Капана.БГ

Капана.БГ

Ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности

Георги Вачев е актьор, фотограф и пътешественик. Един от най-добрите професионалисти в бранша Под тепетата, той е част от трупата на Пловдивски Драматичен театър, снимал е филми, реклами и музикални клипове. Като фотограф е един от най-предпочитаните в града, защото личният му почерк и представа за визия са повече от прекрасни и нежни. Георги е мултифункционален, красив, талантлив и земен. В неговото отношение към хората не се забелязва парадност, нито грандомания. Усмивката почти никога не слиза от лицето му, а свободният му дух, му позволява да се държи към останалите като с приятели. Постановките, в които е участвал, са: "Добрият доктор" от Нийл Саймън, "Ромео и Жулиета", "Сън в лятна нощ", "Дванадесета нощ" от Шекспир, "Бай Ганьо", "Изкуството на комедията" с режисьор Мариус Куркински и много други. Една от най-значимите му роли в киното е тази на Калоян в адаптацията на разказа "Изпуснати думи" на Елин Пелин, където си партнира с Койна Русева. Вижте какво разказа той на Паулина Гегова за Капана.бг

-Жоре, от всичко, с което се занимаваш, кое ти е най на сърце? Кое чувстваш най-близко? 

Най-близко чувствам това, в което съм влюбен... и понякога това, от което ме боли. 

-Защо изостави актьорската професия в театъра? 

Не съм изоставил театъра. Дадох си малко почивка, а може би и той искаше да си почине от мен, знам ли. Нещата в любовта понякога са така.

-Някога приемал ли си играта на сцена като бягство от реалността и най-вече - бягство от себе си, но не заради професията, а защото самият ти искаш да изчезнеш и да се скриеш зад кожата на някой друг? 

Сцената е голяма отговорност, защото заставаш пред хора, на които трябва освен да разкажеш една история, да ги научиш нещо, а докато ги учиш - учиш и себе си... в това е смисълът! Да, на сцената бягаш от реалността, но има моменти, в които тя те застига неимоверно и ако не работиш професионално, се разсейваш. И ти личи, че "не си там". Понякога ми се е случвало да се разсея от някакви вътрешни чувства, но тогава идва професионализмът, концентрацията, овладяването.

-Какво е фотографията? Каква е тази магия, която се предава през обектива? 

Ох, фотографията е един миг, който е в миналото. Както казва Даян Арбус: "Фотографията е тайна за една тайна. Колкото повече ти разказва, толкова по-малко знаеш".

-Покрай снимането, а и не само, обиколи голяма част от света. От кое място си най-очарован и от кое най-разочарован? 

Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че всички по света сме еднакви вътре в себе си, а различни отвън - в културата, в обичаите, в подредбата на нещата. Няма място на света, което да не може да те очарова. Странното е, че хората в Индия, например, са много по-щастливи от американците, които са сигурно 50 пъти по-богати. Трябва да се научим да сме консуматори, но не консуматори на вещи, а консуматори на щастие. Да се оглеждаме, учудваме и радваме на всяко малко нещо - на това са способни децата, а ние, по-големите, сме позабравили вкуса на простите неща.

-Каква, според теб, е разликата между чужденците и нас, българите? 

Зависи кои чужденци. Българите доста изкукуригахме - като деца сме наивни. Най-голямата ми чуденка е нашата КЪСОПАМЕТНОСТ - как така преди няколко години избираме едни и същи хора и техните роднини, и приятели да бъдат във властта, но да не политизирам, че аман! За разлика от нас, в повечето западни държави хората знаят правата си и не допускат да ги мачкат! И има и друго - тъй като корупцията там не е на такова махленско ниво (както при нас), има повече ред, съответно повече вяра в системата! 

-Толкова ли сме назад от останалите и трябва ли да се срамуваме от себе си? 

Не сме назад! Факт е, че по света има много успели българи. Но ще бъдем малко по-напред, когато нашите управляващи спрат да инвестират в швейцарски банки и недвижими имоти, и започнат да инвестират в умове, хора, личности. Тогава нещата ще се завъртят около културата, науката, а това ще възроди и обществото. Нещата са свързани... ТЯСНО СВЪРЗАНИ!

-До скоро участваше и в сутрешния блок на "Преди обед". Разкажи ни малко повече. 

