През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец

Паулина Гегова

Георги Влайков е поредният млад пловдивчанин, стиснал здраво юздите на съдбата, с която препуска като викториански завоевател. Защо? Защото добре познатият на града ни, Влайков, е доказателство за мултифункционалност.  Докато разговарях с него, се изумих от всички случки, преживявания и професионални или любителски занимания, които намират място във всекидневието му. От време на време, се чудех възможно ли е един индивид да се занимава с толкова много неща и да има жажда за още и още. Но както сам казва: "От известно време се чудя, на кого да пиша едно писмо, да увеличи деня, защото 24 часа не ми стигат. Ако човек има желание, нещата стават. Има много хора, които мрънкат, че нямат време, но всъщност, те губят време".

В Пловдив, името на Жоро се котира в няколко развлекателни раздела - караоке и куизове. Неговата фирма "Фантазия без граници" организираше караокето в клуб Библиотеката и Бериозка, а по настоящем в No sensе. Куизовете са със седалище - Бериозка, Flame, Estrea, Fargo, Vintage house, Bee bop cafe, Мармалад. 

Но това е само част от живота на всестранно развитият Жоро. Той пее в рок групата Wild horses и работи пряко свързано с много певци и актьори от Тепетата. Другия четвъртък, групата провежда благотворителен концерт в клуб Библиотеката, а събраната сума ще се дари на УМБАЛ "Св. Георги". По образование е химик, наука, която му е интересна и любопитна, но някак си недостатъчна. Имал е предложение да напусне България, за да се развива професионално по специалността си, но отказва. Решение, за което не съжалява по никакъв начин. Тук е неговата среда, тук познава и усеща хората.

"Имам чувството, че много хора не могат да си намерят мястото. Те не спират да търсят, но все пак не го откриват". 

Георги е влюбен в българските планини. Първият човек, който го е качил на планина, в далечното минало, е бил дядо му. Именно той е запалил този огън в душата му. Огън, който и днес гори с пълна жар. Точно затова, Влайков става планински водач. Лятото води групи по планините и предава курсове по оцеляване в природна среда. Като цяло, той е човек, който е пленен от това да помага на другите, да се грижи за обществеността ни. От 2013-та насам е заместник ръководител на доброволно формирование за реакция по бедствия и аварии. С колегите му са ходили да помагат при наводненията в Аспарухово, Съединение и Мизия, при пожара над Рилския манастир и още много други. През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец. От всичко нагоре, е и рокаджия. Участва в мото клуб Fellowship MCC и ходи по събори. Споделя, че братството на мотористите е много единно. В него има една непокорност към властта, но силно развита йерархия и подкрепа помежду им. Докато там е така, мнението му в общ план се различава. Смята, че ценностите са закърнели.

"В момента има малко хора на моята възраст, които чак сега започваме да ценим всичко и да разбираме идеалите. Лично за мен, има лъч надежда, но той е в много малко групички от хора. Проблемът се корени в това, че в малки социални групи има личности, които държат на идеалите, а ние сме изгубили връзка с тях. Живеем в постоянна конкуренция, която озлобява хората".

Влайков е и главният организатор в Пловдив на LARP. В средата на април ще присъства на четвъртия международен Larp convent в Будапеща. Миналата година "ФБГ" печелят трето място на конкурса за "Най-добър млад предприемач", а идеята им е изграждане на приключенски парк в Пловдив, където ще се провеждат ролеви игри, стрелба с лък, курсове за бърза помощ и оцеляване, и други. С екипът си правят и първата Urban game в града. Ролева игра, в която приемаш определена роля, в реално време, в реална обстановка. 

Още от дете ужасно много обича да чете. В училище са му писали забележки, че не следи часа, а чете някоя книга. Играл е футбол, баскетбол, тренирал е бойни изкуства, в частност винг чун. Стреми се да изпъкне с това, което е и което може. Най-доброто му качество е адаптивността. Умението да балансира между различните слоеве, да намира общ език с тях. Винаги се е възхищавал на хора, на които им сече ума. Които са природно интелигентни и разсъдливи. 

