Капана.БГ
Стартира проектът Резиденция Баба
Младежи и възрастни хора ще търсят нови решения на проблема с трайно обезлюдяващите се български села
Какво общо могат да имат социалните иновации с българските села? Какво би могло да е бъдещето на българското село? Търсейки отговора, Фабрика за идеи вдъхновява десетки младежи да прекарат между четири и шест седмици това лято в своята „резиденция БАБА” в Родопите. Идеята стартира с 15 възрастни домакинства в пет родопски села и 20 младежи, които ще живеят при тях. Целта е учейки заняти и фолклор и помагайки в домакинството, заедно с хората в селата, младежите да помогнат и за развиването на нови идеи, базирани на традициите и отчитащи съвремието, които да привлекат към селата трайно нов интерес, и да са основата на иновативни решения, които да променят настоящата ситуация.
Според официалната статистика вече по-малко от 27% от българското население живее на село, а вероятно и процентът е много по-малък в действителност. За държава, която преди 50 години е била с над 70% селско население, тази радикална промяна носи огромни рискове в културен, социален и демографски план. Въпреки че селото е в голяма степен носителят на българската култура, населението там е маргинализирано икономически, културно и дори инфраструктурно. Ако обезлюдяването на селата в България продължи със същите темпове, до 2060-та в държавата ни няма да е останало нито едно село.
Как да вдъхнем нов живот на българското село?
Отговор на този въпрос се опитва да даде инициативата на Сдружение „Фабрика за идеи” – „Резиденция Баба”. Той е една от сбъднатите мечти на Фабриката, която в партньорство с Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл” и Общинска фондация „Пловдив 2019” ще се опита да свърже потенциала на безработни младежи със знанието на възрастни хора в обезлюдяващи се села в един иновативен социално-предприемачески модел. Целта е взаимодействието между двете групи да роди новаторски инициативи, основани на традиционно знание, които да намалят безработицата и обезлюдяването в региона и да привлекат трайно интереса към тези места.
Над 20 младежи, които не са назначени на работа, заедно с доброволци, ще прекарат между 4 и 6 седмици в домовете на 15 възрастни семейства от 5 села от Община Лъки - Дряново, Джурково, Манастир, Югово и Белица.
„Търсим хора, за които позитивната социална и икономическа промяна в обществото ни е кауза, а това, което участниците ще намерят в инициативата ни, е възможност да реализират конкретна своя идея заедно с хората в селото, в което ще живеят. Тази идея трябва да има дългосрочен ефект в селските райони и да има потенциала да привлече интерес към съответното село или да допринесе икономически и социално за развитието му”, споделя младият екип на “Фабрика за идеи”.
Целта е възрастните хора от забравените родопски села със своя невероятен запас от знание и родова памет да могат да предадат изчезващи традиции и практики и с помощта на младежите да се включат отново като активни граждани на обществото. Предварително обучените в социално предприемачество, системно и дизайн мислене младежи пък ще се опитат да създадат иновативни устойчиви модели, основани на традиционно знание, които да намалят безработицата и да доведат повече млади хора в селата. Или с други думи - участниците в „Резиденция Баба” ще си имат баба/дядо/домакинство, което може да разчита на тяхното желание за учене в занаята, който се практикува в дома, а резултатът от престоя в селото - се надяват от Фабрика за идеи - да ги вдъхнови да създадат условия за развитието на иновативни модели, инициативи, събития.
За целта младежите ще кандидатстват в отворена покана на сайта на „Фабрика за идеи“.
След резиденцията си в селата младежите с най-добри идеи и най-много хъс ще станат част от Лаборатория за Баба-иновации, където с помощта на ментори ще могат да доразвият и в крайна сметка - реализират своята идея за едно по-щастливо българско село.
„Резиденция Баба” се открива на 26 март 2015 г. в клуб „Библиотеката” в Пловдив.
Там заинтересованите ще могат да получат повече информация за кандидатстването и условията за участие. Освен това ще им се наложи да се поровят из корените си и да експериментират с традиционни български рецепти от село. Повече за всички условия по резиденциите очаквайте скоро в сайта на „Фабрика за идеи” и на фейсбук страницата на проекта.