Поканиха ме във връзка с проекта "My secret Music", "Тайната музика": http://georgivachev.com/blog/2015/11/04/the-secret-music/ и заради срещата ми с Дъстин Хофман. Когато се срещнах с г-н Хофман, едно от нещата, които той ме попита, беше : "Как е театърът в България?" и преди да му отговоря, той ми каза: "И тук е трудно с публиката, ако няма известен актьор в пиесата". После останах в bTV още седмица, защото им се сторих забавен и достатъчно приказлив, ха-ха. Страхотен екип са и е хубаво, че предаването им е аполитично.

-Повечето хора знаят и силно вярват, че телевизията, и като цяло медиите, са контролирани и подкупни. Представят само една страна от даден казус и промиват мозъците на зрителите. Какво мислиш ти по въпроса, като човек участвал в телевизията? 

Няма нещо, което да не е контролирано - телевизията, да не забравяме, е машина за пари. Там, където има пари, има и контрол. Силно се надявам да има обаче журналисти, които да разкриват и да мислят за ИСТИНАТА, защото без нея става трудно. Невъзможно да следваме реалността, а без реалността сме... как да кажа - измислени герои, лъжем себе си. Дразня се много от глупавите новини. Телевизията би трябвало да използва мощта си, за да просвещава, възпитава. Същият е и казусът с училището, но на теория е едно, на практика...

-Всяка личност има индивидуална представа за света. Както се казва - реалността е различна за всеки. Каква е твоята психология за живота? 

Ако сега кажа каква е моята психология за живота, това ще е за днес. Утре може да се променя, а и нали не искате да напиша 50 изречения, които ще ви отегчат? Важното е да правим това, в което вярваме. Тогава няма начин да не стане "КАКВОТО ЩЕ"!   

-Всички имаме мечти. Всички имаме цели, които искаме да покорим. Кой е недостижимият връх? Този, който още не си покорил? 

Няма връх! За мен човек постоянно преследва върхове. Познавам хора, които имат всичко или почти всичко и въпреки това продължават да търсят нещо "по-интересно". Мечта... имам една - да играя сина на Харисън Форд в Индиана Джоунс 6, ха-ха.

-Защо хората на изкуството са толкова емоционални? Имаш ли някакво обяснение, или това винаги ще си остане една енигма? 

Това е заблуда! Истината е, че всички хора са емоционални, просто хората на изкуството държат да го показват, в което няма нищо лошо.

-Какво мислиш ти за събитията, които се случват в града покрай 2019-та? 

Много хубаво! Ще видим какво ще стане. Най хубавото е, че за Пловдив все повече се говори като за един модерен, артистичен град, където всичко е "айляк". Където атмосферата е купонджийска. Само от едно ме е страх - да не станем град, пълен с туристически групи. 

-Мислиш ли, че заслужаваме това огромно културно признание и дали ще отговорим на очакванията? 

Мисля, че го заслужаваме. Естествено, че ще отговорим. Само добра организация трябва. И ще е добре тази организация да я направят кадърни хора, а не "Лелята, чичото или гаджето по политическа линия ", ако ме разбираш.

-Този етикет на Столица на културата не дава ли надежда на българите, че и за нас има шанс и възможност? Възможност да се развием, да напомним за себе си на света, да покажем, че имаме много прелести и съкровища, достойни за възхищение. 

България има какво да покаже, има и какво да скрие, така че задружно да скрием недостатъците и да изкараме наяве готините културни наследства ! 

-Пожелай нещо на пловдивчани. 

Мили пловдивчани,: МОЛЯ ВИ, когато светне зелен светофар, изнасяйте се по бързо по-кръстовищата! То бива "айляк", ама понякога се забравяте, ха-ха. А сега сериозно - Обичайте!

Димитър Лалев – светлината беше в него и чрез картините си той я подаряваше на другите хора. Осенен да прощава, на него не му се прости приживе нищо. Голямата си дарба заплати с големи мъки. 

Картините му бяха като молитви, като актове на милосърдие. Чрез тях Лалев бранеше душата си от всекидневието и осветяваше дирите си във вечността – ако има изобщо такава. Той беше роден да обича и творбите му са изтъкани от любов. И още : втъка в тях своята жалост, милост, доброта и прошка. Не всички усетиха дълбокото в душата му, но то остана в картините му. 

Краси Алексиева

На 30.05.2016 г. понеделник от 18:00 ч.  в галерия Възраждане ще се открие изложба живопис „ Спомен за светлина “ на Димитър Лалев (1952 - 2007). Изложбата ще продължи до 13.06.2016 г.

ДИМИТЪР ЛАЛЕВ

14.09.1953 г. ¬ роден в Карлово.

