Обмислят да отворят заседанията на Управителния съвет на Фондацията

Манол Пейков: Пловдив 2019 е политически проект

Европейска столица на културата трябва да стане абсолютен държавен приоритет, подчерта Мариана Чолакова

Всеки в управителния съвет може да е член на определена партия. Кметът, който е председател на УС, е избран от населението на Пловдив. Важното е, че Управителния съвет работи. Така зам.-кметът по културата и зам.-председател на УС на Фондация „Пловдив 2019” отговори на въпрос на Под тепето дали проектът „Европейска столица на културата” се влияе от политически процеси. И уточни, че в случая може да се говори само за културна политика. Днес екипът на Фондацията и членовете на управителния съвет застанаха пред медиите, за да отчетат изминалата 2016г. и да щрихират плановете си за 2017-та.

Европейска столица на културата е политически проект. Това, че в Управителния съвет има политици, е плюс. Петима тук сме от гражданската квота, а общо трима са представителите на администрацията в УС. Трябва да работим заедно, няма друг начин. Балансът е деликатен и труден, допълни по повод въпроса ни издателят Манол Пейков, член на УС. Той подчерта, че формулата на органа е уникална и че членовете в него са там доброволно, заради каузата.

Под тепето попита още кога заседанията на Управителния съвет ще бъдат отворени. На този въпрос отговори друг от членовете на УС- Милена Чакандракова. Тя подчерта, че това вече се обсъжда вътре в съвета като отбеляза, че заседанията може и да са отегчителни за публиката, тъй като понякога продължават по шест часа.

Тема №1 днес, разбира се, бе държавното финансиране за проекта Европейска столица на културата. Амелия Гешева изрази надежда, че до пролетта на тази година пари ще има. Нито едно правителство – нито предното, нито сегашното, нито бъдещото, ще провали такъв голям проект, каза тя. Пловдив е в очакване на 6 милиона лева за съдържание от Министерството на финансите, с които трябва да започне реализирането на програмата от ЕСК. В първото шестмесечие от годината трябва да сме сключили договорите по избраните проекти и да започне същинската работа по реализирането им, обясни административният директор на Фондация „Пловдив 2019”. Трябва да се намери механизъм, за да дойдат държавните средства. Водят се активни преговори с Министерството на културата и за допълнителни средства за инфраструктурни проекти като Концертна зала и Кукления театър, допълни го зам.-кметът Гешева. Тя припомни, че плановете са до края на календарната година да бъдат направени първите инвестиции в Кино Космос, галерията на Дружеството на пловдивските художници, откритата сцена на мястото на Ядрото в Капана. Върви и проектиране за реставрация и основен ремонт на Баня Старинна, както и за сградата на Градска художествена галерия в полите на Стария град.

Необходими са средствата от липсващото на този етап държавно финансиране. Аз лично се притеснявам от това, че дебатът от културата се измества към парите. Този проект трябва да стане абсолютен държавен приоритет, подчерта Мариана Чолакова, член на УС на „Пловдив 2019”. Тя допълни, че има множество входирани писма от Фондацията по повод държавното финансиране в две министерства- културно и финансово. Европейска столица на културата няма да се провали. И всички подхвърляния в този смисъл се явяват опозиция на културата, каза още тя.  

Артистичният директор на Фондация „Пловдив 2019” Светлана Куюмджиева подчерта, че дейността на 17-те души от оперативния екип на структурата ще става все по-видима. Европейска столица на културата е огромна академия и за хората, и за самия град. Инвестираме в развитие на капацитет. През над 20 обучения минаха членове на екипа през миналата година, каза Куюмджиева. Тя информира, че в момента върви оценката на входираните през декември проектни предложения, като паралелно с това се прави преоценка на програмата на база тях.

Един от фокусите в работата на Фондацията тази година ще е остров Адата. Водят се разговори с частните собственици на парчето земя в Марица, като намеренията на „Пловдив 2019” е да предложи на реститутите дългосрочен наем. Водят се и преговори с международни  артисти, които да променят средата на острова с инструментите на културата.  Ще се работи активно и по другите основни проекти, сред които Капана, Тютюневия град, Махала.