Битието му е изпълнена с безброй бои, палитра, образуващи една светла дъга от възможности и мечти. Мечти, увеличаващи диапазона и амбицията си. Щастлив е от това, което върши и може да предложи. За него, светът е детска площадка, с нови и нови приключения и усещания. Когато е комуникирал с чужденци, те винаги са имали две мнения за родината ни - или че е голям разврат, или че е голяма мизерия. Той с усмивка е казвал, че не може да обясни чувството, което България поражда в сърцето. Трябва да си там, за да го изпиташ. 

Очакваме с нетърпение да видим какво е подготвило бъдещето за Влайков. То, със сигурност, ще е разнообразно и предизвикателно. Каква е рецептата, помагаща му да продължи? Чисто и просто: "В такъв динамичен начин на живот, трябва много здраво да работиш, но и много здраво да разпускаш"

Службогонци,написана в далечната 1900г. От Иван Вазов, днес звучи стряскащо актуално. Чрез средството на театъра, Вазов се подиграва на тогавашните политически нрави, на новоосвободената българска държава, осмива политическите партизанства, партийни назначения на държавни служби и разобличава политически шмекери.  "Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб... И тази сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било до сега, така ще бъде и занапред. Тези са пророческите думи на Народния поет, които 115 години по-късно, важат със страшна сила!

Постановка: Валентин Балабанов

Режисьор: Светослав Пеев

Музика: Юри Ступел

Пластика: Александър Илиев

Участват: Ивайло Калоянчев, Николай Иванов, Валентин Балабанов, Ивайло Захариев, Светослав Пеев, Мария Миради, Василка Сумева, Петя Хаздай, Виктория Янева-Георгиева, Снежана Малковска, Георги Бояджиев 

Дата: 19-ти март

Място: Дом на културата "Борис Христов"

Час: 19:00

Да експонираме лудостта на времето и да направим въздействащ паметник за бъдещите поколения, предлага Константин Бобоцов

Интересна идея се роди в дебата за бъдещето на полуразрушения тютюнев склад „Ориента”. Има предложение паметникът на културата бъде консервиран в този си вид и да бъде превърнат в Музей на съвремието. То идва от активния винаги гражданин Константин Бобоцов. Той смята, че лудостта на съвремието и грешката на местното самоуправление трябва да се експонира във въздействащ паметник за бъдещите поколения. Дори е измислил име за музея: „Тунел на времето”. Според Бобоцов, общината трябва да придобие имота, после да обяви конкурс за идеен проект и да го реализира до 2019г. Това би бил единствен в света подобен музей, смята авторът на идеята. Ето какво написа той по повода в групата „Да запазим Тютюневия град” в социалната мрежа:

От вчера, докато стоях пред този величествен паметник на нашата действителност, неповторим по рода си (уникален, много як), започна у мен да се прокрадва идеята за това, дали не би било по-яко (този път нарочно ще използвам това сравнение), да се консервира така, само в тази си му част, като въздействащ паметник за бъдещите поколения. Има само един "съвременен" архитект и концептуален художник, който вече не е между живите - Гордън Мата-Кларк (Gordon Matta-Clark, благодаря на Žana Geistarbeiter, че ме светна за него), който е оставил неща, надминаващи тази тук творба на времето. Другите крила на сградата могат да се реставрират, но това тук заедно със запазените стенописи би привлякло културни изследователи от цял свят и би резултирало в много добри финансови постъпления за града, защото любителите са хем от средите на научната сфера - студенти, хипстъри, хем и платежоспособни туристи - почитатели на голф, скуош или колекционери на съвременно изкуство. Не искам в никакъв случай да я разглеждам като зрелищна атракция, каквито дълго време се търсят тук, а по-скоро върху полето на социалното изследване, за което могат да се изнасят лекции по 100 долара на калпак или да бъде снимачна площадка за научно-фантастичен филм. Да, мислите ми ме приплъзват в плоскостта - да не се възстановява точно тази част, а да се консервира под стъклен покрив и да не бъде опасна, а човек да може да се разхожда по допълнителна пътека между срутената конструкция, сякаш и след 20 г. се разхожда в нашето време. Не искам никой да ангажирам с моето мнение...

Рут Колева е българска ар ен би и соул певица, израснала извън България, но, завърнала се тук, печели сърцата на сънародниците ни с мекия си глас. Някъде измежду натоварения й график, тя се съгласи да отговори на няколко неангажиращи въпроса. Вижте какво разказа за КАПАНА.БГ пред Екатерина Стоянова:

Здравей, Рут! Може ли на Ти?