1981 г. ¬ завършва живопис в НХА ¬ София, при проф. Гановски.

Работи живопис и илюстрация.

От 1987 г. е ¬ член на СБХ. 

От 1981  Участва във всечки общи представителни изложби 

на СБХ в България и чужбина

1999 г. ¬ Дъблин, Ирландия ¬ „Българско съвременна изкуство“

ПЛЕНЕРИ

1994, 1995, ¬ 1996 г. ¬ пленери на „Отворено общество“ в Смолян

1997 г. ¬ пленер в Лесидрен на галерия „Леседра“

1998 г. ¬ пленер в Лесидрен на галерия „Леседра“

1999 г. ¬ пленер в с. Момино на галерия „Циклоп“, София

2000 г. ¬ Централно европейски пленер ¬ Унгария ¬ Токай

2001 г. ¬ пленер в Боровец

2002 г. ¬ пленер в Пампорово, хотел „Снежанка“

2005 г. ¬ пленер в Пампорово, хотел „Снежанка“

2006 г. Пленер „Възраждане“, с. Белащица, Родопите

НАГРАДИ

1983 г. ¬ I награда за живопис на ОХИ на СБХ ¬ ДХГ, Плевен.

1985 г. ¬ II награда за живопис на ОХИ на СБХ, София.

2005 г. ¬ „Сребърно Възраждане“ ¬ награда за живопис на галерия „Възраждане“ послучай 10 годишнината .

САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ

1985 ¬ София, дебют в „Ателие на младия художник“, ул. „Раковски“ 108

1987 ¬ София, ул. „Раковски“ 125

1987 ¬ ДХГ, Карлово

1987 ¬ ДХГ, Сопот

1988 ¬ ДХГ, Пазарджик

1989 ¬ Пловдив

1989 ¬ ДХГ, Карлово

1990 ¬ ДХГ, Добрич

1990 ¬ галерия „Шипка 6“, София

1991 ¬ галерия „Ивана“, Париж

1992 ¬ галерия „Ивана“, Париж

1992 ¬ София

1993 ¬ Варна

1993 ¬ галерия „Sweet Waters“, Лондон

1994 ¬ галерия „Стил“, Добрич

1994 ¬ галерия „Крида Арт“, София ¬ с примиера на книгата „Бажа Майка“ от Дора Габе, издателство „Жанет 45“

1995 ¬ галерия „Аросита“, София

1995 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив ¬ с пловдивска примиера на „Бажа Майка“

1996 ¬ галерия „Кавалет“, Варна

1996 ¬ Анаполис, САЩ

1996 ¬ галерия „Артос“, София

1996 ¬ галерия „Макта“, ??????, илюстрации с представяне на „Цигански приказки“, издателство „Стигмати“

