В България имаме система за онлайн преводи от 20 години

Модерният човек вече отдавна е свикнал да прекарва по-голямата част от времето си пред екрана на мобилния телефон или компютърa. Гледаме филми и сериали онлайн, работим дистанционно от всяка точка на света и дори, за да извършим плащания и парични преводи, не е нужно да сме на място в гише или офис.

Всъщност, дигиталните услуги за електронни разплащания в България старират още преди 20 години с онлайн системата ePay.bg. На 19 ноември 1999 г. е извършено първото плащане с дебитна банкова карта в български интернет магазин, а от този момент нататък ePay.bg придобива все по-голяма популярност и доверие сред потребителите. Няколко години по-късно – през 2004 г., стартира и изграждането на мрежата от офиси EasyPay. Днес ePay и EasyPay съвместно предлагат услуга за плащане на ток, вода, телефон и други сметки на каса или онлайн.

Няма как да не изтъкнем удобството от възможността да управляваш парите си само с няколко клика и независимо от местоположението. Дори от вкъщи или на път за работа с лекота може да изтеглите мобилното приложение на еРay.bg, съвместимо с Android и iOS, което отнема само няколко минути. В случай че за първи път използвате тази опция, просто избирате входа без регистрация и следвате инструкциите на екрана. Нужни са имена, номер на карта и парола за управление на профила. В основното меню веднага ще се появят възможностите за плащания и оттам чрез абонатния си номер плащате ток, вода, телефон и други сметки само с един клик. При вече активирано приложение на телефона ще получавате и всички нови сметки, както и срока, в който може да ги заплащате. Целият интерфейс е на български език и е изключително лесен за използване.

При употреба на сайта на ePay.bg през компютъра си имате още по-голяма възможност да оперирате със средствата. Нужен ви е единствено код, който получавате от електронното си банкиране или банкомат, а след това отново с щракване на мишката, плащате на секундата. Страницата позволява и разплащането на местни данъци и такси, което още повече улеснява графика на всички работещи хора. Регистрацията за тази услуга става през сайта, но след активирането ѝ последващи преводи могат да бъдат правени и през мобилното приложение.

Платените суми влизат директно в сметката на търговеца, а за разплащането могат да се ползват дебитни и кредитни карти. Сигурността на онлайн трансакциите също е абсолютно гарантирана.

Истината е, че в съвременното ежедневие човек търси начини за изпълнение на различните задачи и ангажименти максимално бързо, лесно и ефективно. Дигиталните услуги на ePay.bg са точно това улеснение, което съчетава в себе си сигурността на онлайн разплащанията и лекотата на финансовите операции само с един клик всеки месец.

Славена Шекерлетова

Най-често срещаните реакции на ситуацията са тревожност, напрежение, страх и проблеми със съня

Не се проявяват единствено и само антисоциални поведения, всички сме свидетели на просоциални поведения

Да се опитаме да си дадем времето и пространството да се адаптираме към създалата се ситуация

От доста време сме под обстрела на различни негативни послания: „Храната, която поемате е некачествена; въздухът, който дишате е отровен; плодовете и зеленчуците са пълни с вредни вещества; реките са замърсени; водата, която пиете е съмнителна...“. И така, до пандемията с коронавируса. Ясно защо на съвременния човек не му е лесно. Още по-трудно е и сега, когато покрай новия вирус изпаднахме в несигурност откъм информация и дори бъдеще, някакъв вид загуба на контрол, заплаха за здравето и редица ограничителни мерки, които би трябвало да са в полза именно на здравето и живота. Но как всичко това се отразява на един друг много важен аспект, а именно психическото здраве. Със сигурност всеки преживява различно ситуацията с коронавируса, социалната изолация, затварянето на градове, опашките по магазините и всичко, с което се сблъскваме в момента като потребители, пациенти, клиенти, но най-вече като хора. За важния психологически аспект на ситуацията разговаряме с психолога Стела Хараламбова.

Започнаха ли хората да Ви търсят по-често след създалата се ситуация и с какви симптоми, тревоги, оплаквания?