Винаги и само :)

Като дете си живяла в Тайланд и Индия. Какво си спомняш от тези години?

Спомням си, че го възприемах много натурално. Не съм предполагала, че съм толкова далече от дома. Спомням си екзотиката, плодовете, които никога не бях виждала. Спомням си храната и културата, дори миналата година, когато ходих в Банкок, си спомнях пътя от летището до центъра :) Беше адски странно. 

Някъде там ли откри първата си муза?

Мисля, че майка ми ми я предаде, когато живяхме в Бахрейн. Разказваше ми за джаза и за Едит Пиаф, за сцената и за силата на музиката, в моите детски очи това звучеше като магия.

Тук, в България, какво те вдъхновява?

Хората и природата.

А какво не ти харесва?

Пошлостта, умишленото унищожаване на културата. Политици, мутри и всяк‘ви подобни.

Кои, според теб, са най-наболелите проблеми в държавата ни днес?

За мен, лично, е корупцията. Те ни манипулират с разни доста по-незначителни неща, като 2 изречения в някой учебник.

Как приемаш конкуренцията?

Като мотивация и спорт.

Кое те отличава от останалите музикални изпълнители, според теб самата?

Това че съм искрена и давам сърцето си за това, което обичам.

Подготвяш ли нещо ново?

Албум, още един сингъл, след най-новия - Run и голям концерт в София, надявам се и в Пловдив, съвместно с Операта ви.

С кого искаш да пееш в дует?

С Ъпсурт.

Бидейки толкова динамична личност, успяваш ли да намериш свободно време за себе си?

Все по-рядко

Какво правиш тогава?

Спя.

Какви трудности срещаш в работата си?

Какви ли не, от бюрокрация до лицемерие. Много неща са, но вече рядко ми правят впечатление.

Музикант къща храни ли?

Храни, колкото всеки друг.

Конфликтна личност ли си?

Не, избощо, но не мога да си мълча пред неправда.

За какво мечтаеш?

За усмихнати хора.

Какво те прави щастлива?

Вече - сама мен, научих се да бъда щастлива със себе си и това е супер!

Линк към новия клип:

Днес се открива 20-то юбилейно издание на София Филм Фест, а седмица по-късно очакваме старта му и в Пловдив

Днес в София ще се състои официалното откриване на 20-ия София Филм Фест.  За годините на своето съществуване фестивалът се наложи като наистина значим кинофорум в Централна и Източна Европа, включен в класацията на 50-те световни топ-фестивала.

Една седмица по-късно, на 17-ти март, ще бъде даден старт и на официалното му издание в Пловдив. В града под тепетата София Филм Фест ще се проведе за 11-ти път, като любителите на киното ще могат да гледат 28 филма за 11 дни в Lucky Дом на киното. Продажбата на билети започва още този петък (11 март) от 16:00 часа на касата в киното. Цените са 6лв за един билет и 25лв за карта за 5 прожекции. В рубриките “Големите майстори” и “Оскарите” можете да видите някои от заглавията, които шестваха по червените килими. 

Тери Джоунс, който беше официален гост на феста миналата година, ще ви изненада приятно с новия си филм “Абсолютно всичко”. В центъра на фокуса е Нийл - смотан учител, който непрекъснато е тероризиран от директора на училището и само отдалеч милее за красивата си съседка. Един ден извънземните (озвучени от „Монти Пайтън”) му дават свръх сили да прави каквото си поиска, но не всички промени се оказват за добро…

Моника Белучи влиза в ролята на известна европейска актриса във филма “Вил-Мария”. В центъра са четирима персонажа, всеки от които се бори с емоционална травма, докато в една тъмна монреалска нощ животите им ще се преплетат в съдбовна случка в болница „Вил-Мария”.

Тилда Суинтън и Дакота Джонсън са звездите в “Голямото плискане”. Рок легендата Мариан Лейн е на възстановителна почивка на вулканичния остров Пантелейра, когато своенравният музикален продуцент Хари нарушава почивката й, носейки със себе си огромна доза носталгия, от която няма спасение.

С номинация за “Златна Палма” е “Приказка за приказките” със Салма Хайек и Венсан Касел. Магьосници и феи, страшни чудовища, орки и стари перачки, акробати и куртизанки са протагонистите в тази свободна интерпретация на известните приказки на Джамбатиста Базил. 

