Капана.БГ
Меркантилният модел като „сърце на мрака” на скулптурата
SARIEV Contemporary има удоволствието да представи втората самостоятелна изложба на Стефан Николаев „БИЗНЕС, МОДЕЛ, СКУЛПТУРА“. Изложбата ще се състои между 23 май и 23 юли 2015 в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. “Отец Паисий” 40 в Пловдив.
Преди години получих писмо , осъждащо задграничните художествени дейности на някой си Стефан Николаев. Няколко изречения са достатъчни, за да разкритикуват и разобличат Николаев като своеобразен оръженосец на нещо, което бихме могли да наречем „капиталистически реализъм”: “Реакционната идеология на империализма, както е известно, се проявява в изкуството под най-различни форми, от “невинната” безидейност, […] от “революционното” индивидуалистично бунтарство, до откритото предателство спрямо народа. [...] Kоварни са обаче формите на външна аполитичност, зад която се крие преданост към експлоататорите, на обективизма, изразяващ най-реакционната субективност, на индивидуализма, прокарван под стремеж за “творческа свобода”.”
Наскоро беше съобщено, че Николаев възнамерява да покаже част от работите си в самото сърце на прогресивното ни отечество, в изложба, чието заглавие – „Бизнес, модел, скулптура” – е повече от показателно. Със сигурност това не е нищо друго освен опит да се отклони енергията на обществеността ни от борбата срещу формализма – към други, реакционни по същността си цели. Кабинетните упражнения на Николаев са пропити от зле прикрит субективизъм и умишлено странят от дълга на изкуството да отразява широката обществена действителност – до степен, която отхвърля или представя манипулативно постиженията на човечеството.
За злонамерените цели на тази отчаяна кампания е показателен фактът, че всички включени в предстоящата изложба на Николаев творби са създадени специално за случая – факт, преоблечен като безочливо обслужване на меркантилния култ към новото и сензационното. Поставяйки неонов знак със заглавието на изложбата на самия вход на галерията, художникът открива свой собствен показен процес срещу класовата борба и социалния напредък. Така той превръща изложбеното пространство в своеобразен дребнобуржоазен бутик, чиято табела осигурява денонощна видимост за всеки минувач, вкл. нискообразовани и недостатъчно подготвени да устоят на изкушенията на консуматорското общество граждани; честни и почтени работници, които биха имали всяко основание за протест; и не на последно място – деца и подрастващи.
Централно място в този ансамбъл е отредено на творба, чието заглавие повтаря това на цялата изложба – Business, Model, Sculpture [Бизнес, модел, скулптура] (2015). Някои от читателите ни може би знаят, че в българската столица съществува известна вече работилница за изкуство, в която са ангажирани множество заслужили герои на труда. Николаев безскрупулно се е възползвал от тяхното доверие, възлагайки им изработката на лъжеизкуствените си произведения. При едно от посещенията му работниците споделят с него, че възнамеряват да изгорят стар дървен работен тезгях, излязъл от употреба вследствие на научно-техническия прогрес. Отправяйки критика към намеренията им, Николаев се отдава на носталгия и на своя глава „съхранява” ненужния предмет, като го превръща в непривлекателна за очите, назадничава скулптура. Впоследствие той прави бронзова отливка на тезгяха. Tака получената творба и, не на последно място, нейното заглавие поставят работническия труд в услуга на търгашеството и „бизнеса”, насърчавайки допотопното платоновско схващане за непреодолим „модел” (което е същинска пречка пред прогреса) и присвоявайки етикета „скулптура” за целите на един чисто механичен акт, като че ли просветените идеи и отговорното авторство в изкуството са нещо излишно. В този смисъл трудовият уред, пресъздаден от Николаев, се превръща в акт на национален нихилизъм и отричане на постиженията на напредничавото ни общество, а в последна сметка и в отвличащо работническото внимание развлечение, в участник в своеобразна „стачка на предметите”.
Друга от представените в изложбата творби като че ли е възникнала по време на аборигенски огнен танц. В Autofiction [Автофикция] (2015) Николаев е избрал за своя тема свое собствено ретроспективно издание, публикувано в Париж през 2012 г. („Stefan Nikolaev: One For The Money, Two For The Show”). Без какъвто и да било свян художникът прави опит да превърне този тщестлавен и безинтересен продукт в печеливша художествена стратегия, използвайки го като входна точка за псевдонаучен експеримент с нулев резултат: екземпляри от въпросния каталог са изгорени на клада, а така получената енергия е вложена в изработването на бронзова форма, напомняща книга. С циничната си и с нищо неоправдана подпалваческа приумица Николаев е станал автор на предмет, който може да служи единствено за преспапие; да не говорим за отсъствието на каквато и да била научна правдоподобност. Както отбелязва Маркс, „ако формата на проявление и същността на нещата бяха непосpедствено съвпадали, всяка наука би била излишна”.
