Един от най-красивите и коледни базари у нас ще гостува в Пловдив. На него ще присъстват както добре познатите ни NIA Design, Serendipity и Orenda Art, така и доста нови автори, които определено ще ви изненадат какви красоти творят с ръцете си. Идеята ни е да направим този ден още по коледен, по-топъл с мирис на чай ,ром, цитруси, канела и вино, гарнирани с приятна музика и атмосфера и много красиви, уникални и практични творения ...

Коледният базар ще се проведе в клуб „Библиотеката“ в неделя преди Бъдни вечер, а именно на 20-ти декември. Вратите ще се отворят точно в 12:00 часа и за трета поредна година ще имате възможността да се срещнете с хората, които стоят зад страхотните изделия и да се заредите с много положителни емоции и настроение.

На базара ще откриете още  и някои нови и не толкова познати автори, които определено има какво да покажат. Сред тях ще намерите бижута, изделия от кожа и текстил, чанти, плетива, аксесоари, картини, детски дрехи, кецове и други красоти. Пригответе се за един прекрасен предколеден ден, гарниран с коледни сладки и хубава музика.

Събитието е прекрасен повод да отделите време да се видите с любими приятели и да вземете най-ценен и мил подарък за Вашите близки хора.

Писателят представи новия си роман „ Скитникът и синовете”

Това е книга, която просветлява, определи творбата Младен Влашки

Книга, която просветлява. Книга светла, мощна, изящна. Така Младен Влашки представи новия роман на Александър Секулов „Скитникът и синовете”, който от няколко дни е на книжния пазар и вече се радва на страхотен интерес от страна на четящата публика. Сашо отново хвана горещата корица на поредната си творба на сцената в Камерната зала на театъра, пред десетки ценители на словото, почитатели и приятели. Скитникът тук е Бог, ние всички сме синовете му. Тази много висока книга е изпълнена по лек, ефирен начин. Тя е формално продължение на романа „Островът”, но и не съвсем. Сашо винаги работи за експеримента, а между тези корици той е събран в едно, обясни пред публиката литературоведът Младен Влашки.

Връзката между бащата и сина е в основата на поредната страхотна работа на Секулов. В нея до голяма степен той пресъздава отношенията си с Александър Младши, който след премиерата му поднесе цветя и го прегърна под светлините на прожектора. И сякаш точно тази прегръдка под лъча е онова, което иска да каже писателят- бащите и синовете да преодолеят страха и да разберат какво е светлината, да се оставят да бъдат озарени от нея. Да си кажат „татко”, а не „баща ми” или „сине”.

Замислих се и знаете ли- излиза че винаги ми е било много трудно да кажа на баща си „татко”. После трудно бе и за сина ми да ми каже „татко”. А и аз трудно се обръщам с „татко” към него. Затова е тази книга- да намерим светлината и пътя един към друг, бащи и синове. Защото живеем във време, в което родителите са изоставили децата си, те загиват. Тази книга е вик точно в тази посока, каза още Влашки. И допълни, че както винаги, Александър Секулов, не просто ползва думите, а прави магия с тях. Сашо го може, категоричен е литературоведът.

Щастлив съм само когато пиша. Пиша от несподелима радост, призна пред публиката Секулов, за да обясни светлината на поредната си работа. Българинът не толкова мисли в черно, колкото не спира да воюва със светлината. Книгата е да допуснеш светлината в себе си, каза за новия си роман писателят. 

Хиляди на събитията на операта, Драмата и кукления театър, ръст и в приходите и в посещаемостта 

Поредна силна година отчетоха днес директорите на трите големи културни институции в Пловдив- операта, Драмата и кукления театър. Тенденциите са положителни, продължаваме напред, подчертаха в един глас Нина Найденова, Кръстю Кръстев и Виктор Бойчев. Държавната опера отчита непрекъснато повишение на интереса на пловдивчани и гости на града към продукциите на трупата. Предстои ни силен коледно-новогодишен финал на 2015-та. Аз съм горд директор. Благодарение на труда на всички публиката продължава да расте дори при повишаване средната цена на билетите за нашите продукции в условията на непрекъсната промяна на режима, в който работим, подчерта Нина Найденова. Екипът й е отчел, че близо 30 процента от хората в залите и край откритите сцени през тази година са били чужденци. Което значи само едно- културният туризъм се развива и върви напред, констатира тя.

Изключително силна година въпреки все още тежките условия при липса на голяма сцена отче и Кръстю Кръстев. Той подчерта, че Драмата може да се завърне в голямата зала още през май, когато ремонтът може и да приключи. Работи се усърдно, а и ние сме хора с високи изисквания и претенции към качеството на дейностите. Важното е, че нещата се случват в пълнота, така както ние искахме, заяви той. Кръстев съобщи и цифрите на Драмата за 2015-та- 1,2 милиона приходи, 96 хиляди зрители, като в сметките не влизат гостуванията на трупата в други градове. От тях театърът прибавя още 13 хиляди души. Тази година изиграхме над 300 представления в Пловдив и в цялата страна. Тази организация е на гърбовете на всички 81 души от нашия екип. От 22 декември излизаме в заслужена коледна ваканция до 11 януари. Забранил съм на всички дори да доближават театъра в този период, каза с усмивка Кръстев. И отчете още, че дори без голяма сцена Драмата е реализирала 10 премиери в рамките на календарната година.

