И трите номинирани заведения под тепетата спечелиха първите награди в категориите си

В първия ден на април, не на шега, а като повод за гордост, Пловдив осъмна с цели три Ресторанта на върха. Голяма част от наградите на най-престижния национален конкурс в бранша – „Ресторант на годината 2018 Бакхус, Acqua Panna & S.Pellegrino“, бяха донесени от столицата в Града на тепетата късно снощи. Любопитно е да се отбележи, че и трите заведения са в Квартала на творческите индустрии.

Честито от екипа ни на: Паваж, Tam’s House и Мулти култи!

„Нова вълна: Брънч“ е категория, която отчита модерните тенденции от изминалата година, а именно бумът на заведения, предлагащи късна закуска, преминаваща в обяд. Носителят на приза е Мулти култи.

Tam’s House е отличен с първа награда за „Дебют на годината“.

Паваж – перлата в квартал Капана, за трета поредна година е заведението на читателите.

Ресторант на годината за България е столичният „Космос“, който пребори aEstivum, Zornitza Family Estate, ANDRé, Cinecittà Osteria Italiana и Niko’las 0/360 за първото място.

За 18-и пореден път списание „Бакхус“ връчи в последния ден на март традиционните си годишни награди в конкурса „Ресторант на годината 2018 Бакхус, Acqua Panna & S.Pellegrino“. Това стана на галавечеря с шестепенно меню в хотел в София.

Журито на конкурса и на списание „Бакхус“ тази година бе подбрало над 20 от най-добрите ресторанта от цялата страна, които се състезаваха за награди в 7 категории.

Един от най-бележитите чешки писатели, Милан Кундера, е роден на днешната дата през 1929 г. Родината му е Чехословакия, но през седемдесетте емигрира във Франция и от тогава живее там със съпругата си Вера. Получава френско гражданство през 1981 г. и настоява, че е френски писател. Въпреки това в творчеството му често се срещат спомени за комунистическия режим в Чехословакия.

Най-известният му роман безспорно е „Непосилната лекота на битието“, но на голям интерес се радват още „Шегата“, „Бавно“, „Смешни любови“, „Книга за смеха и забравата“, „Валс на раздяла“ и други.

Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда, но така и не я печели.

Почитаме празника на един от най-забележителните писатели на нашето съвремие с няколко знаменити негови мисли:

„Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.“

„…метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“

„…да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътско желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).“

„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“

„Защото да обичаш, означава да се откажеш от силата си.“

„Възловите поврати в историята на една любов невинаги биват предизвикани от драматични събития, а често от обстоятелства, съвсем незначителни на пръв поглед.“

„Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?“

„Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.“

„Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.“

„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.“

„Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.“

„Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки.“

„Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“

Карикатуристи и скулптор се „шегуват“ с премиера в Международния ден на хумора

„Една новина от последните минути: Министър-председателят Бойко Борисов подаде оставка, след като видя последната си карикатура в Праас-прес… Не знам какво ще последва от тази първоаприлска шега, ама по радиото върви много симпатичен разговор с карикатуристит, това написа в социалната мрежа дългогодишният пловдивски журналист Жана Маринска.

Въпреки дългото репортеско търсене, не можахме да открием художественото искане за оставка на невъзпитените карикатуристи. Надяваме се, че е това, което открихме в интервю на редколегията на Прас – прес в сайта „Площад Славейков„.

Освен карикатуристите и скулптор се „пошегува“ с премиера в Международния ден на хумора, съобщи репортер на БНР.

На 1 април столичният площад „Гарибалди“ осъмна с двуметров паметник на премиера Бойко Борисов.  При приближаване до фигурата очите ѝ започват да светят в червено, а тя говори с гласа на Б.Б. Паметникът на премиера е поставен до фонтана на реновирания площад „Гарибалди“ , който столичани оприличиха на надгробна плоча и чието премахване предстои. Монументът е изработен от стъклопластика и има вградена тонколона, от която звучат популярни реплики на министър-председателя. В едната си ръка Борисов държи ножица, а в другата – три книги, на една от които пише БКП. Около паметника звучи популярния хит от началото на 90-те години „Батальонът се строява“. Малко след 9 часа тази сутрин той е бил демонтиран. Авторът Андрей Врабчев споделил, че е направил „монумента“ по-рано, но е решил да го покаже именно днес.

