Вече мина цял месец в извънредно положение и стриктни мерки на социална изолация. Вероятно на мнозина от нас ни се струва, че животът тече с по-бавни обороти и искрено тъгуваме по дните, които можехме да използваме за безцелни разходки из Града на тепетата. Редица световноизвестни музеи предложиха линкове за виртуални турове и вероятно сте посетили Лувъра и Ермитажа например. Пловдивските културни центрове обаче също предлагат възможността да се разходите онлайн, а Етнографския музей дори ни изненада приятно и с нови експонати.

В зала Тъкани и облекла зад витрините през изминалата седмица бяха добавени още манекени с носии,  типични за пловдивски регион. Те представят различни видове мъжки, женски и детски традиционни облекла, аксесоари към тях и тъкани, които са използвани за създаването на тези произведения на изкуството.

Току преди обявяването на началото на пандемията пък в къщата на Аргир Куюмджиоглу бе открит за посетители и хамамът. Той е датиран от Османския период и на него са се натъкнали реставратори по време на работа по фасадата на къщата през 2017-а година. Така с пълна сила може да развенчаем приказката на Чърчил, че българите не се къпели. Откритието се намира в двора на музея, отляво на къщата на Аргир Куюмджиоглу, която е построена през 1847 г. и досега бе скрито за посетителите.  На място са идентифицирани три помещения от хамама, разположени последователно едно след друго. Разкритите и експонирани останки представят характера на градежа, а частично съхранените оригинални мазилки от вътрешността на хамама са интегрирани в общото консервационно решение.

Повече информация и снимки на различните зали може да разгледате в един от предишните ни текстове, а не пропускайте да се „разходите” с нас и до Къщите в Старинен Пловдив, които често са пропускани от туристите.

Източник: Lostinplovdiv

Най-старите фотографии показват като символи на Пловдив Джамбаз тепе с камбанарията на храма „Св.Петка Стара”, бившето гръцко училище и триетажната дървена камбанария на митрополитската църква „Св.Марина” в източното подножие на тепето. Тогава никой не е знаел, че между тях, дълбоко в земята, са скрити останките на Античния театър на Филипопол.

Едва през 1925 г. точно да тях започнало строителството на един от по-новите символи на Града под тепетата – сградата, наречена днес Къщата с куличката. Тя се издига върху скалите, подобно на замък, и през годините е била снимачна площадка и декор за няколко български продукции.

Собственост е на архитекта Стефан Джаков и била изпълнена в стил сецесион. В горната част се издигала кула, от която се виждала целият Пловдив като на длан. През къщата минавала вита стълба от дърво, която водела към тавана. Мебелировката и интериорът били изящни и стилни – тоалетки, столове и маси с бронзови обкови и изрязани фигури, кристал, изработен във Виена.

Постройката още в миналото представлявала огромен интерес за пловдивчани. Дори старите легенди разказват, че при голямото земетресение през 1928 г. , когато земята се разлюляла, редица от жителите на града хукнали да видят дали къщата не е съборена.

По време на управление на Тодор Живков къщата била харесана много от дъщеря му Людмила.  Появило се и предложение тя да бъде отнета от собствениците и превърната в паметник на културата. Това обаче не станало и до днес тя е възприемана като едно истинско архитектурно бижу, но не е защитена от закона.

През 1957 г. в нея били заснети два български филма на режисьора Вацлав Кръшка – “Легенда за любовта” и “Лабакан”. Две години по-късно уникалната постройка влиза като декор и в тв драмата “Малката” на режисьора Николай Корабов. През 1999 г. някогашният дом на Стефан Джаков става известен в цяла България като заставка в епизодите на комедията “Клиника на третия етаж“.

Всички заведения в квартала правят и невъзможното, за да оцелеят в тежките условия

Мина месец от обявяването на извънредното положение в България и от фаталния петък 13-и, когато само в рамките на няколко часа всички обекти в квартала на веселието затвориха врати за неопределено време. Вече ви споделихме снимки как изглеждаше градът през първото денонощие и все още ситуацията не е много по-различна. Уличките са сравнително пусти, не се чуват смях и глъч от всеки ъгъл, а любимите барове са с потъмнели витрини и угаснали светлини.

