Археолозите ги датираха от втори-трети век

Скулптурите са били на важни люде и са стърчали високо в древния Филипопол

3 мраморни статуи в рамките на няколко дни откриха археолозите, които напредват в разкопките на Форума пред  Централна поща. Екипът на Елена Кесякова попадна на де от удивителните артефакти рано сутринта. Едната от статутите е бюст, другата е торс от скулптура в цял ръст. Тяхното местоположение в живия древен град е било нависоко и затова днес се е получила възможността те да бъдат извадени и да се види какво представляват. Кесякова разказва още, че находките са в добро състояние с добре изработени граферии на мантиите, което показва, че са статуи, които принадлежат на форумния комплекс. На този етап ги датират от втори-трети век. Статуите все още не са почистени, така че тепърва ще се разберат точни подробности от техния произход. Най-важното за тези мраморни композиции е , че са стояли в ареата, където всъщност са били статуите на императорското семейство и на личности, които са допринесли за развитието на града и които се очаква също да бъдат открити.

Намерените находки са прибрани, тъй като слънцето е доста силно и може да ги повреди. След време те ще бъдат показани. Преди няколко дни е била открита и друг торс от статуя, която по всичко личи, е била на важен магистрат.

Симфоничният оркестър на Шънджън ще излезе за първи път пред българска публика заедно с млади таланти от Музикалното училище ,Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и хора на Държавната опера в Пловдив


С истински вълнуващо събитие за почитателите на музиката ще бъде отбелязана 65-годишнината от българо-китайските дипломатически отношения и подписаното през март 2014 г. побратимяване на най-младия мегаполис в Китай - южнокитайския град Шънджън и Пловдив.

Симфоничният оркестър на Шънджън, който е третият по големина в Китай, с общо 90 музиканти, ще свири за първи път пред българска публика в Античния театър в Пловдив на 23 август 2014 от 20.00 часа. Най-забележителната част от богатата музикална програма ще бъде симфонията “Ода за човечността”, посветена на световния мир като израз на китайската идея за благородството на човека. Събитието се провежда в партньорство с община Пловдив и подкрепя кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019 г.

Интереснo за публиката ще бъде и съвместното изпълнение на музиканти от две култури, защото заедно със Симфоничния оркестър на Шънджън на сцената ще излезе и хора на Държавната опера в Пловдив, както и млади таланти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и Музикалното училище в Пловдив.

“Надяваме се концертът да събере почитатели на симфоничната музика не само в Пловдив, защото съчетанието от музиката на един от най-големите симфонични оркестри в Китай и на българските таланти, и на мястото - сцената на Античния театър, ще подари истинско лятно преживяване”, заявиха организаторите на събитието. Билети за концерта могат да бъдат закупени от мрежата на Eventim на цени между 10 и 30 лв. на територията на цялата страна.

Основан през 1982 г., оркестърът на Шънджън има над сто концерта всяка година в Китай и по света, включително и в знаменитата зала “Сметана” в Прага. През годините съставът работи успешно със световноизвестни имена като композитора на музиката към филма "Тигър и Дракон" Тан Дън, испанския тенор Хосе Карерас, американския автор на филмова музика Ерих Кунцел, пианиста Кун-Во Пайк.

Под ръководството на директора Чен Чуансон и концертмайстора Гийом Молко, любителите на симфоничната музика в Пловдив ще могат да чуят богата музикална програма, като за едни от най-забележителните им изпълнения се считат увертюрата "Национален флаг" и симфонията "История на пролетта".


