Посоките юг и запад са изчезнали от чешмичката на Джумаята

Както всички знаем, градинката до Джумаята се води като седмото пловдивско тепе. Чешмичката е основен сборен пункт на приятелски срещи, както и средство за прохлада на много минувачи през горещите сезони. Чудно, но от няколко дена се забелязва едно странно явление – липсата на две от латинските букви, обозначаващи посоките. Чешмата е оградена от павета, които описват компас, а не един посетител на града или пък кореняк се е любувал на полираните в сребърно E, N, W, S. Сега са останали само две – изток и север.

Каква е причината за премахването на останалите две посоки, не се знае. Може да е вандалска проява или смяна с нови, но по спомени, последния път когато минавахме от тях, те си бяха в идеална форма.

Ако погледнем по-метафорично на нещата, бихме казали, че това е едно осакатяване на духовните ни граници. Затваряне на пътя на мирогледа, изграждане на невидима стена между нас и останалата част от света. Но това е само метафора. Всеки може да приема случката както пожелае за добре, пречупена през неговата собствена призма.

Така или иначе, се надяваме скоро проблемът да бъде решен и градината отново да възвърне пълноценната си визия. Не за друго, а защото не подобава на град, красив като нашия, с многовековна история и бъдещи очаквания, да бъде къртен всекидневно.

Три сцени, всяка със свой собствен музикален стил и звучене, ще има на HILLS OF ROCK

Evanescence и Guano Apes са първите големи имена, обявени за първото издание на фестивала HILLS OF ROCK, който ще се проведе на 30.06 и 01.07. Фестивалът ще се реализира ежегодно и ще се включи в рамките на инициативата Пловдив – Европейска столица на културата. 

Три сцени, всяка със свой собствен музикален стил и звучене, ще има на HILLS OF ROCK: Главна сцена (Main stage), Световна сцена (World Stage) и Алтернативна сцена (сцена “НА ТЪМНО”). Във фестивала се очаква да вземат участие над 30 артисти и групи. Наред със световни звезди, ще видим и актуални имена от съседните балкански държави, както и най-добрите български групи. Освен Evanescence и Guano Apes на афиша на фестивала се виждат още британската рок група RavenEye, шведската метъл група Imminence и българските SEVI, Siluet, Krossfire и Dream Skiller. Скоро се очаква да бъдат потвърдени и анонсирани и останалите групи за трите сцени на фестивала.

Родители и приятели на училището вложиха личен труд и усилия, за да помогнат за ремонта на "новата" сграда на ОУ „Алеко Константинов”

Предстои изграждането на първата сертифицирана площадка за безопасност на движението

Проектът "Аз обичам моето училище" не само украси школото и вдъхна живот на класните стаи, но спомогна за по-бързо и ефективно усвояване на учебния материал

Стефка Георгиева

С над 110 годишна история, основно училище „Алеко Костантинов“ не спира не само да се разраства, но и да осигурява възможно най-добрите условия за обучение на своите деца. Както ви съобщихме през миналата седмица, пловдивското школо стана част от инициативата на LightSource Charity, които подпомагат различни инициативи, като една от тях е подобряване на учебната среда за българските деца. По този повод се срещнахме с директора на ОУ-то, Красимир Ангелов, който не само ни разказа за проекта, но и ни разведе из новите тематични класни стаи.

Всичко това се дължи на добрия екип и нямам предвид само служителите в училището. Това, че се развиваме и се движим нагоре не се дължи на директора, а на това, че работя с най-добрия екип – учители, училищен съвет, родители, деца и приятели на училището, заяви г-н Ангелов в самото начало на нашата среща. Самото училище е било проектирано за 250 деца, а в момента всеки ден в него влизат над 600 ученици. „Превишихме многократно капацитета си и класните стаи не достигат, но сме щастливи, допълни директорът на школото.

Поради недостиг на пространство, от общината са отдали за ползване на Алекото сградата на бившия Междуучилищен учебен център. В „новата сграда“ е реализиран и самият проект „Аз обичам моето училище“, за който ви разказахме. Докато се достигне до този момент, обаче, перипетиите не били една и две. Самата сграда е била в окаяно състояние – течове от покрива, липса на санитарни помещения и обрасъл в дива растителност двор.

Общината помогна, но финансовата помощ беше изключително недостатъчна. Целият ремонт на сградата, по предварителен план, би следвали да ни струва 600 хиляди лева, а общината финансира едва 1/6 от необходимата сума. Родители и приятели на училището със собстени усилия ни помогнаха, за да стане реалност това, което виждате днес, благодарен е Ангелов.

А какво представлява „новата сграда“ на ОУ „Алеко Константинов“, която като на шега се намира на ул. „Алеко Константинов“? От някогашната сграда в окаяно състояние няма и помен. Направен е основен ремонт на покрива, ремонтирани са стаите, изградени са нови санитарни помещения за децата, заради които се е наложило да се отливат бетонни плочи, понеже такива не е имало. И тук на помощ се притичат Артър Спърлинг и Албена Тошева, основателите на LightSource Charity.

