2 картини бяха откупени още преди старта на изложбата в SPS, най-новата пловдивска галерия. Това съобщи по време на официалното откриване снощи на експозицията „Предизвикано с вдъхновение“ Иван Гушков, съсобственик на реиновираният хотел  SPS, в чието лоби е разположена изложбената зала. Той подчерта, че галерията е единствената в Пловдив, която ще е постоянно действаща 24 часа в денонощието. Красивите платна на 4-ма майстори на четката – Александър Димитров, Атанас Маринчешки, Васил Генчев и Евгений Петров силно впечатлиха поканените на откриването граждани, бизнесмени, юристи и представители на местната власт. Един от първите гости, кметът на „Тракия“ Костадин Димитров, сподели, че горещо приветства създаването на галерия SPS, новият културен център в района.

Атанас Маринчешки благодари от името на 4-мата творци за прекрасното пространство за експозиция. „Художниците казваме всичко чрез картините си, не сме много по приказките“, шеговито завърши кратката си реч авторът.

„Досега с моя партньор Стайко Тодоров предоставяхме строително-монтажни услуги, сега навлизаме в областите хотелиерство, изкуство и култура. Ще разширим пространството на галерията, а в новия корпус към хотела, който се достроява, ще открием концертна зала с размерите на залата в градския дом на културата „Борис Христов“, акцентира Гушков. „Запазваме името и продължаваме позитивната история на един от най-големите пловдивски хотели. До 3-4 години това ще бъде модерното привлекателно място не само за нощувки и развлечения с ресторанта, бара и басейна, но и за конгресни събития и най-вече за изкуство и култура“, допълни Стайко Тодоров, съсобственик на комплекса.

Изложбата „Предизвикано с вдъхновение“ ще може да бъде разгледана до края на април в галерия SPS.

Паваж, Tam’s House и Мулти Култи се борят за награда в три различни категории

Три пловдивски заведения се борят за награда в конкурса „Ресторант на годината 2018 Бакхус, Acqua Panna & S.Pellegrino“. Наградите в 18-ото издание на най-престижната кулинарна надпревара у нас, организирана от списание Бакхус, ще бъдат раздадени тази неделя в столицата. Пловдивските номинации в различните категории са Паваж, Tam’s House и Мулти Култи. Ресторант Паваж се бори за приза в категория „Вкусно място”, Tam’s House е номиниран в раздел „Дебют”, а Мулти Култи гони наградата в категория „Брънч”. И трите ресторанта се намират в Капана.

За 18-и пореден път списание „Бакхус“ ще връчи в последния ден на март традиционните си годишни награди в конкурса „Ресторант на годината 2018 Бакхус, Acqua Panna & S.Pellegrino“. Наградите по традиция ще бъдат раздадени на галавечеря на 31 март, състоящата се от шестепенно меню. Темата тази година е с испански привкус, принос за който ще имат гостуващите шеф готвачи от Сан Себастиан, Валядолид и Валенсия. Те ще участват и в лекциите и мастъркласовете, които ще бъдат през деня преди вечерята. За тях има отделна резервация.

Журито на конкурса и на списание „Бакхус“ тази година подбра над 20 ресторанта, най-добрите от които ще спечелят награди в 7 категории.
В категорията „Дебют – най-добър ресторант“ се състезават Lili Pham, Manzo, Tam’s House – Пловдив, Walnuts Life&Food – Добрич. Едно от изискванията тук е ресторантът да е работил поне 3 месеца през годината, за която се отнася наградата.

За наградата за „Вкусно място“, категорията, която отличава най-добрите бистра, се конкурират Bistrello, Marché Restaurant – Варна, „Национал“ – Хисаря, „Паваж“ – Пловдив, „Ракета ракия бар“, Soul Kitchen, „Щастливото прасе“, Food&Coctails.

В категорията „Световна кухня“ се състезават най-добрите ресторанти с типична локална или национална кухня: L’Étranger, френска кухня, „Мияби“, японска кухня, Hamachi-Ni, японска кухня, Da Massimo, италианска кухня. Последното заведение през миналата година си подели наградата за вкусно място заедно с L’Étranger.