Симфоничен оркестър на Шънджън

Основан през 1982г., Симфоничният оркестър на Шънджън е един от най-добрите симфонични оркестри в Китай. Негов директор е Чен Чуансон, като в момента се уговаря договор с Кристиан Ехвалд, диригент на Берлинската консерватория, за позицията на художествен директор. Гильом Молко от Франция е главен виолинист. В периода 1985 – 2007, известните китайски диригенти Йао Гуанрон, Джан Гуойон и Ю Фън работят като главни диригенти и художествени директори на оркестъра. Измежду гостуващите диригенти са имена от ранга на Ли Делун, Тан Мухай, Чен Зуохуан и Хайко Матиас Фьорстер, бивш художествен директор на симфоничния оркестър в Мюнхен, като всеки един от тях е допринесъл за невероятното майсторство, с което оркестърът се слави днес. Музикантите работят успешно и с композиторите Ерих Кунцел и Тан Дън, пианистите Кун-Во Пайк, Лан Лан и Ли Юнди, виолинистите Гото Мидори и Чен Ши, челистите Ван Жиан и Кин Ливей, тенорите Хосе Карерас и Дай Юкиан.

За последните 32 години, оркестърът натрупва богат репертоар, състоящ се от музикални творби в разнообразни стилове и съчинени от редица композитори. Всяка година оркестърът изнася повече от 100 концерта, които са едни от най-добре приетите от китайската публика. Той е бил на турнета в различни страни. Освен това е първият китайски оркестър, който е свирил както в престижната Берлинска филхармония, така и в знаменитата зала “Сметана” в Прага. Оркестърът е участвал и в множество събития, сред които празнични телевизионни предавания, Международния хоров фестивал в Китай, фестивала за модерна музика в Пекин, художествения фестивал на китайския национален театър, музикалния фестивал в Истанбул, както и музикалния фестивал Емералд Коуст в Динар, Франция, където концертите на оркестъра получават възторжена критика.


„Ода за човечността”

Китайската цивилизация е духовна съкровищница за целия свят, която се хвали със своята дълга и невероятна история. В нея, Конфуцианството, наречено на мъдреца, който е нейн основоположник – Конфуций, е от огромно значение. Със своята непоклатима вяра в добротата, праведността, благоприличието, мъдростта и предаността, това философско течение дава откровен отговор на въпроса „Защо човекът стои в основата на света?” и показва уважение към човешкото достойнство, мъдрост и личност, превъплащава абсолютната осъзнатост на живота и хуманитарните въпроси, както и отбелязва благородното царство на човешкия дух и високите очаквания за бъдещето на цялата човешка раса. Изброените по-горе пет главни добродетели, които Конфуций изповядва преди две хиляди години, служат и като източник на вдъхновение за благородни ценности като филантропията, справедливостта, благосклонността, интелигентността и доверието.

Акцентът в програмата на концерта “Ода за човечнотта” се състои от седем части: прелюдия, кода и пет части, които са наречени съответно Доброта, Праведност, Благоприличие, Мъдрост и Преданост и които съответстват по един невероятен начин на петте природни стихии в китайската космология: земя, огън, дърво, вода и метал. Необятността на земята, например, е свързана с добротата на сърцето, а горящият огън символизира жарта и силата на справедливостта. По този начин мисълта получава силен израз чрез музиката и употребата на метафори. Освен това, произведението включва и някои музикални елементи от Древен Китай, които по-възприемчивата публика ще разпознае.

„Ода за човечността” е посветена на Голямата китайска мечта, която в същината си е мечта за мир, развитие, сътрудничество и взаимно обогатяване. Тя е посветена и на световния мир като израз на китайската идея за благородството на човека.

Много емоция, много любов и циганска свобода – по този начин дадохме старт на тазседмичния уикенд от Конюшните на царя. В разгара на лятото, когато уж градът е празен и нищо не се случва, това което може да те усмихне най-много е една от най-веселяшките групи, посещавали града в последните месеци. The Underscore Orkestra  са една палитра от цветове, музика, сценично поведение,  което няма как да не изстреля петъчното ти настроение сред звездите. Макар и корените им да са доста далеч от Източна Европа, то музиката им е изцяло вдъхновена от тези типични ритми, които само ние имаме. Балкански, етно, клезмер, джаз и суинг звучаха два часа на сцената, а към тях и щом се включи бели денсърката то всичко стана приказно.