Стефан Цанев: Сезонът на илюзиите все още не е свършил
Вярвам, че още мога да променя един, пет или петстотин души, каза писателят
Пиша стихове само в краен случай, призна живият класик на българската литература
Стефка Георгиева
Живият класик на българската литература Стефан Цанев и неговите пловдивски читатели се срещнаха в конферентната зала на Народна библиотека Иван Вазов вчера. Мероприятието бе открито от Божана Апостолава, поетеса и издател. Основният повод за поканата на Стефан Цанев бе обявяването му за най-четен автор в библиотеката за изминалата година. Освен това, Апостолова призна, че той е и най-продаваният автор на издателска къща „Жанет 45“. Тази награда е най-обективната, каза Цанев. Другите награди могат да бъдат манипулирани, но с тази не може да се злоупотреби, добави той. „Всеки автор пише, за да го четат. Няма идиот, който да пише и да не иска да бъде четен.“ Това бяха думите на класика, когато бе помолен да коментира повода за днешната сбирка.
Силно застъпени в разговора бяха темите за театъра и поезията. Аз съм преди всичко поет и драматург, каза той. Сподели, че има над 80 негови постановки, които се играят в 20 други страни. Също така в Турция е обявен за чуждестранния автор с най-много представления в югоизточната ни съседка, което няма как да не бъде повод за гордост не само за него, но и за страната ни. Сподели още с аудиторията, че през есента се очаква да бъде премиерата на новата му пиеса „Заговора на Калигула“. Представлението е трябвало да бъде представено през май, но е силно вероятно това да е пиесата, която ще открие новия театрален сезон през есента в София. Относно поредицата си „Български хроники“ Стефан Цанев каза: „В тях улучих нещо случайно и така се получи връзката с читателите.“ Драматургът бе помолен да коментира нашумялото отричане на романа „Време разделно“. Той не даде мнение за това как възприема историческите събития на тази епоха, но сподели, че творбата на Антон Дончев е брилянтна и не може да бъде определена като бездарна, както я нарече Ефрем Моллов преди малко повече от месец.
Любими стихове от поета бяха представени от половинката му- актрисата Доротея Тончева. Със страст и сила в гласа, тя произнасяше редовете, написани от Цанев. Пиша стихове само в краен случай, каза авторът. Не повече от 5 или 6 на година, но не е и нужно. Поезията е есенцията на литературата, допълни Цанев. Нямаше как да не бъде засегната и темата за съвременната поезия, която в по-голямата си част бе обявена като слаба. Божана Апостолова направи не особен лек намек за оскверняването на литературата с днешните свободни стихове, в които липсва каквато и да било литературност, като направи препратка със стих от стихосбирка, която самата тя е издала. Но това искат да четат днес младите и ние им го даваме, коментира Апостолова. Все пак трябва да отбележим тази тенденция в литературната история на страната, добави тя.
„Сезонът на илюзиите свърши…“ Така започва един от стиховете на писателя. Но за него все още не е. „Не е свършил, иначе нямаше да напиша нито ред повече. Все още вярвам, че мога да променя един, пет или петстотин души. Те ще променят други. Живея с тази илюзия и с най-вероятно ще си отида с нея.“
https://kapana.bg/afish/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15008#sigProId7cff6a8fef
Георги Дюлгеров: Не съм проституирал в моите филми, няма от какво да се срамувам
Няма да се променим докато не осъзнаем, че не ни трябва революция, а еволюция, смята емблематичният кинаджия
Не си тръгвам, ще си бъда в киното, казва с това „Сбогом” на режисурата той
Георги Дюлгеров бе специален гост на закриването на 10-тия София Филм Фест в Пловдив снощи. Маестрото представи последния си филм „Буферна зона” пред пловдивска публика заедно с една от звездите в него- Стефка Янорова. С лентата си той казва „Сбогом” на режисурата. Кинаджията говори пред КАПАНА.БГ какво е чувството да затвориш една голяма страница и да сложиш в минало време една великолепна кариера.
Тръгвате си като режисьор, какво ще завещаете на хората след вас?
Истината е най-важна. Тя трябва да те вълнува като автор. Ти си във времето, в което живееш и времето ще присъства във филмите ти. Когато се стъпи върху традицията, успехът е гарантиран. Когато се започне с тезата: „Преди мен не е имало нищо, сега ще ви покажа как се прави кино” се получават съмнителни резултати. Аз като режисьор филми повече няма да правя филми. С „Буферна зона” правя равносметка с това, с което съм се занимавал. Освен това, като оставим настрани чисто здравословните ми проблеми, аз мисля, че време е да се правят филми от хора, които са във времето сега. Мен ме занимават проблеми, които, страхувам се, не са близки на съвременниците.
Споменахте равносметка, каква е тя?
