В литературен салон Spirt and Spirit ще се представи новата книга на Бойко Ламбовски, знаменит български поет. Новата книга на автора носи звучното име "Аутисо" и съдържа стихотворения и поеми, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата.

Писах част от тези стихотворения като весели, а друга част – като тъкмо обратното. Бездънно-невесели, бих казал. Работата е там, че вече ми е трудно да разпределя кои какви са. Яснотата не нараства с напредването на живота. Може би това обяснява заглавието, споделя поетът.

Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г.

Книги от Бойко Ламбовски:

„Вестоносец“ – стихове (1986)

„Ален декаданс“ – стихове (1991)

„Едварда“ – стихове (1992)

„Критика на поезията“ – стихове (1995)

„Господ е началник на караула“ – стихове (1999)

„Тежка картечница преди сън“ – стихове (2004)

„Бране на думи“ – избрани стихове (2004)

„Глупак в подлеза на света“ (2007) – статии, есета, фейлетони

„5 цикъла с пояснения“ – стихове (2010)

„Разкази“ – разкази (2012)

„Нощната лампа Васка“ – детски приказки (2014)

Събитието ще се проведе в клуб "Петното на Роршах", на 22-ри ноември от 19:00 часа.

Как да кажем много неща с малко думи? Това ще ви обясни Надя Захариева

"Чудо" е сборник със 17 разказа, които ще ви разсмеят, ще ви разплачат, ще ви накарат да мечтаете и кипят от такова живо очарование, че със сигурност ще искате да ги споделите с някого. Дебютът на книжния сборник ще се състои на 24-ти ноември, от 19:00 часа в бирария „Котка и Мишка”. Икономист по образование и разказвач по призвание, Надя Захариева е от онези писатели, които умеят да казват много неща с малко думи. "Чудо"не е първата й книга, предхожда я друг сборник, озаглавен "Чат@разкази". Творбите й са публикувани в сайта WhyBulgaria, в списанията "Granta България" и "Vagabond", но ако досега не сте попадали на разказите й, със сигурност ще останете приятно изненадани. Очарованието на "Чудо" се дължи до голяма степен на разнообразието от теми, епохи, герои и случки в историите, събрани в книгата. Истории, пълни с мънички лични чудеса. "Чудо" приковава вниманието още с първите си страници, предлагайки една изненадващо различна и определено оригинална гледна точка към теми, многократно експлоатирани в българската (а и не само) литература. "Бдинци, лъвове, титани" е разказ за сръбско-българската война, описана през погледа на жените, които са принудени да бягат от вражеските войски, изоставяйки домовете си. Освен това е и разказ за силата, от която се нуждаем, за да запазим добротата си въпреки трудностите.

Разказът, дал заглавието си на целия е сборник, до известна степен прехвърля същата тема в съвременността. В него един ексцентричен старец всяка вечер очаква своето чудо, стиснал изкуствена роза в ръка, застанал в центъра на един площад, който със сигурност ще познаете по описанието, макар името му да не се споменава никъде. Отказал да повярва, че чудеса няма, той ще направи своето непоискано добро, помагайки на проблемно дете. Някои от персонажите на Надя Захариева притежават заразителен оптимизъм, други са плашещо студенокръвни, но никога не са черно-бели. Никога не са само добри или само лоши и именно това ги прави истински.

Тяхната пълнокръвност пък е причината разказите в сборника да са толкова въздействащи, а книгата да се чете неусетно, история след история. Всеки финал, без значение дали сте го предусетили, или ви е изненадал, оставя чувство на удовлетвореност и едновременно с това подклажда желанието да прочетете следващия разказ. Независимо дали са смешно-тъжни като "Десен в райе" и "Театър "Покойника", или са просто забавни като "Краводер" и "Неделя следобед", разказите на Надя Захариева са емоционално заредени, но ни провокират и да се замислим. В тях се преплитат носталгия и ирония, кипи многообразие от стилове и жанрове, а героите им са храбреци и наивници, мечтатели и неудачници. Седемнайсетте разказа в "Чудо" завладяват със своята находчивост, жизненост и самобитност, а ние сме убедени, че всеки читател, докоснал се до книгата, ще открие сред историите в нея поне една, която сякаш е писана точно за него.

Не забравяйте, ще ви очакваме точно в 19 часа на 24-ти ноември в „Котка и Мишка”.

