Още се търси ново място

Клубът е притегателно място за хора, както от Пловдив и околността, така и от чужбина

Различни пътешественици от 34 държави са били гости и лектори в него

Таня Грозданова

Голям обществен интерес предизвика срещата в клуб "Нещото" в петък вечер, за която ви анонсирахме. Събирането бе организирано с апел за помощ, че спешно се търси ново място за единствения оцелял социален клуб в страната.
Той близо три години се помещава на ул. „Драган Цанков” 49, благодарение на един щедър човек - Кръстьо Белев, който даваше имота си на символичен наем от 100 лева. Допреди 3 месеца след адреса на Нещото се изписваше „(зад недостроения мол на бул. „Руски“), сега обаче след заработването на новия голям търговски център, наемите в района скочиха в пъти. И свободните пазарни договорни отношения доведоха до търсенето на нов дом за Нещото. Това е и основата причина за срещата, на която присъстваха много от поддръжниците на клуба. Тежка среща за решаването на съдбата му.

Поставени бяха принципни въпроси, свързани с ценностите на социалния център и нуждата той да остане некомерсиален по същността си, но и да успява устойчиво да се финансира за текущите разходи, без това да нарушава един от основните му принципи - да бъде инициатива от хората за хората, а не да се разчита на спонсорство на съмнителни бизнеси, организации и проекти. И както през Възраждането издръжката на училищата, църквите, читалищата е била задача на сформираните настоятелства от активни общественици и будители, така и в съвремието оцеляването на това своеобразно самоорганизирано читалище ще бъде поето от сподвижници, които да спомагат с ежемесечна сума покриването на разходите. По този начин ще има възможност всички събития на клуба да останат с вход свободен и достъпни за всеки желаещ да участва в дейностите на центъра, без той да нарушава своята независимост и автономност.

Основна причина за срещата беше и обсъждането на търсенето на ново място, на което да се помещава клуба.

Най-мечтаното място е самостоятелна сграда с двор в централната част на града, като дейностите изискват едно по-голямо помещение за прожекции, лекции, работилници и дискусии, както и едно по-малко за децата, които също са чести посетители с родителите си. А кухня за споделени вечери и кътче за безплатния пазар ще са идеално допълнение за пълноценното функциониране на клуба.
Обсъдена беше и значимостта на подобно място да продължи да съществува и да заразява с духа си на самоорганизация, солидарност и взаимопомощ, да бъде пример и вдъхновение.

Припомняме, че част от организираните от клуба инициативи са: „Айляк бутик“ (безплатен пазар за обмен на вещи), „Време за всички“ (банка за време, в която се разменят услуги без заплащане); множество дискусии, прожекции и лекции за алтернативен и природен начин на живот; творчески работилници, рисуване, турнири и други събития в духа на свободното споделяне на знания, умения, опит и идеи между хората.

Клубът е притегателно място за хора както от Пловдив и околността, така и от чужбина. Различни пътешественици от 34 държави са били гости и лектори в "Нещото".

Днес отбелязваме Международния ден на барманите и ресторантьорите

Легенда разказва, че един от светите християнски апостоли – Св. Аманд е покровител на винари, пивовари, търговци, ресторантьори и бармани. И тъй като любителите и производителите на вино имат цели два празника – на 1-ви и 14-ти февруари, днес отбелязваме Международния ден на бармана.

Не е ясно кога за пръв път е бил честван празника, но през последните няколко години той набира все по-широка популярност и по родните ширини. Занаятът на барманите не случайно е удостоен със своя дата в празничния календар. Хората, които ни обслужват, обикновено често правят редица компромиси, за да упражняват тази професия. Те не само угаждат на капризите ни, изненадват ни с нови предложения, но и са добри психолози. Всеки е виждал добре познатата гледка на разтревожен, притеснен човек, седнал на бара с чаша в ръка и обявяващ на човека зад бара за житейските си неволи.

Макар и да не предполагате, барманството не е само наливане. То е непрестанно стоене изправен, без право на почивка, купчина литература и часове, прекарани в самоусъвършенстване и то с една едничка цел – клиентът на бъде доволен! Така че нека днес си кажем „Наздраве!“, за хората, които жертват дните и нощите си, за да ни обслужат и зарадват!

Може да се окажем, че сме първата европейска държава, която сама е саботирала привилегията да има град- европейска столица на културата

Лицето на една истинска столица и нейното богатство са хората й, а не останките от изчезнали империи

Скандалът с финансирането на проекта Пловдив- Европейска столица на културата излезе извън граница с новините от миналата седмица и вече е повод за много коментари сред български творци в чужбина. Един от тях е Виктор Илиев-  диригент и композитор, по- известен в чужбина, отколкото в родината си. Той излезе със свой коментар по темата, който Под тепето публикува без редакции.

