В дни на карантина галериите и музеите са затворени. Но изкуство има навсякъде – и днес отново ще ви „разходим“ из някои монументални творби на изкуството в Пловдив, из публично пространство в Стария град и около Трихълмието.

Поради различни преустройства през годините много от къщите в резервата са разрушени, а необичайните градоустройствени промени са оставили голи калкани на различни места. Тъкмо тези голи стени стават обект на творчество през 60-те и 70-те години в Пловдив и около тях ще се разходим в следващите редове. Прокараният през 50-те тунел под Трихълмието също е обект на художествени намеси, които са много по-неизвестни, тъй като се виждат предимно от пешеходци – но там почти никой не минава пеша.

Макар и достъпни по всяко време, екипът на „KAPANA.BG“ все пак препоръчва да стоите колкото се може повече у дома до края на извънредното положение у нас.

Калканите на Димитър Киров

Няколко къщи, построени в годините до 1944 година, оставят големи голи калкани в Стария град, заради събаряне на стари къщи, някои от тях, свързани с проекта на Тунела. През 60-те и 70-те години, с развитието на монументалните творби в цяла България, тези калкани се украсяват с творби – предимно на Димитър Киров.

Димитър Киров – или Ди Киро – е част от поколението пловдивски художници, завършили „Монументална и декоративна живопис“ в края на 50-те години в Художествената академия. „Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци, които променят по-скования академичен стил от предходните години, като част от тях са известни именно с монументални творби. Всъщност по-свободното третиране на форма и цвят в живописта сред някои от тях се смята, че е свързано именно с образованието и работата им в монументалното изкуство, където тези артистични жестове са по-допустими.

Темата на много от творбите по Трихълмието е свързана с историята на България и, всъщност, по-специфично Пловдив и региона. По-свободна като тема е една от ранните публични творби на Димитър Киров – пано в началото на днешната улица „Крикор Азарян“ (бивша „Перник“) на „Колесница“ с четири коне.

Две години по-късно – през 1968 година – е създадено и голямото сграфито пано, което всички туристи в Стария град познават отлично: на „Христо Г. Данов“ в началото на улица „Съборна“ до църквата „Успение Богородично“. Далеч по-мащабната творба с размери 10х13 метра е пряко свързана с мястото – в съседство е къщата, и до днес – музей на легендарния пловдивски книгоиздател. Оформеният днес пред него паркинг разсейва вниманието, но от друга страна по тази причина там няма растителност, която да пречи на гледката.

Не е така с други две пана по същата улица „Съборна“ – калкани на една от сградите на АМТИИ до Тунела. Рисувани в началото на 70-те двете пана обаче през лятото остават предимно скрити зад дървета – но от друга страна те и градинката пред тях създава съвсем друга, по-живописна атмосфера. Темата отново е историческа – едното пано на Ди Киро е свързано със Захари Зограф, негови творби и църковна живопис. Така освен пресъздаване на един от автопортретите на възрожденския зограф, Ди Киро ни показва Християния, също Адам и Ева в долния десен ъгъл (което, на практика, означава – гола жена в публично изкуство, макар и доста наивистично нарисувана).

Съседната творба е свързана с развитието на музиката. В центъра на сграфитото е Орфей, но темата не е само историческа – под него има съвременни пианист и виолончелист. Малко по-късни от първите творби, тези сграфито пана вече са по-цветни, по-смело разработени.

Трето пано, част от същата група сгради, но далеч по-невидимо при обичайна разходка, е „кацнало“ над къщата музейна експозиция „Енчо Пиронков“. Паното гледа на север и всъщност се вижда много трудно от самия Старинен Пловдив, и много по-лесно от другата страна на булеварда – но и много по-далеч. Темата е свързана с историята и археологията – изобразява типичния за тракийското изкуство конник, както и глава на бик и кариатида.

Една от малкото монументални работи на Георги Божилов – Слона

Георги Божилов – Слона е част от споменатото „Пловдивско поколение от 60-те“, като също завършва „Монументално изкуство“ при проф. Георги Богданов. Самият негов преподавател обаче усеща, че Слона е по-лиричен и по-скоро ще се насочи към кавалетно творчество. Все пак Божилов има няколко монументални творби – като мозайката в Пощата, за която вече сме ви разказвали.

В Стария град той е автор на пано непосредствено под Градската художествена галерия и до ресторант „Гражданския клуб“. То също е на историческа тема – вече не специфична за пловдивския регион, а национална. Сграфитото представя покръстването и създаването на азбуката от светите братя Кирил и Методий.