Директорът Красимир Ангелов ни разказа, че дори обсъждането по реализирането на проекта не е било никак лесно, тъй като Албена живее извън страна и комуникацията е  водена нощем онлайн. Така се е родила идеята за тематични стаи – огън, земя, въздух, вода и етер, като огънят е представен като слънце, за да не се пораждат пиромански наклонности у децата, а етерът е представен като космос. Петте класни стаи не само са с изрисувани стени, но и са обзаведени тематично. В стаята слънце, например, освен голямата рисунка на стената, обзавеждането и дори щорите по прозорците са жълти. Класната стая Земя съответно е зелена и т.н. Има и една по-различна и особено уютна стая – медитативна, която не се ползва за класна, а за допълнителни занимания на децата.

Училището е получило и много красив подарък от Иван Ламбов. Той е направил прекрасен витраж, носещ името „Галактика на буквите“, на който е изобразен космосът и всички букви от българската азбука. Това бе голям жест от г-н Ламбов, тъй като му платихме само материалите за изработката на витража, заяви директорът на ОУ-то. Самата Галактика на буквите се намира между първия и втория етаж на сградата в южната и част, а когато цветното стъкло бъде огряно от слънчевата светлина, гледката е великолепна.

Г-н Ангелов разказа, че за първи път са посрещнали годината с дефицит, но щастливи. Много от нещата и в двете сгради на училището са подаръци от родители или бивши ученици. Макар че това е коствало не само огромна сума, но и пълна отдаденост, резултатите са на лице. Категоричен е фактът, че в тази среда учебният материал се усвоява в пъти по-бързо и ефективно, а знанията са трайни. „Не се хвалим с това, защото го правим за децата. И все пак съм безкрайно горд с родителите, които не спират да ни подкрепят и учителите ни, които са възрожденците на 21-ви век“, допълни още директорът.

Ако до този момент сте си помисли, че това е краят – далеч сте от истината. Целият екип на Алекото е твърде решен да превърне училището в онова сакрално място, за което сякаш вече четем само в книгите. Децата не само се обучават по различни предмети, но и натрупват знания за живота чрез участието им в различни проекти. Такъв, например, е проектът „Децата и цветята“, в който учениците се включват и изработват цветя от различни техники- рисуване, декупаж, обработка на пластилин и др. Целта е малчуганите сами да се научат да се грижат за обитаваните от тях пространства и да ги направят възможно най-красиви и уютни.

Ремонтите също не са приключили. Тепърва предстои цялостна промяна в двора на бившия Междуучилищен център. Част от него ще се превърне по първата по рода си сертифицирана площадка за обучение по безопасност на движението.  Освен безопасното придвижване, ще се възпитават и колоездачните умения на децата. Другата част от двора ще бъде превърната в зелен парк с различни цветя и кътове за сядане, на които ученици и учители да могат да си отдъхнат по време на междучасията.

Въпреки всички усилия на екипът на школото, родители и родителско настоятелство, нужда от класни стаи все още има. Въпреки че ОУ „Алеко Константинов“ има още една сграда, то не цялата е на тяхно разложение, тъй като на първия етаж се помещава Център за кариерно развитие, който е по проект на инспектората. И все пак, макар всички трудности, през които е преминало семейството на Алекото, резултатите са повече от оптимистични, а децата в стаите ви посрещат с огромни усмивки и радостни възгласи. Не, те не се стряскат, виждайки преподавателите или директора, те се радват, а щастието в очите на едно дете не може да бъде предизвикано на сила.

Външното устройство ще е в помощ на малчуганите с увреждания

Екипът ни изказва специални благодарности на 11-годишния Дарин

Таня Грозданова

Децата от дома за социални услуги "Олга Скобелева" в Пловдив отново влагат личен  труд и време в благородна кауза. Момчетата и момичетата са творили близо 2 месеца и със собствените си ръце са изработили красиви мартенички. Червено-белите усукани конци – символ на здраве и възобновяване на природата, се  продават с цел набиране на средства.

Събраната сума ще подпомогне закупуването и монтирането на външен асансьор за старата сграда на бул.“Марица – Юг“. Подемното устройство ще осигури свободен достъп на трудно подвижните децата до всички специалисти, които предлага центъра за социални услуги.

Благотворителният базар е подвижен, ще се мести на различни локации. Той бе открит днес преди обяд в кметството на район „Централен“ и последователно ще обиколи администрациите и на останалите 5 района в Пловдив. По традиция базарът гостува и на февруарските сесии на Общински съвет, а такава има в четвъртък – 17-ти.      

Екипът ни изказва специални благодарности на 11-годишния Дарин, който ни консултира и обслужи професионално. Освен това малкият мъж ни разказа подробно как се правят мартенички. Дарин отпарви поздрав към пловдивчани със стихотворението на Джани Родари "Продавач на надежда". Пожелаваме му да сбъдане мечтата си да стане професионален футболист и да надмине постигнатото от любимеца си Роналдо.