Да, към мен започнаха да се обръщат хора, които имат нужда от психологическа подкрепа, за да се справят със ситуацията, в която всички живеем през последните седмици.

Социалната изолация и нарастващия страх от заразата с коронавирус афектира все по-силно обществото. Най-често срещаните реакции са на тревожност, напрежение, страх и проблеми със съня.

Кога е време човек да се обърне към психолог в тази ситуация, какви са нещата, за които трябва да следим, за да не се задълбочат?

Когато интензивността на симптомите се засили и това пречи на живота на човек в личен, семеен и/или професионален план. Може да се изразява в силно напрежение и страх през по голямата част от времето, непрекъснато мислене по темата, раздразнение, апатия, прекалена консумация на алкохол, обсесивно миене на ръце в ситуации, които не са рискови, свръх наблюдение и проверка на хората, които ни заобикалят, чести мисли свързани със смъртта.

Много хора се изумихме на прекомерното презапасяване с тоалетна хартия. Всъщност, има ли това явление логично обяснение, тъй че да не ни звучи толкова странно и дори осъдително? В крайна сметка се оказа, че в много страни по света, именно това е бил най-изкупуваният продукт?

От една страна, като че ли стои факта, че ставайки въпрос за хигиенен продукт във време на здравна криза, ни дава усещането за сигурност и защитеност. От друга страна, като че ли наблюдаваме феномен, който малко или много е продукт на социалните медии. Наблюдавайки поведението на останалите хора, в нас нараства страха да не остана без този продукт, който другите ще имат, а аз не и ако всички го купуват, най-вероятно има защо. Когато се намираме в стресова ситуация този вид покупка е по-скоро от емоционален характер отколкото от рационален. Също така да не забравяме масовата истерия, която се получава когато даден продукт е оскъден, усещаме спешната необходимост да го имаме и ние.

В свое обръщение, цитиран от журналиста и философ Андрей Захариев един свещеник казва: „Внимавайте да не се избиете едни други“. Възможно ли е човекът, поставен в извънредни мерки да стане по-изнервен или агресивен? Предполагам, че отговорът е да, въпреки че не важи за всеки, но можете ли да посочите начини за „отпушване“ на насъбрания гняв или натрупване на психическо напрежение в тези условия?

В тези условия всички сме по-напрегнати и стресирани от обичайното, което е естествен отговор на ситуацията на несигурност, в която се намираме. В някои случаи когато усещаме загубата на контрол над живота си, отговаряме с гняв, агресия, които могат да се изразят по много начини, но смятам, че сме далеч от това „да се избием едни други“. В тази извънредна ситуация не се проявяват единствено и само антисоциални поведения, всички сме свидетели на просоциални поведения като солидарност, колективност, грижа. Имаме много примери затова като всички тези медицински работници, които са на първа линия, както и работещите в магазините за хранителни стоки и всички по веригата, за да не останем без продукти от първа необходимост, и всички тези хора, които избират да останат вкъщи от грижа към себе си и обществото под слогана „Останете си вкъщи“.

Бих казала, че не е необходимо да изработваме специални стратегии за справяне с гнева, а по-скоро да се опитаме да си дадем времето и пространството да се адаптираме към създалата се ситуация. И, както при всяка друга адаптация и промяна, и в тази ще изпитваме малко повече стрес, напрежение, страх, гняв, безпомощност, което от своя страна не е пречка да се опитваме да се ангажираме с нещата, които обичаме да правим, според условията, в които се намираме.

От години работите в сферата на репродуктивната психология? В момента вероятно доста процедури са спрени, отложени, утежни ли се положението и за хората с такива проблеми?

Разбира се. Наложената карантина завари двойките с репродуктивни проблеми в различни етапи на тяхното лечение, някои от тях в процедура, други след ембрио трансфер и някои бременни. За бременните жени ситуацията е доста деликатна, особено за бременните жени след инвитро процедура, за които това е дълго очаквана бременност и тази ситуация ги поставя пред отменени женски консултации, неизвестността и страха какво би се случило, ако имат спешна нужда от медицинска помощ и как евентуално заразяване би се отразило на бременността им, най-вече при ранните бременности.