Абстрактното сграфито на Иван Кирков

Асеновградчанинът, свързан с Пловдив Иван Кирков, също е оставил своя отпечатък с монументална творба в Пловдив. Негово е сграфитото на калкана на една от къщите на Небет тепе – едно от малкото изцяло абстрактни произведения в този жанр. Свободата да се правят такива произведения идва малко по-късно през годините на социализма – подобни са споменатата мозайка на Георги Божилов в Пощата или стъклописът в същата сграда на Йоан Левиев – от 70-те на миналия век.

Каменните релефи около Тунела

Най-неизвестни, може би, остават каменните релефи около Тунела. Единствено малкото пешеходци, които минават през натоварения булевард може да са им обръщали внимание – едва ли някой шофьор се е заглеждал в тях, а и не ви го препоръчваме. Пешеходният достъп до двата входа е сравнително лесен и каменните релефи могат да се разгледат без проблеми.

Проект за най-големия от тях, който се намира в ляво на южния вход на Тунела има Анастасия Кметова – художник, който твори най-вече керамика и за който стана дума в предходния материал. На същото място е реализиран релеф, различен, от запазения в проекта, но вероятно авторът е същият.

Между надписи Хеброс и Тракия е изобразен регионът на Пловдив с персонификация на реката, житни и гроздови класове и животни. На редица други по-малки камъни пък са изобразени други релефи, свързани с историята на Тракия и траките – свещената двойна брадва; Орфей и животни, които го слушат; тракийски конник и др.

От северната страна – откъм Стария град – също има няколко релефа. Два от тях са вдъхновени, най-вероятно от открити при археологически разкопки монети – с профил на Филип Македонски и „пейзаж“ на Пловдив с известния, но незапазен храм, който през Античността се е извисявал над града. Интересно е разработен и един ъглов камък с лъв и ключ, които, обаче, остават днес предимно под растителност.

Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ "Св. Георги", дължи създаването си на епидемия

Редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис

Заради неспазване на карантинните правила, заразени селища са били изселвани - като село Тузлу дере, община Първомай

Д-р Ангел Дряновски, началник на Опитната противомаларийна станция в града лекува с хлорохин още в годината на създаване на лекарството 1934

СЗО препоръча няколко медикамента за лечението на пациенти с коронавирус. Един от тях е Resochin (chloroquine), познат в България като хлорохин. Лекарството е синтезирано в Германия през 1934 година като синтетичен противомалариен препарат. Още същата година то се прилага и в Пловдив от д-р Ангел Дряновски, началник на Опитната противомаларийна станция в града. Това съобщава българската секция на Дойче веле. Автор на материала е колегата от Пловдив Веселина Божилова, която изразява благодарност за съдействието на доц.д-р Георги Томов и историка Румен Иванов. Използвани са и източници от НБ "Иван Вазов".

Под карантина през 1893

Този интересен факт разкрива кураторът на Музея на медицината в Медицинския университет в Пловдив доц. д-р Георги Томов. В сбирката на музея има данни за редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град - чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис. Особен интерес предизвикват карантинните мерки, взети през 1893 година по повод епидемия на шарка. Заповедта е открита от историка Румен Иванов в Народна библиотека "Иван Вазов" и гласи следното: "В област Коня се появила силна форма на заразната болест шарка, причинила смъртта на хора. За ограничаване на заразата от правителството се вземат спешни мерки: (...) да не се разрешава придвижването на хора от едно в друго населено място, за да не се разпространява заразата."

Заповедта се отнася до днешното село Могилица, Смолянско, което тогава е в рамките на Османската империя. Заради неспазване на карантинните правила, заразени селища са били изселвани - като село Тузлу дере, община Първомай. За епидемиите от чума и едра шарка по българските земи свидетелстват и надписи на надгробни паметници. Един от тях, разчетен край вече изчезналото село Деделер в община Ардино, е на млада жена и в него се казва: "Причина за смъртта ми беше чумата. Никога не забравяй смъртта". Надгробната плоча е от 1812 година.

Историкът Румен Иванов изброява и други интересни факти. Така например известният османски лекар-хирург Шерафеддин Сабунджуоглу (1385-1468) при заразни епидемии препоръчвал следното: "Стой далеч от много хора; поздравявай отдалече; мий си ръцете редовно; когато излизаш на улицата, покривай лицето си".

