Капана.БГ
Маестро Ренато Серио идва в Пловдив
Световно известният композитор, режисьор на опери, артист-оркестрант и диригент Ренато Серио ще гостува в Пловдив утре. Именитият маестро, работил с някои от най-големите имена от световната музикална сцена, ще се срещне с ректора на АМТИИ проф. Милчо Василев и ще се запознае в детайли с работата на академията. Ренато Серио идва под тепетата със съдействието на депутата Здравко Димитров.
Ренато Серио е творецът, който смесва великолепно класически аранжимент и по-модерни звуци Кариерата му е изпъстрена с изключителни събития, като сред тях е участието му в "Коледа в концерта Ватикана", където е аранжор и диригент. Сред най-известните имена, с които работи са: Andrea Bocelli, Lionel Ritchie, BB King, Charlotte Church, Sarah Brightman, Ronan Keating, Tom Jones, Анжелик Киджо, Монсерат Кабайе, Bryan Adams, Josh Groban, Simply Red, Loreena McKennitt, Corrs, Laura Pausini, Дион Уоруик, Lucio Dalla, Des'ree, Джон Денвър, Sarah McLachlan, DeeDee Bridgewater, Noa, Riccardo Cocciante, Максим Венгеров, Manhattan Transfer, Michael Bolton, Масимо Раниери, Райна Кабаиванска, Claudio Baglioni, Ръсел Уотсън, Randy Crawford , Giorgia, Gino Vannelli, Johnny Logan, Angelo Branduardi, Shola Ama, Dolores O'Riordan, Renato Нула, Мариана Nicolesco, Anggun, Elisa, Terence T. D'Arby, Sasha, Amii Stewart, кожа, Рената Scotto, Мириам Макеба и други.
Серио е помогнал за реализирането на стотици проекти за големите звукозаписни компании, почеркът му се открива в песни на Mia Martini, Амедео Minghi, Gianni Morandi, Ана Окса, Amii Стюарт, Майк Франсис, Шърли Беси, Nini Rosso и много други. Продължителното съдействие с артистите произвежда редица успешни записи и концерти. Работил е в албума на Андреа Бочели "Viaggio Italiano" със Симфоничния оркестър на Москва и хор.
Мария Каварджикова: Ако животът ми е стих, "Безмилостно" ще избера за име
С пиеса, посветена на Елисавета Багряна и Дора Габе, Народният театър гостува в Пловдив
Мария Каварджикова, Бойка Велкова и Ева Тепавичарова изиграха два пъти "Две", в рамките на ден, на сцената на Кукления театър
Мария Каварджикова разчувства пловдивската публика с блестяща игра в "Две" на Таня Шахова. Спектакълът на Народния театър за първи път гостува в града под тепетата, като напълни два пъти залата на Кукления театър – от 16 и от 19 часа. Сериозен интерес към постановката на Юрий Дачев, посветена на 120-годишнина от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе, имаше от учители и ученици на Френската гимназия и на СОУ "Патриарх Евтимий". Талантливите актриси оставиха безмълвни всички в залата и с лекота ни пренесоха в Дома на Съюза на писателите в Хисаря, където протича действието в пиесата.
Мария Каварджикова за поезията и ролята й на Елисавета Багряна пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.
Остава ли Ви време за поезия?
Ами тя, поезията, си е някаква неизменна част от мен. Не в буквалния смисъл, но като един романтичен човек си я нося.
Писала ли сте стихове някога?
Не, не съм правила опити. Мисля, че няма да стигна до това.
Най-подходящото заглавие на стихотворение за Вашия живот?
Чакайте сега, много ме затруднихте. Може би… Не, то не е "Безразсъдно", то е "Безмилостно".
Как приехте предизвикателството да изиграете ролята на голямата българска поетеса?
Имаше тежки колебания, защото това са страхотни личности, поетеси, жени. За онова време са имали поведение, което доста е предизвиквало гнева на обществото. Подходих към ролята като към предизвикателство – трудно, тежко. Преминах през тежък период - с колебания, с много тръшкане – вкъщи, по време на репетиции.
Как се стига до това на сцената да играете така, сякаш цял живот сте била Елисавета Багряна?
Партньорство, режисура, облягане върху драматургичен материал, най-вече партньорство. И оттук нататък, четене на литература за Багряна и Дора Габе – техни стихове, биографиите им. Има един-два документални филма за Багряна, доколкото знам, но не съм ги гледала нарочно, защото ме беше страх.
Най-яркият Ви спомен от репетиционния период, освен тръшкането и колебанията, за които споменахте?
Ако Ви кажа, че е само тръшкането, може и да не ми повярвате. По принцип репетициите са тежко нещо, но пък когато излезе премиерата и когато публиката започне да вика: "Браво! ", като че ли повярвахме, че се е получило. Иначе се колебаехме до последно. И сега си ги имаме колебанията, защото не знаем как ще бъде прието.
Това е първата среща на "Две" с пловдивската публика. Какви са впечатленията Ви, минути след представлението?
