Павел Найденов (Павката) е артист по душа и образование. Но откога е лесно да си такъв? По правило артистите са едни от най-умните и креативни хора на земята, но и най-неоценените и неразбрани. Реализацията е предизвикателство за всеки от тях. Точно това споделя и Павел пред Humans of Plovdiv.

“Кое е най-голямото ти предизвикателство в момента?”
“Реализацията ми като артист. Ужасно трудно е сам да градиш име и да финансираш проектите си. За да създам последната си инсталация, вложих лични пари от тримесечния си труд.”

Въпреки че началото е трудно, опитът и трудностите имат своя начин да се отплащат. Ние пожелаваме целия заслужен успех на Павел - вярваме, че творенията му ще радват все повече хора и ще комуникират неговите идеи на света.

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Кирил Николов, Аз, роботът

От днес вратата на кенефите в къмпинга - кънпинга, където ходя вече 15 години, е с чип. Накендзай се, но ако нямаш електронната джаджа, ще го направиш или на поляната - ужас за гостите, или в гащите - ужас за жена ти.
Виж, идеята иначе е добра. Аз плащам камара пари за сезона и ползвам топла вода и чисти нужници. Идва, обаче, некъв нелегален хипар и ми дриска безплатно в клозета, пък даже оставя и стенописи след себе си... Така че, съгласен съм. Чип? Чип!!!
Хубаво, амо то вече всичко с чипове, бе хора. Те смениха всьо и вся. Мобилните ни телефони, отдавна не са телефони.
Скоро четох, че някакви напредничави българчета съчинили приложение за телефона, чрез което да ти напомнят, кои продукти в домашния ти хладилник са свършили – удобно било, няма да го мислиш. Звън, готово! А, забравих, тези машинки отдавна не звънят – Глория, Млория, Цеца, Мичето или която и да е пластмасова цицорана квичи от тях при повикване, съвсем на ушенце...
Ми то от тия приложения, софтуери, хардуери, чипове, тъчскрийни, таблети и йо-хо-хо спряхме да мислим за каквото и да е. Хоп в телефончето, аре в нета, глей си кефа. Даже в една реклама телефонът се оказа по – полезен от бренекето, щом пред злочестите планинари се появи една мечка.
Онази вечер, нали съм на къмпинг, съм си пуснал Пинк Флойд. Едно 17-годишно съседче, голям симпатяга /за уплах на майка си/, идва с китарата – чул „уиш ю ар хиър”. Брей, вика тва много яко, не съм ги чувал теа. Аре, мъжки, на ти една бира и да мълчиш. Той се смълча, вади смартфончето, дзяпа, дзяпа и почва да свири на фендъра досущ култовото парче, пък и го пей. На, Киро, гледай всичко има в нета. Поглеждам на телевизора му – ми то там и текстът, и нотите и разни там помагала, само дето Пако де Лусия, Бог да го прости, не се овещестява като пред Аладин, за да му дрънне акордите на китарата.
Еееех, те телефоните за това са „смарт”.
Аз не съм англоезичен, може това да е атавистична и обречена съпротива, но доколкото знам, тази думичка не е точно „умен”. Ми как да е умна една вещ – то си требе „хомо сапиенс”. Ама днес хомотата изглежда са далеч повече от сапиенсите, та си трябва некъв „смарт” ерзац.
Тръгвам към Белмекен в страшна мъгла, зима, върхът на протегнатата щека даже не се вижда. Е, какво ми дреме на мене! Пускам си джи-пи-есчето – няма страшно, пич! То е последен модел и има опция да ти говори дълбоко и монотонно като в Шао лин, ако внезапно те налегне остро паническо разстройство.
Хубаво, ама батериите свършиха. Разстройството идва светкавично, ама няма кой да те спаси, машинката мълчи, а Шао лин е далече, далече...
Какво ли би станало и с онези пишман планинари, ако детето беше дисчарджнало батериите преди срещата с мецана?!
Ами студентите и кандидатите за такива, как ще се оправят без смарт идиотщините си, кой ще им вземе изпита, като преди това джаджите вече са им взели акъла?!
Абе, струва ми се, че и на Пако де Лусия /да ме прощава Господ, че му вдигам кокалите/ не му е съвсем чиста работата – да не би некое УФО да му е спуснало приживе нещо по – така, смарт тоест?!
И все пак – ще спасим горите на планетата. Ще ги спасим и това е! Вече всички четем на електронни четци, които възпроизвеждат с електронно мастило... Аз съм много екологично настроен, но все пак жалко ще бъде да нямаме вестник с миризма на черно мастило, в който да си завием сланината. А може пък да я компресираме под капака на лаптопа и тя, аха, да стане „смарт” мезе за виното, което отдавна се произвежда с нанотехнологии...
От всичко това, струва ми се, печелят най – вече чикиджиите – телефоните им в три-джи режим ги задоволяват в четири-де визуализации...

