Капана.БГ
Тъмните нощни оазиси: Епизод 5 - Петното на Роршах
Ремонт в култовия клуб го превръща в класически британски пъб
Вече ще бъдем и вкусни, издава управителят Михаил Ватев
Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
ПЕТНОТО
В знаковия клуб Петното на Роршах ври и кипи. Но не от приготовления за шумно празнуване на рождения ден на заведението на 6 януари, а заради голям вътрешен ремонт. След него концепцията на любимото вече на няколко поколения място ще е леко променена. Скоро Петното ще се превърне в класически британски пъб- там вече ще се предлага и вкусна храна. В тежките времена хората прецениха, че сега е момента да затворят цикъла.
„ Решихме да използваме локдауна, за да направим крачка напред. Искаме да изживяването Петното на Роршах да е завършено на 100 процента. Решихме, че дойде време да започнем да предлагаме на клиентите и храна. Да, в задната част и досега имаше ресторант- Малкият двор, който ще продължи да работи. Но той е напълно различен като концепция обект, въпреки топлата връзка. Затова правим клубна кухня, точно срещу бара”, обясни управителят на Петното Михаил Ватев. Появата й дори няма да намали седящите места, тъй сепарето се мести в другия край на заведението.
„ От отварянето на Петното през 2000г., това е първата зима, в която сме под ключ. Но пък, типично в наш стил, решихме в този момент да направим тази голяма инвестиция, която ще доведе до генерална промяна. Ще предлагаме стрийд фууд. В същото време разширяваме сцената на долния етаж. Скоро ще ви изненадаме и с новото лице на клуба. Ще ни видите преобразени и ще опитате вкуса ни на 31 януари, с падането на локдауна. Ще бъдем вкусни”, намига Мишо Ватев.
И допълва, че случващото се в Петното на Роршах в момента е препратка към начина, по който екипът на култовото заведение приема пандемията- екстремно време, което обаче ражда възможности.
„Това обаче би било невъзможно, ако нямаш партньорското разбиране на хората, с които вървите заедно вече повече от 20 години. Срещаме такова разбиране от фамилия Берлинови. Те ни се обадиха още в първия момент, за да направят реверанс към нас. След 20 години работа и инвестиция в това място, след над 2 хиляди концерта и толкова дълга културна история на клуба, всичко е въпрос на отношение. Ако го няма, другото е строеж върху пясък”, заявява Михаил Ватев.
Дружеството на пловдивските художници раздаде годишните си награди
Традиционната годишна изложба на Дружеството на пловдивските художници се откри навръх Ивановден като част от Културния календар на Община Пловдив за вече пратената в историята пандемична година. Участват над 100 автори със 170 творби - живопис, графика, скулптура и N - форми, подредени в Зала “2019” на ул.”Гладстон”. Бяха обявени номинираните и наградените за 2020г. Петчленно жури определи за носител на наградата за живопис Бояна Попова, за графика - Крикор Касапян, за скулптура - Свилен Костадинов. Като млад автор е отличена Лора Пармакова.
Носител на годишната Награда на кмета на Пловдив е Женя Бозукова.
“Надяваме се днешната проява да даде силен тласък на започващата година в културно отношение. Това е и събитие, което ознаменува огромния труд, огромната креативност на всички вас - това, което вие творихте през тежката 2020 г. И трябва да кажа, че именно вашият труд, многото изложби, които се случиха в Пловдив бяха един от ключовете, които ни помагаха да излизаме от тежките времена на пандемия. В моментите, в които бяхме в най-тежко състояние, ние се обръщахме към вас - пловдивските художници за надежда. Винаги съм казвал, че всяка една изложба в нашия град препотвърждава статуса му като град на художниците”, каза зам.-кметът по култура Пламен Панов.
Обичайната чаша вино беше отложена за посткарантинни дни. Изложбата може да се разгледа до 2 февруари при вход свободен.
ОИ „Старинен Пловдив” кани на изложба в Балабановата къща
„Съвременна пловдивска мозайка” може да бъде разгледана на живо до 31.01., от 9:00 до 17:30 ч. (без почивен ден)
Изложбата е с вход свободен
Пандемичната обстановка, през месец декември, преобрази традиционния форум „Светлина и надежда в Стария град”. Всички събития бяха пренесени в интернет среда. От 04.01. обектите на ОИ „Старинен Пловдив” са отворени и експозицията „Съвременна пловдивска мозайка”, която бе представена виртуално, може да бъде разгледана и реално до 31.01. в Балабанова къща (дълбока зала).
Представените автори са: Анастасия Кметова, Аршак Тжикян, Владимир Дамянов, Васка Атанасова, Вячеслав Есенков, Дамян Дамянов, Димитър Киров, Ирена Янчева, Кристина Кутлова, Кольо Мишев, Крум Шаранков, Марко Томов, Никола Владиков, Стамат Иванов, както и творби от художествения фонд на НХГ „Цанко Лавренов”.
За да подчертаят уважението си към мозаечното наследство на Пловдив, за да представят съвременната пловдивска школа по мозайка, Асоциацията на българските мозаисти, съвместно с ОИ „Старинен Пловдив”, представят една забележителна експозиция с куратор Крум Шаранков. Специален акцент в изложбата е творбата „Родопска сага” на знаменития маестро Димитър Киров.
Изложбата е с вход свободен, работно време от 9:00 до 17:30 ч. (без почивен ден). Достъпът се осъществява при строго спазване на въведените в страната противоепидемични мерки.
