарниците. Все пак, това не ме обезкуражава, защото в крайна сметка моята главна цел не е да стана известна,а да изразя душата си със смелост и увереност.Както веднъж каза една моя приятелка: „По-добре стиховете ти да стоят непродадени по книжарниците,отколкото да пълнят тетрадките ти.” Аз вярвам,че ще съм си свършила работата в момента,когато някой непознат случайно попадне на моята стихосбирка,отгърне я и си каже”Това съм аз.” Знаейки,че има хора,които се откриват в моята поезия,се чувствам вдъхновена.Ние не сме самостойни и колкото по-често откриваме себе си в мислите на другите,толкова повече се уверяваме,че самотата е илюзия.Аз ще бъда другар на всекиго,който надникне с добронамереност в душата ми.Знам,че в България има много стойностни хора и макар,че много от тях емигрират,родината ни не спира да ражда все повече и повече даровити деца.

 С тази крачка да издадеш стихосбирка се изпепели или възроди?

По-скоро се изпепелих. Както вече споменах,изразих всичко, което исках и сега усещам само едно несломимо спокойствие в мен. Това е както тъжно, така и радостно. Тъжно, защото го няма този вътрешен порив да пиша, макар и да съм сигурна,че той някога ще се върне. Хубаво, защото исках да направя тази крачка и смятам, че това беше най-правилният момент. От тук нататък следват много промени в моя живот и надявам се,нови успехи.В момента,в който книгата ми стана реалност,аз прецених,че е време да забравя за нея.Тя е само подготовка за нещо велико,за което ще работя цял живот.Едва последната страница,която напиша в живота си,ще бъде достойна да остане завинаги в историята на литературата.Последният дъх е подготовка за смъртта,но целият живот е подготовка за безсмъртието.За момента, аз съм една жар-птица,която лежи в пепелта си и очаква да се самосъздаде отново.

Защо заминаваш за Англия?

Главната причина е образованието, защото това, което искам да уча,е отново свързано с изкуство – режисура. За мое съжаление, в България това може да се учи само на две места и то не на достатъчно добро ниво.В Нов български нямат традицията за изучаване на режисура, а НАТФИЗ е прекалено консервативен. Първият вариант ми се струва прекалено комерсиален, а вторият – твърде закостенял. Трябва да има баланс между свободомислие и традиции, който за съжаление не мога да открия тук. Моето убеждение е, че за изкуството няма граници и то се твори отвъд времето и пространството,а не на територията на една или друга държава. Вярвам, че някой ден ще се върна да снимам филм тук, за да дам качествен принос за Българското кино. Не отивам с ясната цел да избягам, а да получа най-доброто, което мога и да го предам на страната ни. Идвам от най-българския град – Батак.Паметта на миналото е присъствала в живота ми винаги, под формата на белите кости в Старата църква,историите за кървави реки, които са текли с дни и труповете по улиците, разкъсвани от кучетата,стената в музея,изписана отгоре до долу с имената на загиналите в Баташкото клане. Моят град се слави със зловеща история, поради което в поезията ми често присъства един тягостен елемент на мистерия и отчаяние.Научена съм да се гордея с безстрашието на предците си,произхода и историята на рода си.Хората със слаби корени са тези,които не изпитват нужда да се връщат.При мен това просто няма как да се случи-най-малкото защото пиша стиховете си на български.Моите слова са моят корен.

За какво мечтаеш?

Не съм от хората, които споделят своите мечти, защото те са твърде илюзорни и могат лесно да си тръгнат в момент на отчаяние. Ако си пожелаеш нещо пред хората,част от романтиката се изхабява.Преди две години си бях купила стъклена тубичка с надпис „Вълшебен прах.” На етикетчето пишеше,че ако си пожелаеш нещо и духнеш зеления брокат срещу вятъра,желанието ти ще се сбъдне.Бях планирала да направя това в един момент,но после го отложих за друг,по-специален,и така безброй пъти. И до ден днешен тази тубичка виси на връвчица над рафрта ми с книги.С някои мечти се случва същото-просто предпочитаме да ги гледаме как сияят,вместо да ги тласкаме във ветровете.Така те никога няма да престанат да ни очароват с блясъка си. Понякога един нереализиран копнеж е това,което ни вдъхновява да създаваме изкуство.Несбъднатите ми мечти са страници в стихосбирката ми. Смятам, че са по-истински в тази си форма,от колкото ако се бяха реализирали. Освободих се от навика си да мечтая и се научих да живея за мига ,защото животът ми сам по себе си е една красива мечта.Предполагам,че е необичайно за един поет да не бъде идеалист,но за мен това е просто една стъпка към по-висша форма на съществуване-благодарност и обич към настоящето.