Пловдив 2019: Съотношението на затворилите ателиета спрямо това на отворилите и работещите е малко

Можехме да поемем един наем на 15 помещения за период от 5 години и да си направим резерват.  Но така ги поддържаме изкуствено

Целта ни е живият квартал, а не снимка на нещо, с което да се похвалим

Паулина Гегова

Сагата с търговията и културните мероприятия в квартал Капана, продължава. В началото на седмицата започнахме темата защо затварят занаятчийските ателиета. Сега, няколко дни по-късно, се свързахме с Гина Кафеджиян и Светлана Куюмджиева от Фондация „Пловдив Заедно”, която заедно с общината започна развитието на забравения до скоро квартал. Артистичният директор и мениджърът по проекти и събития с охота ни споделиха мнението си за квартала и начина, по който се работи за разцъфването му. Ето какво казаха те:

-Припомнете каква беше концепцията за Капана, когато започна проектът по възраждането му?

Гина: Първата стъпка беше чисто административна от страна на Община Пловдив, която се зае да ремонтира улиците, да ги освети и да превърне по-голямата част от тях в пешеходни зони. Активирането на обществените пространства е напълно целенасочено към жителите на града, а не към тяхната утилитарност. Концепцията беше да се насърчат културни и творчески индустрии в квартала. Той да е пример за това, че различните институции могат да работят заедно. Капана винаги е стоял като важен културен топос и катализатор за Европейска столица на културата. 

Светлана: В 80-те години, например, е имало много проекти, които са стигнали до световно ниво, но не са били финансирани. Сега проектите ни печелят подкрепа и се осъществяват. Частната собственост и обществената грижа са там заедно. Няма как едно действие да се случи инициирано само от една от страните.  Кварталът винаги е бил търговски и нашата цел е да обвържем тази търговска зона с творческите импулси.След ремонта на улиците, Фондацията вкара тъй наречените „меки” мерки за стимулиране на развитието на квартала. Имаше отворена покана за 10 пространства, които ние подпомогнахме с плащане на наема им в рамките на 1 година. Те бяха заети от 10 арт и творчески организации. След първия етап на програмата, или по-точно казано, след тази 1 година, от 10, останаха 5 пространства. Другите се отказаха по различни причини. Някои защото не желаеха да плащат наемите си сами, други защото не успяха да постигнат устойчивост на бизнеса си. От там се обяви втора фаза на проекта, където разгърнахме помощта не с разходите за наем, а с възможност за кандидатстване за осъществяване на културни събития. Идеята бе организациите сами да избират пространствата, които искат да наемат и да се разбират със собствениците за наема.

Гина: При всеки проект има условие за устойчивост. Има желание за живот в Капана и популяризирането му. Това е категорично! Но освен, че подпомагаме различните идеи, те трябва и да издържат на времето. След като приключи тази една година да са достатъчно устойчиви, че да могат да се справят сами. В Капана има над 500 бизнеса, намесата,която може да осъществи Фондацията не е всепокриваща. Третата фаза е новата отворена покана, която все още не е приключила. Срокът й изтича на 30-ти ноември. Тя е насочена към намеса в градска среда, прояви и събития, градска архитектура и градинарство.

-Сега, две години по-късно, смятате ли, че концепцията за Капана е успешна?

Светлана: Всичко това не е просто хрумка, а изследвания и процеси. За никого не е новост това, че един медиен и туристически интерес ще повиши цените на имотите. Още нищо не е приключило, програмата продължава, затова не може да се даде определение дали е успешна. Опитваме се да приложим световния опит и у нас. Този квартал никога не е бил изцяло жилищен. Той комбинира търговска и жилищна част. Още във времето преди да се обърне внимание на Капана, едната част беше затворена, другата занемарена. Но дори сега, след като функционира на добро ниво, не се наблюдава избутване на самите обитатели. Те продължават да живеят там, да имат своите изисквания, препоръки и права. 

-Защо, според вас, се наблюдава затваряне на работилници?

Гина: Съотношението на затворилите спрямо това на отворилите и работещите е малко. Не е приятен знак, че се затварят, но той е въпрос на много компоненти. Икономиката на свободния пазар не може да бъде фиксирана. Не могат да се поставят регулации. Общината продължава да обръща внимание на затварянето на улиците, превръщайки ги в пешеходни, което ще привлече още потенциални потребители в Капана. Частта около Старинен Пловдив е облагородена. Дава се възможност на развитие на творчески и търговски дейности. И ако една локация се окаже неудачна, то тогава е възможно да затвори. Примери за дискомфортни взаимоотношения между наематели и наемодатели има във всички сфери, не само свързани с културните индустрии. 

Светлана: Наша амбиция е да не затваряме процеса на развитие на този проект. Ако искахме, щяхме да поемем един наем на 15 помещения за период от 5 години и да си направим резерват. Но какво гарантира тяхното оставане след това, ако ги поддържаме изкуствено. Тук говорим за индустрия! Даваме помощ и съдействие, но не и да поддържаме някого на командно дишане. Целта ни е живият квартал, а не снимка на нещо, с което да се похвалим. Няма с какво да се срамуваме в Капана. С мерките, с които разполагаме, се опитваме максимално да създадем автентичен ефект. 

