Вярвам, че още мога да променя един, пет или петстотин души, каза писателят

Пиша стихове само в краен случай, призна живият класик на българската литература

Стефка Георгиева

Живият класик на българската литература Стефан Цанев и неговите пловдивски читатели се срещнаха в конферентната зала на Народна библиотека Иван Вазов вчера. Мероприятието бе открито от Божана Апостолава, поетеса и издател. Основният повод за поканата на Стефан Цанев бе обявяването му за най-четен автор в библиотеката за изминалата година. Освен това, Апостолова призна, че той е и най-продаваният автор на издателска къща „Жанет 45“. Тази награда е най-обективната, каза Цанев. Другите награди могат да бъдат манипулирани, но с тази не може да се злоупотреби, добави той. „Всеки автор пише, за да го четат. Няма идиот, който да пише и да не иска да бъде четен.“ Това бяха думите на класика, когато бе помолен да коментира повода за днешната сбирка.

Силно застъпени в разговора бяха темите за театъра и поезията. Аз съм преди всичко поет и драматург, каза той. Сподели, че има над 80 негови постановки, които се играят в 20 други страни. Също така в Турция е обявен за чуждестранния автор с най-много представления в югоизточната ни съседка, което няма как да не бъде повод за гордост не само за него, но и за страната ни. Сподели още с аудиторията, че през есента се очаква да бъде премиерата на новата му пиеса „Заговора на Калигула“. Представлението е трябвало да бъде представено през май, но е силно вероятно това да е пиесата, която ще открие новия театрален сезон през есента в София. Относно поредицата си „Български хроники“ Стефан Цанев каза: „В тях улучих нещо случайно и така се получи връзката с читателите.“ Драматургът бе помолен да коментира нашумялото отричане на романа „Време разделно“. Той не даде мнение за това как възприема историческите събития на тази епоха, но сподели, че творбата на Антон Дончев е брилянтна и не може да бъде определена като бездарна, както я нарече Ефрем Моллов преди малко повече от месец.

Любими стихове от поета бяха представени от половинката му- актрисата Доротея Тончева. Със страст и сила в гласа, тя произнасяше редовете, написани от Цанев. Пиша стихове само в краен случай, каза авторът. Не повече от 5 или 6 на година, но не е и нужно. Поезията е есенцията на литературата, допълни Цанев. Нямаше как да не бъде засегната и темата за съвременната поезия, която в по-голямата си част бе обявена като слаба. Божана Апостолова направи не особен лек намек за оскверняването на литературата с днешните свободни стихове, в които липсва каквато и да било литературност, като направи препратка със стих от стихосбирка, която самата тя е издала. Но това искат да четат днес младите и ние им го даваме, коментира Апостолова. Все пак трябва да отбележим тази тенденция в литературната история на страната, добави тя.

„Сезонът на илюзиите свърши…“ Така започва един от стиховете на писателя. Но за него все още не е. „Не е свършил, иначе нямаше да напиша нито ред повече. Все още вярвам, че мога да променя един, пет или петстотин души. Те ще променят други. Живея с тази илюзия и с най-вероятно ще си отида с нея.“

Няма да се променим докато не осъзнаем, че не ни трябва революция, а еволюция, смята емблематичният кинаджия

Не си тръгвам, ще си бъда в киното, казва с това „Сбогом” на режисурата той

Георги Дюлгеров бе специален гост на закриването на 10-тия София Филм Фест в Пловдив снощи. Маестрото представи последния си филм „Буферна зона” пред пловдивска публика заедно с една от звездите в него- Стефка Янорова. С лентата си той казва „Сбогом” на режисурата. Кинаджията говори пред КАПАНА.БГ какво е чувството да затвориш една голяма страница и да сложиш в минало време една великолепна кариера.

Тръгвате си като режисьор, какво ще завещаете на хората след вас?
Истината е най-важна. Тя трябва да те вълнува като автор. Ти си във времето, в което живееш и времето ще присъства във филмите ти. Когато се стъпи върху традицията, успехът е гарантиран. Когато се започне с тезата: „Преди мен не е имало нищо, сега ще ви покажа как се прави кино” се получават съмнителни резултати. Аз като режисьор филми повече няма да правя филми. С „Буферна зона” правя равносметка с това, с което съм се занимавал. Освен това, като оставим настрани чисто здравословните ми проблеми, аз мисля, че време е да се правят филми от хора, които са във времето сега. Мен ме занимават проблеми, които, страхувам се, не са близки на съвременниците.

Споменахте равносметка, каква е тя?
Не съм проституирал в моите филми. Като се оглеждам назад нямам филм, от който да се срамувам. Не съм угаждал на зрителя, но не съм угаждал и на властта, май. Независимо, че имам пъстри филми в биографията си. Като този по антифашистка тема „И дойде денят”. Не се срамувам от този филм. Защото през 73-та година изследвахме, доколкото можахме, проблемът за насилието. В аспекта му, че ако една революция предизвика дори сълзата на едно дете, то тогава по-добре да я няма. Равносметката е още, че се срещнах с хора като актрисата Стефка Янорова. Постоянно говорим, че българското кино има нужда от звезди. Тя може да е една от тях. Тъй като освен много добра актриса, лицето й лепне на екрана. Тя е киногенична.  За жалост, малко са нашите реализирани звезди.