Днес заради пандемията от Ковид-19 се затварят държави. Но подобно нещо се е случвало и в далечното минало, разказва Румен Иванов и дава следния приемр: при чумната епидемия от 1445 година Султан Мехмед Фатих забранява влизането на чужденци от Западна Европа и Китай в Османската империя и най-вече в столицата Истанбул. Първата карантина в Османската империя срещу чужденци е наложена от султан Махмуд II през 1831 година срещу кораб с руснаци, които пристигат в Истанбул. Причината е широкото разпространение на холерата в Русия и Франция.

Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ "Св. Георги", дължи създаването си на епидемия, разказва доц. д-р Георги Томов. Става дума за холера сред руските войски по време на Руско-турската война. Болните са били изолирани във временни бараки в подножието на Джендем тепе през януари 1878 година, а малко по-късно - през 1891 - до тях се строи и първата сграда на държавната болница с инфекциозно отделение. В него на 16 май 1903 година, по време на епидемия от менингококов менингит д-р Иван Драгомиров извършва първата в България лумбална пункция. По-късно в това отделение се лекуват болните от инфлуенца по време на голямата пандемия от испански грип през 1918-1919 година. Почти всички от погребаните в британските военни гробища в Пловдив военнопленници са починали от инфлуенца.

В далечното минало българите са се пазили от епидемии с вотиви, амулети и народни поверия, разказва Румен Иванов. Българският фолклор пази името Баба Шарка. Когато тя влезе в дома, хората са спазвали редица забрани - в къщата не влиза друговерец, не се работи, огнището не се гаси и къщата не се заключва, до огнището се оставят ястия и вино и непременно една медена питка, за да се умилостиви Баба Шарка. Къщата трябва да е чиста, а със захарен сироп се ръси пътечка от леглото на болното дете до входната врата, за да се умилостиви шарката и да си отиде.

Мащерка, оцет и розова вода

Османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и жилищата с мащерка, сандалово дърво, дафинов лист, а по няколко пъти на ден улиците били поливани с оцет и розова вода. Основното лекарство срещу заразните болести, което препоръчвали, е Тин-и Махтум (вид бяла глина, която се правела на хапчета), която сега е известна като Бентонит. Кулата Къз кулеси в Босфора е свързвана със затворената там дъщеря на султана, която така е предпазвана от лошо пророчество. Истината е, че през 1831 по време на епидемия от холера, кулата е била изполвана като място за карантина за пристигащите чужденци.

Близо век по-късно в Пловдив търговецът на тютюн Димитър Кудоглу прави най-значимото благотворително дарение за онова време, свързано с епидемия. През 1927 година той създава и поддържа Дом за благотворителност и народно здраве заради две епидемии, които морят основно бедните хора - туберкулоза и сифилис. За съжаление, сградите вече са съборени, но играят важна роля за града поне в продължение на 20 години.

Източник: dw.com

Снимка на корицата: Домът за благотворителност и народно здраве в Пловдив, създаден от Димитър Кудоглу

100 Кила, Веселин Маринов, Дидо от Д2, Нина Николина, Тото от СкандаУ, DJ Мартен са сред първите, които се включиха в кампания

Родни музиканти се включиха в кампанията „Остани си вкъщи, слушай българска музика!”, за да насърчат и окуражат хората да спазват препоръките за самоизолация и така да ограничат разпространението на COVID-19 у нас. Всеки от тях избра своя начин да се обърне към феновете. Веселин Маринов, Дидо от D2 и Нина Николина записаха видео обръщения от домовете си. 100 Кила пък освен призив отправи и музикално предизвикателство към колегата си Любо Киров, като изпя негова песен и стана първият изпълнител, който поде инициативата #ПредайНататъкПесента. Тото от СкандаУ, DJ Мартен, Гери Турийска, Илиана Бойчева и Вида Пиронкова и др. пък ще предложат своите селекции за плейлисти с по 33 български парчета, които трудно намират място в ефира, но хората могат да слушат, докато са си вкъщи.

Кампанията „Остани си вкъщи, слушай българска музика!” е част от платформата Обичам българска музика, която стартира през февруари с подкрепата на стотици български творци и браншови организации за защита на българската музика като част от националната култура и идентичност.

„Българската музика винаги е била източник на надежда и опора за българите през цялата ни история. Сегашният момент го доказва отново. Благодарни сме на всички български музиканти и творци, които се включват в кампанията – всеки от тях по своя начин, за да изпратят отговорни послания, но и да дадат кураж и да повдигнат духа”, обясни композиторът Ясен Козев от Инициативния комитет за повече българка музика в ефира.

