Изграждането на социализма в България започва на 15.09.1946, когато страната ни променя името си на Народна република България и поставя началото на нова страница от историята.

За повечето от нас това време звучи доста далечно, а всъщност са минали точно 30 години от  смяната на строя и преминаването ни към демокрацията. По онова време по улиците на градовете ни най-често можеше да срещнете предимно лади, москвичи, трабанти и тук-там някоя шкода, а задръстванията бяха нещо нечувано. За децата най-лелеяното място бе Кореком, а предпочитаното лакомство – шоколадово яйце Киндер. Голяма част от жителите на града се нанасяха в сиви панелни блокове, които още запълват пейзажа в повечето квартали на града.

Важен момент от гледна точка на архитектурата и строителството в градовете е 1948 година, когато малко след приемането на нова Конституция, се забранява частната архитектурна практика и всички архитекти започват да работят в изкуствено създадени градски обединения в колективи. Архитектурата до 1989 година преминава през много периоди, и в Пловдив – както и във всички градове – се появяват разнообразни големи сгради. Освен по-скоро скучните жилищни постройки, някои от обществените сгради се превръщат в знакови за Града под тепетата и хората.

Кино Космос             

Забележима сграда е откритото през 1964 година кино „Комсомол“ по проект на арх. Любомир Шинков. Знаков пример за модерната архитектура след Втората световна война с изчистените си форми и обеми, просторни вътрешни пространства и скромни декоративни елементи. Кино залата е била сред най-големите за времето си с около 1000 седящи места. По-възрастните пловдивчани го помнят с премиерни прожекции на много легендарни филми, чак до 90-те, когато променя името си на Кино Космос.

По-късно то започва да приема и други функции, като към 2010 година вече запада до такава степен, че съществува идея да бъде съборено заради паркинг. Гражданска активност спира това, след което екип архитекти, обединени като Колектив Кино Космос опита да го възстанови като културен център. За момента обаче сградата пак пустее и чака своето бъдеще след ремонт от общината.

Дом на науката и техниката

Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е интересна с видимите си бетонни колони и греди, които носят широките тераси. В дизайна на сградата от арх. Милчо Сапунджиев са интересни също и декоративните акцентите с тухли в интериора. След падането на соца сградата остава част от сдружението „Научно-технически съюзи“ и продължава да приема в залите си различни конференции, форуми и др. събития.

През 90-те там беше и домът на Лъки Синема, което по-късно затвори, а преди няколко години прие и единственото арт-кино на Пловдив LUCKY Дом на киното. В съседство в сградата е и Club Fargo, което също приема много кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където се случват множество качествени блус, джаз и други концерти, както и различни театрални постановки.

Младежки дом

Построен през 70-те години на миналия век, Младежкият дом е един от интересните примери на най-смелия „брутализъм“ – архитектурният стил, в който основен акцент са видими бетонни елементи. Много често при тези сгради има впечатляващи конструктивни решения – така при Младежкия дом над главния вход има огромен бетонен обем, който сякаш нереално виси във въздуха. Сградата е построена по проект на арх. Веселин Ракшиев и преди 10-ина години се превърна в дом на пловдивския Общински съвет.

Сградата на Административен съд – Пловдив / Руско консулство

Бившето Руско консулство в Пловдив на улица „Иван Вазов“ е сред по-деликатните сгради от соца, която не шокира с големи размери. Сградата е построена през 70-те години по проект на архитектите Димка Танева и Милчо Сапунджиев. През 1998 година дипломатическата мисия на Русия в Пловдив е закрита, и сградата остава празна до около 2010 година. Тогава същите двама архитекти преустроиха сградата в Административен съд, каквато функция изпълнява до днес.

Партиен дом

Партийният дом е една от най-видимите сгради в Пловдив, която се приема със смесени чувства от местните. Високата постройка доминира пейзажа в централната градска част, където повечето съседни сгради са по-ниски. Освен това тя закрива и гледката от Главната пешеходна улица към Родопите.

Въпреки това построената в началото на 70-те години сграда има своите архитектурни достойнства. Във високото си тяло се помещават много административни помещения, а в ниското – Концертна зала, която доскоро бе домът на пловдивската опера.