Все пак една част от бизнесите бързо реорганизираха начина си на работа и се ориентираха към доставянето на вкусна и топла приготвена храна. Ресторантчетата в квартала на творческите индустрии са малки местенца, в които най-често работи по-голямата част от семейството. Затова и при тях вариантът да останат без препитание, ако има възможност да оцелеят, не стои на дневен ред.

Едни от първите, които светкавично организираха цялостна верига за доставки, бяха Паваж. Известният ресторант, който е едно от най-предпочитаните места за похапване според пловдивчани и туристите под тепетата, продължава да ври и кипи и при затворени за посетители врати. Гвардия от млади хора с маски и ръкавици разнася вкусотиите на майсторите готвачи с велосипеди. Има и такива, които идват на място и чакат отвън пред заведението. Една част от продуктите са от собствената им градина, а други купуват пресни ден за ден. Актуалното им меню се публкува ежедневно на Facebook страницата, а в него ни изненадват с такива вкусотии като домашно приготвена баничка, бавно печено агнешко и неустоими десерти.

Veggic също не стояха затворени за дълго и отново радват всички любители на веган храненето с всекидневно обедно меню от топла супа, вкусно основно и сладко изкушение. Може да поръчате директно по телефон, а доставката е безплатна. Доставки от основната листа с ястия се извършват и чрез популярните платформи.

Феновете на айляка – Айлякрия, си починаха малко повече, но от 26.03. и те се трудят неуморно, за да снабдяват с храна за вкъщи всички гладници. При тях в началото на всяка седмица се качва във Facebook страницата им меню, от което да избирате. Не липсват както сочните месни сандвичи с дърпано месце, така и вегетариански предложения. За поръчки над 25 лева – доставката е безплатна.

Тодор и Мелиса от Tams House в условията на пандемичното положение успяха да направят собствен сайт, чрез който ни призовават да подкрепим родното. През платформата може да поръчате от основното им меню обичаните предложения, а всеки ден във Facebook качват по три ястия само на цена 4,80 лв. едното! В желанието си да ни бъдат полезни чрез Youtube споделят и как да си направим сами прясна паста у дома, ако не сме в настроение за поръчки.

Хлебарница Капана е другият бизнес, който още от началото пренастрои дейността си и сега продължава да продава топли и вкусни хлябове и тестени изделия. Работят всеки ден от 8 до 17 часа, а ако още не сте опитали еклера им с лешници, съветваме веднага да поправите това жестоко недоразумение!

От Multi Culti взеха решението да не  доставят храна във времето на социална изолация, но за сметка на това се надяват с блога на шеф Марио  да ни дадат възможността сами да приготвим няколко страхотни рецепти в уюта на собствения ни дом. Обещават ни, че ще обновяват редовно страничката, а ние се надяваме, че скоро ще можем да сравним нашите творения с оригинала.

За съжаление, любимите барове все още няма как да работят за нас, но ако ви липсват коктейли, може да си припомните текста ни за Питиета в социална изолация.

Всички заведения в квартала правят и невъзможното, за да оцелеят в тежките условия и се надяват, че съвсем скоро ще възобновят обичайния си работен ритъм. Нямаме търпение Капана отново да се напълни с глъчка, смях от всеки ъгъл отморяващи след дългия ден хора на по чаша или пред пълна маса.

Публична лекция на проф. Андрей Даниел на тема: "Концептуалността в живописта. Един субективен поглед" може да гледате на 12 април от 18 часа, като последвате ТОЗИ ЛИНК

Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив публикува с своята фейсбук страница лекции на известни творци от различни сфери.

Със свободен онлайн достъп са гостувания при студенти на режисьора Теодор Ушев, художника Ясен Гюзелев, театралните творци Веселка Кунчева и Мариета Голомехова.

Може да видим Андрей Даниел (светла му памет!) по време на лекция на тема „Концептуалността в живописта. Един субективен поглед“. Публикувани са и видеа с Правдолюб Иванов, който представя лекцията: „Изкуство, живот и объркване“,  Петър Лазаров с „Гравюра на дърво - кратка история, практика и приложение в съвременни условия“, Мариета Ценова на тема „Визуален език“, Антон Стайков на тема "Езикът на комикса в българския контекст", Георги Богданов и Борис Мисирков представят лекция на тема с „Колко е хубаво да бъдеш любител“, Антон Стайков на тема "Езикът на комикса в българския контекст", лекция на проф. Тодор Варджиев, Йоханес Артинян, проф. Чавдар Попов с темата "Поуките на образа" и други. 