37 600 зрителя до края на ноември отчете директорът на Кукления театър Виктор Бойчев. Приходите на културната институция са близо 140 хиляди, като трупата е изиграла над 500 представления през 2015-та и е направила 4 нови авторски постановки.

Това е един спектакъл, умело маскирал нещастието на едно семейство с комедийни диалози

„Любовта – това съм аз“ съвсем не е проста комедия. Тя вплита в битието психология и философия

Стефка Георгиева

Пловдивския театър ни изненада с още една прекрасна премиера тази година. Представлението „Любовта – това съм аз“ бе представено за пръв път на пловдивската публика миналата вечер в Дома на културата „Борис Христов“. Пиесата е на френския актьор и драматург Себастиен Тиери, а режисьор е Андрей Калудов.

Към младата пловдивска трупа, като гост се присъедини и забележителната Латинка Петрова, която показа едно различно, по-меко лице на зрителите, а на сцената си партнира с Маряна Йотова, Елена Атанасова, Пьотр Кшемински и Тодор Дърлянов, които смаяха и искрено разсмяха присъстващите в залата.

Макар и да имаше искрено комични моменти в постановката, тя не е просто комедия. Това е история, която представя образа на жена през различни очи – тези на съпруга й и очите на доставчик на минерална вода. И в този контекст повече от съвършено се вписва цитата: „Зад всяка красива жена има по един мъж, на когото е омръзнала“. Такъв бе случаят, поставен на сцената на „Борис Христов“. 

Главната героиня Натали е отражение на мъжете около нея и по-скоро на личните си усещания. Съпругът й не се интересува от нея, той я виждала като грохнала старица и около него тя наистина се чувства като такава. Но срещайки се с Ерве (доставчикът), тя разцъфтява като цвете през пролетта. Става жизнена, усмихната и по-сексапилна. Що се отнася до съпругът й – за него жената, която няма, сиреч чуждата, е по-красива и по-желана. Когато обаче Натали го напуска, той я вижда с очите, с които я е гледал когато са се оженили – нежна, женствена и млада.

Това далеч не е комедия, а по-скоро постановка, поставяща въпроса: „Правим ли щастлив човека до себе си?“ Не само жените, но и мъжете са отражение на демонстрираното поведение към тях. Чисто психологически, желаният човек се чувства добре, а това несъмнено се отразява и във външния му вид. В „Любовта – това съм аз“ ставаме свидетели на една почти изгубена, но не безвъзвратно, младост, която успява да бъде възвърната заедно с желанието за живот и щастие. И да, определено любовта сме ние, според пловдивския театър. Актьорите ясно и красноречиво ни показват, че в една връзка ще получим това, което даваме от себе си, а ако сме пестеливи в изразяването на чувствата си, то няма как да очакваме половинката ни да сияе като слънце, красива, щастлива и с топла усмивка.

Важно допълнение към целия спектакъл беше и декорът, целия в червено. Това е не само цветът на любовта, но и на агресията, която е спотаена дълбоко в образа на Кшемински, които изпитва истинска неприязън и погнуса от собствената си съпруга. Те са разделени в огромен хол, а по между им има сякаш непреодолима пропаст, върху която е поставена огромната червена маса, сякаш да скрие неизказаното. А актьорите с лекота изпълниха цялото това пространство, без да ограбят и капка от емоцията на публиката. Няма как да не отчетем играта на Дърлянов, в която той надгражда самия себе си като актьор. Младият актьор се справи повече от чудесно и можем да отбележим, че 2015-та определено е силна година за таланта му. 

Хуморът и трагедията са умело преплетени в неразделима нишка. Личната трагедия на една отхвърлена жена е гримирана в комедийни диалози, които ни разсейват от нещастието на френското семейство и ни позволяват да дишаме по-леко в тази иначе задушлива обстановка на изпразнения от към любов дом. И все пак щастлив край има, макар и не за всички. Но няма да ви разкажем целия сюжет. За да разберете и видите какво точно се случва на сцената, можете да посетите представлението на 21-ви декември.

Представят новата занаятчийска БГ бира „Ailyak Mosaic Session IPA”  в бара този петък

Малцина могат да дадат точно определение на думата Айляк. Едни момчета и момичета обаче го дефинираха на вкус и аромат.  Георги Христов и половинката му Пламена са двамата нови млади родни пивовари, които ще ви възхитят с поредната родна занаятчийска бира- „Ailyak”. Ще ви възхитят и удивят, тъй като наистина ако биченето на айляк може да придобие течна форма, то би се изляло в халбата ви именно като IPA-та, която правят Жоро и Невена. Двамата ще представят за първи път в Пловдив хмеловия си еликсир този петък. Мястото, разбира се, е бар „Котка и Мишка”. Премиерата на „Ailyak Mosaic Session IPA ” в родния град на айляка съвсем естествено ще е твърде вкусно , емоционално и пивко занимание, което ще стартира точно в 19ч. в новата зала на бирения оазис в квартал Капана.  Крафт пивоварите ще разкрият тайните на пенливото си отроче, а и някои от плановете си за бъдещето на марката.

Защо Жоро и Невена се спират точно на това име? Не само от симпатии към Пловдив, но най-вече заради неописуемо прекрасното усещане да се намираш в такова благоразположение на духа. Да си свободен да усещаш сладката част от живота, казват те. Пивото Mosaic Индия пейл ейл е щедро охмелено. Жоро разкрива, че в първата варка са използвани количества, предвидени за две варки. Бирата е с 6% алкохолно съдържание, има характерен наситен цитрусов аромат и вкус.