Виктор е работил с Orchestre national chamber du Luxembourg (Люксембург),  Orchestra of the Rumanian national radio (Букурещ),  National Philharmonic Iasi ( Румъния), Vienna radio symphony(Виена),  Philharmonia of the nations (Хамбург), Atlas symphony orchestra( Берлин).  Като композитор е носител на наградата за композиция Албан Берг, Виена 2001 г. В последните няколко години направи няколко проекта в България. През 2013г. постави на Античния театър музикалния и танцов мултимедиен спектакъл „Заедно”. В момента се разкъсва между Лион и Виена. Във Франция работи върху новата си опера. От Австрия пък движи следващия си авторски проект като диригент и композитор, който ще е общ между Виена, Токио и Пловдив. Подготвя и премиера на произведение с оркестъра на Българското национално радио, която ще е след няколко месеца.

След поредния скандал, разбунил духовете в Пловдив, се оказа, че вече трета година няма пари за българската европейска столица на културата.... Някои твърдят, че кметът е виновен, други- че правителството нехае, трети, че фондацията, която управлява спечелената титла на града ни, е некомпетентна и не е предприела правилните стъпки навреме. После се оказа, че всъщност едно правителство подписало нещо, но имало някаква хватка в закона и сега нямало как да се изплатят обещаните субсидии.

И по познат сценарий се събуждаме осъзнали, че се намираме в някакъв обречен кръг, в който изобилстват стотици национални експерти по всичко, които се кичат с корони и титли, без да носят тежестта на отговорността със себе си, а по-скоро наподобяват диадеми от паунови пера. Никой не е виновен за нищо у нас, но всеки се чувства отговорен да произнесе своята тежка присъда, сочейки с пръст виновните за създалата се ситуация. От няколко дни на стената ми във фейсбук мнения по темата красят авторите им от сорта на :" ...ами така е, който не разбира от...... нека ви сега". До познатото : "...тия пък селяни за каква столица ще ми говорят". Има и други, които от високо гледат "сеира" и им е много гот, защото как така някакви си там ще ми взимат пари, пък аз не! Министерството на културата, както винаги не е запознато със ситуацията и не може да коментира адекватно въпроса. Те са така май от време оно, следейки агонистичната кончина на нищожното останало артистично качество в повечето държавни арт институции, които вече са далеч от идеята за конкурентно-способно международно ниво. Градът чака някакво становище по темата от най-горна инстанция .

От горе пък действат на принципа на балканския мачо- мъдрец: "убий ги с мълчание". Чакане му е майката, ще каже поредният чиновник, прелиствайки фейсбук страницата си в работно време....Междувременно едни делегации идват и си отиват- японци , италианци, китайци и кой ли още не. В тон с модата да се строят стени, за да не останем по-назад почти сме построили българската такава, но за съжаление- на срама. Срам, който за жалост почти не изпитваме вече. Такъв от безпомощността си да се справим с най-елементарни предизвикателства, като например да използваме невероятния шанс, който ни се предоставя да бъдем поне за малко в центъра на международния културно- информационен фокус като държава и да покажем талантите си, които ни отличават от другите. Само че, все не можем да разберем, че този невидим зид ни предпазва не от друго, освен от конфронтацията със самите себе си, където търсенето на общонационално решение на проблема би трябвало да вземе приоритет пред публичния линч и изгарянето на жертви с една единствена цел : оправданието за собственото ни привидно чувство на значимост...

Цялата статия четете в ПодТепето.ком

Изнасят сергиите месец по-рано заради българите зад граница

5 лева на ден плащат търговците на общинската хазна

Таня Кънева

Първите нелетящи предвестници на пролетта – мартениците, цъфнаха в центъра на Пловдив още в последния ден на януари. Само за първите три дни от този месец търговците на мартенички пред Пощата и Общината станаха близо десетина, а съвсем скоро ще изпълнят и двата площада.

Обиколката и проучването ни по сергиите показа, че новата тенденция тази година са индивидуализираните модели според професията. Цеца и Румен са семейство от Пловдив, което се занимава с изработка и търговия на мартеници от 2000-а година. Не може да ги объркате – само на тяхната маса има трикольор. И съвсем резонно те всяка година вкарват новости. Професионалните им мартенички са, както за бакшиши – жълто-черна табелка „taxi“, така и за катаджии – стоп палка, зъбче за зъболекар, слушалки за лекар и т.н.

Новите предложения от тази година са: усукана от бели и червени конци четка за рисуване с палитра – идеален артикул за град на художници и перо с бухал за всеки свързан със знанието и образованието.

