Кирил Николов

Отдавна вече не пишем хартиени писма. На хартия пращаме само документи – те са твърде консервативни - и то с някоя куриерска фирма, а не по Пощата. Няма я романтиката на добрите пощальони-велосипедисти. Пощенските ни кутии, там, дето все още ги има, скучаят в депресия, загубили своя смисъл и идентичност. Вместо да бъдат смушени в тях, пъстроцветните и лицемерни рекламни брошури на хипер-, супер-, ултра-, мулти-маркетите са разхвърляни из входовете на пролетарските панелки, в които израстнаха поколения, призвани да вдигнат Световната революция. Тя не се състоя, вероятно – за жалост. Няма и да се състои.
По силициевите писти на многослойните чипове, интегрирани в кибернитичните ни играчки, информацията лети по – бързо отколкото Ускорителят от Церн може да си представи. Та ето защо революционни изненади не може да има вече. Не бихме могли и да чакаме писмо: и-мейлите пристигат в компютърната ни кутия преди да сме успели да се насладим на тяхното очакване. Цъкаме он-лайн в реално време и непосредствената виртуална комуникация прави писането на писма напълно ненужно занятие – няма време нито да бъдат писани, нито да бъдат пращани, очаквани, четени...

„Няма време!” Това е днешният девиз. Уви.
Помните ли онази анимирана муцунка, която квичеше дрезгаво от десния ъгъл на телевизора, когато минутата изтичаше, а изпотеният играч се пулеше, умувайки верния отговор. Още тогава минутата беше много... За да се направи сега актуална версия на това предаване, то трябва да се казва „Секунда е много”.
Някой владее нашето собствено време. Или пък ние раболепно го поставяме в нозете му. Отплатата е няколко спа-уикенда в годината, нова кола на изплащане и евентуално апартамент в „ново строителство”, също на изплащане в предстоящите 200 години. Но все пак време нямаме – на новата кола се наслаждаваме само в миговете, докато изпращаме детето на училище /в друг квартал, но „елитно”, т.е. също за хора, които нямат време/. Наскоро един приятел пък ми се похвали, че детето му било прието след конкурс за първолак в някакъв намкъв си лицей на майка си в оная работа. Да, ама с транспорт на школото сутрин взимали детето и вечер го връщали, понеже родителите нямали време. Че за какво имат време тогава, щом то е дефицит и за детето им? Луда работа!

Помня на времето как пишех и получавах писма. Беше вълнуващо, а честно казано – и литературно занимание. Понеже не се вършеше всеки ден, трябваше да се разкаже дълга история. Пък, ако има любовен привкус – трябваше да се търсят и подходящи метафори, да се съешават интригуващи алюзии, а алегориите да разкриват страдающата ни душа.
Беше вълнуваща и огромната разлика между момента, когато писмото е пратено и мига, когато го откривахме в пощенската ни кутия. Трепетно след това разхерметизирахме дългоочакваното послание и бяхме щастливи с добрите новини.

Добрите новини... Днес това е изчезващо явление. И не защото няма такива, просто ние предпочитаме лошите – значи на другите дереджето е по-лошо от моето. Слава Богу! Пу, пу, пу... плюя си в пазвата.
А каква канска нужда имаме от добрите новини! Каква канска нужда имаме от усмихнатите им пощальони, които изпитваха щастие, че са техните преносители... Не можем ли и ние, днес, да бъдем такива? Нима всичката тази ускореност на днешния свят не може да се използва за създаване и разпространяване на доброто?!

Един велик и щастлив, вечно актуален Пощальон напусна физическия ни свят. Той беше рядък вид – преносител на щастието, но и негов съзидател. Винаги добър, винаги насърчителен, никога обезкуражен. Леко старомоден, както са леко старомодни всички велики хора, съвременни във всички времена...

„Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи така ни се струва,
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува,
добрите писма са на път!”


    И днес, когато погребваме неговото тяло, доброто писмо е пак на път:
посланниците на безсмъртната Доброта, умират само с телата си.
Нека разпространим това послание с всичката бързина, с която разполагаме!

    Не мога да кажа сбогом.

    Поклон и вечна памет на вселената Валери Петров!