Той допълни, че като част от кампанията са изпратени и покани към над 40 български радиа, телевизии и медийни групи с призив 23 март да бъде обявен за Ден на българската музика в ефира. Идеята е поне 6 от 10 песни в ефира в рамките на 24 часа да са именно на родни автори и изпълнители, с което медиите също да покажат съпричастност и да подкрепят духа на българите и да отговорят на ясно изразеното им желание.

Кампанията „Остани си вкъщи, слушай българска музика!” е отворена и за всички хора, които обичат да пеят. Те могат да изпращат видео записи на своите изпълнения на родни песни, направени у дома и по този начин да предадат добра енергия и кураж.

„Оказва се, че хората не само обичат и имат нужда да пеят българска музика, но го правят и изключително добре. Получаваме десетки видеа, а едно от тях – изпълнение на песента Девойко, мари, хубава, направено от младата певица Мария Димитрова, се превърна в истински хит в мрежата и вече има близо 60 000 гледания”, обясни още Ясен Козев.

За платформата “Обичам българската музика” и за кампанията „За повече българска музика в ефира”

Кампанията стартира през февруари 2020 година, а зад нея застават стотици утвърдени музиканти, артисти, автори, музикални продуценти и представители на браншови организации от сферата на културата. Сред тях са икони на българката музика като Васил Найденов, Орлин Горанов, музиканти от групите ФСБ, D2, Ревю, изпълнители от новото поколение като Графа, Михаела Филева, Прея и Тото от СкандаУ. Целта на кампанията е гарантиране на обществения интерес и защита на българската музика като неделима част от българската култура и националната идентичност. Инициативата стъпва на национално представително проучване на Агенция „Алфа Рисърч“, проведено в края на 2019 година, което показа, че хората у нас искат шест от десет музикални произведения в ефира да са български.

Новият коронавирус е предизвикателство за нас като хора, за нашето здраве, но и за психиката и поведението ни. Мрежата за психично здраве и психо-социална подкрепа MHPSS разпространи документ, в който посочва начини за справяне с повишените нива на стрес и тревожност в този труден за всички хора период. Резюмето е актуализирано за февруари 2020 г. Представяме ви накратко някои от основните точки:

1.    В този момент е напълно нормално да изпитвате тъга, стрес, объркване, страх и други емоции. Не се плашете от тези емоции, те са напълно нормална реакция.
2.    Разговаряйте с хора, на които вярвате. Поддържайте контакт с вашите роднини и близки приятели.
3.    Ако се налага да останете вкъщи, се придържайте към здравословни навици – достатъчно сън, физически упражнения, добра храна, разговори с близки. Поддържайте контакт със семейството си и приятели и по мейл и социални мрежи, ако се налага.
4.    Ако се чувствате свръх претоварени, може да почувствате и болки в тялото, стомаха, главата.  Ако ви е трудно да занижите сами нивата на стрес и тревожност, по възможност потърсете подкрепа на социални работници, психолози, доверени хора (това може да бъде и свещеник, пастор, на когото разчитате). Обикновено в период на криза има телефони, на които доброволци предоставят безплатна подкрепа. За Пловдив това е телефон на БЧК: 070041744
5.    Четете само достоверни източници по проблема и не се впускайте в прекомерно търсене на информация, защото това само може да повиши нивата ви на тревожност. Изследвания сочат, че може да ви се струва, че непрекъснатото четене на информация ще ви накара да се чувствате по-сигурни, но всъщност увеличава нивата на стрес, вместо да ви е от полза.
6.    Намалете времето за гледане на телевизия и други медии. Може да го правите веднъж или два пъти на ден, а не през всеки час да проверявате в социалните мрежи какво се случва. Най-важното го съобщават по националната медия поне веднъж на ден.
7.    Използвайте това, което сте правили и преди в стресови ситуации и ви е помагало. Ситуациите може да са различни, но начините за справяне с прекомерния стрес си приличат. Намерете това, което работи във ваша полза и ви успокоява и се възползвайте да го прилагате във вашето ежедневие. Или преоткрийте нов начин – mindfulness, пеене, танцуване, физически упражнения, рисуване, готвене, гледане на забавни филми и т.н, нещо, което ви доставя удоволствие и спокойствие.

Източник: Мрежа за психично здраве и психо-социална подкрепа
https://www.mhpss.net/