Сградата е и един от примерите за доста популярната идея през социализма за „синтез на изкуствата“ – тоест в сградите да се интегрират и творби на други изкуства. Така във фоайето на Партийния дом има голям стенопис, а отвън – към площад „Централен“ – мозаечно пано от големия пловдивски художник Йоан Левиев. Подобни големи стенописи или други произведения на изкуството има и в други сгради от периода – като сградата на Централна поща с мозайка от Георги Божилов – Слона или в Народната библиотека със стенопис, също от Слона.

Източник: Lost in Plovdiv

Тя е само на 19 години, а рисува изумително добре. Името ѝ е Татяна и бързо стана популярна в работата си. Самоуката художничка позната като TatiMoons, решава да пресъздаде някои от любимите си рисувани герои, представяйки си как биха изглеждали те, ако бяха истински хора. Творбите ѝ предизвикаха фурор в социалните мрежи, не само заради идеята, а поради самородния талант на момичето, което никога не е посещавало курсове по изобразително изкуство или графичен дизайн.

Вижте дигиталните рисунки на Татяна:

Усаги Цукино от "Сейлър Муун"

Шиго от "Ким Суперплюс"

Сали от "Кошмарът преди Коледа"

Коралайн от "Коралайн и тайната на огледалото"

Бу от "Таласъми ООД"

Аврора от "Спящата красавица"

Елза от "Замръзналото кралство"

Вайълет от "Феноменалните"

Ванилъпи от "Разбивачът Ралф"

Джак Фрост от "Чудната петорка"

Ким от "Ким Суперплюс"

Блестина от "Реактивните момичета"

Гретхен от "Голямото междучасие"

Сабрина от "Сабрина: Анимационният сериал"

Снижанка от "Снежанка и седемте джуджета"

Бръшлян от "Реактивните момичета"

Белушка от "Реактивните момичета"

Бълбук от "Реактивните момичета"

Дракулора от "Монстър Хай"

Спинели от "Голямото междучасие"

След успеха на останалите статии, в които ви водим виртуално из някои от най-предпочитаните ресторанти в Тракия, Кючук Париж, Кършияка и в района на Бунарджика, днес представяме вкусни алтернативи за всички в периметъра около Каменица. Макар и да не е толкова популярно място за прекарване на свободното време, все пак има защо да се отклоните от маршрута си поне за една вечеря.

Teencho’s е сравнително ново заведение, което впечатлява със спокойна атмосфера, вкусно и добре подбрано меню и отлично обслужване. Предложенията не са прекалено много, но са подходящо сортирани и всеки може да открие своя фаворит. Само тук може да опитате единственото в града врящо брауни и да се насладите на вкусна храна, поднесена в ръчно изработени съдове - уникат! От основните препоръчваме патешкото магре и пиле Тикка Масала с басмати ориз, а за вегетарианците – комбинация от тиквички и патладжан Тинчос.

Без прекалени претенции, но предпочитан от много жители на Пловдив, е ресторант Южен Полъх Полиграфия. В темата за Бунарджика ви разказахме за друг обект от веригата, но и този си струва да се посети заради огромния избор в менюто и големите порции. Ресторантът разполага с основна зала с капацитет 180 места, две зимни градини с капацитет 110 места и 150 места на открито и често бива избиран за семейни тържества и по-големи мероприятия. Платата са просто феномални, а за ценителите на дреболии препоръчваме тук да не ги пропускате.

Последното място ще ви пренесе в Италия. Bologna Food е ресторант за бързо хранене, чиято концепция за предлаганото меню се базира на италианската кухня. Храната е винаги прясна и много вкусна, като всеки ден може да откриете различни рецепти. Независимо дали бързате и искате да похапнете на крак, или ви трябва храна за вкъщи, винаги ще намерите нещо примамливо.  

А кои са вашите препоръки за място, което може да сме пропуснали да посетим?