Един много предизвикателен литературен турнир се вихри периодично в различни български градове вече около девет години. Творението на поета Петър Чухов “Трубадурски двубои” е поредица от съревнования – всяко  организирано в строга система и изправящо на поетически дуели известни български автори. Брой пореден от двубоите ще се случи на 13 септември от 20 до 21.30 часа в книжарница “Хеликон” в програма “Култура и клуб” на “Нощта”.

Петър Чухов разказва повече за идеята и философията на поредицата. Както и за стратегиите при всяко съревнование и за привидното съществуване на абсолютни стойности в живота и изкуството.

Макар и не в строга периодика, трубадурските двубои се утвърдиха като рубрика – всеки нов брой е очаквано събитие. Как се поддържа тази кота на интерес вече немалко години?

Според мен основната притегателна сила се дължи на състезателния характер и на важната роля, отредена на публиката,която чрез гласуване решава кой да е победителят. Хората идват не просто да послушат поезия (разбира се и за това), но са и активни участници. А и условията предполагат излизане от малко скучноватия понякога модус на просто изчитане на известен брой стихотворения, последвано от вяли или не чак дотам ръкопляскания. Поетът вече не е само глас, чрез който (понякога не особено успешно) стихотворенията му достигат до съзнанието на слушателите. Той трябва да покаже и други умения, а именно да защитава поетиката си и да търси слабите страни на тази на опонента си. Важни са също и импровизационните способности, което е още една причина събитието да е далеч от статичността на рутинните литературни четения.

Това ли е пионерът сред форматите за нерутинна изява на  литература у нас?

Разбира се, че не. Има достатъчно дълга традиция в нетрадиционното представяне на литературата, както по света, така и в България. Превръщането на литературното четене в някакъв вид спектакъл или пърформанс не е от вчера. Музика, танц, театър и визуални изкуства отдавна се използват за тази цел. Не е ново и внасянето на състезателен момент (достатъчно е да споменем слам поетическите състезания), макар че то не се среща чак толкова често, особено тук, в България. Идеята ми хрумна покрай търсенето на начин да събера заедно хора от различни литературни общности,
нещо, което по принцип рядко се случва(ше). И сега основната цел си остава всеки поет да се появи пред (поне донякъде) нова аудитория (тази от почитателите на опонента му) и ако може, да я спечели.

Неколкократно актуализираш правилата и технологията на двубоите. С какво съобразяваш промените? В Пловдив най-нов „ъпгрейд“ ли ще видим?

Смисълът на промените, които съм правил през годините, e двубоите да станат по-динамични и интересни. Първоначалният формат беше с пет тура, в които поетите просто четяха стихотворения на различни теми, които предварително бяхме определили, а след всеки тур публиката гласуваше. Докато траеше гласуването (което отнемаше доста време), аз представях авторите с техните биографии и някои отзиви (често шегаджийски, например от форуми в интернет), а също понякога канехме музикант да запълва тези пролуки със свирене или пускахме музика. По-късно намалих туровете на четири, втория от които поставяше нелеката задача на опонентите

да четат слаби (по своя преценка) стихотворения на противника си,
въведох и секунданти, които се състезаваха помежду си в третия тур, а в четвъртия поетите трябваше да импровизират стихотворение по зададена дума или фраза от публиката. Така двубоите се съкратиха и станаха доста по-наелектризирани. Последното нововъведение е, че докато се броят гласовете след всеки тур вече се провежда следващият, а не се чака първо да се видят резултатите. Така се избягват паузите и интересът на присъстващите се поддържа през цялото време.

Кои поети ще се съревновават в Нощта на музеите и галериите?

Това са двама много интересни автори – Стоян Терзиев и Петър Краевски.
Те са почти връстници, пишат както поезия, така и проза, освен това са и журналисти. Но едва ли точно аз трябва да ги представям на пловдивската публика. Секунданти ще им бъдат литературният критик Марин Кадиев (на Петър) и поетесата, която също се изявява в критиката, Елена Диварова (на Стоян).

Не открих в архивите на поредицата – ти бил ли си участник в трубадурски двубой?