Кое ще ви липсва най-много?
Аз не си тръгвам от киното. Оставам с фестивала София Филм Фест. Освен това съм си със студентите. Ще си бъда докрай с тях, ще им помагам, ще ги насърчавам. Ще си бъда в киното. И с театър ще се занимавам. Един филм се прави много трудно. Това е огромно изпитание чисто физически. Това е.

Как протече последната ви работа като режисьор в партньорство с любимия ви актьор Руси Чанев?
В нашите филми той влиза като съавтор. Сега в „Буферна зона” отново даде много идеи. Той избра Стефка Янорова за партньор пред камерата. Аз не разглеждам нито „Авантаж”, нито „Мера според мера”, нито „Буферна зона” като някакво авторски филми. Това са общи филми с Руси. Те са общи за целия екип. Много мразя „Един филм на…” и името на режисьора. Всеки, който се е бъркал в киното знае, че един филм не може да е само на режисьора. Няма начин. Защото, особено по време на снимки, ако си отворен всички предлагат и вече не можеш да разбереш до къде си стигнал ти и къде е започнал другият. Филмът се прави от един екип. Операторът и актьорите- всички влизат със свои предложения. Трябва да си ужасно самонадеян, самовлюбен, за да не приемеш предложенията на актьорите, да се лишиш от техния капацитет, от тяхното съавторство. Това е безсмислена работа. Това, което актьорът може да измисли, не може да го измисли режисьорът. Има някои неща, които се раждат само при тях, става интуитивно. А Руси е висока топка. Аз непрекъснато казвам, че той е от световна величина. Непрекъснато повтарям, че ако не бяхме толкова затворена кинематографична общност, той щеше да повтори кариерата на Даниел Олбрихски. Ние бяхме затворена кинематография, бяхме излъгани. Затова и след 89-та година направихме глупава реформа. Много глупава. Минахме веднага на продуцентския принцип, копирахме френския модел, с една малка подробност, че нямахме техните фондове за пари за филми. Всички от щата излязохме доброволно на свободния пазар. Бе глупава стъпка. Някои се закачиха и оцеляха. Аз оцелях, защото бях преподавател. А други рухнаха социално. От едно много прилично материално положение изведнъж се оказваш на борсата. Рухнаха Людмил Кирков, който си отиде преждевременно, Едуард Захариев, също си отиде преждевременно. Поляците не направиха това, чехите не направиха това, унгарците не направиха това. Само ние. Както си изтрепахме след девети септември цялото народно събрание и интелектуалния елит.

Докога ще продължаваме така?
Аз не искам да обвинявам нацията. Това, за мен, е историческа обремененост. Ние сме обременени исторически, винаги догонваме. В момента, в който започваме да се стабилизираме, се случва някакъв обществен преврат и малката интелигенция, която се е създала, изчезва. И се започва отново. Тази наша последна нежна революция направи същото- избута настрани кадърните хора, според мен. И се започна пак. Ще продължаваме така до момента, в който осъзнаем, че не ни трябва революция, а ни трябва еволюция. Еволюция, бавна, спокойна, постепенна, с всичките й минуси. Поколение след поколение нормално да се развиваме.

Стартира втората фаза в конкурса на „Пловдив 2019” за нови обитатели на квартала

Въвеждат друга философия в процеса, търси се устойчивост с 50 процента съфинансиране от страна на участниците

Отпускат средства по две направления- за проекти и събития, и за установяване в района. Общия грант е 40 000 лв.

Следващите бенефициенти на програмата ще са задължени да отварят помещенията си поне 4 дни в седмицата

Искате да създадете свой креативен бизнес в квартала на творческите индустрии Капана? Сега е моментът, действайте! Днес фондация „Пловдив 2019” обяви втората фаза от процеса по съживяването на района с откриването на процедура за конкурс за нови проекти и събития, както и за нови обитатели в най-привлекателната в момента градска зона. В края на май приключва първият етап от инициативата, чрез който десет малки творчески индустрии намериха нови домове в Капана с финансиране от фондацията. Почти половината от тях ще останат в локациите, които населяват от 12 месеца. Около 6 от общо десетте победителя в миналогодишния конкурс обаче ще освободят помещенията, тъй като няма да успеят да ги издържат със собствени средства след приключването на платения от „Пловдив 2019” наем за една година. Поради тази причина и философията на стартиралата днес процедура се променя напълно. Идеята на организаторите е да създадат устойчивост на моделите, като това ще стане с условия за 50 процента съфинансиране от страна на участниците. Общият грант, който ще осигури фондацията е 40 хиляди лева, разпределени в две направления- събития и установяване. За всяко от тях са отделени по 20 000 лв, като всеки може да кандидатства максимум за 3 хиляди лева за проект или събитие и 4 хиляди лева за създаване на бизнес в Капана. 