В духа на българската сватбена традиция, както се изразиха и от самата група, вокалистът се обърна с гръб и просто хвърли диск, а който си го хване – за него е. Първо беше играта да познаеш коя е песента, за да получиш сидито, а накрая просто питаха кой иска безплатен диск и му го даваха. Получавам сърцебиене от тази музика, сподели момиче от публиката. Неслучайно за точно тези ритми се казва, че са музика за душата- когато се изнервяш, че си седнал на стола и тялото ти трепери, защото вътрешното ти чувство е да станеш и да танцуваш бос по земята. Всъщност, така и танцуваха всички. Макар и първоначално хората от публиката да си бяха в пълен комплект с обувките, то към края на концерта музиката беше влязла под кожите на всички и десетки танцуваха боси по горещите плочки. В същото това време музикантите на сцената гледаха всички и просто им се радваха, дори някои от тях слязоха и започнаха да танцуват редом с феновете си. Още в началото те споделиха колко са очудени и благодарни, че са се събрали толкова много хора на концерта им предвид факта, че в същото време беше закриването на Международния фолклорен фестивал, който и те самите са успели да посетят предните вечери.

Паулина Александрова

Ненормална локация на бистро и стаи за гости Green house. Именитата зелена сграда се явява един вид пресечна точка на култови за Пловдив места -  Главната улица от една страна, Капана от друга и  Старият град от трета. Всяко от тях е на десет крачки разстояние. Посещава се предимно от чужденци и туристи. Цената за нощувка достига до 10 евро на легло.
 
Бистро и стаи за гости Green house е семеен бизнес. Семеен не само по кръвна линия. Собствениците споделят, че дори с персонала са в изключително близки отношения. Чувстваме се като едно голямо семейство, не е нужно някой да се държи строго или да нарежда. Това е излишно, работим вече няколко години заедно и обичаме всички, допълват те. Непринудено е и отношението към гостите – без излишни официалности, но с по-голяма доза усмивки и приятелски чувства. Дори баничка с бозичка е поднесла за закуска собственичката на едни туристи от Франция. На всеки от посетителите тя подарява и по една карта на Пловдив, за да разгледат всички интересни места. Често организират и посещение на храмове и други близки забележителности.
 
Обстановката в заведението и хостела също напомня на домашното пространство. В бистрото има кът, близък до този на хол – кресла, масичка, цветя, библиотека, сувенири и дори нощна лампа. Кухнята е типично българска, което много се харесва на чужденците – боб чорба, мусака и други домашни манджички.  На стената има голям стенопис на улицата, където е нарисувана Зелената къща и сградите около нея.
 
Не само фасадата, но и всички стени в стаите за гости са в зелено. Успокояващите  нюанси придават още повече спокойствие и уют.  Във всяка стая има картини на пловдивски автори с пейзажи от града. Една от гостните пък се отличава с кръгъл прозорец като тези на корабите. В общите скоро е направена стена на мечтите и пожеланията.
 
Семеен уют и топлина лъхат от всяка част на Green house. Приятният престой често кара туристите да се върнат отново. Много от тях стопаните вече приемат като приятели, разменят си координати и поддържат връзка. 

На берберско уиски в Стария град

Паулина Александрова
 
Арт клуб Morocco & more е едно нетрадиционно място. Трудно е да се определи статута му – дали е галерия, арт магазинче или кафене. Това е място за изкуството във всичките му проявления – картини, ръчно изработени бижута, картички, инсталации, фигури от дърво, хартия и т.н. На където и да се обърнеш виждаш произведения на изкуството, дори масите, на които си пиеш кафето.
 
Заведението отваря врати преди около 5 години, когато Жана Симеонова започва да работи с Шафлик Субаи – марокански артист, изработващ осветителни тела от папие-маше. Тогава тя е привлечена от мароканската култура и заедно със съпруга си решават да я пренесат в Пловдив. Така се ражда кафене Мароко. Започват да предлагат истински марокански чай, който всъщност представлява вид зелен чай с много мента и захар. В Мароко той се пие в огромни количества по всяко време на деня, заради климатичните африкански условия. Той ободрява и утолява жаждата. В Европа е известен като берберското уиски.
 