Преди по-малко от година Под тепето и пловдивският карикатурист Ириен Трендафилов започнаха рубрика под наслов „Карикатурен прозорец„. Днес ви припомняме някои емблематични карикатури от 2018, вдъхновени от истински пловдивски новини.

Това е сатиричното му вдъхновение по повод статията ни Най-новата екстра в Митрополията: До винила и химче.

„Затворническа музика“ бе създадена по повод емблематичните бягства на лишени от свобода през пролетта на м.г.

Първата бира в Пловдив, знаете, е произведена през 1881 година, а първото хумористично издание „Кукуригу“ излиза през 1882 в града, така че те са си заедно от врем оно и вървят за ръка под тепетата. За това и Ириен създаде карикатурната изложбата „34 пълни и 11 празни халби“ в рамките на Две-три бири фест 2018-а.

Честит празник, шегобийци!

"Добрият живот или благоденствието са немислими без развитието на нашите силни страни или добродетели"

"Прекомерното фиксиране върху негативността много често граничи с липсата на чувствителност към силните страни"

"Идеята на кръжока с акцент Позитивна психология е да се обединят изследователска работа с по-дълбоки знания"

В ПУ „Паисий Хилендарски“ от 11 април започва кръжок по Психология с ръководител проф. Румен Стаматов. Той се организира към Центъра за позитивно образование във висшето училище. Срещите са планирани веднъж месечно от 18.00 часа в Нова сграда на университета. Първото занятие ще се състои на 11.04., четвъртък от 18.00 часа и се очаква да е с продължителност около един час.

Съвременната психология вече е насочила погледа си към това какво прави хората щастливи, а не само в изследване на това какво прави хората нещастни. Тя става по-задълбочена по отношение на човешката сила, а не само към човешката слабост, а една смяна на опорните точки и ъгъла на виждане води до различни резултати. По този начин психологията достига етап от своето развитие, като вече реално може да предложи начини за това човек да подобри своя живот и да се чувства по-пълноценен, а от там и по-щастлив.

С какво точно се занимава позитивната психология, защо няма общо с популярното позитивно мислене и може ли да бъде от помощ на човек – за това разговаряме с професора по психология Румен Стаматов.

Често се случва хората да бъркат Позитивната психология с позитивното мислене, каква е разликата между тях?
Това е основният въпрос и проблем, пред който се изправя Позитивната психология, когато я разглеждаме като академична дисциплина, която е в лоното на Психологията, и която се опитва по по-строг и научен начин да обяснява нещата, да показва пътища за повишаване на благоденствието. Преди да се оформи като дял от самата Психология като наука, тя има предистория в една психология, която е с етикета „позитивна“, но тя е всъщност популярна. Имам предвид неща от рубриката: „Как за три дни да стана щастлив?“, „Как за една седмица да забогатея?“, „Как за два дни да подобря сексуалния си живот?“, „Как да лекувам с психични средства диабетно стъпало?“ и т.н. Тези неща могат да звучат добре, но при тях няма никаква теория и научна достоверност. Те могат да бъдат и в някои случаи верни, но нямат научно покритие. Всъщност позитивната психология в този вариант е като популярната музика, която няма кой знае какви претенции, в тази графа влиза и позитивното мислене.

За разлика от всичко това Позитивната психология е много центрирана в няколко области. Тя се опитва да даде отговор на въпроси като означава добър живот, какво означава благоденствие, щастие, смислен живот и как може това да бъде постигнато. Когато говорим как може да бъде постигнато, се има предвид какви способи, интервенции има и могат ли те действително да доведат до това, за което претендират. Позитивната психология се опитва с по-строги средства да даде отговор на тези въпроси.

