Разграбиха творби на Гавазов на търг в Тримонциум

Първите средства за създаването на единствения Кинетичен музей на Балканите в Кючук Париж бяха събрани след благотворителен търг на картини на маестро Гавазов в хотел Тримонциум. На аукциона присъстваха много представители на арт средите, галеристи и хора, увлечени от изкуството и тайнствеността на гореспоменатия художник. Събитието се проведе в рамките на Нощта на музеите и галериите и събра някои от най-важните гости на фестивала от София и чужбина. Всеки лев от търга е тухла в бъдещия музей на Гавазов в старото му ателие в Кючук Париж. Вие имате огромния шанс да притежавате Гавазов с наддаване от стартова цена 0 лева. Не забравяйте, че името му е все по-популярно в световните колекционерски среди и аукционни къщи, обявиха организаторите на търга преди началото му. Всеки от посетителите се вписа в специална книга за участие, получи номер, бе запознат с правилата на процедурата и отвори книжка с кратка история на твореца и фотографии на предложените за откупуване картини. Там също се съдържаше крайно интересна информация за това как се търгуват работите на Гавазов по планетата, както и че той на трето място в извадка на международния пазар за съвременно и модерно изкуство след Баския и Зенг. С тази информация гостите очакваха изваждането на първата картина „Дай нататък”. Рисунка с чужда ръка, на която е изобразена тайна среща на Гьоринг и Филип Петен в парк в Париж, около които броди водевилна певица. Това е една оперетна картина, която крие една важна за Европа и света история. Кръв ми капе от сърцето, че картината стартира от 0 лева, но така би желал Гавазов, обясни водещият на аукциона г-н Аврамов, сочейки рамката между ръкавиците на сътрудника си. Неколцина с готовност вдигнаха ръка за първи стъпки от по 50 лева, както бе по регламент. Картината закова на 350 и отиде у най-настоятелния- немски ценител, дошъл специално за Нощта в Пловдив. Той видимо бе много доволен от сделката за картина на Гавазов. 

Втората картина е „Милиони праскови”. Можеше и милиони домати да са, но са праскови. Виждате тук този женски силует- това е гроздоберачката от старите банкноти от 2 лева. Но е с лика на деветата жена на художника, разясни водещият на аукциона. Стъпките стигнаха до едва 250 лева. За тази цифра си купувате шедьоври, завиждам ви, тъй като нямам право да участвам. Тежка е короната на хора като мен, припоти се г-н Аврамов. Следващата творба бе „Едното няма”, рисуване някъде в Африка. Тя бе продадена също за 250 лева. „Пясъчната буря” пък бе откупена от художника Правдолюб Иванов. Тази картина може да бъде окачена навсякъде- в дома, в офиса, във физкултурен салон, поясни пред публиката водещият търга.

Колекцията от шноли във формата на пеперуди от всичките жени на Гавазов стигна цена от 1900 лева. Тя е началото на диструктивния позитивизъм, който налага художника и който залива Европа и света след това, спечели ценителите и колекционерите г-н Аврамов преди това. Откупени бяха още Ваза, сглобена от Гавазов с керамични отломки от различни ери, епохалната творба „Жигула със спойлери и халогенни фарове” и емблематичната „Кръгове на изкуството”. На финал бе разиграна работата „Булана от жираф”- килим от стаята на Гавазов в Африка.

Конкретната цел бе да направим връзка със съвременното изкуство и неговата пазарна страна, както и интересът от страна на публиката. В изкуството има свят на пари, желание и страст да притежаваш нещо. Струва ми се, че това е някаква съвсем друга реалност. Това бе тест да слеем изкуството като такова със света на парите, обясни след търга организаторът му Вера Млечевска.

На наш въпрос дали автентичността на картините е категорична, тя отговори така: Знаете, че Гавазов по принцип не е обичал да се подписва, или се е подписвал като други хора, както и други хора също са се подписвали като него. Да не говорим, че има творби, рисувани с чужда ръка- само художникът може да каже какво е това. Но да, творбите са автентични.