Народна Банка

През 1872г. се появява първата взаимоспомагателна кооперация в града – дружество „Пчела“, с 40 члена и председател Иван Герджиков

Първата официална банка след Освобождението е БНБ с клон в Пловдив, настанила се в сградата на Узун чаршия

Банката финансира водоснабдяването на Пловдив

Паулина Гегова

Банковото дело в града на тепетата не е от днес или от вчера. Реално, то се заражда през 60-те години на XIX -ти век, като преди това единствените източници в бранша са лихварската къща на Елиезер Калев и банкерският дом на Братя Гешови. Четиримата братя – Христо, Евстрати, Стефан и Димитър са преселници в Пловдив. През 1834г. основават търговската си къща, като първоначално изнасят ориз, гайтани, сахтиян и розово масло за Браила и Галац. Къщата се разраства толкова бързо, че още на следващата година от основаването й, братята отварят клон във Виена, а в по-късен етап и в Цариград и Манчестър. Именно те поставят началото на банковото дело в Пловдив, защото освен с внос и износ, се занимавали и с кредитиране на търговци.

Паралелно се появяват и общите „селски хамбари“, сиротски каси и касите на еснафските сдружения, които финансират членовете си с малки кредити като контрапункт на лихварите.

Някъде по същото време се появяват и първите общополезни каси от типа Райфайзен, които подпомагат малоимотни земеделци, но със задължителни вноски. Всеки стопанин на земя е длъжен да засее реколта в определена част от площта си за нуждите на касата. С това тя си осигурява гаранция, независимо от обстоятелствата.

През 1872г. се появява първата взаимоспомагателна кооперация в града – дружество „Пчела“, с 40 члена и председател Иван Герджиков. Целта на дружеството е задружно кредитно подпомагане или с други думи, събраните пари от членовете да се дават под лихва, с което помагат на еснафската общност. Движението процъфтява до Освобождението, след което се отваря и първата банка – клон на Банк Отоман.

Акад. Иван Гешов

Банк Отоман

Основана в Турция през 1863г. от френски и английски капиталисти, клонът в Пловдив е открит есента на 1878г. Директор е Крозие, заемал длъжността 12 години. Канторите на банката са се намирали на втория етаж на една от най-важните исторически погледнато сгради в града – Куршум хан. До 1885г. това е единственото специализирано кредитно учреждение в цяла Източна Румелия. Клонът е закрит през 1899г. До тогава банката е работела всеки ден от 09:00 до 16:00 часа, без неделя и официалните празници и е извършвала всякакви банкерски дейности- от продаване и купуване на полици, до отваряне на текущи сметки. В тези времена основната действаща валута в Княжество България и Източна Румелия са били турската лира, френските франкове, австрийските талери, сръбски и румънски сребърни монети и новонавлезлите руски рубли.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия обръща нещата в напълно различна посока. Освен на обществено ниво, Република България се обединява и в банковото дело и през 1886г. институциите на двете части на страната се свързват в единна финансово-стопанска система с откриването на пловдивски клон на БНБ. Реално банката е създадена седем години по-рано, а скоро след откриването й се отваря и българска печатница. Княжество България приема закон за рязане на монети, левът се утвърждава като национална парична единица и измества до тогава активите франк и сантим.

40 години юбилей на пловдивския клон на БНБ

Първият директор на пловдивския клон на БНБ е бил Павел Икономов, който упражнявал длъжността си само 4 години, докато не бил сменен от Христо Ангелов, а след още 5, той бил сменен от Иван Герджиков. Следват Георги Алтънов, Николай Бакърджиев, Георги Цонев, д-р Христо Танчев, за да стигнем до д-р Боян Димитров, който ръководи банката и през нестабилните военни години.

Местонахождението на банката е било на Трихълмието на Старинен Пловдив.  По-късно, банката се мести на мястото на старата Узун чаршия. Новата сграда е проект на Херман Майер, който по това време е бил архитект към Министерството на финансите. През 1922г. пловдивският архитект Камен Петков проектира и разширенията на сградата, като напълно се съобразява с първоначалните планове и скици на Майер.

Узун чаршия

След време двете държавни банки в града – Народната и Земеделската влизат в съюз и учредяват околийско дружество със седалище Пловдив. Съюзът е изключително печеливш. Факти за това са 222 000 лева, които банката е предоставила на общината в края на 1886г. Един от първите проекти от общинско значение, който банката финансира е водоснабдяването на Пловдив. Към края на Първата световна война клоновете на БНБ поемат 90% от кредитирането на местните комитети по прехраната, наричани „комитети за социални грижи и обществена предвидливост“.

Така индустриално-икономическият живот на града почва да цъфти, като първата голяма копка в това отношение е Първото българско земеделско-промишлено изложение, със седалище Пловдив. То е организирано от правителството на Стефан Стамболов, за да стимулира развитието на националната икономика. Освен мостри от чужбина са представени и родни занаятчийски и селскостопански продукции. Свикан е и специален Земеделско-промишлен събор. Под ръководството на Иван Евстр. Гешов е изработена програма за развитие на капиталистически форми в родното стопанство. В последствие, на основата на програмата Народното събрание гласува закони за защита на местната индустрия и създаване на Българска земеделска банка.

Източник: „Пловдивските банки“ на Георги Райчевски и Петко З. Петков