В „Креативна кухня“ се състезават ресторанти с шеф-готвачи, които имат собствен разпознаваем почерк в храната. Тук конкуренцията е между aEstivum, Zornitza Family Estate (през миналата година спечели наградата за дебют), ANDRé, „Космос“, „Кръг“, Niko’las 0/360 (който през миналата година стана „Ресторант на годината“), Samokovi, хотел „Рила“ в Боровец, ресторант Yastrebets Hotel Wellness & Spa,
В категорията „Ресторант на годината Бакхус, Acqua Panna & S. Pellegrino“ журито е номинирало aEstivum, Zornitza Family Estate, ANDRé, Cinecittà Osteria Italiana, „Космос“, Niko’las 0/360.

„Нова вълна: Брънч“ е категория, която отчита модерните тенденции от изминалата година, а именно бумът на брънч заведения. Късната закуска, преминаваща в обяд, разбира се, не е ново явление. В последната година обаче то получи достатъчно силен импулс в София и по-големите градове, така че се появиха тематични места, посветени изцяло на идеята, казват организаторите. Категорията подбира само заведения, чиято цялостна концепция и меню са организирани около брънча, а не ресторанти, които предлагат и брънч през уикенда. Тук номинирани са „Компанията“, „Мулти-култи“ в Пловдив, „Старата госпожа“, „Фабрика Дъга“.

И през тази година изборът на победителя в категорията „Винена листа и напитки Di Vino“ ще бъде направен от професионалния екип на списание DiVino.

Със своето гласуване пък читателите на Бакхус могат да определят победителя в категорията „Ресторант на читателите“.

В журито на конкурса участват кулинарни журналисти, опитни дегустатори и партньори на „Бакхус“ с богат международен кулинарен опит. То оценява продуктите, сервираните ястия, менюто, напитките, съотношението цена/качество, обслужването, атмосферата по 20 основни професионални стандарта, зададени в анкетна карта с точкова система. Тази година екипът на „Бакхус“ за пръв път въвежда и нов елемент в подбора на ресторантите, като се допита в анонимна анкета до широк кръг от 100 души от кулинарния бранш. Резултатите от нея са взети предвид при подбора на ресторантите.

Фридрих Ницше е един от най-влиятелните западни мислители. Философ, класически филолог и писател, Ницше е автор на редица противоречиви трудове по въпроси като религия, морал, култура, философия и наука.

Ницше оказва съществено влияние върху екзистенциализма и постмодернизма в съвременната философия. Отличителният му стил на писане с вкус към метафорите, иронията и афоризмите, както и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации.

Известен е с произведения като „Тъй рече Заратустра, „Залезът на боговетте“, „Ecce Hommo“, „Зазоряване“ и „Воля за власт“.

Капана.БГ подбра няколко от най-запомнящите се мисли на Фридрих Ницше.

Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.

Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда.

Съвременният човек страда от отслабване на личността.

Само извървените мисли са ценни!

Човекът започва там, където свършва държавата.

Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.

В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.

Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!

Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.

Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.

За художниците, за гениите опасността се крие в жената.

Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.

И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…

Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!

Кое е по-вредно от всеки порок? Да се съчувства на слабите и сакатите — Християнството!

Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено Его. 

Корупцията е другото име за есенното време на един народ.

Красотата е работа на малцина.

Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.

Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.

Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.

Понякога хората не искат да чуят истината, защото не искат да видят илюзиите си разбити.

Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова.

Религиозният човек мисли само за себе си.

Само извървените мисли са ценни!

Там, където не може да обича, човек трябва да отмине!

Философията не стига на народа. На народа му трябва святост.

Не само разумът на хилядолетията – а също и тяхното безумие избухва у вас. Опасно е да бъдеш наследник.

От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш, че кръвта е дух!

Някои пауни скриват пред очите на всички паунските си опашки – и наричат това гордост.

Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.

Който не умее да лъже, той не знае що е истина!

Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?

"Когато говорим за насилието, впечатлително е, че то придобива все по-разнообразни форми, възрастовите граници падат и последиците стават не по-малко зловещи"

"Ако имаме по-добра превантивна работа, ако започнем формиране на ценности, развитие на силните страни, ако изграждаме по-пълноценни отношения, то тогава самите възможности за насилие бихме ги минимизирали"

Статистиката от международните организации потвърждава, че всяка четвърта и дори всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие. Това са именно 1 милион българки. Тези данни разкри преди време Гергана Куцева от Български фонд за жените. Агресията и насилието са част от живота ни, защото, ако ние не сме засегнати пряко от тях, то вероятно имаме познати или дори близки, които са.