Безспорно, този „опит“ или пък стрес покрай извънредното положение, ще остави следа у повечето хора, ако не при всички. Дали ще може да се каже, че предстои и посттравматичен стрес?

Трудно бихме могли да определим отсега какви точно ще са психологическите последствия от пандемията. Зависи от много фактори, измежду които може би най-релевантен е колко време ще продължи карантината и социалната изолация.

Определено бихме могли да кажем, че медицинските работници в момента са най-уязвими. Ситуацията, в която се намират може да се определи като хроничен стрес, който е възможно в последствие да премине в посттравматичен стрес.

В дългосрочен план какви може да са негативните психологически последици от социалната изолация, ако продължи по-дълго?

Някои от негативните последствия от социалната изолация могат да бъдат влошаване на семейните отношения, както и на социалните, гняв към управляващите и здравната система, отхвърляне и избягване на болни хора, загуба на доверие, усещане за несигурност и уязвимост.

И накрая, какво бихте препоръчали на хората да правят, за да се справят със стреса и продължителното стоене вкъщи?

Да се следят новините свързани с коронавируса само, доколкото е необходимо, и да се четат и гледат само официалните източници.

Създаването и поддържането на рутина вкъщи е изключително важно. Ако е необходимо да се адаптира пространството според нуждите в момента като работен кът, място за физически упражнения. Да се отделя време всеки ден за физически упражнения. Да не изоставяме грижата за нас, лична хигиена, смяна на дрехите, важно е да запазим пижамата само за спане, да не я превръщаме в дреха за целия ден.
Сега е моментът да подредим дома, да отделим време за неща по дома, за които все не сме намирали време. Важно е да спазваме режим, да се храним, лягаме и ставаме по едно и също време.

Проучване на тема: „Аз и социалната изолация“ провежда Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Целта на изследването е да се изведат алгоритми за изграждане на устойчивост при справяне със стреса и тревожността в състояние на социална изолация. В него могат да се включат всички, които желаят, като последват линк към анкетата, който ще предоставим в края на този материал. Участието отнема между 3-5 минути.

 „Пандемията ни принуждава ежедневно да потискаме най-естествените човешки импулси за социална принадлежност и близост с другите хора. Ограничени сме в срещите с роднини и приятели, принудени сме да прекъснем работа или сме затруднени в упражняването на професията, нямаме достъп до културен и обществен живот. Кризата подлага на изпитание нашите способности за адаптация към съвършено новите условия за работа, учене и социално взаимодействие, защото сме длъжни да предпазим не само себе си, а и другите около нас“. Това отбелязва доцент Юрий Янакиев, ръководител на изследването.

Проучването е съобразено с изискванията на Декларацията от Хелзинки за етичност в науката; българските закони и наредби за извършване на научни изследвания с участието на хора. Поверителността на електронните данни е осигурена чрез защитата им с парола. С попълването на анкетата вие давате своето информирано съгласие за участие в проучването.

Благодарим ви за участието!

 Ето и линк към анкетата: ПОПЪЛНЕТЕ ТУК

Белгийският ежедневник „Le Soir”: "В нейните текстове образите дестилират една красота, мощна и дълбока. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Песен на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, очарова и смайва. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които ние всички смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на своя живот и ни ги връща преобразени"

Аксиния Михайлова: Да се потопиш в чужд поетичен свят с книга в ръка, е като да се разхождаш в Родопите през август, да слушаш зелената песен на щурците и да си напълниш дробовете с кислород. А ако ти се случи да напишеш стихотворение, означава, че ти е дадена за няколко минути благодатта да се свържеш с нещо по-голямо от теб и с останалите човеци

Българската писателка Аксиния Михайлова спечели националната награда за поезия на Франция – „Макс Жакоб“ за 2020г. Тя е носител и на литературната награда „Гийом Аполинер“, (често наричана „Гонкур за поезия“) за първата си книга на френски език книгата си Ciel a perdre („Небе за изгубване“). Нейната втора книга на френски език "Le Baiser du temps" ("Целувката на времето") е издадена от френското издателство "Галимар" през 2019 година.