Изумена съм от културата на Мароко. Пътувахме до там и не можех да повярвам, че тези хора имат такова силно чувство за естетика. Навсякъде имаше невероятни детайли, всичко беше изпипано. В България сме по-ориентирани към западната култура, но за мен тази е много по-интересна. Затова реших да я покажа на пловдивчани, споделя Жана. 
 
В клуба могат да се видят още много предмети от мароканските занаяти. Там има тажин, който представлява специален съд за приготвяне на храна, подобно на нашите гювечи. На стената е окачен аплик – осветително тяло, изработено от кожа, с изрисувани африкански мотиви. Една от масите е направена от сандък, върху който също се разполагат марокански културни знаци. Други мотиви има и по външните каменни маси. Колекция фотографии от Мароко пък ни помагат да се запознаем с архитектурата и природата там. Вътре има и типично африканска стенна арка, под която се излагат картини.
 
Не само Мароко намира място под малкия покрив на заведението. Всеки месец се правят изложби на артисти от различни краища на България и Европа. Гостуват много художници, писатели, музиканти, които могат да посвирят на пианото, а от известно време там  има и постоянна школа по рисуване на Жана Симеонова. Често идват и фолклорни изпълнители. Веднъж един състав накарал цялата улица да танцува българско хоро. Настроението се разнесло навсякъде, включили се всички минувачи и клиенти, дори едни гърци се хванали на хорото. 
 
Туристите са очаровани от мястото. Често си разменят координати с Жана и си пишат. Това е едно интернационално клубче, споделя Жана, идват много чуждестранни артисти, представят се различни култури, а не само мароканската. За това на скоро се смени и името – вече е Morroco & more. Целта ни беше да създадем едно непретенциозно кътче. Хората, които идват тук не се вземат прекалено на сериозно,  не се смятат за великани нито пък се интересуват от това дали ще получат популярност. Просто правят това, което им харесва. Затова и аз се чувствам добре, радвам се, че мога да дам поле на изява на именно на такива хора.

Паулина Александрова

В началото на лятото Пловдив се сдоби с къщичка за книги. Тя се намира в Старият град пред арт клуб Мароко. Инициативата е на Искра Петрова, която е учила в Сорбоната. За Запад има много такива book houses, а вече могат да бъдат открити  и в няколко български града.  Те приличат на къщички за птици, но когато ги отвориш, намираш книги. Хубавото е, че никога не знаеш какво ще намериш вътре или какво ще ти хареса. Всеки може да дари или си вземе книга, без такси или срокове за връщане. Така непрестанно се осъществява един книжен кръговрат. Това е част от световната инициатива Bookcrossing, което буквално означава размяна на книги.

Пловдивската къщичка вече разполага и със свой блог, в който заелите книга пишат своите впечатления и любими цитати. Неговото име е „Седем дена от живота на една къщичка за книги”.Там може да се намери информация за някоя от тях – къде е в момента, кой я е взел, дал ли я е дал на някого и т.н. Собственичката на заведението, пред което се намира къщичката за книги споделя, че първоначално е смятала, че това няма да трае повече от няколко дни, но интересът към книгите е голям. Самата тя непрекъснато си чете от малката библиотека. Книгите непрестанно се сменят, казва тя, много от хората не ги връщат изобщо, но за сметка на това винаги има някой, който я допълва. Хората си носят стари книги, за които вече нямат място или просто ги даряват от добро сърце.

Вътре има всякаква литература. Това му е хубавото на тези къщички – има малко книги и понякога вземаш нетипична за теб литература, така се обогатяваш, разширяваш кръгозора си или се запалваш по нещо ново.

Всеки, който желае да си вземе или да дари книга, може да отиде по къщичката за книги в Пловдив. Тя се намира в Стария град на ул. Проф. Крикор Азарян  7, пред арт клуб Мароко. А това е нейният блог  http://7dena.blog.bg/