Това, което е интересно в Позитивната психология и това, което ѝ два тласък в рамките на самата Психология е едно любопитно несъответствие. Твърде дълго време психологията се занимава с патология, с отклонения, с негативните аспекти на нашия живот. Това е разбираемо. Когато се сблъскаме с проблеми като страдания, като депресии, загуби, травми, психични разстройства -  те изискват своя належащ отговор за това какво да се направи и как да се преодолее. Психологията, занимавайки се с този аспект, се оказва нещо много интересно. Това, което някак се прокрадва във времето е идеята за позитивността. В какъв смисъл? Когато поставяме акцент върху негативността и искаме да се справим с нея, неусетно стигаме до едно заключение: ако аз се справям с негативните аспекти в моя живот, това би повлияло да открия и позитивните такива. Човек сякаш започва да прилича на скачен съд -  когато започне да минимизира негативните неща, това на практика означава, че ще се увеличават позитивните аспекти. Всъщност въпросът е, че ако човек се справя с негативните аспекти в живота си, не означава автоматично, че ще се появят позитивните неща.

Голямото предизвикателство е, че има три проблема в това.  Минимизирането на негативните неща никога не може да бъде завършено до край, не можем да кажем, че ще стигнем до едно положение, в което тях няма да ги има, това е много съмнително. Друго - не е много приятно да се занимаваме с негативните неща, напр., ако трябва да изкореняваме  лоши навици. Това е свързано с много главоболия, съмнителен успех. Следващото по-интересно нещо е, че дори да успеем в това, до къде мислите бихме стигнали? До посредствеността. Дори да изкореним всички негативни аспекти, това не означава, че на тяхно място автоматично ще се появят позитивни, било то като силни страни, таланти, добродетели. Дори именно занимавайки се с негативните, ние много често ги пропускаме.

Ако все пак искаме да имаме една по-добра идея за позитивните аспекти на живота, от гледна точка на Позитивната психология, то е по-добре да се насочим непосредствено към тях, защото е много по-лесно да развиваме позитивните страни в нашия живот, отколкото да се занимаваме с негативните. 

Друго сериозно предизвикателство е свързано с това, когато трябва да опишем в какво се изразява позитивността. Позитивната психология ни дава няколко опори, чрез които може да мислим за добрия живот или благоденствието. Това са позитивните емоции и по-специално отношението между позитивни и негативни емоции, за техния баланс. Друго измерение са позитивните отношения – имаме ли пълноценни интимни, приятелски отношения; семеен живот, който е удовлетворяващ и хармоничен. Дали имаме живот, изпълнен със смисъл и една устойчивост, която ни е необходима да преминаваме през различни трудности, постижения и цели. Зад всичко това прозира един много любопитен аспект - че в края на краищата, добрият живот или благоденствието са немислими без развитието на нашите силни страни или добродетели. И голямото предизвикателство и това, което ни напомня Позитивната психология е, че много от нас дори нямат идея кои са им силните страни, или дори да се докоснем до тях ние не винаги ги използваме в нашите всекидневни дейности. Това прекомерно фиксиране върху негативността много често граничи и с липсата на чувствителност към силните страни. Когато ние нямаме тази чувствителност, ние не ги култивираме. А когато нямаме чувствителност към нашите силни страни, тогава нямаме такава и към силните страни на другите. Оказва се една много парадоксална ситуация. Ние се занимаваме с негативните неща, фиксирани сме върху тях и пропускаме позитивните и добрите неща в живота. Животът всъщност е подарък и в зависимост от това какво искаме да видим, то това ще видим в него. Ако имаме нагласа да виждаме негативното, да се оплакваме, ще видим това. Ако имаме нагласа към добрите неща, ще стоим в това. Разбира се,

Позитивната психология не е толкова наивна. Освен акцент върху силните страни, тя обръща внимание и на позитивните институции. Такова позитивно място, например, може да кажем, че е квартал Капана. Място, в което хората могат да бъдат заедно, да се веселят, да споделят това преживяване, достатъчно естетизирано е там, може да откриете в квартала дръзновение, мечти, радост. Самото място е позитивно като институция. Колкото повече има такива места и се култивират, толкова възможностите да говорим за един позитивен живот, нарастват.