Най-много ми хареса тишината в салона. Това, че публиката слуша и според мен оценява какво се случва. Не мога да видя от сцената, но мисля, че публиката беше развълнувана.
Като цяло Пловдив как Ви въздейства?
Мисля, че това е най-прекрасният град на света. Казвам го без никаква куртоазия. Тук винаги съм идвала с изключително удоволствие, дори и само на разходка, а когато имам представление, винаги с благодарност към пловдивската публика, която е уникална. Пак го казвам без куртоазия.
Как си почива Мария Каварджикова?
Тя не си почива. Тя просто не си почива. Тя се движи бързо и безмилостно, тя говори бързо, въобще всичко е динамично. Почива си, като спи, ако може да заспи.
Какви книги обичате да четете? Остава ли Ви време за други, освен свързаните с някоя роля или представление?
Тук бяхме преди месец и половина с "Последният янки" по Артър Милър, на Ивайло Христов. Когато подготвям някое представление, гледам да изчета пиесата, така че за друга литература, като че ли не остава време. В случая с "Две" се зарих в книги на Багряна и Дора Габе. Но се надявам лятото да попадна на някое криминале, съвсем различно от четивата по време на сезона.
Намирате ли нещо общо между себе си и Багряна?
Мисля си, че е била много по-смела и дръзка жена от мен.
Какви са плановете Ви за това лятото?
Малко море, малко планина, като че ли нямам други планове.
Кино или театър?
Различни са нещата, но живият контакт с публиката, нищо не може да го замени.
"Две" е премиерен спектакъл от сезон 2013/ 2014 на Народния театър "Иван Вазов". Режисурата е дело на Юрий Дачев, сценографията и костюмите на Радина Близнакова. Музиката е на Асен Аврамов, а фотограф на пиесата е Атанас Кънчев. В ролите: Мария Каварджикова, Бойка Велкова, Цветомира Даскалова.
https://kapana.bg/afish/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=16156#sigProId119cd2b354
Дъждът отложи Спанак с картофи за 8 юли
Юлиян Вергов, Захари Бахаров и Владо Карамазов чакаха до последно пороят да спре
Снощният дъжд отложи комедията „Спанак с картофи”, която трябваше да се играе на сцената на лятно кино Орфей. Звездите от постановката Захари Бахаров, Юлиян Вергов и Владо Карамазов до последно изчакваха пороят над града да спре и облаците да се разсеят. Това обаче не се случи. Спектакълът ще се играе на 8 юли, отново от 21 ч., билетите от снощи ще важат за новата дата.
Актьорите си тръгнаха за столицата малко след 21 часа с джипа на Юлиян Вергов и с надеждата, че ще успеят да хванат второто полувреме от мача Испания-Чили. Юлиян и Владо използваха деня вчера за разходка из Пловдив. А Захари Бахаров се появи надвечер, видимо уморен. Той обикалял Стара Загора, кътчета из Родопите и адреси в Пловдив, за да снима репортажи за забогателите от телевизионната лотария, която води.
Коко Азарян се върна в театъра
Студентите на големия режисьор още звънят на съпругата му в търсене на Пътя
Големият Крикор Азарян се върна в любимото си място- театъра. Семейството , приятели, колеги и ученици успяха да визуализират сред себе си един от най-великите български театрални режисьори със спомена за него. Преди пет той се качи на горната сцена, а на 15 март щеше да навърши 80 години. Какъв по-хубав начин да отбележиш такъв юбилей ако не чрез книга пълна със спомени?
„Алхимия на играта” бе представена в рамките на Пловдив Чете в двора на Драматичния театър. Името й идва от първия разказ-спомен в нея, който принадлежи на проф. Красимир Спасов. Редакторът Венета Дойчева и Валя Раданска, съпруга на Коко и съставител на този сборник, застанаха пред пловдивската публика, за да разкажат повече за самия Азарян от написаното в книгата, защото както казаха самите те – удоволствието в една книга е да се прочете, а не да се разкаже. Споделиха за двете неща, с които Коко най-много се е гордеел в живота си – че е арменец и че е пловдивчанин. Роден под тепетата, творческият му път започва тук. Любовта му да чете съчетана със страстта и респекта към самите твърди корици ясно са се отразили на цялостното му творчество. Валя сподели колко често й звънят студенти на Крикор, колеги и все хора, които са го познавали с думите, че им липсва режисьорът, тъй като няма с кого другиго да споделят терзанията си и кръстопътите в професионалния си път. Да поемат ли тази роля, да примат ли да се преместят в друг театър, да направят ли това или онова – във всеки един такъв момент се сещаш първо за големия Коко. Неговите студенти са го приемали като баща и именно това води до идеята за продължение на книгата.
Крикор е бил практик. По време на преподаването си никога не е използвал готови лекции, а е говорел в зависимост от самата ситуация, но все пак неговите студенти имат записки. Втори том ще представлява точно съчетание от тези записки и лекции.