Не съм проституирал в моите филми. Като се оглеждам назад нямам филм, от който да се срамувам. Не съм угаждал на зрителя, но не съм угаждал и на властта, май. Независимо, че имам пъстри филми в биографията си. Като този по антифашистка тема „И дойде денят”. Не се срамувам от този филм. Защото през 73-та година изследвахме, доколкото можахме, проблемът за насилието. В аспекта му, че ако една революция предизвика дори сълзата на едно дете, то тогава по-добре да я няма. Равносметката е още, че се срещнах с хора като актрисата Стефка Янорова. Постоянно говорим, че българското кино има нужда от звезди. Тя може да е една от тях. Тъй като освен много добра актриса, лицето й лепне на екрана. Тя е киногенична. За жалост, малко са нашите реализирани звезди.
Кое ще ви липсва най-много?
Аз не си тръгвам от киното. Оставам с фестивала София Филм Фест. Освен това съм си със студентите. Ще си бъда докрай с тях, ще им помагам, ще ги насърчавам. Ще си бъда в киното. И с театър ще се занимавам. Един филм се прави много трудно. Това е огромно изпитание чисто физически. Това е.
Как протече последната ви работа като режисьор в партньорство с любимия ви актьор Руси Чанев?
В нашите филми той влиза като съавтор. Сега в „Буферна зона” отново даде много идеи. Той избра Стефка Янорова за партньор пред камерата. Аз не разглеждам нито „Авантаж”, нито „Мера според мера”, нито „Буферна зона” като някакво авторски филми. Това са общи филми с Руси. Те са общи за целия екип. Много мразя „Един филм на…” и името на режисьора. Всеки, който се е бъркал в киното знае, че един филм не може да е само на режисьора. Няма начин. Защото, особено по време на снимки, ако си отворен всички предлагат и вече не можеш да разбереш до къде си стигнал ти и къде е започнал другият. Филмът се прави от един екип. Операторът и актьорите- всички влизат със свои предложения. Трябва да си ужасно самонадеян, самовлюбен, за да не приемеш предложенията на актьорите, да се лишиш от техния капацитет, от тяхното съавторство. Това е безсмислена работа. Това, което актьорът може да измисли, не може да го измисли режисьорът. Има някои неща, които се раждат само при тях, става интуитивно. А Руси е висока топка. Аз непрекъснато казвам, че той е от световна величина. Непрекъснато повтарям, че ако не бяхме толкова затворена кинематографична общност, той щеше да повтори кариерата на Даниел Олбрихски. Ние бяхме затворена кинематография, бяхме излъгани. Затова и след 89-та година направихме глупава реформа. Много глупава. Минахме веднага на продуцентския принцип, копирахме френския модел, с една малка подробност, че нямахме техните фондове за пари за филми. Всички от щата излязохме доброволно на свободния пазар. Бе глупава стъпка. Някои се закачиха и оцеляха. Аз оцелях, защото бях преподавател. А други рухнаха социално. От едно много прилично материално положение изведнъж се оказваш на борсата. Рухнаха Людмил Кирков, който си отиде преждевременно, Едуард Захариев, също си отиде преждевременно. Поляците не направиха това, чехите не направиха това, унгарците не направиха това. Само ние. Както си изтрепахме след девети септември цялото народно събрание и интелектуалния елит.
Докога ще продължаваме така?
Аз не искам да обвинявам нацията. Това, за мен, е историческа обремененост. Ние сме обременени исторически, винаги догонваме. В момента, в който започваме да се стабилизираме, се случва някакъв обществен преврат и малката интелигенция, която се е създала, изчезва. И се започва отново. Тази наша последна нежна революция направи същото- избута настрани кадърните хора, според мен. И се започна пак. Ще продължаваме така до момента, в който осъзнаем, че не ни трябва революция, а ни трябва еволюция. Еволюция, бавна, спокойна, постепенна, с всичките й минуси. Поколение след поколение нормално да се развиваме.
https://kapana.bg/afish/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15008#sigProId478c4fd60d
Искате да правите креативен бизнес в Капана? Действайте!
Стартира втората фаза в конкурса на „Пловдив 2019” за нови обитатели на квартала
Въвеждат друга философия в процеса, търси се устойчивост с 50 процента съфинансиране от страна на участниците
Отпускат средства по две направления- за проекти и събития, и за установяване в района. Общия грант е 40 000 лв.