Все пак аз не съм генерал Нед Лъд от Шеруудската гора – съвременните станове имат право на живот, а лудитите са късогледи серсеми. Да не забравяме, че безброй от иновациите са за наше действително добро.
Но да не забравяме още, че сме живи, кръвоснабдени същества със сетива, разум, инстинкти, чувства..., а вероятно и душа. Някои от нас имат и сърце.
Повярвайте ми, това го казвам Аз, Роботът.

Преди единадесет години някъде из Хамбург се създава група, която носи изключително интересното име Neopit Pilski. В оригинален състав е представлявала барабани – Марко Казанг, бас – Щефен Бюнтинг и китара/вокали – Стефан Иванов. Докато в родината всички следват западния модел за музика с текстове на английски, едно типично музикално звучене, което да се хареса на масата, то тези момчета създават музика, повлияна от осемдесетарското и деветдесетарското звучене с текстове изписани на български език. Казват, че не са достатъчно добри със световния език, че да пишат текстовете си на него, а тук говорим за вкус и естетика, която се поддържа с добри и изпипани лирики. Стефан ни разказа за една хамбургска банда, основана през средата на 90-те години, TOCOTRONIC, за които казва, че са имат най-страхотните текстове на песни, които е чувал до сега. Ужасна загуба за света на рокендрола и поп музиката въобще, че заради господството на английския, тази банда е известна само в немскоезичните страни, допълва той. Освен китара и вокал, той е и текстописецът на Neopit Pilski. Идеите си черпи от ежедневието и смята, че стига да наблюдаваш нещата, които те заобикалят ще можеш да ги опишеш . Текстовете, музиката, че дори и името на бандата се зараждат от чисти грешки. Когато някоя грешка ми хареса се опитвам да й придам форма и да я запомня и при наличието на няколко такива, които си подхождат, ги свързвам, обясни ни Стефан.
Концертите в България започват 2007 и 2008, когато са били тук за двайсетина шоута. През следващата 2009 за пет, а 2010 за десет. Тазгодишните са само две – в Пловдив и Бургас, но пък никой не е имал и план да се случва турне тази година. Безизходно, разходите винаги са по-големи от приходите, защото имат около 4000 км «празен ход». Умно би било да се свири на всеки 200-300 км, но организацията е изключително трудна, казва Стефан. Това все пак никога не им е пречило да се връщат в България. Макар и тази година без басист, то Стефан и барабанистът Зимон Шмит взривиха снощи сцената на Копа Капана. Щом се чуха текстовете на «Мила моя мамо» и «Зайченцето бяло», то просто нямаше как да си сигурен дали да се разтопиш от милост към детството или да подскачаш със звука на рокендрола. Толкова се нажежиха емоциите, че дори и струните започнаха да се късат по едно време. Noch einmal крещеше в края на концерта им публиката, че да са сигурни, че всички на сцената ще ги разберат. Освен допълнителните парчета, групата обеща, че много скоро ще се върнат в пълен състав и отново ще зарадват пловдивската публика с музиката си. 

Сдружение „Пловдив-най-старият жив град в Европа“ Ви кани на ритуална жътва по древни способи на лимец в подножието на една от най-старите праисторически могили на Пловдив – Мичкюрската селищна могила. Лимецът е една от най-старите храни, познати на човечеството, култивиран от хората преди повече от 9000години, и е най-старото културно растение на територията на България.

Възстановката на древния ритуал ще се бъде на 2.08.2014 ( събота) от 10,30 часа на Мичкюрската (Прославската) могила . Събитието ще уважат кмета и зам.кметове на Община-Родопи.

Как да намерите Мичкюрската  могила?  - От околовръстното шосе на Пловдив се завива по пътя за Златитрап и на  350-400м след отбивката вдясно се вижда голямо възвишение. Може да се паркира и от двете страни на пътя.

Общината откупува имота от банка за 750 хиляди лева

Калигула става галерия за съвременно изкуство. Това реши общинския съвет на Пловдив, след като гласува За откупуване на придобития от голяма банка имот. Така култовият микс клуб ще се превърне в алтернативно арт пространство за изложби, инсталации, пърформанс, дебати и прочие. Местният парламент каза Да на отделянето на 750 хиляди лева от общинския бюджет, с които Пловдив ще купи от финансовата институция емблематичното място.  Тепърва ще се мисли за интериора на пространството, за цялостната му концепция и развитие. Интересът към бъдещата галерия обаче се очаква да бъде много сериозен, подчертават от общината. Културната инвестиция ще направи мястото във филиал на Градската художествена галерия с профил Съвременно изкуство. Идеите са арт пространството да се впише в новата визия на стълбите на Каменица, чиято реконструкция върви в момента.