Освен всичко, Крикор Азарян е бил духовен учител на изключителен брой хора. Той остава жив измежду стените на всички театри, в които някога е стъпвал. Според Валя и Венета всяко представяне на книгата е съпътствано с духа му, тъй като вчера в театъра книгите просто падаха една след друга, а на предишните им участия даже и чашите са падали. Дали е вярно или не, знаем само, че Крикор Азарян ще остане завинаги жив и в театъра, и сред страниците на „Алхимия на играта”, и във всичко.
Сбогуваме се с Проект 0
Демонтират огледалната стена в Капана
Ще ни лиспва, нареждат влюбените в инсталацията
Снимки с нея обходиха целия свят
Пловдивчани с тъга изпращат Проект 0. Днес стартира демонтажът на стъклената стена в Капана, а феновете й се огледаха за последен път, като за Сбогом. Макар и за едва десет дни тук, инсталацията сякаш се сроди с градската среда, стана част от нея и от живота на пловдивчани, превърна в една емблематична част от съживяващия се квартал. Още при откриването си на седми юни всички свикнаха с гигантското огледало, съставено от куп плоскости. Какво ще е сега да минем от тук без да се огледаме, споделиха младежи, които за последно виждаха своето отражение в проекта. Интернет гори от снимки в огледалото от фаталното пълнолуние миналия петък, или от вчерашния ден. Стотици запечатаха мига с очи или обектив. Даже и сватбари от близкия Ритуален дом, позираха в естествен и огледален образ пред професионалните фотографи. Фотоси на хора и отраженията им обходиха целия свят.
Днес обаче целият Капан бе оглушен от тъжните думи на хората, които се влюбиха в идеята на твореца Кирил Кузманов. Макар и първоначалните му думи, че Проект 0 ще продължи да живее по целия свят в своите отделни части, то на Пловдив ще му липсва онова цяло. Цялото, което позволи на пловдивчани да видят каква неотлъчна част от града са всъщност и как той не би могъл да разцъфне без тяхна помощ.
Ама нужно ли е сега. Не можете ли да го оставите тук, опитваха се да убедят Кузманов да спре с демонтажа група настоятелни младежи. Той физически не е мой, всяка част е собственост на определен човек, съжалявам, обясни той. И също с неохота разглобяваше огледалната си стена. Ние му благодарим за красивите 10 дни, които ни подари.
Лятно кино в малък двор в Капана
На разходка из част от локациите на One Design Week
На кратък тур из локациите на One Design Week бяха разведени пловдивчани. В диаметър няма и километър бяха показани десетина локации, сред които и базите на двата от най-големите проекти във фестивала – Освети ме и Вишеград, за които КАПАНА.БГ вече ви разказа. Как един двор с трева до гърдите ще се превърне в Лятно кино. Как щорите на забравени сгради ще се вдигнат триумфално, за да бъдат показани над 30-те локации с проектите на световните и наши дизайнери. Загреб, Христо Дюкмеджиев и Магура са само част от улиците в Капана, които приютяват One Design Week. Надничайки в пространствата попаднахме на изключителни гледки – хората работят трескаво, дървета, пораснали вътре и закичени мартенички навсякъде. Всичко обещава едни невероятни и доста изненадващи десет дена за Пловдив и живота в Капана. Които започват официално този петък. Да ни е честито!
Известна турска писателка ни подкрепи в битката за културна столица
Ойя Бардар бе гост на откриването на Пловдив Чете
Големите центрове в Европа вместо да обединяват разнообразието, като че ли се отнасят арогантно към него, коментира тя
Една от най-известните турски писателки, журналистки и общественички Ойя Бардар застана зад Пловдив в битката за Културна столица на Европа. Това се случи снощи, на церемонията по откриването на фестивала Пловдив чете, чийто гост бе една от първите интелектуалки в южната ни съседка. Не го правя заради това, че ми домакинствате, искрена съм. Този град трябва да заеме позицията, която заслужава- културна столица на Европа. Все още не съм се запознала твърде детайлно с Пловдив, но от това, което видях вече съм сигурна, че градът ви съчетава толкова много култури, че е естествен център на Европа. Много епохи и цивилизации са оставили своето в културното наследство на този град- Рим, Византия, Турция. Дори комунистическия строй е оставил важна и знакова следа, както видях. Вие заслужавате да сте културна столица и да приемете това призвание с чест и гордост, обърна се към гостите на събитието Бардар. От опита ни от Истанбул искам да ви посъветвам и пожелая много внимателно и добре да използвате това, което имате и призванието, ако го спечелите, предупреди тя. Големите градове са центрове. Може да се тълкува грешно, но големите центрове в Европа вместо да обединяват разнообразието, като че ли се отнасят арогантно към това разнообразие, допълни още писателката. Тя каза още, че градовете, заслужаващи да бъдат културни центрове, не трябва да са толкова големи и космополитни, а да съчетават културното разнообразие, наследството на много етноси и да не се отнасят с високомерие към различните.