„Осъзнават ли родителите ролята в живота на децата си?“ е крещящият въпрос, зададен от моноспектакъла "Всичко на масата"

Стефка Георгиева

Както неведнъж сме казвали, към Буковски е трудно да останете безпристрастни. Едната част от читателите му го възхваляват до небесата, други са на крайно противоположното мнение, но никой не остава апатичен към творчеството на американеца. Така се оформиха и двата лагера в Камерна зала на Драмата миналата вечер, където се игра „Всичко на масата“, именно по текст на Чарлз Буковски.

Моноспектакълът се играе от Васил Дуев и за него края на миналата седмица бе номиниран за награда „Икар“ в категорията „Водеща мъжка роля“. Сценарист е Ана Батева, а за музиката се е погрижил Стефан Здравески. Със сигурност можем да заявим, че малкият екип се е нагърбил с изключително тежка задача. Да поставиш представление по текст на Буковски вещае крайности и голям риск.

Обстановката още в самото начало на представлението бе тягостна заради големия ковчег поставен на масата. Умело се игра и със светлините в залата, които неусетно направиха публиката пряк участник в погребението на баща тиранин, чийто син идва да отдаде последна почит на гроба му, само защото тежките събития и сблъсъци по между им са останали в миналото. Трагичната история на самия младеж бе представена по комедиен, дори на моменти циничен начин, който на няколко пъти разсмя от сърце част от аудиторията, изпълнила залата. Това бе и първият лагер сред публиката– на онези, които се смееха.

Имаше обаче и хора, които не издадоха и звук по време на моноспектакъла. Публика, която гледаше скептично и очакваше голяма житейска и лична драма, поднесена сериозно и с дълбочина, по класически начин, без смях и шеговити истории за сексуалния нагон на един младеж. Ако сте почитатели на класически поднесените представления, едва ли ще останете впечатлени от многото образи, през които преминава актьорът. НО! Ако сте привърженици на Буковски и искате да видите как неговото творчество е пречупено през очите на младото поколение, можете да видите „Всичко на масата“ на цената на едно малко, но сравнително добро питие, типично в духа на автора.

Без значение приемате или не текстовете на Буковски, то един въпрос изкристализира от сцената на Камерна зала, а именно: „Осъзнават ли родителите ролята в живота на децата си?“ Комичното, циничното и грозното в едно семейство бе показано по-ясно от всякога. Моноспектакълът засяга важни теми като насилието и малтретирането на децата, ограбването на мечтите им и ограничаването им както социално, така и интелектуално. Главният герой е пораснало дете, преживяло кризите и комплексите на един баща върху собствения си гръб. А дали родителят е осъзнавал какво може да причини на детето си, не само физически, но и психически? Давал ли си е сметка как ще се измени поведението на неговия син под влияние на тормоза, който му е нанесъл? Не става ясно и вече е твърде късно, защото влизайки в залата, ние сме на погребение.

Актрисата е оптимистично настроена за бъдещето на българския театър

Една нова звезда изгря на театралната сцена само преди около месец. Това е образът на Патриция Пъндева, която направи силен дебют в ролята на „Боряна“ от едноименната постановка по текст на Йовков и строгия надзор на Краси Ранков. След премиерата на спектакъла, оценките за младата актриса бяха повече от добри. Капана.Бг потърси Пъндева за разговор по повод вълненията и перипетиите на голямата сцена. Ето какво разказа тя пред Стефка Георгиева:

Здравей, Патриция! Само преди седмици бе твоят дебют на голямата сцена. Би ли разказала повече за емоциите след финала на първото представление на „Боряна”?

Връщането към този момент ме вълнува дори в момента. Той ще живее в мен завинаги. Емоцията е опияняваща! Публиката и това да бъда заобиколена от професионалисти неимоверно повишава адреналина. 

Кое бе най-голямото предизвикателство за теб по време на репетициите?