Не, за мен остава ролята на организатор и водещ. Имам идея един ден да участвам в специален двубой със своето алтер его – Чешо Пухов (който пише сатирична и нонсенс поезия), но не знам кога и как ще стане това. А иначе наистина ми е интересно кого ще предпочете публиката. :)

Запомних един наглед най-обикновен момент от стената ти във фейсбук. Беше публикувал стихотворение, в чийто финал клошар спеше върху тротоарна плочка. Твой приятел-журналист отбеляза колко нездрава е логиката на този стих – как така цял клошар върху една плочка! Ти не подходи „двубойно“, а само отговори: „Този е много мъничък. Съвсем се е стопил.“ Дали смирението не се оказва най-добрата стратегия във всяко съревнование?

Не бих го нарекъл смирение, по-скоро опит да се покаже, че на нещата може да се гледа от много и различни ъгли исъществуването на абсолютна гледна точка е привидно.
За изкуството това е много важна предпоставка.

„Сутринта има тъмно минало“. Нощта има ли светло бъдеще?

Никой не знае.

Още материал за Нощта на музеите и галериите може да прочетете ТУК

След месеци тренировки и усилена подготовка, танцьорите от трупата на Нешка Робева и музикантите от „Мистерията Еньовден“ няма да успеят да зарадват пловдивската си публика. Лошото време проваля шестото и финално изиграване на сцена на единствения български спектакъл, събрал 10 000 българи за едно представление.
Гостуването на най-грандиозния и мащабен спектакъл „Мистерията Еньовден,“ обявен за 4 септември в Пловдив, се отменя окончателно. Причината е в лошите метеорологични условия, потвърдени за дата на шоуто от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. За място на представлението бе предвиден Античен театър Пловдив, но за съжаление прогнозата за времето ще попречи на неговата реализацията на открито. За датата на спектакъла се очакват валежи, понижения на температурите и значителната облачност, за които метеоролозите сигнализират още от първите дни на месец септември.
Всички закупени билети могат да бъдат върнати след 15 септември 2014 г., а заплатените суми възстановени, съобщиха организаторите на „Мистерията“. За улеснение на всички, закупили билет за спектакъла, не се фиксира крайна дата за възстановяване на парите за шоуто. Те могат да бъдат върнати в обектите от мрежите на TicketPro и Eventim.

Българското участие в седмото издание на фестивала за съвременен танц ONE DANCE WEEK, който започва днес в Пловдив, представя най-интригуващите проекти на родните артисти от последната година. ИДЕНТИЧНОСТ , 29 август, 20:00, Тютюнев склад, е авторски проект на  Ирина Голева, който играе (буквално и метафорично) с фолклорните основи на българския идентитет, усилено подхранвани и от културните политики на държавата, която привижда традицията като най-ценния и консенсусен материал  за поддържане на национална цялост. Дали наистина „потури“ и „пояс“ описват изчерпателно днешният българин? Ирина и Огнян Голеви танцуват народни танци под съпровода на гъдулката на Христина Белева, но разкъсват ритъма с неочаквано сблъскване или изненадващо разголване, които разстройват благоприличието и спокойствието на идентичността, обезопасена в сигурната и социално благовидна традиция.

НАШЕТО ПОСЛЕДНО ПА ДЕ ДЬО - 30 август, 17:00, Драматичен театър - Пловдив, на Ива Свещарова и Вили Прагер е едновременно коментар, ремикс и израз на почит към работата на една от примите на съвременния танц в България - Галина Борисова. Авторите на представлението репликират своенравния хореографски почерк и естетически нагласи на Галина Борисова – иронията, потъпкването на авторитетите, акцента върху неперфектното и авто-саботажа, включването на „непохватното” в движенческата икономия.
 

АНТИГОНА – ТОВА СЪМ АЗ - 31 август, 15:00, Тютюнев склад, е солов спектакъл на самата Галина Борисова, в който тя се занимава с основанията на трагедията - непримиримия сблъсък между личностното и политическото - и как те отекват днес. Хореографката е тръгнала в много интересна и различна от досегашния й опит посока – към изобилното слово, на което партнират деликатни, прости движения, като цялата конструкция е разстроена от внезапни намеси на ирония и гротеска, традиционно присъстващи в работата на Борисова.