Какво приложение има Позитивната психология в консултантската или терапевтична практика, може ли с нея да се разрешават проблемни състояния и разстройства?

Позитивната психология не е само теория и не са само обяснения за това от какво зависи един по-пълноценен и добър живот. През последните години Позитивната психология обособи много интервенции, които намират широко приложение в различни области на живота. Все повече се поставя въпросът за приложението на Позитивната психология в училището, което води до едно ново разбиране за това, че училището не е само място за учене. Това е място, в което протича реалният живот на детето и ако можем да осигурим здраве, щастие, развитие на силните страни, това би помогнало на самия учебен процес. Има такива интервенции за самоконтрол и самодисциплина.

Например, доброто равнище на самоконтрол, подпомага ученето. Една друга страна, която може да бъде култивирана чрез тренинг е мъдростта. Представете си едно училище, в което има голямо пано и децата всяка сутрин записват мисли на него, свързани с мъдростта, дебатират различни ситуации и гледни точки. Това дава една по-друга перспектива.

А една от интервенциите, която може да повлияе депресиите е благодарността. Когато ние развиваме благодарствена нагласа към нещата, се повлияват нивата на депресията. Това става с техники като водене на благодарствен дневник, писане на благодарствени писма. Друга такава интервенция е формиране на способността да се прощава.  В много от ситуациите, които ни създават проблеми, особено в семейството, това е непростителността. Позитивната психология предлага такава интервенция – как да се научи човек да прощава. Повечето изследвания показват, че справянето с насилие, травми, особено в семейния живот е свързано с това.

Какво представлява кръжокът по психология, който започва в ПУ „Паисий Хилендарски“ на 11 април?
Идеята за този кръжок е твърде дълго време обмисляна и същевременно малко спонтанна. Студентите изискват нещо да се случва, да се занимават с някаква практическа дейност. Кръжокът ще е с подчертана насоченост към Позитивната психология, ще ги запознаем с основни теми и ще им предоставим възможността да правят собствени изследвания, които да са по-строги и по-научни. Всеки може да участва като за това е нужна регистрация. Кръжокът ще се провежда един път месечно. Идеята е да се обединят изследователска работа с по-дълбоки знания.

Регистрация за кръжока може да се направи в този сайт: https://uni-plovdiv.bg/pages/index/1196/
За повече информация: 032 261 791 или e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Шарлот Бронте е английска писателка, най-известна с романа си „Джейн Еър“. Други нейни творби са „Шърли“ и „Вийет“, но Шарлот не е само романистка. Пише и поезия, като зад гърба си има около 200 стихотворения.

Умира на днешния ден през 1855 г., само на 38, но творчеството ѝ си остава неизменна част от английската класика.

„Аз приех нова вяра - повярвах в щастието.”

„Аз не съм птица и никоя мрежа не може да ме оплете. Аз съм свободно човешко същество с независима воля.”

„Да си верен на традицията не е същото като да си верен на морала.”

„По-добре без логика, отколкото без чувства.”

„Монотонността и смъртта ми изглеждат еднакви.“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.”

„Ще пиша, защото не мога да се спра.”

„Истинският ентусиазъм е хубаво чувство, на чийто блясък се възхищавам всеки път, щом го зърна.”

„Несподеленото щастие не може да се нарече щастие. То няма вкус.”

„Не заслужаваш да си роден, ако не използваш живота си.”

„Интелектът и подходящото образование осигуряват независимостта на духа.”

„Неспокойният ум е неудобна възглавница.”

„Мъката на съвестта може да отрови живота.”

„Мъжът не струва нищо, ако в него няма нещо дяволско.”

„Предразсъдъците, както е добре известно, се изкореняват най-трудно от сърце, чиято почва не е облагородена от образованието. Там те растат силни като плевели между камъни.”