Церемонията по връчването на наградата, която трябваше да се състои на 24 март в Националния център за книгата в Париж, бе отменена заради пандемията.

Когато научава за наградата, Аксиния пише в своя профил във фейсбук:“Най-после една добра новина в тези тъжни и несигурни дни! Моята "Целувката на времето" (Галимар, 2019) е удостоена с националната награда за поезия на Франция – Макс Жакоб 2020! Церемонията по връчването трябваше да се състои тази вечер в CNL (Националния център за книгата) в Париж! Но... белотата в София тази вечер е приказна! И пречистваща! А аз щастливо-тъжна и умерено оптимистична!“

Наградата Макс Жакоб се връчва от 1950 година за поетична книга. От 2004 година насам журито връчва и специална награда за превод на френски на чуждестранна поезия. В края на статията можете да прочетете най-актуалната биография на Аксиния Михайлова. А сега с нея разговаряме за книгата ѝ, която спечели наградата тази година и за това как преминаваме през ситуацията на пандемия, в която се намираме всички.

Доколкото заглавието издава "Целувката на времето", предполагам, че в тази книга основната тема е свързана с времето. Но как?
Винаги съм твърдяла, че не е работа на поетите да тълкуват стиховете си. Затова ще си позволя да цитирам част от анонса за книгата на сайта на издателство Галимар: "Това е книга за времето, което ни отдалечава от детството и неговата магия, времето, което изхабява телата, времето, което иска да ни затвори в килията на миналото. Авторката изследва как ни променя това време и какви отпечатъци оставя върху нас, за да заяви убедително, че настоящето съществува: настоящето на писането, на спомена, настоящето на нейния глас на жена, независима и еманципирана. За Аксиния Михайлова нищо не може да замени настоящия живот. Именно от него тя извлича смисъла и цялата енергия на стиховете си".

Кога са писани стихотворенията и колко са на брой?
Книгата съдържа около четиридесет стихотворения. Половината са писани последните пет години, а другите по-рано. Но това не пречи на единното звучене на книгата, защото през всичките тези над тридесет и пет години откакто пиша и публикувам, има една едно постоянно тематично ядро, което ме е вълнувало и подтиквало да го разглеждам през различни призми и етапи от живота  си.

Може ли да кажем повече за това какво включва книгата, да я разгледаме като части, например?
И при композирането на книгите, за добро или зло, проявявам едно упорито постоянство. Организирам ги в цикли и има едно въвеждащо стихотворение. „Целувката на времето“ е организирана в три цикъла: Удавени сенки, Плачът на жените и Ръженът на гласните.

Получавате вероятно лично отзиви от французи и нека, ако може да споделим нещо от това, което Ви казват?
Да, получавам и отзиви през мрежата, и хартиени писма. И от читатели, и от поети. Но каквото и да споделя, би могло да се изтълкува като грандоманщина, защото е в личната ми поща. Тоест, недоказуемо. Ще цитирам част от статия, публикувана в един от големите белгийски ежедневници „Le Soir” : "В нейните текстове образите дестилират една красота, мощна и дълбока. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Песен на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, очарова и смайва. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които ние всички смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на своя живот и ни ги връща преобразени". (Никола Крус) Статията може да бъде намерена в мрежата, публикувана е две седмици след излизането на книгата в средата на юни 2019.

След като спечелихте наградата „Гийом Аполинер“ на Франция с Ciel a perdre („Небе за изгубване“), издадохте стихосбирка на български език „Смяна на огледалата“ (2015 г.). А сега планирате ли нова книга на български?
Имам доста резерви що се отнася до публично споделяне на някакви планове. „Ние предполагаме, Господ разполага“.  По скоро ми се върти в главата идеята да върна към живот стихотворенията от първите ми три книги, които отдавна са изчерпани. Понеже нямам навик да прехвърлям стихотворения от книга в книга. Освен 3-4, може би, които са били необходими за окръглянето на някой цикъл от новата книга.