Следващите бенефициенти на програмата ще са задължени да отварят помещенията си поне 4 дни в седмицата
Искате да създадете свой креативен бизнес в квартала на творческите индустрии Капана? Сега е моментът, действайте! Днес фондация „Пловдив 2019” обяви втората фаза от процеса по съживяването на района с откриването на процедура за конкурс за нови проекти и събития, както и за нови обитатели в най-привлекателната в момента градска зона. В края на май приключва първият етап от инициативата, чрез който десет малки творчески индустрии намериха нови домове в Капана с финансиране от фондацията. Почти половината от тях ще останат в локациите, които населяват от 12 месеца. Около 6 от общо десетте победителя в миналогодишния конкурс обаче ще освободят помещенията, тъй като няма да успеят да ги издържат със собствени средства след приключването на платения от „Пловдив 2019” наем за една година. Поради тази причина и философията на стартиралата днес процедура се променя напълно. Идеята на организаторите е да създадат устойчивост на моделите, като това ще стане с условия за 50 процента съфинансиране от страна на участниците. Общият грант, който ще осигури фондацията е 40 хиляди лева, разпределени в две направления- събития и установяване. За всяко от тях са отделени по 20 000 лв, като всеки може да кандидатства максимум за 3 хиляди лева за проект или събитие и 4 хиляди лева за създаване на бизнес в Капана.
На пресконференция днес бяха представени общите условия и процедурата за кандидатстване в конкурса, като крайният срок е 30 април, а пълният списък с необходими документи, условия и формуляр за кандидатстване, както и подробна информация могат да бъдат открити на страницата на „Пловдив 2019“. Сред основните изисквания за направление „Проекти и събития в Капана“ е проектите да се случват на територията на Капана, да допринасят за инициативата „Капана - Квартал на творческите индустрии” и да подпомагат целите и задачите на Европейска столица на културата 2019 г. Ще се приемат предложения за: изложби, инсталации, дигитални продукти, форуми и конференции, пърформанс, танц, театър, музика, кино и др. За установяване в Капана може да се кандидатства с бизнес план за развиване на творчески индустрии, галерии, ателиета, заведения, медии, дори IT. Тази година кандидатите за пространство в квартала сами ще търсят и избират помещенията, които искат да населят, сами ще договарят условията за наема със собствениците. Всеки може да кандидатства с проект, като няма ограничения във възрастта. Може да участват частни лица или артистични организации. В журито за оценка на проектите влизат артистичният директор Светлана Куюмджиева, експертът по проекта Стефка Цанева, Манол Пейков от УС на фондацията, арх. Антоанета Топалова и икономистът Георги Стоев. Конкурсът ще е отворен до края на април, а на 18 май ще станат ясни и победителите.
Бенефициентите от миналогодишния конкурс нямат право да участват в програмата за установяване. Сред условията са победителите да гарантират, че пространствата им ще бъдат отворени в поне 4 дни от седмицата. Тъй като в момента повече от половината от заетите помещения в миналогодишната надпревара за заключени, а в някои от тях не е припарвал жив човек от края на есента. От „Пловдив 2019” са категорични, че това няма да се случи отново. Така ще изчистим слабостите от първия проект. Поучаваме се от грешките си, отбелязаха от фондацията. Самите бенефициенти ще бъдат контролирани и при неспазване на условията ще бъде спрян наемът към собственика на помещението, тъй като субсидията ще бъде изплащана на 12 равни вноски.
Изложба живопис на Станимир Видев и Георги Щърбев
На 27. март в галерия Аспект не просто ще се открие поредната изложба, а ще има празник: верен на традицията, Станимир Видев реди изложба на връх рождения си ден. Показвайки най-новите си платна, той прави двоен подарък – на себе си и на публиката, защото какво по-хубаво от това творецът да сподели празника си със своите почитатели и да им подари едно невероятно изживяване в галерията, а приятели и фенове да имат възможността лично да поздравят рожденика и да се насладят на прекрасните картини, подготвени специално за тази изложба. Освен приятели, почитатели и ценители, творецът е поканил и младия и талантлив художник Георги Щърбев, който също ще покаже свои живописни платна.