1997 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

1997 ¬ галерия „Райко Алексиев“, София, изложба „Реквием“

1998 ¬ галерия „Кавалет“, Варна

1998 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

1998 ¬ галерия „Аросита“, София

1999 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

2000 ¬ галерия „Мелон“, София

2000 ¬ галерия „Солерс“, София

2000¬ галерия „Възраждане“, Пловдив ¬ художник на петгодишнината на галерията

2002 ¬ галерия „Циклоп“, София

2002 ¬ галерия „Celine“, Париж

2003 ¬ галерия „Райко Алексиев“, София, юбилейна за 50 години

2003 ¬ галерия „Икар“, София

2004 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

2005 ¬ галерия „Възраждане“, Пловдив

2005 ¬ галерия „Кавалет“, Варна

2006 галерия „Сердика“, Варшава, Полша

КНИГИ С НЕГОВИ ИЛЮСТРАЦИИ

„Божа майка“ ¬ Дора Габе, 1994 г., издателство „Жанет 45“

„Цигански приказки“ ¬ 1996 г., издателство „Стигмати“

„Турски приказки“ ¬ 2000 г., издателство „Стигмати“

„Сбъдници“ ¬ Иван Цанев, 2000 г., издателство „Стигмати“

СТЕНОПИСИ

1980 ¬ Сопот, ВМЗ столова ¬ стенопис „България“

1982 ¬ Сопот, ВМЗ ритуална зала ¬ стенопис „Сватба“

1987-1988 ¬ Сопот, ВМЗ ритуална зала ¬ стенопис „Сватба“

1988 ¬ с. Бегунци, кметство ¬ ритуална зала

1989 ¬ с. Горни Домлян, кметство ¬ ритуална зала

ПРИСЪСТВИЕ В АЛБУМИ И КАТАЛОЗИ

1987 г. ¬ „Exposition de Peinture“, СБХ, София

1990 г. ¬ „Живопис“, каталог, СБХ, София

1991 г. ¬ „Twenty ¬ three artists from Bulgaria“, Чавдар Попов

1993 г. ¬ „Живопис“, каталог, СБХ, София

1994 г. ¬ Каталог, галерия „Ромфея“, Пловдив

1996 г. ¬ Каталог на галерия „Аеросита“, СБХ, София

1998 г. ¬ „Съвременно българско изкуство“, галерия „Леседра“, София

2000 г. ¬ Каталог, галерия „Възраждане“, Пловдив

2005 г. ¬ „Декадата на Възраждане“, Пловдив, данните са до 2005г. 

ПО-ВАЖНИ ПУБЛИКАЦИИ ЗА НЕГО

1984 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 4 ¬ Елка Бакалова

1986 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 2 ¬ Мария Василева

1988 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 6 

1989 г. ¬ Списание „Изкуство“, № 6 ¬ Елисавета Мусакова, „Димитър Лалев“

1993 г. ¬ „Литературен вестник“, брой 8 ¬ Борис Данаилов, „Живописните произведения на Димитър Лалев“

1993 г. ¬ Списание „Наш дом“, № 3 ¬ Радка Димитрова, „Тайната война на един художник“

1994 г. ¬ Вестник „Век 21“, брой 45 ¬ интервю с Мария Ландова

1996 г. ¬ Вестник „Демокрация“, брой 12 ¬ интервю с Кирил Попов

1997 г. ¬ Вестник „Литературен форум“, брой 41 ¬ Кирил Попов, „Духовната първооснова в изкуството на Димитър Лалев“

1998 г. ¬ Списание „Изкуство“, брой 50/51 ¬ Чавдар Попов, „Отново Димитър Лалев“

2000 г. ¬ Списание „Арх и Арт“ ¬ Стела Парпулова

2000 г. ¬ „Литературен вестник“, брой 13 ¬ Кирил Попов, „Животът като илюзия“

2005 г. ¬ „Декадата на Възраждане“ ¬ Краси Алексиева

2006 г. ¬ Албум, „Димитър Лалев“ ¬ Краси Алексиева, „Lalev Passion“

КАТАЛОЗИ И АЛБУМИ ЗА НЕГО

1990 ¬ Димитър Лалев, каталог, голям формат, 20 страници

2000 г. ¬ Димитър Лалев, каталог, малък формат, 16 страници, издава галерия „Възраждане“

2006 г. ¬ Димитър Лалев, албум, голям формат, 108 страници, издава галерия „Възраждане“

Стотици участници и хиляди зрители изпълниха главната улица в града под тепетата

Старинният град не помни толкова голямо събитие, организирано за Деня на славянската писменост и култура

Грандиозно шествие огласи целия пловдивски център, под звуците на Духов оркестър Пловдив и оркестри от различни училища, съпровождани от чаровни мажоретки. Начело, в дългата няколко стотин метра редица от ученици, бяха представителите на пловдивската църква, следващи отец Николай, а плътно зад тях бяха представителите на местната власт, които също отбелязаха празника, заедно с учениците.

Над 30 училища образуваха огромна верига, преминаваща от малката главна към площад централен. Всяко от учебните заведения бе опънало плакат с името, което носи, а учениците надаваха радостни викове и скандираха имената на школа, в които се обучават.

По-празничен 24-ти май никога не е имало тук, сподели за Под Тепето възрастна дама, която с усмивка ръкопляскаше на преминаващия пред очите и парад.

Първи бяха учениците от ГХП „Св. Св. Кирил и Методий”, които на Римския стадион бяха посрещнати от малките гвардейци на детска градина „Мая”. Целия парад бе подреден по райони, като първи бяха школата в „Централен”. Стотици, че и хиляди минувачи се струпваха около и пред самия парад, като, разбира се, хората се редяха в двете страни на улицата, за да не възпрепятстват движението на учениците. За реда и сигурността се бяха погрижили и от местната полиция, като дежурни служители съпровождаха празненството от началото до самия край, като деликатно молеха хората да се дръпнат в страни, ако вече не се бяха сетили сами да го направят.

Настроението бе повече от приповдигнато, а за това допринесоха и музикантите, които бяха позиционирани в различни места на живата верига. Деца, учители, директори и обикновени минувачи се усмихваха и озаряваха сякаш целия централен Пловдив.

