Капана.БГ
Целият свят се събира в една чиния
Бонбон от гъши дроб, салата с черен трюфел, миди Сен Жак и шоколадов мус с аромат на рози, с течен център, очакват посетителите на ресторант „Одеон“
Трюфел от шоколадов мус с аромат на рози и подложка от керат кейк – звучи ли ви апетитно? Това е само част от новото меню на ресторант „Одеон“, който продължава да изкушава своите посетители с вкусни блюда, поднесени по изтънчен начин. Заведението с 12-годишна история изцяло обнови своите предложения, за да погъделичка сетивата дори на най-изтънчените гастрономи и любители на храната.
Шеф Хари Сопаджиян каза ДА на био продуктите. В „Одеон“ се използват само висококачествени чисти меса, без добавки. Плодовете и зеленчуците, в основата си са сезонни, за да може ресторантът да предлага само екологично чиста и висококачествена храна. Характерното в новото меню на заведението е да предлага на своите клиенти прясна и домашно приготвена храна. Такъв пример е приготвената прясна италианска паста в кухня на ресторанта, в която ще се влюбите още преди да сте я вкусили. Ароматът на свежите продукти е истинска радост за вашето обоняние, а поднесените и украсените със стил блюда, няма как да не задържат погледа ви или да ви предизвикат да поръчате онова апетитно ястие, което току що бе сервирано на съседната маса.
Всички видове месо са чудесно приготвени, благодарение на технологията Sous vide, която запазва месното предложение крехко и сочно – точно такова, каквото трябва да бъде. За приготвянето на едно ястие, шеф Сопаджиян използва различни техники, сред които италианският стил на готвене, комбиниран с френската кухня и екзотичните азиатски технологии. Целият свят се събира в една чиния, приготвена с любов и естетика за вас.
Специално за Празника на влюбените, „Одеон“ подготви фино меню, което не бива да пропускате. Започваме с бонбон от гъши дроб върху канапе от запечено хлебче и желе от портвайн и канела. Салатеното предложение е зелен микс с мус от краве сирене и черен трюфел, чери домати, мраморен пъпеш, флуид гел от каркаде и джинджифил, и така достигаме до апетитните студени и топли предястия. Там ни очаква млечно телешко с мрамор от чедър и чипс от каперси, придружено от пъдпъдъчи яйца, като продължаваме прехода през интернационалната кухня и достигнем до миди Сен Жак, гарнирани с ориз конджи и гриловано китайско зеле. Като основнo ястие, шеф Сопаджиян предлага патешко бутче, гарнирано с домашен крокет, а за финал ви очаква шоколадов мус с аромат на рози, малинов течен център, гарнирано върху кокосов кейк.
Ако очаквате това да ви коства солидна сума от заплатата, бъркате се. Кувертът за Св. Валентин е едва 45 лева на човек, а предлага толкова много вкусове и изкушения. Ако все още не сте направили резервация за романтичната вечер или просто искате да опитате изкушаващите предложения на шеф готвач, работил в ресторант с Мишлен звезда, то можете да го направите на телефон 032 62 20 65 или 0887/97 68 90.
Очаквайте още истории от кухнята. Бон Апетит!
Изложба показва 100 пловдивски ателиета
Вторият етап от изложбата показва следващата част от развитието на духовния живот на Пловдив
Пловдивското ателие по традиция се обвързва с бохемския дух на старата генерация художници от Пловдив в периода на 60-те, които направиха революция в творческия процес. В първия етап на проекта „100 пловдивски ателиета“ през 2016 г. показахме някои ателиета на тези най-знакови пловдивски творци от миналия век. Повечето от тях вече не са между нас. Остава паметта за тях, която се опитваме да запазим чрез този проект . Първият етап на „100 пловдивски ателиета“ представихме през 2016 г във Венеция в галерия Салета. Но какво е това духовно пространство АТЕЛИЕТО? – Изолиран остров, който дистанцира художника от действителността. На този остров артистът може да бъде себесъщ – идентичен на себе си, честен със себе си, пътуващ към себе си. Това е неговият собствен съзнателен избор да открива Бог в себе си точно в пространството на ателието. В тази империя на духа - студиото, естествено се реализира вътрешното движение на душата чрез материализиране на духовната идея.