-В симбиоза или в конфликт живеят занаятчийските ателиета, галериите, магазините и заведенията?

Гина: В България, пък и в света, те са свързани. Не може да се каже „или,или”, защото много често едното издържа другото. А и малко са заведенията в Капана, които да нямат отношение към арт средата. Когато говорим за творческа индустрия, това не означава да използваме шаблон за представата ни на творческа индустрия. Тя може да е прекрасен, богат набор от дейности – и заведението може да прави изложби, и галерията може да прави дегустации на вино, крафт напитки и други. Изкуството на храната и напитката не е за подценяване. В Сан Себастиан 50% от културното влияние се върти около храната. Творческата индустрия не означава занаят. Понятието често е объркано. Да, занаятите влизат в това отношение, но не го изчерпват. Майсторството на твореца е важно, но творческата индустрия трябва да съчетава всичко. 

-Повишаването на наемите за помещения може ли да се окаже сериозен проблем?

Светлана: При положение, че не притежаваме имота, че има други пазарни фактори, понякога се стига и до този критичен момент на финала. Това не зависи от нас, няма как да го направим. Разговори със собственици се провеждат, но, разбира се, не можем да наложим лимит на наема. Никой не може! Това не е резерват, не е общинска земя, а квартал, който има активен собствен живот. Горчивият опит на някои от творческите индустрии ще се върне обратно и на някои от собствениците, които искат да спекулират с имотите си. 

-Как очаквате да изглежда кварталът през 2019г.

Гина: Не е важно как очакваме да изглежда ние, а как очаквате да изглежда вие – живеещите там, работещите и консуматорите. Разчитаме да продължи да има жизнената си хомогенност на честни взаимоотношения. Постепенно се виждат промените. Естественото развитие на експертно вложени усилия и професионално изградени бизнеси, гарантира, че най-доброто може да се случи. 

Светлана: През 90-те много от къщите бяха тотално преобразени във вкуса на онзи период без никой да пита. Улиците носят наименованието на занаятчийските ателиета, които са били там. Не искаме Капана да стане като Стария град. Защото така е възможно той да се затвори като резерват, а не мислим, че това е добрият избор. И все пак с всички проблеми, през които премина и продължава да преминава Капана, има баланс на дейностите. Остават още 10 дни до края на отворената ни покана и още могат да се включат хора с идеи, които могат да допринесат за тази визия през 2019-та.

Озеленената спирка възвърна духа на Гладстон

Пловдив обича зеленината! Хората на Пловдив обичат зеленината и не само нея, но и всяко забавно, красиво и колоритно нещо, до което могат да се докоснат. Понякога дори и когато не могат да се докоснат до него.

Е, в случая, красивата зеленина е само на една ръка разстояние, напълно достъпна за всеки, който иска да й се порадва, че дори и повече – тя е спирка! Точно така – зелена спирка!

Инициатива имаща за цел да разчупи градското пространство, да вмъкне малко позитивизъм и добър пример в общественото ежедневие, трансформира напълно спирката на Гладстон до Дом на културата „Борис Христов”.  My forest е рекламна инициатива, но такива реклами не се срещат често.

Тя е не само свежа, не само радва окото и душата, но и съзнателно или не, подтиква към следващи подобни озеленителни прояви. Рекламата е доказателство, че всяко нещо може да се превърне в малък кът, посветен на белите дробове на града.

Откакто спирката е променена, под нея се чака с много по-голямо удоволствие. Така или иначе никой не обича да чака, но когато си обграден от благоприятна атмосфера, нещата се променят. Може би ще е интересна идея, ако рекламната инициатива се превърне в масов проект и всяка спирка бъде преобразена така. Тогава със сигурност градът ще цъфти дори по време на зимния сезон. 

И Вие сте артисти, и Вие имате права, твърди Велизар Соколов - Заки 

Адвокат Велизар Соколов - Заки пристига в Пловдив, за да вземе участие като лектор на семинар в Дом на културата "Борис Христов". Лекцията ще се проведе в понеделник, на 21 ноември, с начален час 15:00. Събитието се организира от Българска музикална асоциация в партньорство с ПРОФОН и АМТИИ. В семинара "И вие сте артисти, и вие имате права" ще се включат също изпълнителните директори на БМА - Павлина Величкова и на ПРОФОН - София Щерева.