Кое те прави толкова позитивна?

Това, че съм позитивна е свързано със силата и волята ми да изплавам над болката си. Не съм религиозна,но съм вярваща.Вярвам,че Бог ми помага във всеки един момент да откривам доброто около себе си.За мен идеалистите и мечтателите са хора,които опропастяват живота си.Позитивното, доброто – то просто се научава да живее в теб, ако му позволиш, а не ако се опиташ да го придърпаш към себе си,да го подчиниш и да го затвориш в сърцето си,а после и себе си в него.Доброто и злото не са откъслечни понятия,те са в контакт едно с друго,захранват се и се обогатяват взаимно.Много често съм откривала доброто в навид безпринципните хора и съм съзрявала ужасяваща празнота в достойните.Да бъдеш поет означава да вървиш по света с нагласата,че винаги има нещо повече от това,което виждаме.Да не се страхуваш да разтваряш бездни и да скачаш в тях.Да позволяваш на крилете ти да поникнат,когато си готов за това и да падаш безкрайно надолу,отново само когато си готов за това.Моят позитивизъм идва и от способността ми да се ровя във всички възможни пластове на човешката душа.Аз знам,че в най-дълбокия от тях винаги се крие вратичка,която поезията ми може да отключи.Какво живее зад нея?Всеки сам открива себе си.

С "Една гореща нощ с Тангра Мега Рок" продължават тържествата по повод 9-годишнината на медията. Всъщност, датата, на която е официалният рожден ден на радиото е 4-ти април. Да го посрещнат в Пловдив решават култовите водещи Васил Върбанов и Александър Бояджиев. В легендарния клуб Петното на Роршах, двамата основни водещи на рок радиото ще представят специална музикална програма в петък, на 3-ти април.

Голямото парти на Радио Тангра Мега Рок ще започне в 21:00, за да продължи и в малките часове на 4 април. Организаторите обещават да нажежат атмосферата до точка на кипене.

"Не очаквайте торта, конфети и гирлянди." - предупреждава Васил Върбанов, по-ниският на снимката.

"За първи път ще правим подобно нещо. От години имаме много приятели и слушатели в Пловдив. Ето, че най-после, ще имаме възможност да се срещнем очи в очи с някои от тях и да споделим няколко бири и парчета заедно." - допълва водещият, който ще представи селекция с широк спектър.

"Нещо типично за духа на нашето радио – от Cockney Rebel и The Who, през Motorhead и Sex Pistol, Nick Cave и Black Rebel Motorcycle Club, та чак до Бичето и Six Feet Under...".

В същото време, Александър Бояджиев, който е и вокалист на Last Hope, ще представи разрушителна хардкор серия на долното ниво в клуба.

Густо, майна, ТАНГРА МЕГА РОК! 

В първата лекция от курса „Въведение в съвременното изкуство“ от 14 до 17 часа тази събота в Lucky Дом на киното в Пловдив, лекторът Весела Ножарова ще обясни теории и концепции за историята и еволюцията на съвременното изкуство. Тя ще представи различни термини, техники, материали и направления и ще ни помогне да изградим собствена методология как да гледаме и разбираме съвременното изкуство. Лекцията ще даде основна информация за това какво всъщност се разбира под термина „съвременно изкуство“ и ще представи основните му направления и автори. Лекторът също така ще въведе ключови понятия и ще разкрие спецификата на историческия контекст, в който възниква това изкуство. Тази първа въвеждаща лекция ще подготви публиката за предстоящата информация, която ще поднесат следващите събития от курса. 

Първото пловдивско издание на курса „Въведение в съвременното изкуство” ще се състои от пет лекции на Весела Ножарова – куратор и критик на съвременно изкуство, част от Фондация „Изкуство – дела и документи“. Весела има десетки реализирани проекти като куратор и изкуствовед и в момента работи по доктората си по История на изкуството в Национална художествена академия. Всички събития в Пловдив ще се провеждат в Lucky Дом на киното ул. Гладстон 1 в съботните следобеди от 4 април до 16 май, от 14 до 17:00 часа (всички поредни съботи без 11 април и 9 май). Достъпът до лекциите е свободен и става с предварително записване на e-mail Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..  

Курсът ще представи значими автори и техните произведения, и ще бъде гледано и коментирано изкуството, което те създават. Специално внимание ще бъде отделено на начините и местата, в които се представя съвременното изкуство. Публиката ще се запознае с най-важните световни институции, музеите и галериите, големите международни изложби, панаирите за изкуство. Последните две лекции ще са посветени на историята на българското съвременно изкуство в рамките на две десетилетия. 

Образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ стартира през 2011 г. по инициатива на фондация „Отворени изкуства“ и галерия „Сариев“ и е разработвана съвместно с куратори и изкуствоведи, между които Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова, Вера Млечевска. Създаването й е мотивирано от необходимостта за генериране на контекст на съвременното изкуство в България. През 2015 г. безплатният образователен курс се случва за пета поредна година, като за първи път събитията излизат извън София и стъпват и в Пловдив. 

Освен специализирания образователен курс, платформата включва отворени лекции, разговори с творци и колекционери и други събития. Образователната серия е за всеки, които иска да научи повече за художниците, изложбите, музеите и най-вече за идеите, които движат изкуството от 60-те години на 20 век до днес. Той е насочен към публика, която няма теоретична подготовка по история на изкуство, но има афинитет и интерес към съвременната култура и изкуство. 

График и теми на лекциите:

04 април 2015 - Какво представлява съвременното изкуство? 

18 април 2015 - В центъра е художникът. 

25 април 2015 – Посредниците в света на съвременното изкуство. 

2 май 2015 - История на българското съвременно изкуство - I част 

16 май 2015 - История на българското съвременно изкуство - II част                                                                                                                                                      Организатор: Фондация „Отворени изкуства“

С подкрепата на Община Пловдив

Партньор:  Общинска фондация „Пловдив 2019“

Вход свободен

Записване на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

За повече подробности:

ФОНДАЦИЯ ОТВОРЕНИ ИЗКУСТВА 

ул. Отец Паисий 36, Пловдив 4000, България

skype: Open.Arts.Foundation. 2

www.openarts.info 

www.facebook.com/open.arts 

Какъв е цветът музиката и какво пеят картините, къде се преплитат мелодията и палитрата, може ли да се свири с четка и да се рисува с ноти? Отговори на тези въпроси дава съвместната арт изява на музикантите от The Golden Project и художника Дончо Дончев на 15 април от 19 часа в Радио Пловдив. Събитието е вторият концерт от цикъла „Отвъд музиката“ на „Камерна сцена Пловдив“. 

Джаз формацията  The Golden Project представя дебютния си албум „SEVEN SENSE“, който излезе през пролетта на миналата година. По време на тяхното изпълнение художникът ще рисува, пресъздавайки върху платната си моментните емоции, породени от музиката им. 

Проектът ни е единствен по рода си. Стремим се да покажем красотата и спонтанността на изобразителното изкуството и магията на музиката в едно, обясняват участниците. Музиката е чисто вдъхновение и мост към друг вид чувственост, която всеки път е изненадваща и никога не се повтаря – допълва Дончо Дончев. Във фоайето на Радио Пловдив ще бъдат изложени и осем графики на художника, които са рисувани специално за албума и визуализират осемте композиции в него. 

Дончо Дончев  изразява себе си в различни насоки. Участва в изложби в България, Финландия, Германия, Турция, Швейцария, както и организира редица самостоятелни. От 2005 г. насам заедно с турския писател Керим Сакъзлъ издават книгите: "Стихове в картини", "Прераждането на Сатира" и графичния роман "Fatemate", представени с изложби в София, Измир и Истанбул. В момента платната му са изложени в националния музей на Лихтенщайн , а от юни открива друга експозиция в Локарно, Швейцария.

Групата The Golden Project е създадена през есента на 2010 г. от Тони Златанов и Емил Пехливанов. Формацията стартира като трио, но малко по-късно се разрастват до квинтет. Музиката им е изключително интересна смесица между поп, джаз и соул. В групата участват още  Димитър Льолев – саксофон, Мартин Ташев – тромпет, и Димитър Карамфилов – контрабас. В албума “Seven Sense” гостува световноизвестният венецуелски перкусионист Роберто Кинтерo.

Концертът е част от четвъртия сезон на „Камерна сцена Пловдив“. В това издание акцентът е поставен върху проекти, в които музиката се превръща в мост към други изкуства. В края на март при изключителен интерес Мая Новоселска и Антони Дончев „объркаха географията“, смесвайки родопски и бразилски песни, джаз, поезия и театър. През май любителите на класическата музика ще могат да се насладят на виртуозните изпълнения на Мичо Димитров и млади негови колеги от оркестъра на Държавна опера - Пловдив. 

Традиционен домакин на концертите от „Камерна сцена Пловдив“ е Първо студио на Радио Пловдив. Проектът се съфинансира от Община Пловдив и „Пътища Пловдив“ АД.