Това е нашата цел – да отворим дискретно пловдивските ателиета, да въведем в размисъл зрителя, като му дадем нашето послание - колажните филми, които сме създали за всяко ателиерно пространство. Това са самостойни произведения, в които ателието не е директно разпознаваемо, а носи усещане за усмивка, въздишка, докосване, радост, вдъхновение. Изпълнено с много любов това място е наситено със специфичната атмосфера на страст, въодушевеност, екстаз, фантазия, отдаденост, чувственост, изпитание, удовлетвореност. Има много живот в това неповторимо пространство на съмнение и разочарование, на търсене, размисъл и удовлетворение. Това мистично и митично, сакрално и реално място се модифицира като структура прехвърляйки своя дух в галерийната среда. Има разлика между това интимно място, където авторът създава творбите си и това публично пространство – галерията, където се експонират същите творби. В този проект в три етапа пренасяме атмосферата от студиото чрез 100 произведения от 100 пловдивски ателиета. А колекцията от четки и други инструменти, материализираща съзидателния дух на всеки артист, съхранява неговата творческа енергия в галерийното пространство.
В продължение на годините 2016, 2017 и 2018 Резонанс ще представи на части 100 артиста и техните произведения чрез изложби в галерийното си пространство. През 2019 г., когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата, ще бъдат експонирани всичките 100 реплики от творбите на 100-те пловдивски художника заедно със 100-те колажни филми за 100-те пловдивски ателиета. Така ателиетата на Пловдив, като отворено пространство, чрез този проект ще дадат среща между Пловдивските творци и европейската и глобална публика и ще защитят европейските духовни ценности.
Участници във II-ри етап на 100 пловдивски ателиета са:
Атанас Карадечев, Бисер Дамянов, Васил Стоев, Васил Тенев, Венета Маринова, Вълчан Петров, Деляна Димитрова, Десислава Луканова, Евгений Петров, Ели Станчева, Елица Гигова, Ивайло Григоров, Иван Краевски, Иван Поповски – Джовани, Иван Чакъров, Иван Шишков, Ицко Мазнев, Кирил Иванов, Лора Пармакова, Мартин Маринов, Милена Бочукова, Милена Мишева, Михаела Иванова, Недко Итинов, Николай Няголов, Никола Минчев, Палмиро Дечевски, Петър Беляшки, Полина Станчева, Рангел Стоилов, Снежана Фурнаджиева, Христо Жеков, Цвета Марова.
Изложбата ще се открие на 16-ти февруари от 18:00 часа в галерия Резонанс.
Романът "Небесния огън" с представяне в ТРАКАРТ
„Небесен огън“ на Георги Стоянов е от онези романи, които задължително се появяват в преломните времена. Времената, които трябва да си дообясним, да си доразкажем, да погледнем отстрани, за да продължим да съществуваме и след тях, да опитаме да останем същите. Романът чертае двата свята на нашите дни. Старият – патриархален, селски, прост, човешки и някак магичен, и новият – забързан, напрегнат, меркантилен, където над човека отдавна не стои нито Бог, нито природата – стоят парите. Единият свят е излишен. Българското село е последната крепост на стария свят, пропит от спомени, жестока носталгия и неразрешими съдбовни сметки. Хората му, ходещите „изпепелени надежди“, са принудени да се борят с непознатото ново, но и неизбежно да остареят, с което и да отнесат разочарованията си в гроба. Образите, които рисува Георги Стоянов, са анахронизмите на човека, отпреди да скъса пъпната си връв с божественото начало, с космическата настройка. Тяхната ценност е животът сам по себе си, щастието – и утре да ги има. Драматизмът е не толкова в това, че животът, такъв какъвто го познават, изтлява. Селският човек е свикнал да живее с преходността си. Трагедията е в предателството, което винаги идва от свои. Но веднъж прекъснал връзката си със земята, с природата и семейството, веднъж подведен по пагубния, но бляскав път на парите и властта, човекът е обречен да загине, да умре нравствено, много преди да издъхне.
„Небесен огън“ разказва за сблъсъка на епохи, за мъчителната неспособност на изконните човешки ценности да се борят с мощния вятър на промяната, за отстъплението. Георги Стоянов показва как времената винаги си отиват много болезнено, как ако се отречем от себе си в името на някакво фалшиво щастие и измамно бъдеще, то животът неизбежно ще ни накаже. Романът е възхвала на незабележимия човек, който ежедневно и много скришом кара планетата да се върти, който остава в сянката на големите събития, но е техен невидим двигател. За човека, който не трябва да позволим да загине.
