Кукленият театър вече посреща своите зрители в нова обстановка и повече места. Едно от знаковите културни пространства в Пловдив  отвори врати за знаковата 2019г., след обновяване и основен ремонт. Директорът на театъра Виктор Бойчев посрещна на сцената днес кметът Иван Тотев и заместникът му Александър Държиков, за да им покаже нововъведенията. Залата и фоайето са основно ремонтирани, сменена е акустичната и осветителната техника, отоплителната и климатичната инсталация, настилката, столовете, а специалната акустика допринася за по-добрия звук. Монтирани са и 16 броя диспенсери за разпадане на звуковата вълна в 800 херца. Озвучителите вече могат да чуват звука от специален балкон. От 136 местата стават 139, като допълнително са осигурени и две места за хора с увреждания.

Дали сте на първия или последения ред – усещането е еднакво и никой не се чувства ощетен.
Програмата ни за февруари е вече факт, като запазваме традицията в четвъртък, от 19 часа да се играят представленията за възрастни, а в събота и неделя представленията за деца са от 10.30 и 11.45 часа. В месечната програма ще бъдат включени гостуващи и театри, през всички дни на седмицата. Билети се купуват на касата на театъра, скоро и on-line, каза днес Виктор Бойчев.

До момента са инвестирани 670 000 лева, с които е укрепена гредоредната конструкция на пода на сградата, която е строена през 1903г., надстроявана е два пъти – през 1926г. и 1955г.

От 1957г. такова цялостно обновяване на театъра на такава стойност не е правено. В процес е и вторият етап от строителни дейности по реконструкция на сградата и обновяване, който ще завърши през месец април 2019.  Тогава и малки, и големи могат да заповядат в напълно обновената и реконструирана сутеренна част на театъра и двор със сцена на открито. Част от архивния куклен фонд ще бъде изложен в сутеренната част – подреден в изложбени витрини. Предвидени са зали за игри и анимация, ще има и детски ресторант, допълни директорът на театъра Виктор Бойчев.

Първото представление след ремонта е тази събота – 2 февруари. Децата ще могат да гледат „Патето жълтурко“, а в неделя ще се играе „Болен здрав носи“.

Грешно е схващането, че интровертите не обичат да общуват с останалите хора. Напротив, обичаме, просто за нас е по-уморително и често по-трудно. Освен това обичаме уединението и имаме нужда да прекарваме време сами със себе си всеки ден.

Затова понякога е трудно да балансираме интровертността си с желанието да сме сред хора. Но това не означава, че е невъзможно. Всеки може да се научи да е по-общителен, но се изисква практика. Ето няколко съвета, с които да го постигнете по-лесно.

Научете се и се упражнявайте как да започвате разговор

Едно от най-трудните неща при общуването като интроверт е притеснението, което често ни спохожда. Като добавим и факта, че обикновено имаме по-малко опит в разговорите, често просто се сковаваме и не знаем какво да кажем след „здравей“.

Иронията е, че повечето хора, включително и интровертите, могат да разговарят безпроблемно, но им е трудно да започнат разговора.

Затова е добре предварително да се подготвите с няколко реплики и теми. Могат да са въпроси от сорта на „Кой е любимият ти сериал?“ или „Ако можеше да четеш само една книга до края на живота си, коя щеше да е тя?“ Упражнявайте ги за следващия път, когато трябва да разчупите леда.

Настройте съзнанието си преди да излезете

Следващото важно нещо е да се настроите вътрешно преди да излезете. Усамотете се и потърсете спокойствие. Намерете центъра си. Това ще ви донесе яснота, самоконтрол и спокоен ум. Сега се настройте за общуване. Изправете гърба, ако трябва се усмихнете насила и се оставете да ви обземе вълнението от това, което предстои. Дори първоначално да ви се струва, че се преструвате на екстроверт, не се притеснявайте. Отпуснете се и знайте, че всичко ще е наред.

Излезте с приятел

Така или иначе ще общувате, защо не излезете с приятел? Ако отивате на парти или подобно събиране с някого, когото познавате и е по-общителен от вас, това много ще ви помогне. Вашият приятел няма да ви остави да се свиете в ъгъла, а и няма да ви се налага да събирате кураж да говорите с непознати. Вместо това той или тя ще ви окуражи и мотивира да общувате с останалите и ще ви подкрепи, когато изпитвате затруднения.