Форумът е част от поредицата образователни семинари, организирани от Българска музикална асоциация, насочени към младите изпълнители и професионалните музиканти. Основната цел на единствената национално-представителна организация на професионалните музиканти в България е те да бъдат информирани относно правата си като изпълнители, както и новостите за дигиталните права във виртуалното пространство.

На семинара ще бъде представена също и с най-висококачествената до момента услуга за разпознаване и мониторинг на музика в целия ефир – BMAT, чрез която автори, изпълнители и продуценти могат да получават отчисления за музиката си, излъчвана в ефир.

Входът за събитието в най-голямата семинарна зала на Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив е свободен.

Вeлизap Сoкoлoв – Зaки e възпитaник нa Юpидичecкия фaкyлтeт пpи СУ "Св. Климент Охридски". Пpeз 1997 година cпeциaлизиpa интeлeктyaлнa coбcтвeнocт в Мeждyнapoдния инcтитyт пo пpaвo във Вaшингтoн, САЩ. Кaтo cпeциaлиcт c дългoгoдишeн oпит в oблacттa нa интeлeктyaлнaтa coбcтвeнocт, yчacтвa в paбoтнитe гpyпи пo изгoтвянeтo нa peдицa нopмaтивни aктoвe в тaзи oблacт, кaтo нaй-вaжнитe oт тях ca измeнeниятa в Зaкoнa зa aвтopcкoтo пpaвo и cpoднитe мy пpaвa oт 2000 година нacaм. Съaвтop e нa Рeчникa пo мeдийнo пpaвo. Оcвeн кaтo юpиcт, Зaки e дoбpe пoзнaт кaтo мyзикaнт и пpoдyцeнт. Toй e чacт oт cъздaдeния пpeз 1989 година дyeт Авeню и oт "АвeНю Пpoдaкшънc", къдeтo c дyeтнaтa cи пoлoвинкa Бoби Ивaнчeв пoдкpeпят apтиcти кaтo Бeлocлaвa, "Анимaциoнepитe", "Уикeдa" и други.

Време е за второто издание на Международен музикален интерактивен радио фестивал "Тримониада", който ще се състои в Първо студио на Радио Пловдив. Фестивалът започва днес и ще продължи в три поредни петъка. Всички събития са с начален час 20:00 и ще са посветени на класическата музика. Формата на фестивала е иновация за България и Пловдив. Всички зрители в студиото ще имат възможност да задават въпроси на гостите. Първите два концерта ще се излъчват директно на вълните на радио Пловдив. 

Програма:

18/11/2016 - ЛЮБИМОТО ПИАНО И ЦЕНАТА НА ТАЗИ ЛЮБОВ

Алесандро Бианки, Салваторе Тироне, Леонардо Невари, Федерико Ферлито, Даниеле Занги и Роберто Манино - млади италиански пианисти лауреати, представят съвременния облик на концертиращия пианист с произведения на Моцарт, Лист, Скрябин и Прокофиев, импровизация в ефира на честотите на радио Пловдив. Участие ще вземе и младежки камерен оркестър "Франк Мартен Плейърс" с диригент Виолета Стоянова. 

25/11/2016 - ОБИЧАТЕ ЛИ БРАМС ИЛИ ПРЕДПОЧИТАТЕ ХЕРТЕЛ?

Виолончелистът Томас Гросенбахер от Цюрих и композиторът Паул Хертел от Виена гостуват на радио фестивала "Тримонтиада". Те обещават едно уникално и незаличимо преживяване на сетивата. В партньорство с пианистката Галина Врачева ще бъдат изпълнени безсмъртните произведения на Роберт и Клара Шуман, Йоханес Брамс и Паул Хертел.

Дискусията относно историческата и съвременната класическа музика ще търси къде са интересите на слушателите. Почетни гости ще бъдат журналистите от БиБиСи Лондон, а по телефона ще се проведе интеврю с Виенската Филхармония. 

02/12/2016 - “ЩЕ СПЯ С ЦИГУЛКАТА” /Моцарт/ ДЕТСКИ КОНЦЕРТ и ДИСКУСИЯ

Темата е: РАННО ОТКРИВАНЕ НА МУЗИКАЛНИ ДАРОВАНИЯ У ДЕЦАТА И ТРУДНАТА РОЛЯ НА ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ. 

Музицират деца от Русия, Швейцария, България и приятелите им от младежки камерен оркестър "Франк Мартен Плайърс" .

Разговор за меценатството със специалният гост на вечерта Анита Хамер от Швейцария, с дългогодишна благотворителна дейност за детски домове  и клиники в България. 

С директно включване по телефона ще се интервюира ръководителя на Факултета за ранни дарования към Консерваторията в Амстердам.