Георфи Стоянов има издадени над 25 заглавия – романи, повести, сборници с разкази, пиеси, публицистика. По-известни сред тях са: "Лесно щастие", "Грехът", "Любов на твоя праг", "Зъб от акула", "Разпятие", "Птиците и залезът", "Денят на крокодилите", "Черната роза", "Стомна с кладенчова вода", "Вятър от криле", "Усмивки и печал", "Обречени на самота", "Между изгрева и залеза" и др. Последната му мемоарна книга "Паметта на сърцето" е отличена с наградата на Съюза на българските писатели за 2015 г. На кръглата си 85-годишнина Георги Стоянов предлага на читателите остро драматичния роман "Небесен огън".
Премиерата ще се състои на 14 февруари 2017 г. от 18 часа в културен център ТРАКАРТ.
Книгата представят Марин Кадиев и актьорът Петър Тосков.
Къртени са скали! Фирмата, събаряла къща на Бунарджика, е нарушила закона (СНИМКИ)
Няма предпазни оградни съоръжения, нарушена е тротоарната настилка
Това е установила съвместна проверка на кметство „Централен“ и РИОСВ – Пловдив
Нарушителите ще отнесат глоба от 5000 лева
Граждани алармирали администрацията за случващото се на тепето
Таня Грозданова
Фирма „Еко Вип Холидей“ ЕООД, с материално отговорно лице Стефан Попов, ще бъде санкционирана с цялата тежест на закона за установени нарушения по време на събаряне на съществуваща постройка на Бунарджика. Това съобщи за Под тепето кметът на район „Централен“ в Пловдив Георги Стаменов.
Сигнал на граждани от улица „Волга“, че нещо незаконно се случва на хълм Бунарджика, който е със статут на природна забележителност, предизвика поредица от проверки на институциите под тепетата в сряда и четвъртък. Хората алармираха, че на парцела с номера 25-27 са струпани купчина скали и огромно количество камъни при събарянето на стара къща. Изкъртена е част от скалата под ул. „Поручик Д. Величков“. От районното кметство веднага разпоредиха проверка на сигнала.
Специалистите са провели няколко огледа на мястото и са издирили и сравнили документацията на фирмата и кметството, а днес бе извършена и проверка от инспектори на РИОСВ – Пловдив, за това дали терена попада в защитената природна зона или в частта на Министерство на културата, обясни кметът Стаменов.
За късмет на инвеститора парцелът не попада в защитената зона, което означава, че от тук нататък той ще бъде санкциониран от районната администрация.
Установено е че през декември миналата година „Еко Вип Холидей“ е представила акт за собственост и е поискала разрешение за събаряне на стара къща в едната част на имота и разчистване на изоставен двор в другата част. Документът е получен.
„Никъде обаче не е ставало дума за изкопни работи, както се третира къртенето на вековните скали. При проверките е констатирано още, че на обекта няма оградни платна и по време на събарянето машините са разбили тротоарната настилка около имота на ул.“Волга“. При такива законови нарушения, предвидената санкция е до 5000 лева. И аз ще настоявам за максималния й размер,“ заяви Георги Стаменов.
Той се обърна към всеки един собственик и инвеститор в района с апел да се спазват разпоредбите на законите. „Трябва инвеститорите да знаят, че за всяко едно действие в техните имоти има административен ред, срокове и съгласувания, след което могат да преминат към изпълнение на своите инвестиционни намерения. Ако някоя от тези стъпки бъде пропусната, съответно ще бъдат глобени. “
Стана ясно че днес от дружеството са поискали да им бъде издадена скица виза за проектиране на нова сграда. Ще им бъде предоставена, обяви райкметът Стаменов.
Според информация фирмата ще обжалва санкцията.
https://kapana.bg/afish/festivali/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=12600#sigProIdb3116f7253
За Ники Пеев или как се преминава от юрист в писател
Да останеш сам със себе си и да излееш мислите си е голямо удоволствие
Паулина Гегова
Ники Пеев е 28 годишен пловдивчанин, който е „кривнал“ от правия път, може да кажат някои, като е решил да води двойна самоличност – тази на юриста и тази на писателя. Интересна комбинация, която за него се оказва повече от лесна.
Още в ученическите си години, Ники е усещал връзка с литературата. Споделя, че тя е била любимият му предмет, защото го разбирал по естествен път, без прекалено много учене и анализи. Идвало му отвътре. Сега, години по-късно, той издава дебютната си книга „Денят на инвикта“ – sci-fi роман, който няма нищо общо с правото.