След „Клубът на купувачите от Далас“ (с награда Оскар) и „Моята разходка в дивото „ Жан-Марк Вале отново е във фестивалната програма с новия си филм „Разрушение“ с участието на Джейк Гиленхол и Наоми Уотс. История за една необикновена връзка между двама души, които търсят начин да продължат напред.  

“Каръл” на Том Файнс” - другият великолепен филм, в който пловдивската публика ще може да види Кейт Бланшет и Руни Мара, вплетени в една любовна история е с  6 номинации за Оскар, 185 други номинации и 55 награди от международни фестивали. 

С 3 номинации за Оскар, между които и за най-добър филм, е и “Бруклин” -  историята на ирландката Елис, която привлечена от Американската мечта в началото на Втората световна война се оказва в измъчената реалност на Бруклин. Точно, когато среща подкрепа и вижда надежда, тя е принудена да тръгне бързо към дома. 

Пловдивските любители на джаза ще имат рядката възможност да се докоснат до едно от най-големите имена на световната сцена, тромпетистът Ерик Трюфаз. Зигмунд (синтезатори, клавишни) и Артис Орубс (барабани) допълват състава на триото, което е специален гост за 20-тото юбилейно издание на София Филм Фест. За щастие Пловдив ще е част от това качествено събитие със специален концерт на следващия ден след премиерата в София. 

Определен от музикалната критика като "новият Майлс Дейвис", Ерик Трюфаз демонстрира своя артистизъм и талант, като се опитва  да разшири границите на съвременния джаз. През цялата си кариера Ерик Трюфаз не спира да експериментира и успешно смесва и интегрира различни стилове, а големият пробив идва с третия му албум The Dawn, издаден за лейбъла Blue Note, където французинът смесва елементи от хип-хоп, рок и електронна музика. 

Иноваторът е роден в музикално семейство, баща му е саксофонист в джаз бенд. Едва 8-годишен, Ерик вече се опитва да свири на инструмента на баща си, а на 13 години сформира първата си група, с която се опитват да творят рок. На 16 години Трюфаз чува Майлс Дейвис и това завинаги променя живота му – записва се да учи музика в Консерваторията в Шамбери, свири с бразилската група Cruseiro do sul, изнася концерти в САЩ. Cъздава Erik Truffaz Quartet през 1990, с която формация печели награди, обикаля фестивали и се влива дори в хип-хоп културата. В периода 1998-2006 Ерик издава 12 албума за лейбъла Blue Note, като четири от тях са на Erik Truffaz Quartet. Междувременно, през 2001 създава нов състав - Ladyland, с който са записани част от проектите му. Общо Трюфаз има 19 албума, а Arkhangelsk от 2007 г. - комбинация от джаз, поп и френски шансони, става сребърен във Франция. Последното издание на французина е Being Human Being от 2014 г. с мексиканския електронен артист Murcof.

 На сцената на Петното на Роршах с Ерик Трюфаз ще излезнат Зигфрид (Зиг) и Атис Орбус. Латвийският музикант Артис Орубс е барабанист, перкусионист и продуцент, работил с музиканти в най-различни стилове – джаз, фънк, фолк, електронна музика. Завършил образованието си в Холандия, той преподава перкусии в Латвийската музикална академия и е барабанист в оркестъра на латвийското национално радио от 2012. 

Зиг (Зигфрид) е роден във Франция през 1973 и освен музикант е и режисьор. Той е един от символите на "София Филм Фест". Фестивалът е показвал всичките му филми. Зиг е автор на оригиналната музика за няколко европейски и руски продукции. Неговият дебютен късометражен филм La Faim (1996) е показан на кинофестивала в Кан, а първият му игрален филм "Луиз (Втори дубъл)" (1998) беше включен в програмата на "София Филм Фест" и има световно разпространение. Зигфрид се изявява също и като оператор, фотограф, монтажист, писател и композитор.

Концертът в Пловдив е част от съпътстващата програма на юбилейното 20-то издание на София Филм Фест и се организира съвместно със сдружение Общо Бъдеще. Мястото на събитието е клуб Петното на Роршах, датата е понеделник, 14 март от 21 часа. Билетите са на цена от 10 лева на предварителна продажба в системата на ticketlogic.bg и 15 лева на място в деня.