Пазара на изкуството тя коментира така: По принцип в изкуството винаги има някакъв такъв спекулативен момент. Чувала съм, че има такъв индекс на пазара на изкуството, в който една творба се изчислява по квадратен сантиметър, който се умножава по възрастта на художника. На мен те ми звучат страшно абсурдни. Явно имат някаква икономическа логика в главите на някакви хора, но за мен е странно да изчисляваш по този начин изкуството. Винаги между тези две реалности има някаква спекулация. Има много добри художници, които не са толкова добре промотирани и представяни. Самите галеристи не са много добре отиграни, за да могат да ги лансират на висока цена. То е като всеки един продукт. Можеш да правиш страхотни домашни сладки, но не можеш да ги продадеш на богатите хора, а ги продаваш на хората от улицата. Цялата тази структура, която поддържа пазара на изкуството е доста сложна сама по себе си. Много хора са обвързани в нея, нещата имат съвсем друга логика.

Лесно ли се създава мит? Не е толкова лесно, изисква определено време. Но всяка една пиарска агенция може да го свърши лесно. Тук на площада има какви ли не митове, които ни раздават рекламни материали и ни призовават да гласуваме, а всъщност са тотален въздух. Така че явно не е толкова трудно да се създаде мит. Освен това в посоченият от мен случай очевидно този мит генерира много средства.

След събитието организаторите и гостите си обещаха, че Пловдив, като Културна столица на Европа, може да построи Първия Кинетичен музей на Балканите в Кючук Париж през 2019-та година, като първата тухла бе сложена именно в Тримонциум.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Една стара пекарна в Стария град, занемарена от цели 12 години, ще стане дом на единствената Хлебна къща в Пловдив. 

Силвия, Мария и Гери, които са част от екипа, споделят как виждат  бъдещето на Хлебната къща в Пловдив. 

Силвия: "Хлябът и месенето помагат на хората да се изразяват и да намират връзка със земята и своите корени. Българинът обича хляб, обича и да меси, и това възраждане на традицията е много важно за нас. Мечтата ни е Хлебната къща да бъде едно оживено място, което хората да свързват с топлината и хляба." 

Мария: "Хлебната къща е едно от местата, от които Пловдив се нуждае, понеже месенето на хляб е обединяващо за хората."

Гери: "Като родител, искам да допринеса децата да развиват полезни умения и да усетят различен начин на комуникация." 

Целта на Хлебната къща е не само да приготвя вкусен хляб, но и да присъедини хора от всякакви възрасти в този процес, именно чрез социални дейности.

Да подишаме този въздух ЗАЕДНО
 
Някакви луди танцуват по фасадата на Хотел България, странник дрънчи на роял насред главната, Альоша  развява огромно червено наметало, флотилия от пластмасови патета плува из Марица, стотици хартиени жерави летят над  улица Отец Паисий, а старият рейс е пълен с книги и отворен за вас пред токоизправителната станция на тролеите. Тролеи няма. Тъмно е, но през два- три метра светят нови витрини и стари прозорци, обрамчени с винкел. Къщите още са в стил сецесион. Вратите са отворени посред нощ. Човеците са млади и не толкова, хубави са, а някои момчета са с мустаци…Много са, обути са с кецове , новички или съвсем скъсани- китайски. Преминават от едно пространство в друго, влизат, измъкват се- от капан на капан в КАПАНА, от кръчма на кръчма, галерийка, музей … Сега им викат „локации”.  Зяпат жадни за още приумици и фантасмагории, някои свирят на странни инструменти, други пеят и се целуват, трети играят малки пиеси във вътрешните дворове, четвърти просто прехвърчат над паветата, малко  замаяни от питиета или от странно чувство на лекота… 