Източник: Lost in Plovdiv

Във „втората“ България е останало доста по-образовано градско население

Княжеството също е имало свои предимства, от които българите са се възползвали при нужда

Теодор Караколев

Източна Румелия е имала различни предимства спрямо Княжество България и е била любопитен феномен като втора България, предлагаща конкурентни политически системи, от което ползи са изпитвали всички българи. Тази теза защити снощи преподавателят по стопанска история в УНСС доц. Пенчо Пенчев пред пловдивчани на лекция в Историческия музей. Той даде примери за предимства на Източна Румелия спрямо Княжеството в уредбата на законодателната и изпълнителната, съдебната система и други сфери на управлението.

Така, например, в Източна Румелия е съществувал Административен съд – нещо, което никога не се появява в Княжество България и се създава чак през 1911 година, вече в Царство България. Този факт може да звучи сухо, но всъщност е много важен – всеки гражданин е можел да обжалва административни решения спрямо него. До преди това, по цитат от вестник „Марица“, който доц. Пенчев предостави, даден чиновник е можел да ти разруши къщата и ти нямаш никаква възможност да защитиш своето право.
Любопитен момент в съдебната система е била нейната по-голяма независимост, спрямо Княжеството. В един случай, който преподавателят цитира, Административният съд е глобил директорът на дирекция „Правосъдие“ (т.е. правосъдният министър), тъй като е закъснявал да се явява на заседания, в качеството си на свидетел.

Любопитен факт е, че двете Българии в известен смисъл са се надпреварвали в устройството на държавата. Така, когато в определени години данъците върху имотите са станали твърде високи в Източна Румелия е започнало изселване на север от Стара планина, след което управителите в Пловдив са започнали обратно да свалят данъците. В последните години – 1883/84 и 1884/85 има и ясна тенденция за намаляване на данъците и свиване на публичните разходи, коментира Пенчев.

Според него, цитирайки статии в местната преса или от заседания на Областното събрание, тук парите са се харчили много по-внимателно. Местните са били много по-наясно, че чиновниците получават заплата от техните данъци и са знаели, че бюрократите са техни служители. Самите управници от своя страна са знаели колко трудно се събират данъците и са внимавали много, когато са харчели публични средства. Това е много по-силно изразено в Източна Румелия, отколкото в Княжеството, коментира Пенчев. Той приведе известния цитат от Емил де Лавеле, който е останал впечатлен как докато в Белград и София управниците живеят в големи палати, то в Пловдив генерал-губернаторът обитава постройка, която почти се разпада.

Разбира се, княжеството е имало свои предимства. Така, например, както е известно, по Берлинския договор и Органическия устав, Източна Румелия е доста по-зависима от Османската империя. Макар и в територията да няма разквартирувани войски на султана, то той винаги е имал пълно право да изпрати войски в Тракия. Това никога не се е случвало, но е било реална възможност. Източна Румелия е трябвало да плаща и вноска в общия бюджет на Османската империя – отново за годините на съществуване това никога не се случва, но също е било нещо, което винаги султана е можел да си поиска и да утежни бюджета на територията.

Съществуването на Източна Румелия е било от полза и за политическите емигранти от България. Докато в други моменти те бягат или в Русия, или в Турция, и почти се превръщат в национални предатели, то между 1878 година и 1885 година, това не се е случвало. Известно е, че в Пловдив пристигат много политически емигранти след суспендирането на конституцията от Александър I през 1881 година. Оставайки далеч от властта на Княжеството, но все пак в една друга България, те продължават да работят за националния интерес.

Доцент Пенчев цитира и любопитен момент от обсъждане на закон за задължителни паспорти за гражданите. Той е отхвърлен след усилени дебати, като например против него се обявява Константин Величков. Според източнорумелийските депутати, паспортите са уред, с който полицията да преследва всички граждани и да упражнява пълен контрол върху техния живот. Това се случва само в деспотичните държави, но не и в свободните, коментират народните представители.

Този дух на класически либерализъм е билмного по-осезаем в Източна Румелия. Стремежът към по-ниски данъци и опазване на личната свобода е бил ясно изразен през целия период.

Интересен е и момент, в който се обсъждат средства за литературни награди и държавни поръчки към писатели. Вестник „Марица“ се обявява против тази идея. Според тях е много по-добре на година да излизат по две произведения, но те да са истински и свободни, а не много повече литературни творби, но платени от държавата, което значи, че ще са „подлизурнически“ и в слуга на правителството. А не винаги правителството и народът имат един и същ интерес, се пише в статията на „Марица“.