Когато си говорихме след първата Ви награда за френска книга, казахте, че всяко отличие предполага по-голяма претенция на читателя към автора. Сега какви са усещанията след като получихте националната награда за поезия на Франция? И каква е „уловката“ в наградите за писателите, дали е вярно, че има опасност човек много да си повярва и да се изгуби?
Продължавам да мисля същото. И то е двупосочно. От една страна е претенцията на читателя, от друга – отговорността на автора към онова, което ще им предложи и способността му да направи вярна преценка, съпоставяйки нивото на стиховете в предишните книги и това, което пише в момента. И куража да се откаже, ако е необходимо. Както се казва в една песен на The Doors: когато музиката свърши, изгаси светлините. Не е лесно.

И да, опасността егото на човека да забули погледа на поета и да го удави, е голяма. Защото всеки пишещ, ако поне веднъж е бил споходен от Божията милост, знае, че има една енергия, която е по-голяма от него, нито може да я притежава, нито да я управлява. Може само да чака да го споходи.

Казвате, че „нашите успехи, мигове на щастие са също толкова важни, колкото тъгите, неуспехите и пропаданията ни“. Какво Ви помага да преодолявате и да продължавате напред, освен поезията, може би…  или най-вече тя?
Не знам. Ако знаех рецептата и имах хапчето, щях да съм най-щастливият човек на света. Поезията е една от възможните билки. Да се потопиш в чужд поетичен свят с книга в ръка, е като да се разхождаш в Родопите през август, да слушаш зелената песен на щурците и да си напълниш дробовете с кислород. А ако ти се случи да напишеш стихотворение, означава, че ти е дадена за няколко минути благодатта  да се свържеш с нещо по-голямо от теб и с останалите човеци.

Вие не сте човек, който може да застои, да се застопори на едно място. Метафорично казано, къде сте сега?
Буквално казано съм пред компютъра от две седмици. Вирусът застопори физическото ни тяло и го затвори в определена квадратура. Преподавам дистанционно, опитвам се да си върша работата, движейки се между десетките препоръки и нареждания на Министерството на образованието и науката, изискванията на децата и родителите, материята, която преподавам, опитвам се да се въоръжа с търпение и разбиране. А метафорично – стоя на балкона и от осмия етаж се разхождам мислено из Витоша, в градината си на село сред кокичетата, които прецъфтяха без да ги видя, в Париж, където не успях да отида тази седмица, избирам си различна чаша за кафето сутрин с картинки от десетки европейски градове и така си обикалям Европа въпреки карантината.

Бихте ли искали да кажете нещо на нашите читатели, като кураж в трудното време, през което преминаваме сега всички?
Нищо не е вечно. И това ще свърши. Важно е как и какви ще излезем от тази ситуация. Едва ли има човек, който да не се е оплаквал как времето не му достига да обърне внимание на себе си, на децата си, на близките си хора, да се занимае с любимите си неща, да прочете книгата, която си е купил отдавна, но все не му остава време да го направи… И явно Великият Режисьор е чул молбите ни, откликнал е на тях и ни дава това време – не по най-добрия начин, но явно не сме внимавали, когато сме изричали молбите си, защото и това е изкуство. Сега повечето от нас имат времето, кой какво ще прави с него, е собствен избор. Дали ще се обърнем към най-съкровеното в себе си, за да излезем с пренаредена ценностна система, с по-малки претенции, с уважение към простите и истински неща в този ни наш живот или ще се гневим, страдаме и бунтуваме – всеки трябва да реши сам. Не е лесно, но и това ще мине.

За Аксиния Михайлова:
Тя е  поет и преводач. Автор на 6 поетични книги на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004),     Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), номинирана за  националните литературни награди „Иван Николов“ и „Христо Фотев“, Разкопчаване на тялото  (Изд. „Жанет 45“, 2011), номинирана за наградата „Иван Николов“, удостоена с националните литературни награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“ ( 2012 ) и Смяна на огледалата( „Жанет 45“, 2015), удостоена с националната награда за поезия „Иван Николов“

Аксиния Михайлова е автори и на две поетични книги на френски език: Небе за изгубване (Галимар, 2014) удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция  Гийом Аполинер  и Целувката на времето (Галимар, 2019), отличена наградата Макс Жакоб 2020.