BIG GUN - 31 август, 18:30, Дом на културата, на Мартин Пенев и Станислав Генадиев е танцова пародия, която играе с образа на боеца–герой -- вдъхновение и култ, символ на силата, волята, мощта и властта, подхранвани от разнообразните му превъплъщения в електронните игри. Класически тренираното тяло на изпълнителя се подлага на нелепи, на моменти дори просташки, действия; мустачките и гигантското мултифункционално оръжие, което има всевъзможни предназначения – от стрелба до съхраняване на фасове, създават пародийния ефект.

NO MOVEMENT. NO SOUND – 30 август, 14:00, Драматичен театър – Пловдив, на Ида Даниел е минималистично изследване на напрежението, което се създава на границата между движението и неподвижността, светлината и тъмнината, тишината и звука. Двамата изпълнители на сцената се движат между две полета – цифрово и аналогово, преминавайки от едната крайност – на пасивност и сливане със средата, към другата - желанието за активност, промяна, авторство. В минимализма на изразните средства отеква всяко вдишване. То сгъстява въздуха и го изпълва с образи, родени в личната памет.

MAYDAY – 5 септември, 20:00, Държавна опера – Пловдив, е последният спектакъл на хореографа Живко Желязков, който вече демонстрира устойчив интерес към смесването на танца с дигитални изразни средства. Една от големите теми в работата му е съвремието в неговата сложност, нехармоничост, дори истеричност. MAYDAY е поредният „вик за помощ“ за справяне с отчуждението, хаоса, непосилността на хиперкомуникацията, която вместо да свързва, разделя. Тази „аварийна“ ситуация се преживява на сцената в телата на танцьорите през прецизно разграфени, трескави движения, зад които се утаява копнежът за спокойствие и плавност.

МОНОЛОГ ЗА ДВАМА и КОПНЕЖ - 31 август, 14:00, Драматичен театър – Пловдив, са две поетични танцови миниатюри на пловдивската компания Дуенде, които илюстрират през средствата на танца емоционалността, първичните желания и копнежи на всяко човешко същество за близост, за хармония, за сливане и същевременно за изява и отстояване на индивидуалността.

THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! - 29 август, 23:00, клуб Stage 51, e първата собствена продукция на ONE DANCE WEEK. Хореографът Красен Кръстев, базиран в Швейцария, поставя в България за първи път от 20 години насам. Той събира на една сцена танцьори с много различен опит и умения. Биографиите на селектираните артисти са разнообразни, а Красен залага на идеята сценичното им присъствие да се смеси по непредсказуем начин, да излъчва неопитоменост и непридвидимост. Вдъхновен от филма на Джени Ливингстън „Paris is Burning“(1990), той осигурява пространство за свободен личен израз на танцьорите, които смело се промъкват във всевъзможни образи и състояния. Заедно с изпълнителите публиката ще преживее танца във всички негови емоции и форми – забавление, изкуство, общуване, необходимост.THE JUNGLE. PLOVDIV IS BURNING! е модул от „Dance connected - създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ - проект на Фондация "Едно за Култура и Изкуства", който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства иекспертна помощ (TF PEF).

Тази година в рамките на Българския шоукейс ще се проведе професионален форум с включва лекции и дискусии, посветени на различни аспекти от съвременния танц. Форумът цели да създаде динамична платформа за обмен на професионален опит и добри практики в сферата на танца от различни перспективи - на хореографа, на мениджъра, на теоретика. Посетителите ще имат възможност да чуят едни от най-изявените практици и теоретици на танца от Швейцария и България.

Лекциите ще се проведат на 30 август в Драматичен театър - Пловдив с вход свободен. Началото е в 12:00 ч. Първата лекция е на хореографа и теоретик на съвременния танц Мила Искренова. Нейната тема е СЪВРЕМЕННИЯТ ТАНЦ В

БЪЛГАРИЯ – ТВОРЦИТЕ – ДЪРЖАВАТА – ФИНАНСИРАНЕТО – СПЕКТАКЛИТЕ – ТЕМИТЕ – ОБРАЗОВАНИЕТО и ще обхване впечатленията на Мила, събирани в последните две десетилетия.

