Комплекс за социални услуги "Олга Скобелева" е една от институциите, които се грижат за голяма част от "нежеланите" деца на Пловдив. Освен дом за тези, лишени от родителски грижи, той е още и дневен център за деца с увреждания, център за рехабилитация и социална интеграция и кризисен център. В него живеят деца от 3 до 18 годишна възраст, като на всяко е осигурено необходимата защита, грижа и лично пространство, а скоро 15 от тях ще се преместят в нова сграда към същия дом. Това, с което по-трудно се снабдяват малчуганите са дрехи, книги и играчки и това ще се опитаме да им осигурим с ваша помощ, а паричните средства ще отидат за закупуване на най-необходимото за новата им къща. Призоваваме ви всеки, който може да им остави по нещо. 

Ще чуем ЛопАтАркА, TDK и Hypnotik Ink, а след тях DJ Factuaw /Momo/ ще се погрижи да продължим да се забавляваме. Ще слушаме от stoner rock през grundge и alternative до punk rock и nu metal и няма да пропуснем имена като Queens of the Stone Age, Nirvana, Alice in Chains, Pearl Jam, Foo Fighters, Audioslave, Incubus, RHCP, Arctic Monkeys...Limp Bizkit, Korn, System of a Down, The Offspring и много, много други.

Вход: 4 лв
В заведението ще намерите кутия, в която всеки може да дари допълнително.

http://olgaskobeleva.com/ ---> сайта на Комплекс "Олга Скобелева"

Поставени пред толкова много избори, че те ни пречат, смята сръбският режисьор

Сръбският режисьор Душан Милич представи последната си лента “Травелатор” под тепетата, в програмата на София Филм Фест в Пловдив. Кинаджията, познат тук с култовия си филм Гуча, за душите, виртуалния свят и 21 век пред КАПАНА.БГ.

Как бяхте провокиран за последния си филм Травелатор и как очаквате да бъде възприет?
Това е история за израстването на един млад човек, за умирането на душата му, за това как загубва душата си, за това как един вид той умира и жертвите, които прави и цената, която плаща за това. Това, което ме провокира да направя този филм е това, което виждам не само в Сърбия, но и по цял свят- адски много млади хора, които са изгубени и не могат да се справят с решенията, които трябва да вземат в живота си. Та това е историята за този млад човек и това как той се справя с всички демони от миналото на историята на Югославия и войната. Той, като много млади хора, които в момента играят видео игри и имат някакъв допир с видео игрите, виртуалната реалност, която той играе, не е толкова различна от реалния живот, който той води. По този начин се опитвам да покажа виртуалната реалност, която той играе, колко много прилича на реалността, в която живее и колко му е трудно да направи разликата между двете. Мисля, че този филм е по-труден за разбиране от широката публика, защото не е много комерсиален. Това, което се надявам е младите хора, които гледат този филм и са свикнали на по-бързо развиващи се истории в игри, филми и музикални клипове, да могат да седнат и да го оценят, който е малко по-бавен като темпо и като ритъм. Да усетят визуалното преживяване, което лентата ще им остави. Защото за мен това е много по-важно от историята на филма. За мен персонажите и визуалното усещане са много по-важни, когато човек гледа един филм.

Какво загубихме с този виртуален живот, в който живеем и колко важно е бавното живеене за вас?
Не мисля, че сме загубили нещо конкретно от виртуалната реалност. По-скоро мисля, че сме поставени пред толкова много избори, че те ни пречат. Повечето хора, биха казали: Супер е да имаш избори. Но когато те са прекалено много мисля, че това ни обърква и това всъщност, е което се е случило на персонажа в този филм. Има много видове игри, не всички са с военна тематика и не всички са толкова бързи и агресивни, има и по-успокояващи, има и игри като Лара Крофт, където можете да яздите дракони и да се успокоявате. Но аз мисля, че младите хора днес нямат търпението да изгледат един филм, който е 100 минути като този, защото за това се иска да стоиш спокоен, концентриран в нещо за час и половина-два, а те постоянно правят нещо, даже по няколко неща едновременно и е по-трудно за тях.

Какво тревожи най-много балканската душа?
Много неща притесняват балканската душа, но най-големият проблем, който аз мисля, че е преходът от комунизма към капитализма. През това време много лоши хора забогатяха, докато 90% от хората са бедни и животът им не е достатъчно добър. Мисля, че това е проблемът. И това по някаква начин отчасти е засегнато в този филм. Главният персонаж е беден и няма нищо, докато другият, възрастният е забогатял престъпник. И двамата вършат лоши неща, но тази разлика между тях двамата е това, което ги кара да имат лоши чувства и това кара младият да убие по възрастния. Това за мен е основният проблем при балканските държави.

Дали бедността е причина за войните и то в 21 век?
Ако ме питате за следващите войни, които предстоят, мисля че да. Защото бедните ще въстанат срещу богатите. Но ако ме питате конкретно за войните в Югославия- мисля че те имаха съвсем различни причини. Войните в 21 век ще бъдат бедни срещу богати. И аз предпочитам да правя само комедии или приключенски филми, романтични, но така се усещам, че светът, в който живея не ми позволява да правя само това и че трябва да представя един по-тежък, по-тъжен филм. И един филм за мен вече трябва да има някакво политическо послание.

С какво ви промени филмът?
Не е филмът това, което ме промени, а по-скоро ситуацията в света в момента.

Вие оптимист ли сте като творец?
Да, разбира се, смятам се за оптимист. Ако бях песимист сигурно изобщо нямаше да се захвана да правя нещо такова. Мисля, че в днешно време изкуството трудно влияе на хората. Не можеш да им повлияеш с филм или с книга. Но филмът трябва да носи послание, в моя случай оптимистично.