„По-добре е да опиташ всичко и да се убедиш, че всичко е суета, отколкото да не опиташ нищо и да изживееш пуст живот.”

„Животът е устроен така, че това, което се случва, няма и не може да се припокрие с очакванията.”

„Плачът не показва, че си слаб. Още от раждането той е индикация, че си жив.“

„Животът ми се струва прекалено кратък за подхранване на омраза и отчитане на всяка грешка.“

Пролетта е време не само за почистване на дома и гардероба, но и за подновяване на списъците със заглавия за четене и гледане. Фенове сме на фантастичните поредици и обичаме, когато можем да се насладим на магията и на екрана. Затова подбрахме четири книги, които да прочетете преди релийза на адаптациите им.

1. Живият хаос от Патрик Нес

 Догодина очакваме „Живият хаос“, филм базиран на „Не пускай ножа“, първа част от трилогията на Патрик Нес. Действието се развива в дисутопично бъдеще, в което децата израстват вярвайки, че вирус е убил всички жени в колонията им, което е причинило масово разпространение на „психологически“ шум, способността да чуваш умовете на хората и животните. Когато Тод среща непознат човек, който е две забележителни неща – тих и момиче, той осъзнава, че историите за вируса може би не са такива, каквито изглеждат.

Филмът е обявен да излезе през 2020 г., а актьорският състав включва Дейзи Ридли, Том Холанд и Ник Джонас.

2. Тайната на Артемис Фоул от Оуън Колфър

Понастоящем франчайзът може да се похвали с осем части, както и колекция от графични романи и предстоящ спин-оф. Обичаната поредица следва приключенията на момче гений, което в първия роман отвлича фея за изнудване на откуп от феите и възстановяване на богатството на семейството. Оттук нататък става още по-странно и по-невероятно.

Първата филмова адаптация беше обявена още през 2001 г., но едва когато Дисни пое проекта през 2016 г., нещата наистина се раздвижиха. Главната роля е поверена на все още непознатия ни Фердия Шоу, а филмът ще излезе у нас на 9 август.

3. Алена кралица от Виктория Айвярд

Виктория Айвярд е само на 28, но вече може да се похвали като бестселъров автор на поредицата „Алена кралица“. Мер Бароу живее в свят, разделен според цвета на кръвта ти: хората от висшата класа са със сребърна кръв, а по-бедните – с червена. Уловката? Хората със сребърна кръв имат магически способности.. Бедните нямат нищо. С изключение на Мер, която има червена кръв и свръхчовешка сила…

Правата бяха закупени от Universal Studios, а Елизабет Банкс ще режисира филмовата адаптация.

4. Четирите цвята на магията от В.Е. Шуаб

 „Четирите цвята на магията“ проследява Кел, докато пътува през четири различни версии на Лондон, всеки от които се различава с нивото на магия. Кел е от Червения Лондон, изключително магически град, който може би не е толкова безопасен, колкото жителите му вярват, че е. Когато Кел, единственият останал магьосник, който може да пътува из тези светове, среща жена от нашия обикновен Лондон, двамата ще трябва да спасят вселената.

Единсвеното, което знаем за адаптацията на Sony Pictures, е, че ще бъде продуцирана от Джерард Бътлър. Нямаме информация за актьорския състав, нито официална дата, но това означава, че ще имаме повече време да наваксаме с четенето.

Изграждането на социализма в България започва на 15.09.1946, когато страната ни променя името си на Народна република България и поставя началото на нова страница от историята.

За повечето от нас това време звучи доста далечно, а всъщност са минали точно 30 години от  смяната на строя и преминаването ни към демокрацията. По онова време по улиците на градовете ни най-често можеше да срещнете предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода, а задръстванията бяха нещо нечувано. За децата най-лелеяното място бе Кореком, а предпочитаното лакомство – шоколадово яйце Киндер. Голяма част от жителите на града се нанасяха в сиви панелни блокове, които още запълват пейзажа в повечето квартали на града.