В 13:00 ч. лекцията на Мелани Рукие МЕНИДЖМЪНТ НА НЕЗАВИСИМИ АРТИСТИ ще резюмира професионалния опит на тур мениджъра и администратор на голяма и успешна танцова компания, каквато е Cie Gilles Jobin. Конкретният опит ще бъде вложен в контекста на по-широката културна рамка на функционирането на независимите танцови компании в Швейцария.

В 15:30 ч. хореографът Жил Жобен, основател на Cie Gilles Jobin, ще разкаже за своя експеримент да свърже танца и квантовата физика в лекцията си ХОРЕОГРАФИРАНЕ НА КВАНТОВОТО ПРОСТРАНСТВО. ГЕНЕРАТОРИ НА ДВИЖЕНИЕ И БАЗИСНИ ИНТЕРАКЦИИ. Той ще изложи основните си тези за „генераторите на движение“ и принципите за създаване на движения, вдъхновени от физиката на молекулярните частици. Лекцията проследява творческия процес около създаването на спектакъла КВАНТ, което може да е в същия ден от 20:30 ч. в Дом на културата „Борис Христов“.

Турнир по джаги, аеоро йога, въртене на пой и много музика във феста

Четвъртото издание на „Айляк Фест” (I Like Fest) стартира днес на Младежкия хълм. Фестивалът ще продължи два дни с богата музикална програма, интересни игри и атрактивни работилници. Биченето на айляк започва в 14:00 ч. и ще продължава до 02:00 ч. под открито небе, а след това предстоят и афтър партита в два пловдивски клуба.

Музикалната програма на фестивала гарантира доброто настроение още първата вечер, когато на сцената ще се качат финалистите на брас фестивала в Гуча, най–добрите тромпетисти за последните 4 години – Кристиан Азирович и неговия оркестър. Те ще ни направят част от най-темпераментната музика и най-лудият купон на открито тепе.
Преди тях настроението ще загреят Оратница, BGGZ Rubbit и Таралежков, Kliment, DHARBA, както и  един от най – нашумелите Drum&Bass/Dubstep/Techno/Ambient/IDM  DJ- и, участвал в много международни проекти – Balkansky.

Вторият ден на фестивала е ориентиран към феновете на по-тежката музика. Ще ви срещнем със SMALLMAN - етно-ембиънт метъл с тежки и бавни китари, гарниран с мелодията на родопска гайда. Освен парчета от новия си албум „Еnvision", групата е подготвила и впечатляващо визуално шоу.
Преди тях на сцената ще забият рокаджиите GABANA, както и PLASTIC BO, които ще развихрят посетителите с много пънк и ска.  Ще видим и  LOKMARUHU, DJ SMILE, DAFFONSO, SOFIA DUB CLUB, SOUNDFORIA. Вечерта ще закрие добре познатият DJ TARGY, един от основателите на HMSU, който е подготвил специален 2-часов drum & bass сет.

Народно читалище „Бъдеще сега 2006” ще организират различни игри за малки и големи, а ако мислите че сте добри на джаги – ще имате възможността да го докажете и през двата фестивални дни на специално организирания турнир.  Интересно ще бъде и ателието по аеро йога от  “Yoga fly”, както и ателието по въртене на огън (пой), което ще се проведе от NIKITA на 30.08. На фестивала ще може да посетите и workshop по диджериду /древен австралийски духов инструмент/. Останалите ателиета са по ръчна изработка на бижута, рисуване и много други, а за вегетарианците ще има специална кухня.

Във фестивалната зона, освен баровете, ще можете да откриете и ВИП зона, организирана с помощта на партньорите на „Айляк фест“ 2014. Там, освен охладителни напитки, ще можете да се насладите и на кътчетата за релакс, или „морска зона за айлячене“.

А едно от най-интересните места на фестивала ще бъде специално обособеното пространство, в което всеки ще може да остави своя отпечатък – да напише пожелание или да създаде украса от предоставените материали. Целта е това място да се превърне в „айляк зона“, която да остане такава и след края на фестивала.