Има 4 публикувани книги с избрани стихотворения на словашки, арабски език, италиански и румънски език.

Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Публикувани са в Канада, САЩ, Мексико, Колумбия,Франция, Белгия, Фландрия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Чехия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Гърция, Литва, Латвия, Турция, Египет, Япония, Китай.
Съставител и преводач на Антология на съвременната литовската поезия, (ФБЛ,2007), Антология на съвременната латвийска поезия (ФБЛ, 2008), както и на повече от тридесет книги с поезия и проза.

Един от учредителите на поетическото движение Cap à l’Est в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж.

Носител е и на международни литературни награди за поезия и превод  – Годишната награда на Съюза на литовските писатели през 2009 и  наградата на името на латвийския поет Александър Чакс  през същата година, както  и на най-високото отличие на Република Латвия  Рицар на Ордена на Трите звезди.

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали, форуми и литературни четения във Франция,  Белгия, Швеция, Словакия, Литва, Латвия, Словения, Румъния, Турция, Китай и Тибет.

Член на българския ПЕН-клуб, Съюз на преводачите в България и Сдружение на българските писатели.

Живее и работи в София.

На снимката: Аксиния Михайлова държи книгата, с която спечели първата награда от Франция "Гийом Аполинер". А под статията виждате корицата на "Le Baiser du temps" ("Целувката на времето"), издадена от френското издателство "Галимар" през 2019 година и спечелила националната награда за поезия на Франция – „Макс Жакоб“ за 2020 г.

В дни на карантина галериите и музеите са затворени. Но изкуство има навсякъде – и днес отново ще ви „разходим“ из някои монументални творби на изкуството в Пловдив, из публично пространство в Стария град и около Трихълмието.

Поради различни преустройства през годините много от къщите в резервата са разрушени, а необичайните градоустройствени промени са оставили голи калкани на различни места. Тъкмо тези голи стени стават обект на творчество през 60-те и 70-те години в Пловдив и около тях ще се разходим в следващите редове. Прокараният през 50-те тунел под Трихълмието също е обект на художествени намеси, които са много по-неизвестни, тъй като се виждат предимно от пешеходци – но там почти никой не минава пеша.

Макар и достъпни по всяко време, екипът на „KAPANA.BG“ все пак препоръчва да стоите колкото се може повече у дома до края на извънредното положение у нас.

Калканите на Димитър Киров

Няколко къщи, построени в годините до 1944 година, оставят големи голи калкани в Стария град, заради събаряне на стари къщи, някои от тях, свързани с проекта на Тунела. През 60-те и 70-те години, с развитието на монументалните творби в цяла България, тези калкани се украсяват с творби – предимно на Димитър Киров.

Димитър Киров – или Ди Киро – е част от поколението пловдивски художници, завършили „Монументална и декоративна живопис“ в края на 50-те години в Художествената академия. „Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци, които променят по-скования академичен стил от предходните години, като част от тях са известни именно с монументални творби. Всъщност по-свободното третиране на форма и цвят в живописта сред някои от тях се смята, че е свързано именно с образованието и работата им в монументалното изкуство, където тези артистични жестове са по-допустими.

Темата на много от творбите по Трихълмието е свързана с историята на България и, всъщност, по-специфично Пловдив и региона. По-свободна като тема е една от ранните публични творби на Димитър Киров – пано в началото на днешната улица „Крикор Азарян“ (бивша „Перник“) на „Колесница“ с четири коне.

Две години по-късно – през 1968 година – е създадено и голямото сграфито пано, което всички туристи в Стария град познават отлично: на „Христо Г. Данов“ в началото на улица „Съборна“ до църквата „Успение Богородично“. Далеч по-мащабната творба с размери 10х13 метра е пряко свързана с мястото – в съседство е къщата, и до днес – музей на легендарния пловдивски книгоиздател. Оформеният днес пред него паркинг разсейва вниманието, но от друга страна по тази причина там няма растителност, която да пречи на гледката.