Ще видите и Темида, протегнала ръка с една бяла и една червена люлка на везните си. Моделът за адвокати, съдии и прокурори всъщност е измислен още през 2015-а и бе хитът на миналата Баба Марта под тепетата. За малко тази година да излезе и по-нов вариант, но управителният семеен съвет не одобрил пускането му на пазара точно сега. Идеята на картончето до Темида да е и образът на пловдивчанина с титла „главен прокурор“, а надписът да гласи „Честита Баба Марата! #КОЙ да опраскам“, не стигна до пазара заради градската съдебно- политическа конюнктура.

Освен чисто хумористичните предложения има и традиционните пискюли, Пижо и Пенда, арт модели със сурова вълна и везмо. Именно Последните се радват на широка популярност сред нашенци зад граница. Оказа се, че заради емигрантите ни, продажбата на мартеници започва повече от месец по – рано. Така близките им у нас имат достатъчно време да изпратят късче традиция до всяка точка на света.

5 лева на ден за тротоарно право плащат търговците на общината за пл."Централен".  

Учениците в основното училище ще се радват на изрисувани елементи от различни приказки

Основно училище „Алеко Константинов“ разцъфна в сърцето си. Какво имаме предвид? Част от стените на класните стаи и коридора бяха изрисувани с различни елементи от приказки, които вдъхнаха живот на школото. Малкият принц, лисицата, еднорог и магическа къщичка в гората обагриха стените на училището и спечелиха сърцата не само на ученици, но и на преподаватели. По всяка една от картините върху стените, са изписани различни позитивни послания, като „Обичам“, „Подкрепям“, „Мечтая“, „Вярвам“ и други, сред които и популярни фрази от детски стихотворения.

Самият проект е дело на LightSource Charity, чиито основатели са Артър Спърлинг Албена Тошева. Голямата страст на Албена Сега - да създава цветна и уютна учебна интериорна среда в училищата, като пренася цветовете от природата във класните стаи, се сблъсква с желанието на Спърлинг да помага на деца, както и да подкрепя  хората в областта на здравето, образованието и личностното развитие.

Ето и снимки от самия проект, който озари учебното заведение:

Целта е да съберат на едно място предеприемачи, представители на бизнеса и управляващите, които да представят какви са възможностите за стартиране на бизнес на регионално и местно ниво

Startup Europe Week е глобална инициатива, организирана в цял свят от Европейската комисия. Целта е да съберат на едно място предеприемачи, представители на бизнеса и управляващите, които да представят какви са възможностите за стартиране на бизнес на регионално и местно ниво. Много глобални инициативи са били създадени, за да отпразнуват предприемачеството и обикновено такива събития следват формата на Силициевата долина. 

Тази година, Пловдив за втори път ще е част от програмата и RISK (Сдружение "Развитие на Иновативни Стартиращи Компании") има честта да организира това събитие.

***

Програмата за седмицата

Понеделник (06.02.2017)

09:00 - 09:15

Настаняване 

09:15 - 09:30

Презентация на Startup Europe Week

Стоян Найденов, съосновател на RISK

09:30 - 09:45

Разглеждане на програмата за седмицата.

Представяне на лекторите за предстоящите събития.

09:45 - 10:00

Сесия с въпроси и отговори

10:00

Brunch networking

***

^^Сряда (08.02.2017)^^

18:00 - 18:15

Настаняване

18:15 - 18:30

Презентация на Startup Europe Week

Стоян Найденов, съосновател на RISK

18:30 - 19:00

Сийд финансиране в гр. Пловдив

Румен Илиев, съосновател на инвестиционния фонд LAUNCHub Ventures

19:00 - 19:10

Сесия с въпроси и отговори

19:10 - 19:40

Сийд финансиране в гр. Пловдив

Белизар Маринов, мениджър инвестиционни проекти в Eleven Ventures

19:40 - 19:50

Сесия с въпроси и отговори

19:50 - 20:20

Стартиране и развитие на собствен бизнес.

Александър Грозданов, съосновател на Dextrophobia Rooms

20:20 - 20:30

Сесия въпроси и отговори

20:30 - 21:30

Networking сесия

***

Четвъртък (09.02.2017)

18:00 - 18:15

Настаняване

18:15 - 18:30

Презентация на Startup Europe Week

Стоян Найденов, съосновател на RISK

18:30 - 19:00

Скритите звезди на предприемачеството.

Георги Стоев, manager partner at Industry Watch Bulgaria

19:00 - 19:20

Сесия с въпроси и отговори

19:20 - 19:50

Как се събира екип от 40 души без заплащане.

Александър Хинков, съосновател на Младите успели българи

19:50 - 20:10

Сесия с въпроси и отговори

20:30 - 21:30

Networking сесия

***

Петък (10.02.2017)

18:00 - 19:30

Закриване на седмицата съвместно със Silicon Drinkabout Plovdiv