Тържествата продължават и към този момент с празнични концерти на площад „Централен” и сцената, която се издигна точно пред сградата на общината.

Вторник, 24 Май 2016 03:00

Честит празник, журналисти!

Освен Ден на българската писменост и култура, днес е и празник на всички български журналисти

В далечното минало, когато още нямало вестници, новините са се предавали от уста на уста, чрез писма и книги. Хората имали нужда от по-бързо средство за осведомяване, което да предава кратко, точно и ясно най-новата информация.  Така през XVII век в Европа се появил вестникът, който изключително улеснил всичко.

Българските медии са се развили в различни посоки – вестници, електронни сайтове, телевизии, радио. Многобройни и различни, те осигуряват на читателите, зрителите и слушателите си масово запознанство с най-новото, случващо се наблизо и далеч. Много хора ги хулят заради така наречените жълти страници и излишна информация, но въпреки тях, те са важна част от живота на човечеството.  Статии и репортажи винаги ще се четат и слушат. 

Честит празник на всички журналисти! Нека добрите новини надделеят! 

 

Културен център "Бялата къща" има  удоволствието да ви покани на обща  изложба на талантливите  художници Светлозар Чавдаров и Христо Николов,  с утвърдено присъствие и авторитет, със  свой индивидуален почерк и завладяващи изразни средства.

Ще ви представим експресивно колоритните картини на Христо Николов, които в абстрактното си звучене въздействат с конкретно послание. Силата на духа и полетът на въображението в творбите  на Николов превръщат абстракцията в конкретика. Зрителят се любува на пастелната мекота или на яркия колорит, без да се притеснява и да търси разчитане и разгадаване на композицията, а само е дълбоко развълнуван. Защото композициите са  хармонии от цветове и форми, ребуси, разчитани винаги по различен асоциативен път. В платната,  с абстрактни фигури и релефи,  основно изразно средство е колоритът.

Акварелите на Светлозар Чавдаров,  с  елегантната  и фина форма, внушават  силна емоция с въздушния и лек  рисунък,  изпълнен със спокойствие и топлина. Въздействието е много  индивидуално, но е обобщаващо  и  едновременно с това ни показва, че  красотата присъства навсякъде. Творбите разкриват една  устременост и вдъхват надежди и очаквания. Предават ни послания за непрекъснатите търсения и за елегантната естетика на автора.

Художниците дълги години  са  преподаватели  в Художествената  гимназия в Пловдив  и  са  оказали  сериозно влияние в оформянето на много от българските творци от по-младото поколение.

Пътят на всеки един от тях, великолепните художници,  през времето е наситен с лични емоции, дълбоки преживявания в творческата и преподавателска дейност, с богати и разнообразни срещи.

Завладeни  от  възхищение и очарование,  с искрено вълнение,  ще се срещнем на откриването на изложбите на  31 май 2016 година в Културен център „Бялата къща”, ул.”Пълдин” 12, Старинен Пловдив

Къщичка, пълни с книги, се появи в квартал „Източен“, за да радва малки и големи. Тя е подарък от герб, които по традиция за празника на славянската писменост и култура подаряват такива библиотеки.

Иска ни се повече хора да се върнат към четенето на книги“, посочи ръководителят на структурата на ГЕРБ в „Източен“ Иван Стоянов.

Първата библиотека на открито бе в парк „Каменица“, а в навечерието на тазгодишния 24 май освен там къщички с книги са монтирани също в „Чайка“ и най-новия пловдивски парк на ул. „Богомил“.

На откриването присъстваха кметът на район „Източен“ Николай Чунчуков, общински съветници, ръководството и членове на районната структура на ГЕРБ, които дариха първите книги за библиотеката.

„Мотото на инициативата е „Вземи, прочети и върни“. Всеки, който желае, може да вземе книга, да я прочете и върне или дори да я запази и допълни библиотеката с книги от къщи, които смята за полезни и интересни“, напомни Иван Стоянов.

Красив и светъл празник е днес! Честваме Деня на българската просвета и култура, и на славянската писменост. Почитаме светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската азбука.

Празникът на буквите е много специален ден. Ежегодно се организират шествия в цяла България и всички славянски държави, с които почитаме великото дело на Солунските братя.  Те са ни дарили с писменост – това звено на живота, дало на хората толкова възможности! 

В Пловдив отбелязваме празника с пищни шествия и концерти, които можете да наблюдавате в центъра на града. В шествията са включени ученици от 51 училища, а от 16:00ч концерт ще изнесат  талантите от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…