Не е така с други две пана по същата улица „Съборна“ – калкани на една от сградите на АМТИИ до Тунела. Рисувани в началото на 70-те двете пана обаче през лятото остават предимно скрити зад дървета – но от друга страна те и градинката пред тях създава съвсем друга, по-живописна атмосфера. Темата отново е историческа – едното пано на Ди Киро е свързано със Захари Зограф, негови творби и църковна живопис. Така освен пресъздаване на един от автопортретите на възрожденския зограф, Ди Киро ни показва Християния, също Адам и Ева в долния десен ъгъл (което, на практика, означава – гола жена в публично изкуство, макар и доста наивистично нарисувана).

Съседната творба е свързана с развитието на музиката. В центъра на сграфитото е Орфей, но темата не е само историческа – под него има съвременни пианист и виолончелист. Малко по-късни от първите творби, тези сграфито пана вече са по-цветни, по-смело разработени.

Трето пано, част от същата група сгради, но далеч по-невидимо при обичайна разходка, е „кацнало“ над къщата музейна експозиция „Енчо Пиронков“. Паното гледа на север и всъщност се вижда много трудно от самия Старинен Пловдив, и много по-лесно от другата страна на булеварда – но и много по-далеч. Темата е свързана с историята и археологията – изобразява типичния за тракийското изкуство конник, както и глава на бик и кариатида.

Една от малкото монументални работи на Георги Божилов – Слона

Георги Божилов – Слона е част от споменатото „Пловдивско поколение от 60-те“, като също завършва „Монументално изкуство“ при проф. Георги Богданов. Самият негов преподавател обаче усеща, че Слона е по-лиричен и по-скоро ще се насочи към кавалетно творчество. Все пак Божилов има няколко монументални творби – като мозайката в Пощата, за която вече сме ви разказвали.

В Стария град той е автор на пано непосредствено под Градската художествена галерия и до ресторант „Гражданския клуб“. То също е на историческа тема – вече не специфична за пловдивския регион, а национална. Сграфитото представя покръстването и създаването на азбуката от светите братя Кирил и Методий.

Абстрактното сграфито на Иван Кирков

Асеновградчанинът, свързан с Пловдив Иван Кирков, също е оставил своя отпечатък с монументална творба в Пловдив. Негово е сграфитото на калкана на една от къщите на Небет тепе – едно от малкото изцяло абстрактни произведения в този жанр. Свободата да се правят такива произведения идва малко по-късно през годините на социализма – подобни са споменатата мозайка на Георги Божилов в Пощата или стъклописът в същата сграда на Йоан Левиев – от 70-те на миналия век.

Каменните релефи около Тунела

Най-неизвестни, може би, остават каменните релефи около Тунела. Единствено малкото пешеходци, които минават през натоварения булевард може да са им обръщали внимание – едва ли някой шофьор се е заглеждал в тях, а и не ви го препоръчваме. Пешеходният достъп до двата входа е сравнително лесен и каменните релефи могат да се разгледат без проблеми.

Проект за най-големия от тях, който се намира в ляво на южния вход на Тунела има Анастасия Кметова – художник, който твори най-вече керамика и за който стана дума в предходния материал. На същото място е реализиран релеф, различен, от запазения в проекта, но вероятно авторът е същият.

Между надписи Хеброс и Тракия е изобразен регионът на Пловдив с персонификация на реката, житни и гроздови класове и животни. На редица други по-малки камъни пък са изобразени други релефи, свързани с историята на Тракия и траките – свещената двойна брадва; Орфей и животни, които го слушат; тракийски конник и др.

От северната страна – откъм Стария град – също има няколко релефа. Два от тях са вдъхновени, най-вероятно от открити при археологически разкопки монети – с профил на Филип Македонски и „пейзаж“ на Пловдив с известния, но незапазен храм, който през Античността се е извисявал над града. Интересно е разработен и един ъглов камък с лъв и ключ, които, обаче, остават днес предимно под растителност.