Не се притеснявайте да си дадете почивка

Интровертите се изтощават, когато им се налага да общуват много. Не защото не обичат да говорят с други хора, а защото са много по-чувствителни към всичко, което се случва наоколо. Така че не се чувствайте виновни ако имате нужда от почивка.

Не е проблем, ако повечето ви приятели са екстроверти и искат да излизате всеки уикенд, но на вас ви идва в повече. Както и ако сте на петдневен фестивал, но още на третия ден изпитате нуждата да се приберете вкъщи и да презаредите. Дайте си почивка, когато се нуждаете от нея. Слушайте тялото си и намерете баланс.

Алън Александър Милн или А. А. Милн е английски писател, под чието перо е сътворен вечният ни любимец Мечо Пух. Той е роден на 18 януари 1882 г. и умира на днешната дата през 1956 г.

Историите за говорещото плюшено мече Милн измисля за своя син Кристофър Робин. Разказва му ги за лека нощ. Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са личните играчки на Кристофър Робин, а с техните забавни и поучителни приключения израстват поколения деца.

Капана.БГ подбра няколко цитата, които ще ви накарат да се усмихнете.

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.

- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по- хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

С каквито се събереш - с такива се събираш.

Колкото повече, толкова повече!

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

- Знаеш ли, Пух. Мислех си…

- Това е добър навик, Прасчо! - прекъсва го Мечо Пух.

Понякога седя и си мисля..., а понякога просто си седя.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае.

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!

Януарското издание на популярния формат „Тя в Пловдив“ ще ни запознае с Венера Смиленова и Запрянка Василева-Зи. На 31 януари от 19 часа в кафе-бар „Отсреща“ ще се открие и изложбата с творби посветени на темата за правата на жените в България, които са резултат от творческата резиденция, която Академия „Екатерина Каравелова“ организира през септември 2018.

Днес ви срещаме със Запрянка Василева - Зи, която беше една от участничките на творческата резиденция.

Коя е основната стъпка в твоята рутина, с която започваш деня си?

Звън на аларма, отваряне на очите и протягане, за да спре този звук :) Процес на събуждане и скоростно потегляне към паралелния дом с най-доброто кафе (бел. ред. и най-вкусния кекс).

С какво се занимаваш професионално?

В един ден съм илюстратор, дизайнер, бариста, организатор на събития и други... Старая се да е весело! Често разнообразието от дейности може да е шизофренично. А малко по-концентрирано съм визуален артист и един от двамата основатели на Ателие за дизайн и илюстрация Историйки – So Many Stories To Tell. Част съм и от екипа на Отсреща почти от началото, но с днешна дата това е мястото, в което съчетавам голяма част от нещата, с които искам да се занимавам.

Имаш ли странично хоби, което практикуваш през свободното си време?

Има много неща, с който обичам да се занимавам при наличие на повече свободно време или ВРЕМЕ, което си отделям. Едно от тях е фотографията като още едно средство за изразяване, колелото е любимо бягство, пътуване при възможност – винаги и време за себе си :) Пътят и пътуването са един от начините ми за презареждане.

Коя е най-голямата трудност, с която си се сблъсквала като предприемач?

Времето... което никога не е достатъчно.

Какво би казала на жените, които се притесняват да започнат свой бизнес или инициатива?

Винаги има притеснение, но ако не опиташ никога няма да разбереш какво е. А трябва да се рискува – винаги може да се провалиш, но ако успееш…

Каква е предисторията на Ателие Историйки – So Many Stories To Tell?

Едно дългогодишно приятелство на две личности достатъчно ентусиазирани, леко луди и вдъхновени, за да започнат да реализират идеите си.

Какво е нужно на една жена, за да се развие професионално в света на изкуството?

Да не спира да се развива.

Как започна твоята история с Академия „Екатерина Каравелова“ и общността на „ТЯ в Пловдив“?

Започна с една среща в Отсреща и споделянето на идеята за „Тя в Пловдив“.

С какво участието ти в екипа на „Тя в Пловдив“ ти помогна за личностното ти развитие?

Запознанството с мотивирани, различни в мисленето и дейностите си жени е интересно и вдъхновяващо.

*Творческата резиденция се осъществи с финансовата подкрепа на Български фонд за жените.