„Направих си подарък – споделя Станимир Видев, - при мен се получи традиция. Като се обърна назад в годините, доста изложби имам на 27 март. Ние художниците сме странни люде. Обикновено казват, че човек изпада в дупка преди рождения си ден. И аз всяка година си казвам, че ще гледам точно в този период, в тези „сатурнови дупки“, да не правя изложби, а да си почивам и да набирам сили, но… И както си му е редът, пак в най-трудното за овена време, аз стоя в ателието и завършвам картините си. Този път поканих с мен Жоро Щърбев. Един изключително талантлив български автор, който е пловдивчанин, но сега живее в София. Поканих го, за да споделя празника си с него. Много приятно му стана, защото аз може да се каже, че съм му учител още от времето, когато беше съвсем млад. След това той тръгна по пътя си и сега прави изключително интересни изложби. Ние много се различаваме“.
Двамата художници се представят с по петнадесетина картини, аранжирани в отделни зали – решение, позволяващо чудесно да изпъкне индивидуалността на всеки, като същевременно предразполага към съпоставка и сравнение. Първото, което прави впечатление и при двамата в тази изложба, е промяна в отношението към цвета. При Георги Щърбев се наблюдава засилена цветност, фокусът при него се измества от фактурата към формата и цвета. Стилистиката на творбите е същата, но въздействат различно именно поради своята цветност. По-интимен е и във форматите, преобладават средни по размер платна. В същото време в картините на Станимир Видев изпъква една лаконичност на изразните средства, понижаване на цветността, особено във фигуралните му композиции. Художникът разказва: „ В сегашните ми платна има една изчистеност. Старал съм се да избягам от бъбривостта на многото цвят. Опитах да направя по-изчистени и по-лаконични неща. Някой от фигурите са направени само с едно движение и стоят някак скулптурно. И макар понякога да имам чувството, че съм рисувал тези неща, с възрастта те стават различни. Като се обърна назад и погледна предишни изложби, които съм правел на 27 март, установявам, че съм бил по-жизнерадостен. Сега нещата са някак „по-тежки“. С годините човек трупа опит и малко умора… Показвам и няколко пейзажа от Пловдив, но, макар, че изхождам от конкретен сюжет и конкретен архитектурен обект, аз в последствие го изгубвам и остава само духът на Пловдив! Това се опитвам да направя. За кой ли път гледам картините си. И все едно гледам от прозореца си Стария град пред мен. И той ми влияе с тази архитектоника, с тези „петна“, които доминират в живописта ми…“
И така, двама пловдивчани, които са приятели, но много се различават – като възраст, като темперамент, като стил, като цвят… И все пак картините им са в една изложба, показателна за приемствеността на поколенията живописци в нашия град; изложба, забележителна с обединяването на две силни творчески натури; изложба, носеща духа на Пловдив. За двамата ще бъде удоволствие да посрещнат приятели и почитатели на откриването, защото изложбите се правят от хората и за хората, а споделеният празник е най-хубав!
*В материала са използвани части от интервюто на Станимир Видев за сайта Europlovdiv.
Вечер with(out) Jamie Cullum
За пръв път в България, на сцената на Bee Bop Café ще бъдат представени част от най-емблематичните песни на Jamie Cullum. Той е британски джаз-поп пианист, вокалист и композитор, в чийто творчество се преплитат множество стилове и влияния. Изпълненията му на живо са също доста разнообразни и на различни форуми. От кратко, точно и ясно трио на джаз фестивали до самостоятелни мега спектакли с биг бенд, та дори и симфонични оркестри.
Поради малката вероятност да видят на живо един от любимите си изпълнители в България, Виктор Стамболов (вокал и акустична китара) и Иван Гърбачев (пиано) решават да се превъплътят в един Jamie Cullum. Ето и всички музиканти, които взимат участие в амбициозния проект:
Виктор Стамболов - вокал
Александра Иванова - бек вокал
Георги Зайков - тромпет/ бек вокал
Венелин Георгиев - саксофон
Иван Гърбачев - пиано
Александър Леков - бас
Начо Господинов – барабани
Събитието ще се проведе на 26-и март, четвъртък, от 21 часа в “Bee Bop Café”.
Комедия и майтапи в Stand up comedy в Петното
Най-успешните стендъп комедианти в България, с новото си шоу в Пловдив.
Заповядайте на една супер смешна вечер с Иван Кирков, Васил Ножаров и Николай Банков.
Един човек с един микрофон разказва едни смешки в един бар. Това е стендъп комедия, а Васил Ножаров и Иван Кирков са най-добрите в жанра.
Заповядайте да се посмеете и да пиете по бира в Петното на Роршах, up level.
24-ти март
Начало: 21:00
Вход: 5 лева
Резервации: 0889.814.255
Повече информация за нас можете да намерите на:
http://standup.bg/ или на http://comedy.bg/