Как се чувствате в България?
Всяка година гостувам на София филм фест и вече мога да разбирам почти всичко на български. Съжалявам, че не мога да отговарям достатъчно добре. Чувствам се като у дома си и се чувствам много добре. Сърбия и България споделяме страшно много неща и адски много общи проблеми.

Хората трябва да приемат своите грехове, трябва да ги признаят, за да вървят напред чисти, смята емблематичният арменски кинаджия

Политиците вървят с 20 години назад от хората на изкуството, категоричен е режисьорът

Емблематичният арменски кинаджия Харутюн Хачатрян представи лентата на Фатих Акин „Раната”, разказваща за арменския геноцид пред пловдивска публика вчера. Преди пет години никой не вярваше, че арменец ще представи филм на турчин за геноцида срещу народа ни, каза пред препълнената зала в Лъки режисьорът и директор на най-големия кино фестивал в Кавказ.

Това е филм не точно за геноцида, а филм за живота на арменците разпръснати по света, в следствие на това кърваво събитие. Това е съвременен филм. До преди 5 години никой не си представяше, че може да се случи нещо подобно. Един арменец-режисьор да ходи по света и да представя филм на един турски режисьор. Киното е едно от първите, едно от главните изкуства. И за първи път режисьорите разбраха, че със своите филми могат да разказват нещо. Да разказват истината. Има десетки филми вече, които турски режисьори са снимали в памет на тези събития. Ние имаме много близки взаимоотношения с тези хора. Времето на омразата отдавна е отминало. Дошло е времето на приятелството, дошло е времето да си протегнем ръка, пожела Хачатрян преди прожекцията.

Колкото до действията на политиците по света и провокирането на конфликти в настоящето, той коментира така: Политиците вървят с 20 години назад от хората на изкуството. Те са много мрачни хора.

Творецът смята, че България не признава арменския геноцид, тъй като в обществото ни се таи исторически страх. Турците приемат съществуването, а българите не го приемат от страх. Но българският и арменският народ са толкова близки, че е срамота да не приемат геноцида. Изглежда наистина, че този страх е много явен. Аз съм от 5 дни тук и го усещам болезнено.Вие имате страх от турците. Но не упреквам никого. По същия начин нашите сънародници, които са останали в Турция, се страхуват все още. Но арменците в Армения не се страхуват. И ние обсъждаме и снимаме истината за геноцида. Фатих Акин е яркият пример, който не се страхуваше да каже истината. А това наистина е така. Има хиляди документи, които потвърждават нещата, които Фатих Акин казва в този филм, смята арменският маестро. 

Аз съм дребен човек, за да обсъждам как ще изглежда света през този век. Но според мен обичта ще победи и човек към човека ще се отнася с обич. Аз не мога да мразя, нито българи, нито турци, нито руснаци. Не мразя никого. Но хората трябва да приемат своите грехове, трябва да ги признаят, за да вървят напред чисти. С трагедията на хората не бива да се играят игри. В Истанбул също има филмов фестивал, на който се показват филми за геноцида и там имаме стотици хора приятели, които приемат геноцида, те знаят, че такова нещо се е случило. Но както казах тези хора са напредничави и умни, за разлика от политиците, които не са такива, допълни Хачатрян.

Британската суперзвезда Роби Уилямс ще пее пред българска публика. Официално той е хедлайнерът на тазгодишното издание на музикалния фестивал Spirit of Burgas. Музикалният маратон се възражда именно с шоуто на Роби. Изпълнителят на хитовете "Angels" и "Let Me Entertain You" ще излезе на сцената в първата вечер на фестивала – 7 август. „Спирит”-а се завръща на плажа това лято след едногодишна пауза. 2014 г. беше нулева, след като община Бургас обяви, че няма да влага средства в събитието.

Билетите за концерта на Уилямс и за целия фест ще бъдат пуснати в продажба още утре, в 10ч.
Първите 5000, закупили билет, ще получат и допълнителен подарък - участие в томбола за ексклузивна среща с всички групи в бекстейджа на фестивала и кратка обиколка на фестивалното градче на артистите.

Светещ костюм в изложбата на Сценични кадри

Стефка Георгиева

Галерията за изящни изкуства „Ромфея“ приюти картини на бивши и настоящи ученици на Национална гимназия по сценични и екранни изкуства. Откриването на изложбата се радваше на голяма посещаемост, което нямаше как да не зарадва и развълнува младите творци.

Бъдещите и настоящи ученици на гимназията с ентусиазъм разговаряха с посетителите и обясняваха какво ги е вдъхновило за тяхната работа. Освен картините, през които се вижда погледа към света на младото поколение, има и няколко пластики. Особено атрактивен беше светещият костюм, създаден от Донка Боева за танцово шоу в София. Той предизвика голям интерес и бе силно обсъждан. Картините на Димитър Механджийски също станаха център на не един и два коментара. Много интересни бяха и две работи, които сами нарекохме „Ден и нощ“ поради липсва на повече информация за тях. В тях са използвани материали като картон, вестници и дантели.

Чудесно е, че всяка творба е номерирана, само че никъде не открихме списък или описание, в което да е се изяснява кое произведение на кой автор е, оплакаха се гости на събитието.

Интересни, провокативни и експресивни са творбите на младите автори. За съжаление по-голямата част от учениците си тръгнаха скоро след откриването, което направи задачата за откриване на авторите истинско предизвикателство и посетителите трябваше да бъдат наблюдателни и досетливи като Индиана Джоунс. Търсенето обаче така не се увенча с успех. Бе разгадан само шифърът на подписаните творби.