На пресконференция днес бяха представени общите условия и процедурата за кандидатстване в конкурса, като крайният срок е 30 април, а пълният списък с необходими документи, условия и формуляр за кандидатстване, както и подробна информация могат да бъдат открити на страницата на „Пловдив 2019“. Сред основните изисквания за направление „Проекти и събития в Капана“ е проектите да се случват на територията на Капана, да допринасят за инициативата „Капана - Квартал на творческите индустрии” и да подпомагат целите и задачите на Европейска столица на културата 2019 г. Ще се приемат предложения за: изложби, инсталации, дигитални продукти, форуми и конференции, пърформанс, танц, театър, музика, кино и др. За установяване в Капана може да се кандидатства с бизнес план за развиване на творчески индустрии, галерии, ателиета, заведения, медии, дори IT. Тази година кандидатите за пространство в квартала сами ще търсят и избират помещенията, които искат да населят, сами ще договарят условията за наема със собствениците. Всеки може да кандидатства с проект, като няма ограничения във възрастта. Може да участват частни лица или артистични организации. В журито за оценка на проектите влизат артистичният директор Светлана Куюмджиева, експертът по проекта Стефка Цанева, Манол Пейков от УС на фондацията, арх. Антоанета Топалова и икономистът Георги Стоев. Конкурсът ще е отворен до края на април, а на 18 май ще станат ясни и победителите.

Бенефициентите от миналогодишния конкурс нямат право да участват в програмата за установяване. Сред условията са победителите да гарантират, че пространствата им ще бъдат отворени в поне 4 дни от седмицата. Тъй като в момента повече от половината от заетите помещения в миналогодишната надпревара за заключени, а в някои от тях не е припарвал жив човек от края на есента. От „Пловдив 2019” са категорични, че това няма да се случи отново. Така ще изчистим слабостите от първия проект. Поучаваме се от грешките си, отбелязаха от фондацията. Самите бенефициенти ще бъдат контролирани и при неспазване на условията ще бъде спрян наемът към собственика на помещението, тъй като субсидията ще бъде изплащана на 12 равни вноски.

Хаджи Хасан махала във фокуса на първия епизод от инициативата за годината

Инициативата Беседка за града продължава и тази година. Проектът за създаване на интерес, познание и гражданска ангажираност към типични, но и не напълно познати или неглижирани пловдивски топоси, като наблюдава начините на тяхното обитаване се организира от фондация Отворени изкуства. За всяка отделна дискусия инициаторите канят участници в разговора, които да представят позиция или експертно мнение. Целта е да се направи историческо и съвременно обговаряне на специфични пловдивски пространства, както и да се начертаят интересни маршрути, които да залегнат като материал за издаването на второ осъвременено издание на Алтернативна карта на Пловдив.

Темите в Беседка за града за 2015-та са четири. Тази седмица във фокуса е  "Махалата - Хаджи Хасан махала", през май ще се обсъжда "Реката - начини на обитаване /Каршияка, Мараша, Столипиново/“, следват "Социалният живот на панелките /ж.к."Тракия"/" и "Тепетата като форми на градски живот".

“Махалата - Хаджи Хасан махала“ е темата на първата за годината Беседка за града, която ще се състои на 26 март (четвъртък) от 19 ч. в artnewscafe, ул. „Отец Паисий“ 38, Пловдив. Под формата на презентация с богат снимков материал, кратки исторически справки, етноложко проучване и споделени лични истории „беседката“ ще се опита да разкаже историята на един от колоритните пловдивски квартали. Модератор на разговора ще бъде Катрин Сариева, историк, в презентацията ще участва Никола Венков, докторант „Градски изследвания“, СУ "Св.Климент Охридски", гост е г-н Валери Кьорлeнски, изпълнителен директор на ОФ „Пловдив 2019“. Снимковият материал е на Атанас Димитров.

„Хаджи Хасан махала е своеобразен анклав между миналото, настоящето и бъдещето. В махалата съвместно съжителстват етноси с характерните им култури; до калдъръмените улици има и паваж, и асфалт, и откровени, непокрити с настилка сокаци. До модерните сгради се кипри тежък ориенталски разкош, а до него-схлупени полуразрушени къщурки. Хаджи Хасан махала е един неразказан пловдивски модус вивенди, с непрекъснато променяща се визия. "Беседка за града" ще постави началото на неговото опознаване.“, казва Катрин Сариева.       

Проектът „Беседка за града“ стартира през 2012 г. по инициатива на фондация „Отворени изкуства“ в партньорство със Студио 8 ½.  Представлява серия от дискусии по предварително подбрани и подготвени теми, засягащи град Пловдив. На основа на разгледаните и дискутирани тогава теми: „СОЦ“ - наследството на Пловдив“, „Тютюневите складове на Пловдив“, „Квартал Капана“, „Баухаус под тепетата“, през 2013 г. година фондация „Отворени Изкуства“ и Студио 8 ½  съставят и издават „Алтернативна карта на Пловдив“ като добавят още и маршрутите „Религии“ и „Улица Отец Паисий“.