Познавате ли това чувство?  Някак сюрреалистично е, нали? Но то е тук и усещането е истинско. То е днес, то е Пловдив- любимият капан за нас, пловдивчаните, тези, които останахме с тези, които дойдоха. Любимият град се променя, той отново е млад, макар и да е най- старият в Европа. Той отново е столица, макар винаги да е бил за нас. Той е мястото, където отиваме, когато се връщаме и когато просто няма къде другаде да отидем.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

Той е нашето място. Ние работим много, за да го направим  такова, каквото ни се иска да бъде. Ние не сме алчни- гребете с шепи от нашето богатство- не можете да ни го вземете и да го занесете вкъщи, но можете да го докоснете. Днес ние, които сме отдавна тук, искаме да ви поздравим за добрия вкус, че сте сред нас.  И искаме скромно да ви дадем идеи за приятно прекарване. Дано те не са нови за вас- ако сте стигнали до тях, значи вече сте намерили пълното градско щастие.

Преди година будни хора, които работят от много време за Пловдив, сътвориха една съвършена Алтернативна карта на Културната столица на Европа за 2019-та. Тя сякаш помогна в начертаването на голяма част от концепцията ни като кандидат за титлата. А в нея Пловдив наистина се превръща в града на мечтите, какъвто вярваме, че ще бъде след пет години. Не е нужно да си оборудван със специална екипировка, за да намериш и да се разходиш в Тютюневото градче. Тази стара, аристократична, индустриална и архитектурна градска зона, която чака да бъде съживена. И днес, макар и малцина, пешеходци с карти бродят по едрия гранитен паваж, изваден от сърцето на изчезналото Марково тепе. Изключителните в архитектурно отношение тютюневи складове на Кудоглу и другите индустриалци, тласнали Филибето напред преди век, днес плачат, но не със сълзи, а с мазилка от еркерите си. За щастие обаче вече има идеи как те да бъдат реставрирани и превърнати в културни центрове, хостели, локали, живи организми, които да ни посрещат за изложба, чаша студено пиво или просто за среща със стари приятели.

Само на разкрач от Тютюневото градче са две от картичките на града- улиците Иван Вазов и Велико Търново. Те са там да ни напомнят, че Пловдив е бил осеян с дворци, чертани от моливите на най- добрите проектанти и архитекти в следосвобожденска България. И днес са в пълния си блясък, макар и леко осквернени от абсурдни рекламни конструкции. Не забравяйте да чукнете на Велико Търново № 16- ако ви приемат и стигнете до задния двор, приседнете в любимата беседка на Дядо Вазов.
Тръгвайки по следите на архитектурата, няма как да не се поклоните пред изключителното баухаус наследство под тепетата. Може би най-красивите представители на това течение са именно във вековния град. Няма да ви препоръчаме да се качвате на тепетата, защото си го знаете и вероятно го правите често. Но ви предлагаме да се изгубите в стария евангелистки квартал на Сахат тепе. Да се взрете в най- голямата неоготическа катедрала в България, да откриете каменната къща и свитите в скалите китни постройки. От Сахата пък можете да се гмурнете в квартал Капана, който вече изживява своя Ренесанс. Там се намират домовете на старите арменски родове. Можете да побиете токове по паважа и да намерите своята изложба, ателие, клуб или кръчма.

Не пропускайте още и соц архитектурата- Кино Космос, Дома на науката и техниката, Сградата на общинския съвет. Тези сдания вече се изучават в учебниците. Стъпката до пълното щастие трябва да направите на улица Отец Паисий. Вижте стария вегетариански ресторант, италиански днес. Там е и първата спирка на тролеите- на Гурко и Отеца, където е и респектиращата сграда на токоизправителната станция, даваща живот на тези странни машини. Сложете черешката на тортата с тур до баухаус сградата на върха на Трихълмието. Днес тя е мъртва и преградена с бодлива тел, но шеметните й ъгли и извивки се виждат. Пък и знае ли човек, Пловдив се развива, може скоро и тя да отвори вратите си за нас… Именно тези места създават една стара- нова прекрасна култура.  Днес  Heineken иска да им отдаде заслуженото. Да започнем да ги откриваме заедно и да ги споделяме с #openplovdiv във Facebook, Instagram и Twitter. Включи се и ти – снимай и не забравяй да добавиш хаштага.