Записите може да изгледате във фейсбук страницата на Академията: https://www.facebook.com/artacademyplovdiv.amtii/ и ТУК

Споделени със свободен достъп са и концерти от АМТИИ, които са се провеждали през годините.

снимка: /impressio.dir.bg

Най-мащабният литературен фестивал у нас „Пловдив чете“ ще се проведе тази година през септември, а не както по традиция в началото на юни. Промяната се налага, заради извънредната ситуация с коронавируса. Това съобщават организаторите от издателство „Жанет 45“.

На този празник на книгата гостуват авторитетни издателства от цялата страна, а Главната на Пловдив се превръща в огромна книжарница на открито. Срещи с български и чуждестранни писатели се провеждат всяка година в къщите на Стария град, в НБ „Иван Вазов“ и читалища, в приятна атмосфера на квартал Капана и на други любими места на пловдивчани и гости на града. Традиционно фестивалът се открива на Античен театър-Пловдив с участието на музиканти и други артисти. През 2020, това събитие, на което присъстват около 3 000 човека, вероятно ще бъде на 29 септември.

Младият Пловдив чете, който е част от фестивала също ще премести планираните събития за есента. Негов фокус са децата и младежите, които в продължение на няколко месеца от февруари до юни се срещат с любими автори, илюстратори, преводачи. В рамките на Младият Пловдив чете се провеждат и обучения за писане на проза, поезия и отразяване на културни събития. Миналата година в творческите работилници се включиха близо 200 човека.

По време на Пловдив чете се връчва националната литературна награда „Христо Г. Данов“, която се присъжда ежегодно в къщата музей „Христо Г. Данов“ за принос в националната книжовна култура в девет категории. За есента остава и връчването на „Орфеев венец“ – награда за поезия и на „Златна четка“ – за художествено оформление.

Инициативата "ЗабравениТе думи" също ще бъде продължена през септември, като от "Пловдив чете" ще очакват ученици от различни гимназии да се включат със свой подбор от думи. Този път от писателите Иван Вазов, Гео Милев, Валери Петров, Малина Томова и Добромир Тонев. Те са избрани не само, защото техният език изобилства от красиви думи, а и защото всички те имат годишнини през 2020-та година, споделят организаторите.

Екипът на "Пловдив чете" желае на всички здраве, силен дух, четене на добри книги и до скоро виждане в алеята на пишещите и четящи хора!

Ако искате да си припомните моменти от литературния фестивал, може да посетите блога фейсбук страницата и групата в социалната мрежа.

В галерията - снимки от различни издания на фестивала

Най-новата книга със стихове на Иван Ланджев „Ти, непрестанна новина“, която беше високо отличена от писатели и читатели отново може да бъде закупена. Ланджев е поет и сценарист, доктор по руска класическа литература в СУ „Св. Климент Охридски“, където е завършил  философия и културология. Победител е в Националния конкурс за поезия Веселин Ханчев, носител на наградата за награда за поезия „Владимир Башев“, както и на „Орфеев венец“ от литературния фестивал „Пловдив чете“. Също има награда за дебют от конкурса Южна пролет, наградата „Памет“ на името на Георги Рупчев, два пъти е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Автор е  на стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ и „Ние според“ мансардата.

Ето какво написа Иван Ланджев в своя фейсбук профил по повод второто издание на книгата:

Второто издание на "Ти, непрестанна новина" излиза, за разлика от мен.

Готово е от края на февруари. Но после дойде март... Първо се ядосах, че плановете ми се провалиха – като плановете на всички. След това ми стана смешно. Кое е смешно? Арогантното тропане с крак на човека пред всичко, което не зависи от човека. Заблудата му, че е кочияш на впряга от обстоятелства.