Предизвикателствата са много, но това е голяма част от магията на това да си актьор! Влизаме в други светове като пренасяме и публиката в тях. Необходимо е да владеем енергията и емоциите, за да се съсреточим в едно определно чувство – това на героя. 

На сцената си партнираш с големи имена от родния театър. Какво е усещането да работиш с тях?

Още едно предизвикателство .  Благодарна съм за това,че съм част от такъв екип и имам възможността да се уча от професионалисти. Самото присъствие на такива личности е вълнуващо. Всички вървим по дълъг път и се учим постоянно, но определно това е една приятелска среда. Срещнах силна подкрепа и за мен това беше едно голямо удоволствие и комплимент.  

Самата Боряна е със свободен дух и по детински чиста душа. Трудно ли бе да се превъплатиш в образа и припознаваш ли себе си в нея?

За да изградим един образ е важно първо да осводим себе си и съзнанието си, да се пръвъплатим в него. За да се роди Боряна, трябваше напълно да се слея с нейните идеали, мисли и чувства, да съпреживея предизвикателствата пред нея, проблемите, емоциите – всичко.  Мисля, че във всеки от нас има част от Боряна и нейните добродетели. Аз не направих Боряна своя, за да я доведа на сцената трябваше да се превърна в самата нея. Да я допусна в сърцето си.

Демонстрира едно изключително добро ниво на поготовка. На кого се длъжи? Кои са твоите учители не само на сцената, но и в жиота?

Най-големият учител за всички нас е живота! Всички ние се учим постоянно и се вдъхновяваме. Всяка личност върви по различен път, но провокациите са това, което ни кара да се развиваме, да стигнем до ръба и да разберем, че предстои още. Актьорското майсторство е емоция, то може да ви накара да съпреживеете мъката и радостта, най-вече изучава човешките нрави, но всеки го изразява по свои начин. Аз намерих своето призвание.

Нека се върнем малко по-назад във времето. Кога реши да се занимаваш с театър? 

Артистът в мен се пробуди в ранна детска възраст, дори не помня точно кога, защото съм родена с това чувство в себе си. Танцът беше първата стъпка, но след това не беше достатъчен, за да изрази всичко случващо се в душата ми. 

Семейството ти подкрепяше ли те в това ти начинание?

Семейството ми цени всяко усилие, което полагам , за да се развивам. В началото имаха притеснения. Майка ми е завършила Хореографска режисура и е наясно с всички трудности, през които преминава артистът. Но в крайна сметка това е част от мен и ми носи най-голямо удовлетворение. Както семейството, така и приятелите ми знаят, че това ми носи най-голямо удоволствие. 

Какво е театърът за теб?

Мисля, че отговора на този въпрос може да откриете в написаното досега. Не мога да дам точна дефиниция на това какво е театъра за мен, защото той е съвкупност от много неща, от цялото ми същество. За мен това е философски въпрос, осмислящ битието ми. Все едно да се запитаме „Какво е животът“ или „ какво е музика, какво е танцът...“

Кариерата е само част от личността на един човек, но пътят по който си поела изисква голяма отдаденост. Остава ли ти време на личен живот и имаш ли странични занимания?

Кариерата е само част от личността на един човек. Поела съм по този път, но не спирам да се занимавам и с други форми на изкуство като танцът, например.  Това ме кара да се зареждам емоционално. 

Какви са амбициите ти? Целиш ли се към големите театрални награди и смяташ ли номинациите са обективни?

Не съм имала амбиции, не мисля за награди. Гледам да си върша работата .

Залите в Пловдив са пълни, но в много от по-малките населени места ситуацията не е така оптимистична. Как виждаш бъдещето на българския театър?

Театърът живее от дълбока древност и ще продължи да бъде жив и за в бъдеще. Младите, интелигентни хора са будни и гладни за култура. Аз и моите колеги се стараем да допринесем за това. Ние се отдаваме изцяло на това да придадем нашите емоции на обществото и да ги заразим с този вирус наречен театър.

Ако сте пропуснали да видите младата Пъндева на сцената, то можете да го направите след 2 дни, а 10-ти февруари, от 19:00 часа в Драматичен театър Пловдив.