 

http://gdebg.hit.gemius.pl/hitredir/id=.WdLy29K0G_wCVIhPbZ9F7QYzSXK6CcgP6EV9PQIs8v.x7/fastid=ceiayqxjwhqvfvdshavaajehubki/stparam=snqilwlnbo/url=http://opensofia.bg/gallery/openplovdiv

Пловдив колоритен като персийски килим в двете вечери на феста

Пловдив вече е различен. Седмица, след като градът спечели битката за Културна столица на Европа дойде и десетото юбилейно издание на Нощта на музеите и галериите. ЗАЕДНО с цяла България и много гости от чужбина жителите на града посрещнаха и вече изпратиха най-масовото, най-шареното и може би най-важното и знаково събитие. И в двете вечери на фестивала имаше толкова много хора, че дори клетките на мобилните оператори в центъра изтрещяха. В пиковите моменти от двете нощи връзката с мобилен телефон бе невъзможна заради пренатоварване на системите. Този технически детайл всъщност е емблематичен за това каква енергия акумулира Пловдив в тези вечери. Енергия, която трябва да бъде съхранена, удвоена и утроена в дългия път до 2019-та, когато ще бъдем културен център на Европа. Всъщност именно енергията на отминалия уикенд е най-важна, а не цифрите. Точна бройка на посетителите на Нощта и гостите от други градове и държави едва ли ще има. Тя ще варира от 70 до 120 хиляди в двете вечери. По-важното е как всички изживяха тези 48 часа и как ще ги запомнят. Важно е и друго- наистина бяхме ЗАЕДНО в това изключително приключение. Снимките ни говорят точно това- шарени хора, колоритни усмивки, пълно и тотално обединение, любов.

Във втория епизод на Нощта вряха и кипяха клубовете, културните пространства и градската среда. Докато музеите и галериите изброяваха рекордните посетители от предната вечер зад затворените си врати, Главната, Капана, Стария Пловдив, Тютюневия град, кино Космос чернееха от народ. В арт квартала на творческите индустрии едно след друго се гонеха музикални събития на различни локации- Скил пускаше на улица Загреб под фасадния проект Графонетика на Даниел Ненчев, Павел Найденов пееше на някакъв странен език в pLOVEdiv, а в оазиса на Мелформатор хората рисуваха с телата си съседните сгради в интересна визуална инсталация. По същото време Теодосий Спасов свиреше с Балкански в двора на Театъра. Там обаче влизането бе абсолютно невъзможно- дори нинджа не би успял да си пробие път до сцената измежду стотиците гъсто впити едно в друго тела на жадни за красива музика хора. Същата бе ситуацията и пред Телевизията, където Биг Бенд Пловдив свиреше сякаш на Маракана- зрители и слушатели буквално бяха опаковали в плътен обръч цялата зона, като стълбите на БНТ се бяха превърнали в амфитеатър. Тези, които не успяваха да се доберат до пряка гледка към музикантите, префасонираха улицата в дансинг и танцуваха в Нощта.  Танци имаше още в и пред Кино Космос, където вървя впечатляващ концерт,  който плавно се превърна в парти на открито. Финалните щрихи на Нощта бяха пред artnewscafe. Там не само Пловдив, България и Европа бе обединена. ЗАЕДНО бяха цели континенти- имаше компании пъстри като персийски килими, говореха се десетки езици, пееше се обаче на един- пловдивския.

ПОД ТЕПЕТО И КАПАНА БЛАГОДАРЯТ НА ОРГАНИЗАТОРИТЕ НА НОЩТА ЗА ДОСТАВЕНИТЕ ЕМОЦИИ!  

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•