И все пак изданието е факт. "Всичко на тоя свят се случва за втори път".
Четения и представяния няма да има, по обясними причини. Книжарниците са затворени като домовете ни. Но (простете пандемичния патос) Домът на битието – езикът, по Хайдегер – няма как да се затвори.

Издателите сега разчитат на поръчки онлайн. Моите също. Нямам предвид само собствената си книга, говоря и за по-хубавите. За много по-вечните новини. Купувайте ги на общо основание. Честно, не разбирам защо паническото пазаруване да не е паническо пазаруване на книги. Ако ще се готвим да посрещаме апокалипсис, защо не го посрещнем с главата, вместо със задника си?

Винаги, когато не съм знаел какво да правя (а това е често), съм си купувал книга. Прочитам я и продължавам да не знам – но незнанието ми става някак по-спокойно и осъзнато. И се сдобива с приятел – утехата, че има далеч по-интересни неща на света.

Много е важно какъв ще бъде саундтракът на кризата. Без книги веднага става чалга. А това, освен че не е красиво, е опасно. Защото в момента кината са отишли на кино, театрите са зрители на ставащото, а певците имат маски на устите. Всичко това е временно. Но докато трае, нека не убиваме книгите.

Благодаря на издателката ми Божана Апостолова, че ми подаде ръка, когато имах нужда. И че продължава да го прави за своите автори в дни като тези.

Благодаря на моите редактори, приятели, учители – Иван Теофилов и Георги Господинов.

Благодаря на вас, че ме четете – защото да те преиздадат е нещо, което зависи единствено и само от читателите. Това е ваше решение и аз съм трогнат.

Книгата е същата и не е – написах един предговор, може да го видите вътре.
Ние със сигурност вече не сме същите. Или поне ми се иска да не бъдем, когато и това мине.

Бъдете здрави и нека любимите ви групи никога не се разделят.

Интервю с Иван Ланджев може да видите ТУК

Заглавието на романа все още се пази в тайна, но писателят обяви за издаването на новата книга в личния си профил във Фейсбук:

Романът, който писах последните години, е завършен. За мен беше утеха и убежище, дано е така и за тези, които ще го прочетат. Представях си как ще излизам бавно от него и ще се шляя безцелно из улиците. Не стана така. Отказаното бъдеще, което той описва, напусна страниците му. Светът е затворил.

Но спрат ли да излизат книги в такова време, значи сме предали тихо и този дом. А не ми се иска.

Докато пишех, ме занимаваше кога и как идва онзи момент, в който всичко се преобръща. Изведнъж, както ни се струва, светът се събужда на 1 септември 1939, „объркан и несигурен“. Или в лятото на 1968-а, или в ранната пролет на... Усещането, че нещо във въздуха вече не е същото, нещо се е сменило завинаги. И нищо не можеш да направиш. По особен начин романът се оказа свързан с това, което идва сега.

Знам, че няма по-неподходящо време за излизането на една книга. Дни, в които не можеш просто да излезеш до книжарницата следобед. Дни, в които самите книжарници и издателства имат нужда от подкрепата ни. Дни на извънредно положение. Но пък всяка книга е извънредно време и извънредно положение сама по себе си. Не иска разрешение, не си търси времето, написана е. Романът идва по спешност със запалени светлини и пуснати сирени, казва Гаустин. Но неговата е лесна, защото сменя времената, както си иска.

На 29 февруари сложих няколко думи за благодарност накрая и затворих ръкописа.

Трудно е да кажем кога точно ще се появи в един свят, който непрекъснато се отменя. Но е тръгнал и идва, рискът е поет. В Жанет 45, разбира се.

Предварително благодаря на всички, които ще стоят някой следобед във времеубежището на тази книга. Здраве, кураж и обич!
Г.Г.

Последната книга на Господинов б сборникът "Всички наши тела" от 2018 г. Две години по-рано можеше да четем стихосбирката "Там, където не сме". Това е деветата му белетристична книга и първият нов роман след "Физика на тъгата", публикуван през 2011 г., който спечели много български и чуждестранни награди, включително швейцарската „Ян Михалис“ (2016 г.). През 2019 г. режисьорът и аниматор Теодор Ушев създаде анимационният филм „Физика на тъгата“, базиран на романа.

снимката е от личния профил на Г. Господинов