Важен момент от гледна точка на архитектурата и строителството в градовете е 1948 година, когато малко след приемането на нова Конституция, се забранява частната архитектурна практика и всички архитекти започват да работят в изкуствено създадени градски обединения в колективи. Архитектурата до 1989 година преминава през много периоди, и в Пловдив – както и във всички градове – се появяват разнообразни големи сгради. Освен по-скоро скучните жилищни постройки, някои от обществените сгради се превръщат в знакови за Града под тепетата и хората.

Кино Космос             

Забележима сграда е откритото през 1964 година кино „Комсомол“ по проект на арх. Любомир Шинков. Знаков пример за модерната архитектура след Втората световна война с изчистените си форми и обеми, просторни вътрешни пространства и скромни декоративни елементи. Кино залата е била сред най-големите за времето си с около 1000 седящи места. По-възрастните пловдивчани го помнят с премиерни прожекции на много легендарни филми, чак до 90-те, когато променя името си на Кино Космос.

По-късно то започва да приема и други функции, като към 2010 година вече запада до такава степен, че съществува идея да бъде съборено заради паркинг. Гражданска активност спира това, след което екип архитекти, обединени като Колектив Кино Космос опита да го възстанови като културен център. За момента обаче сградата пак пустее и чака своето бъдеще след ремонт от общината.

Дом на науката и техниката

Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е интересна с видимите си бетонни колони и греди, които носят широките тераси. В дизайна на сградата от арх. Милчо Сапунджиев са интересни също и декоративните акцентите с тухли в интериора. След падането на соца сградата остава част от сдружението „Научно-технически съюзи“ и продължава да приема в залите си различни конференции, форуми и др. събития.

През 90-те там беше и домът на Лъки Синема, което по-късно затвори, а преди няколко години прие и единственото арт-кино на Пловдив LUCKY Дом на киното. В съседство в сградата е и Club Fargo, което също приема много кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където се случват множество качествени блус, джаз и други концерти, както и различни театрални постановки.

Младежки дом

Построен през 70-те години на миналия век, Младежкият дом е един от интересните примери на най-смелия „брутализъм“ – архитектурният стил, в който основен акцент са видими бетонни елементи. Много често при тези сгради има впечатляващи конструктивни решения – така при Младежкия дом над главния вход има огромен бетонен обем, който сякаш нереално виси във въздуха. Сградата е построена по проект на арх. Веселин Ракшиев и преди 10-ина години се превърна в дом на пловдивския Общински съвет.

Сградата на Административен съд – Пловдив / Руско консулство

Бившето Руско консулство в Пловдив на улица „Иван Вазов“ е сред по-деликатните сгради от соца, която не шокира с големи размери. Сградата е построена през 70-те години по проект на архитектите Димка Танева и Милчо Сапунджиев. През 1998 година дипломатическата мисия на Русия в Пловдив е закрита, и сградата остава празна до около 2010 година. Тогава същите двама архитекти преустроиха сградата в Административен съд, каквато функция изпълнява до днес.

Партиен дом

Партийният дом е една от най-видимите сгради в Пловдив, която се приема със смесени чувства от местните. Високата постройка доминира пейзажа в централната градска част, където повечето съседни сгради са по-ниски. Освен това тя закрива и гледката от Главната пешеходна улица към Родопите.

Въпреки това построената в началото на 70-те години сграда има своите архитектурни достойнства. Във високото си тяло се помещават много административни помещения, а в ниското – Концертна зала, която доскоро бе домът на пловдивската опера.

Сградата е и един от примерите за доста популярната идея през социализма за „синтез на изкуствата“ – тоест в сградите да се интегрират и творби на други изкуства. Така във фоайето на Партийния дом има голям стенопис, а отвън – към площад „Централен“ – мозаечно пано от големия пловдивски художник Йоан Левиев. Подобни големи стенописи или други произведения на изкуството има и в други сгради от периода – като сградата на Централна поща с мозайка от Георги Божилов – Слона или в Народната библиотека със стенопис, също от Слона.

Източник: Lost in Plovdiv