По време на следването ми обемът за четене беше огромен. В един момент човек се пренасища от цялата информация, която го заобикаля. Идеята да почна да пиша беше по-скоро експеримент, но дилемата дали да се ориентирам към правната доктрина веднага се зароди. Истината е, че колкото и да пишеш по тази материя, след години тя става ирелевантна, не толкова актуална, защото законите се изменят постоянно. Не искам да създам нещо, което ще остане някъде ненужно, а творба, която не толкова преходна. Реших, че по-голямо удоволствие ще ми носи нещо, което ще ме откъсва от тази материя, което ще ме допълва и развива като личност, с различен тип интереси, споделя Ники.
Самото решение да напише роман идва, когато на 22-ри март 2013г. след работа, Ники минава през една от големите книжарници на центъра на Пловдив, за да си купи книга. Четяло му се научна фантастика, но в секцията на жанра нямало нищо, освен една-две класики. Смятал да потърси и български автор, но тогава осъзнал, че не се сеща за никой роден писател, който да създава фантастика. Така му хрумва да пробва да напише нещо сам. Същата вечер, към 4 часа сутринта първите 8 страници от „Денят на инвикта“ били сътворени.
Същинското предизвикателство беше да седна и да напиша първата страница. Но най-трудната част е не да имаш идея за сюжет, а да я изградиш върху листа, защото трябва да я представиш по такъв начин, че ту да е разбираема за човекът, който не е в главата ти, ту да изгладиш собствения си стил до толкова, че да се чете гладко и достъпно. Граматическото оформление също е много сложна част. Дори най-безличният препинателен знак е от значение, обяснява пловдивчанинът.
Историята в романа се развива в бъдещето и макар че жанрът е научна фантастика, Ники напълно целенасочено е свел до минимум фантастичните елементи. Официално главните персонажи са двама – Силиан и Привидение, но има и други герои, които също изиграват своята роля в сюжета. Всъщност, той се развива през призмата на всеки един персонаж и техните перипетии в рамките на 24 часа. Докато Силиан е на Земята, а по петите му е цял отряд наемници, то Привидение е изпратен в периферията на познатия ни космос, а това е възможно заради технологията, която е позволила на човечеството да развие масова експанзия до всяко достъпно кътче на вселената.
Самата дума инвикта произлиза от латинското invictus и в директен превод означава „непобедим“. В случая инвиктите са прослойка, която контролира и насочва човечеството. Те са върховни водачи и всяка планета има по един такъв.
Целият акцент в книгата пада върху взаимодействието между героите, противопоставянето им един с друг. Липсват типичните „добри“ и „лоши“ образи. Всеки има собствена цел, мисия, избор и собствена борба за оцеляване.
Илюстратор на романа е Александър Скерлев, а Ники замисля и продължения, които макар и да проследяват нишките на историята, ще могат да съществуват напълно самостоятелно.
Ники споделя, че не му е трудно да разграничи правното писане от художественото. С напускането на офиса, оставя и тази страна от живота си там, където й е мястото, до другия ден. А в останалите часове се прехвърля в развлекателната литература. Не вярва, че е създал нещо грандиозно. По-скоро се стреми да задоволи хората, които имат няколко свободни часа и с неговата книга могат да разпуснат. Смята, че има още много да учи. Следи съвременната българска литература и е оптимист, че нещата се променят към добро, защото издателствата все повече виждат, че си заслужава да подкрепят родните автори.
Тази вечер ще е и официалното представяне на романа в клуб „Библиотеката“ , а дали четири години труд и редакции са дали резултат, оставяме да прецените сами.
Дизайнери се състезават в конкурса „Моден капан“
Регистрацията за конкурса „Моден капан“ вече е отворена и очаква младите творци на България
За втора поредна година конкурсът за модни дизайнери „Моден Капан“ ще зарадва младите таланти на България. След успешното първо издание през 2016-а година, тази година събитието се реализира в рамките на проект „Капана – квартал на творческите индустрии“ от програмата на “Пловдив - Европейска столица на културата 2019” и се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Пловдив 2019”.
Конкурсът се провежда в три етапа и не е обвързан с такса за участие.
Първият етап на събитието е до 20 март 2017 година, а необходимите документи и изисквания са публикувани в страницата на модното събитие – Моден капан. На първи април ще бъдат обявени кандидатите достигнали до втори етап на събитието, а на 15 април ще бъдат обявени 20 избрани дизайнери, които ще имат възможността да презентират своята първа колекция на грандиозен ревю-спектакъл.