Ученици от НХГ в изложба "Съвременни пловдивски мозаисти"
Мозайки, които са част от художествения фонд на НХГ "Цанко Лавренов", са представени в обща изложба "Съвременни пловдивски мозаисти" в Балабанова къща. Произведенията са създадени от ученици от специалност "Стенопис". В експозицията участва със свои мозайки и Кристина Кутлова - преподавател по стенопис и рисуване в Художествената гимназия.
Творбите са реализирани от естествени камъни и смалт. Изложбата е организирана от сдружение "Асоциация на българските мозаисти". Тя е своеобразен духовен мост между различните поколения художници. Произведенията на младите артисти показват съвременното отношение на учениците към мозаечното изкуство и тяхната иновативната интерпретация на традиционните монументални изразни средства. Съвременната мозайка позволява на авторите да творят свободно с цветове, форми и с начин на подреждане. Мозайката се вписва успешно в различни интериорни и екстериорни пространства. Мозаечното изкуство учи гимназистите на търпение, прецизност и внимание към детайлите.
Една от целите, освен да се представи красотата на мозаечното изкуство и таланта утвърдените на пловдивски творци е да се даде възможност за изява и на прохождащите в древното изкуство на мозайката чрез участието на ученици от НХГ „Цанко Лавренов” – Пловдив.
Не на последно място организаторите искат да подчертаят, че както една картина, така и мозайката има място в съвременния дом и градска среда.
Може да разгледате изложбата всеки ден, като в събота и неделя работното време е от 10 до 16 часа.
Христо Николов откри юбилейна изложба сред приятели и колеги
Сред приятели и колеги юбилярът Христо Николов откри своята самостоятелна изложба с ретроспективен характер "Импресии и импровизации" в Галерия "Капана”. Творецът има запазено място в развитието на пловдивската живописна школа. Неслучайно 75 -годишният творец е бил носител на наградата за живопис на ДПХ както и на Наградата на кмета на Община Пловдив, припомни Снежана Фурнаджиева - председател на пловдивското дружество. Изложбата може да се види до 24 януари.
Христо Николов e роден на 19.11.1945 г. в пловдивското село Сухозем.
През 1973 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Ненко Балкански.
След дипломирането си преподава в Художествената гимназия в Казанлък, а от 1976 до 2009 г. обучава поколения художници в НХУ „Цанко Лавренов“ в Пловдив.
Член е на СБХ. От1996 до 1999 г. е председател на ДПХ - Пловдив.
Работи в областта на абстрактната и асоциативна живопис. Основно изразно средство в неговото творчество е цветът. Голямоформатните му платна въздействат със своите ярки колоритни стойности, колажни ефекти, постигнати с помощта на фактурата и смелия рисунък. Авторът представя една съвременна живопис - колкото свързана с европейските тенденции, толкова и национална по своя характер.
Има над 17 самостоятелни изложби и участва в повече от 30 колективни – както у нас, така и в Русия, Полша, Германия, Великобритания и др.
Взел е участие в 16 международни симпозиума в България, Полша и Република Северна Македония.
„Каузата на юношите” – още един фундаментален труд на Франсоаз Долто
На 8 януари 2021 г. у нас излиза „Каузата на юношите” - фундаментален труд на Франсоаз Долто, който поставя финалния щрих на един живот, отдаден на науката и човека.
След големия успех на „Каузата на децата“ изтъкнатата психоаналитичка пише „Каузата на юношите“ (превод: Кремена Сиракова, 360 стр., цена 18 лв.), където продължава анализа си на съзряването на човешкото същество, като го пренася във времето на юношеството. През този труден, понякога мъчителен период от живота, когато се изгражда личността, когато юношата се търси, лута се, експериментира, родителите, учителите и обществото като цяло имат огромната отговорност да го подкрепят, да му помогнат да премине по-безболезнено към зрялата възраст.
Със свойствената си чувствителност Франсоаз Долто се спира на проблемите на младите хора, като отново призовава към зачитане на личността и свободата им, към доверие в силите и възможностите им – и към законодателни мерки, които да разширят правата им. Според Долто младият човек излиза от юношеството тогава, когато тревогата на родителите му няма вече никакво задържащо въздействие върху него.
Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия. Уникално е чувството й за хумор, както и умението й да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител. В България е известна със заглавията „Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език”, „Да говорим за смъртта”. През 2018 г. „Колибри“ издаде „Каузата на децата” – навярно най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка.
Православната вяра обединава празника Богоявление с Кръщение Господное
Народът тачи празника като Йордановден. На този ден имен ден празнуват: Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и други
Православната вяра обединава празника Богоявление с празника Кръщение Господное. На този ден църковната общност ознаменува кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника.
Народът тачи празника като Йордановден. На този ден имен ден празнуват: Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Динко, Диньо, Дана, Дан, Божан, Божана, Божил, Боголюб, Боголюба и други.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Празникът е наричан още Водици и Водокъщи. Освен, че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът. Ако кръстът замръзне, годината ще бъде здрава и плодородна.
На Йордановден се меси обреден хляб за направата, на който се използва част от светената вода. Всеки от дома трябва да си вземе късче, за да бъде здрав и да се радва на късмет и успехи през годината.
На 6-ти януари се извършва празничен водосвет край големите водоеми, а кръстът от църковната служба се хвърля във водата. Който успее да го хване, болести няма да го ловят цяла година. Някои смятат, че именно от Йордановден тръгва обичаят, според който именниците се мокрят за здраве и късмет.