По темата за насилието разговаряме с професора по психология Румен Стаматов. Преди около десет години той издава учебника "Детската агресия", който представлява мащабно изследване на същността на това явление, видовете агресия, факторите, които я обуславят.

Проф. Стаматов: Позитивните неща може да са прекрасни, ние ги приемаме за даденост и във всекидневния живот нямаме кой знае каква сензитивност към тях, но за сметка на това към насилието имаме твърде голяма сензитивност. Това е тема, която винаги подхващаме и като че ли тя е безкрайна. Когато говорим за насилието, впечатлително е, че то придобива все по-разнообразни форми, възрастовите граници падат и последиците стават не по-малко зловещи. В този смисъл дори да е преекспонирано в медиите, дори единичният случай на насилие не може да бъде подминат. Когато говорим за насилието, би трябвало да говорим с цялата сериозност по темата, защото то може да се засилва във времето и неговите ефекти са изключително лоши. Пораженията са много по-комплексни.

Бихме могли да поставим насилието в един много по-широк контекст – то е следствие от някаква празнота. Когато аз съм с прекалено висока и силна морална ориентация, насилието, става много по-лесно. Когато съм с една раздута самооценка, нарцистична, тогава по-лесно стигам до насилие, както и ако имам проблеми със самоконтрола. Въпросът е в това, че ако имаме по-добра превантивна работа, ако започнем формиране на ценности, развитие на силните страни, ако изграждаме по-пълноценни отношения, то тогава самите възможности за насилие бихме ги минимизирали.

Друг проблем, когато говорим за насилието - тази огласеност в медиите протича като прехвърляне на топката. Все някой трябва да е виновен, някой конкретен, според случая и възрастта. Това обикновено са родители, училището, квартала, приятелите, управата... Всъщност ние не се замисляме върху един факт, че когато говорим за превенция, това означава всички да се ангажират.

Всички опити за намаляване на насилието показват, че ако няма свързаност, колкото и да са добри програмите няма и ефект. Може да имаме фантастични програми за работа в училище, в една община може да има добро разбиране, но ако семейството не участва в това, ефективността е много ниска. Ако в самата среда на детето няма подкрепа, отзивчивост, разбиране, ефективността е минимална. Тъжната истина е, че почти всички проучвания в света относно превенция и ограничаване на насилието стигат до този извод. Основният залог на успеха за справяне с проблема е в абсолютната координация между различните институции, и ако това не се случи няма да има резултати.

До каква степен има опасност малките момичета или момчета, свидетели на насилие да се превърнат в жертви или самите те в насилници някой ден?
Има такава идея, за т.нар цикъл на насилие. Много често деца, които са жертви, понеже те преживяват насилието като една от базовите форми на отношение, след това, когато пораснат, дори да не харесват насилието, те не могат да правят нищо други, защото ние възпроизвеждаме това, което е в нашия опит. Проблемът не е в това, че те решават да употребяват насилието, за да го компенсират, а в това, че те не познават любовта. Дори да нямат желание да се държат насилствено, не притежават алтернативни способи, докато самите те не ги преживеят.

От известно време се говори много по темата, правят се редица кампании и непрекъснато се казва, че жените не трябва да мълчат и да търпят насилие. Случаите и то такива с фатален край продължават, обаче. Много е трудно, а явно е важно жената да излезе от този порочен кръг, как да стане това?

Проблемът е, че този травмиращ опит остава премълчан. Един от мотивите е страхът, защото се смята, че при едно споделяне на това, което се е случило, ще възникнат повече неприятности. Присъства и илюзията, че когато започнат разкаянията от страна на насилника, нещата ще се променят. Премълчаването може да е свързано  и с безизходност, трудности, зависимост. Тогава остава тази алтернатива – да се изтърпи насилието, в името на това да няма по-големи неприятности. Ако насилието върви в съчетание любов, макар и оскъдна, страхът от загубата на любов и присъствие също оказват влияние, защото самотата може да е трудна за понасяне -  това също е причина за премълчаване. Не мога дам съвет. Това е избор. Какво иска жената от нейния живот. Това е нейният живот и преживявайки всичко, тя трябва да избере дали ще има смелостта да предприеме стъпка в един или друг път. Всеки избор, възможност крият в себе си и реалните си трудности и последици. Но това е избор, който човек трябва да направи.