Стълбището е изсечено в скалите преди хиляди години

Небет тепе е една от любимите дестинации за разходка и на туристи, и на пловдивчани, които се качват на върха на Стария град за красива гледка, спокойствие над града или просто прохлада. Причината това да бъде хилядолетното сърце на Пловдив обаче е тъкмо обратната – трудният достъп до него, позволил на първите „пловдивчани“ да живеят в сигурност там. По-късно върхът ще получи и наименованието си „Небет“ или стражеви хълм, поради непристъпността си.

Днес ситуацията е различна – няколко подхода по улици или стълбища и пътечки могат да ни качат до върха на тепето. Вечните камъни на хълма обаче пазят спомена за тези по-трудни подходи със най-страшното стълбище на Пловдив по северния склон на Небет тепе.

Това е частта, която най-рядко се посещава – и логично, тъй като е най-стръмна, почти няма инфраструктура. По-смелите пловдивчани или гости обаче могат да се насладят на тези страшни стълби – дали като се осмелят да ги изкатерят или просто да ги разгледат отдалеч.

Стълбището е изсечено в скалите преди хиляди години. Една от версиите е, че преди векове коритото на река Марица е преминавало няколкостотин метра по на юг и е миело бреговете на Небет тепе, горе-долу където сега е бул. „Шести септември“. Стълбището се е ползвало от обитателите на крепостта, за да слизат до реката. Много е вероятно то да е било в някаква употреба и през римската епоха, тъй като след тях продължава един тунел под крепостната стена, по който и днес можем да минем (ако не ни правят впечатление боклуците и миризмата). Изсичането им, обаче вероятно е станало по-рано в историята.

Днес районът е обрасъл с растителност и на места заринат с боклуци. За да се качите по стълбите се изискват здрави и стабилни обувки, задължително сухо време и много смелост. Препоръката ни е да си спестите този риск, а да се насладите на необичайните страшни стълби отдалеч – едната гледка е от крепостната стена – или от края на малкия тунел, а другата добра гледна точка – от отсрещния тротоар на бул. „Шести септември“. Запознаването с най-страшното пловдивско стълбище обаче определено си заслужава.

Първата работилница Ленд Арт по реката изгради внушителна инсталация  

Огромни вълни, изплетени от клони, съчки и слама заливат южния бряг на река Марица. Внушителната инсталация израсна за два дни в края на миналата седмица, в  тревните площи, между Моста на панаира и Пешеходния мост, в близост до хотел „Марица“.

Тя е дело на Арт група Дупини и е изработена по време на първата творческа работилница Ленд Арт* по Марица. Екипът, който изгради внушителното произведение от природни материали е в състав: Румен Димитров, Орфей Миндов, Александра Ангелова от Арт група Дупини; пловдивските творци Димитър Къркеланов, Теодора Лазарова, Даниела Русева и Гергана Мантарлиева; студенти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. 

Събитието е по Проект „Реката“ на Младежки дом Пазарджик и е открито за посещение за всички жители и гости на град Пловдив. В проекта река Марица играе обединяваща роля, като най-голямата река на Балканския полуостров. Дейностите по проекта са обединени в два панела Ленд арт по Марица и Маришки истории. Освен че са свързани с района на реката, те включват работа с младежки групи и професионални творци от трите балкански държави – България, Гърция и Турция - за артистични интервенции и преосмисляне на пространства по Марица, както и издирване и записване на интересни маришки истории.

Проектът е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019.

*Лендарт (от английски land art – земя/ландшафт-изкуство) е направление в изкуството на ХХ век. Възниква в края на 60-те години в САЩ. В това изкуство, създаваните от художниците произведения са неразделно свързани с природния ландшафт. Създава се в природна среда, предимно с природни материали и съществува в хармония с природата.

33 пловдивски артисти представят свои творби в Матера по проекта „100 гледни точки към Пловдив“ на галерия „Резонанс“. Изложбата ще се открие тази вечер в италианския град, с който Пловдив ще бъде съвместно Европейска столица на културата през 2019 година. Всеки художник има идентична задача – има за основа снимка на обект, който е впечатлил артиста, която снимка допълва с интерпретация на мястото от самия творец с каквито реши изразни средства.

Тази година се представят 33 артисти от България, но цялостният проект цели да се представят 100 гледни точки на 100 артисти, които са от целия свят – Австралия, Сингапур, САЩ, Мексико, Индия, Египет, много европейски държави и др. Една от концепциите на галерия „Резонанс“ е по този начин е Пловдив да добие по-широка популярност. Освен изложбите ще бъдат предоставени снимков и видео материали, както и печатно издание за събитието. Уникална е и идеята всички финални творби да бъдат заснети и напечатани на 19/19 лята хартия.

Крайната цел е всичките творби да станат част от голяма изложба през 2019 година. 100-те реплики на произведенията на 100-те артиста ще бъдат изложени в галерия „Резонанс“ през годината, в която градът ни ще е Европейска столица на културата. Тези произведения заживяват втори живот чрез вграждането на документа от оригиналните творби в произведението от лята рециклирана хартия.

Изложбата тази вечер се открива в галерия Studio Arti Visive в Матера. Участниците от България са Албена Коева, Атанас Хранов, Бранко Николов, Васил Маргаритов, Велина Гребенска, Галя Благоева, Деляна Димитрова, Димитър Грозданов, Димитър Кирчев, Иван Генов, Йордан Калайков, Красимир Карабаджаков, Кристина Йосифова, Лаура Димитрова, Любомир Аргиров, Любомир Вутов, Мариана Маринова, Михаела Иванова, Надежда Кутева, Невена Дернева, Невена Дякова – Чавдарова, Николай Минчев, Николай Няголов, Пенка Минчева, Петър Беляшки, Румен Жеков, Румен Манолов, Светлозар Чавдаров, Снежана Фурнаджиева, Станислав Памукчиев, Таньо Павлов, Феникс Върбанов, Христо Антонов.