Основателката на конкурса „Моден капан“ - Анелия Янкова сподели, че тази година спектакълът, който финализира младежкия конкурс ще бъде наистина зашеметяващ. Ще бъде изграден подиум съпътстван от атрактивно осветление и озвучаване, който ще бъде разположен по продължението на ул. Христо Дюкмекджиев в Капана. Балерини от танцова формация „Ера Балет“ ще представят моделите на младите творци, атрактивни арт инсталации ще допълват арт атмосферата на пловдивския квартал, а в модния дух на цялото събитие, ще бъде изградена необикновена инсталация – сградите на Капана отново ще „оживеят“, облечени в модерните идеи на Алениа и 2 000 метра плат.
В социалните мрежи Анелия Янкова призова: „В страната ни живеят много талантливи младежи. Всеки от тях мечтае…Мечтае да получи възможност да покаже своя талант. Нека им покажем, че не е нужно да емигрират в Милано или Ню Йорк, за да бъдат част от модния бизнес. Един млад дизайнер се нуждае от поле за изява, за да твори ТУК, а не извън страната ни.
БЪДИ ЧАСТ ОТ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ НА „МОДЕН КАПАН“ И ЗАЯВИ УЧАСТИЕ НА: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Повече информация:
https://www.facebook.com/events/206944149767857/
https://www.facebook.com/ModenKapan/
https://www.facebook.com/aleniamoda/
Христо Карастоянов представя романа "Послепис"
Издателство Жанет 45 представя
Христо Карастоянов с последния му роман „Послепис”
с думи за книгата Младен Влашки
10 февруари /петък/, 18:30 часа
Културен център на Радио Пловдив
ул. Дондуков 2
вход свободен
Потвърдете присъствието си:
https://www.facebook.com/events/209620286175615/
Очаквайте на 21 февруари 2017, вторник в Литературен салон „Spirt and Spirit” в Петното на Роршах, Пловдив гостува Весела Ляхова, автор на романа БЕЖАНЦИ и сборника с разкази „Квартал „Зона обиколна”.
* * *
След романа „Една и съща нощ”, отличен с наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон”, „Елиас Канети” и номиниран за роман на годината, сега с „Послепис” Христо Карастоянов се обръща към времето, в което живеехме като двойници на самите себе си.
Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. В „Послепис” оживява и споменът за `68-а, за `89-а и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и които напразно си мислим, че сме забравили.
* * *
От "Послепис"
Колкото пo не го приемаха в Художествената академия, толкова по-заинатено Стоян рисуваше картини. Рисуваше едни равнодушни овчици с ръбести крака като краката на козата за прескок във физкултурния салон, обаче с човешки очи. Руното на всяка овца беше тъй фино пипнато, че отсетне мнозина се чудеха на търпението му даси играе чак пък толкова. Малко бяхме тези, които знаехме, че Стоян изобщо не си играеше, а правеше една друга работа: мацваше дебело контура на животинката, после вземаше една виличка за пасти и почваше да я врътка в боята, както се навиват макарони. И тъй се получаваха всичките онези къдри и прелестни буклички, но това беше тайна.
Както и да е.
В картините му овчиците ту пъплеха по сини баири, ту стояха скупчени под червени дървета, ту се спускаха от ония баири, а над баирите догаряха дяволски залези. Покрай овцете неизменно се мотаеха черни като прилепи кучета, много приятни и изтънчени, с глави на дракончета, духчета и ухилени кукумявчици. Имаше и картини със зимни сюжети – те, разбира се, бяха почти изцяло черно-бели с изключение на гълъбовите слънца в белите небеса: по едно гълъбово слънце на всяка. Там обаче кучетата изглеждаха зли и озъбени, сякаш вампирясваха.
Нямаше хора, но облаци – задължително.
Веднъж не се сдържах и го попитах ехидно как разбира, че една картина е вече завършена.
„Какво викаш?” – рече той.
„Как разбираш кога една картина е завършена?” – повторих.
„Много просто! – отвърна – Една картина е завършена, когато я подпиша!” – каза.
За автора:
Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград.
Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др. Сега е пенсионер.
Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 31 самостоятелни книги (като тази бройка включва и последващите издания, както и електронните книги). През последните 15 години е автор на издателство „Жанет 45”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Buchern), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014); общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излезе от печат новия му роман „Послепис”.
По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.Известен е и като публист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
Женен, има син и внуци.
Живее в Ямбол.