Съединението е било много популярно сред населението и едва ли е имало хора, които са смятали това за грешка. Съществуването на двете български юрисдикции обаче е имало своите ползи, които са носили полза за жителите и на двете държави.

Иконата на поп арта подреден до Златю Бояджиев, Ангел Василев, Борис Димовски, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Киров- ДиКиро, Илия Бешков, Кольо Видковски и Цанко Лавренов

Оригинални творби на Анди Уорхол имат шанса да видят посетителите на панаира в следващите няколко дни. Работите на иконата на поп арта са подредени до рисунки на най-великите български художници в импровизирана мини галерия в палата №2 на изложбеното градче. Там върви Италианския фестивал на красотата, който стартира днес и който тази година се провежда под знака на Европейска столица на културата.

Повечето от творбите не са показвани до момента и са част от личната колекция на Давиде Кристиано, един от организаторите на фестивала. Можете да видите култови литографии на Уорхол от цикъла Мерилин Монро, няколко негови рисунки, включително на Статуята на свободата и Лайза Минели, както и доларовите му творби.

Край работите на Уорхол са подредени рисунки и картини на Ангел Василев, Борис Димовски, Димитър Казаков – Нерон, Димитър Киров- ДиКиро, Златю Бояджиев, Илия Бешков, Кольо Видковски и Цанко Лавренов. „Тази колекция показва всички художници през призмата на рисунката, а рисунката е един от най-демократичните и изразителни видове изкуство. За мен е чест, че можем да представим техни творби пред участниците на фестивала и гостите на Пловдив“, коментира Давиде Кристано.

За поредна година Пловдив става част от филмовия фестивал за документални филми за изкуство Master of Art. Той ще се проведе от 4 до 25 април, като домакин на събитията по традиция става арт киното на града LUCKY Дом на киното. Под тепетата ще пристигнат общо 16 заглавия от богатата програма на Master of Art, като ще видим интересни заглавия за архитекти и художници, писатели и танцьори, както и други творци.

Откриването на фестивала е на 4 април с „Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея“ на режисьора Микеле Мали. Документалният филм разказва за скандалите, сънищата и обсесиите в Златната епоха на Виена. На следващия 5 април предстои датското заглавие „Да сънуваш Мураками“. Богата е програмата за първия уикенд на фестивала с филмите „Рафаело – властелинът на изкуствата“, „Астор Пиацола – годините на акулата“ за великия танцьор, както и разказ за легендарния художник от миналия век „Баскиа – гняв срещу богатството“.

В следващите две седмици ще можем да се насладим на още няколко интересни заглавия, за архитекта Мис ван дер Рое, творците Банкси, Огюст Роден и фотографа Надар, за Ингмар Бергман, за цигуларя Ицхак Перлман, филмът „Зад стената“ за легендата в съвременните танци Папайоану, както и документален поглед към „Историята на Флорънс Фостър Дженкинс“, самоуката оперната певица, на която бяха посветени два игрални филма в последните години.

Билети за фестивала се продават на касата на LUCKY Дом на киното и в интернет на boxoffice.bg и kinolucky.com.

Пълна програма на фестивала:

04.04 19:00 Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея

05.04 19:00 Да сънуваш Мураками

06.04 18:15 Рафаело – властелинът на изкуствта

06.04 20:00 Астор Пиацола – годините на акулата

07.04 17:00 Баскиа – гняв срещу богатството

08.04 21:00 Мис ван дер Рое – павилион Барселона в 2 действия

09.04 19:00 Ицхак

11.04 19:00 В Търсене на Бергман

13.04 17:00 Спасяването на Банкси

14.04 17:00 Да откраднеш Роден

15.04 21:00 Чудото на Малкия принц

17.04 21:00 Надар – първият фотограф

18.04 19:00 Историята на Флорънс Фостър Дженкинс

22.04 19:00 You’ll Never Walk Alone

24.04 19:00 Зад стената – Димитрис Папайоану

25.04 19:00 Музеят Прадо