Изложбата приключва – и в буквален, и в преносен смисъл – с произведението Hello, Darkness [Здравей, Тъмнина] (2015), състояща се от изляти от бронз катраненочерни въглени. Заглавието на тази човекоомразна творба е заемка от атракционна и плитка американска песен, която според един от авторите й описва „неспособността на съвременните хора да общуват, не толкова телекомуникационно, а най-вече емоционално – като резултатът от това е, че срещаме все повече хора, изгубили способността си да обичат”. Съмнителните намерения на автора са повече от осезаеми: скулптурата е рожба на мракобесен копнеж по едно примитивно общество, в което природните стихии са в центъра на общественото съзнание; на мрачна обсебеност, неспособна да се справи с идеята за края – и далечен спомен от една епоха, унищожена от непреодолимия ход на масите към бъдещето.
Откриване: 23 май 2015 г.
Място: Галерия SARIEV Contemporary
ул. “Отец Паисий” 40 в Пловдив
„Нощ на сетивата“ в библиотеката на ПУ „Паисий Хилендарски“
Събитието е част от националната кампания „Библионощ“
Уникална „Нощ на сетивата“ организира в сряда, 20 май, библиотеката на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. От 18:00 до 22:00 часа всички посетители ще имат възможността да се включат в литературни срещи и маратон на четенето. Организаторите ще посрещнат гостите си с чаша вино, забавни игри, подаръци и музикален поздрав.
В музикалната програма са включени композиции от Ерик Клептън, Ричард Клайдерман, Александър Винитски, Стинг, Ломбардо Грийн, Фредерик Бюргмюлер, Йохан Себастиан Бах и други световноизвестни музиканти, които ще бъдат изпълнени от студентите от специалности „Джаз и поп изпълнителско изкуство“, „Педагогика на обучението по музика“ и „Музика“ - Светлана Маринова, Иво Анохин, Живко Каратабанов, Жулиета Танева и Кристиян Манолов.
Интересни факти от историята на Пловдивския университет ще разкаже проф. дфн Никола Балабанов – ректор на висшето училище в периода 1989 - 1993 година.
Нощта на сетивата е част от националната кампания „Библионощ“ и ще се проведе в библиотеката на Пловдивския университет на ул. „Цар Асен“ № 24, сградата на Химическия факултет.
Говори Брюксел: Пловдив е Европейска културна столица 2019
Пловдив е Европейска културна столица през 2019г. заедно с италианския град Матера. Титлата за града ни бе утвърдена официално преди броени минути на специално заседание на Съвета на министрите към Европейската комисия в Брюксел, на което присъства кметът Иван Тотев и заместникът му Стефан Стоянов. Градоначалникът е направил презентация на Пловдив пред Съвета и e обяви., че градът е готов да посрещне предизвикателството и да бъде достоен арт център на Стария континент.
Очаквайте подробности
Бира ли е, вино ли е?
Когато алкохолът те обърква, не защото си прекалил, а защото не знаеш какво точно пиеш
Стефка Георгиева
Най-безсрамната бира, която съм срещала! Чисто безочие! Опитва се да се измъкне извън характерния за бирата стандарт и да се провре някъде между виното и шампанското. Луда работа. И докато криволичи между всичко това – нито с бирата е бира, нито пък ще я причислим към семейството на вината. Тя е Kasteel и е доста опърничава със своите 11% алкохол.
Kasteel е белгийска бира с испанско име, означаващо замък. Обикновено е с висока горчивина. Хмелът и се подбира особено строго, за да достигне пикантен аромат и специфичната горчивина. Само че тази бира има няколко подвида, наброяващи 11, така че да изпадам в конкретика ще бъде доста трудно. Най-общо можем да кажем, че процента на алкохол варира между 4.5% и 11%, като нискоалкохолните в семейството са не повече от 3. Класическата Kasteel бира се предлага в бутилка, която изглежда наподобява тази шампанско, а често можете да срещнете комплект от 2 бири, светла и тъмна, плюс чаша за разкош. Само не бързайте да пиете тази бира докато сте жадни, защото ефектът и е доста забавен, но не за вас, а за хората наоколо. Весело ще ви стане.
Интересното за Kasteel е освен бягството и от традиционните бири, но и капачките. И да, в множествено чисто, защото са много и разнообразни. Всеки подвид на бирата има различна капачка, което не е останало незабелязано от колекционерите. Особено ако притежавате капачка на няколко десетки години – пазете я! Освен интересни и красиви капачки, както всяка друга висококачествена бира „Замъкът“ има и история.
Историята на „винената“ бира започва през 1695 година в малкото градче Ингелмьонстер, северозападна Белгия, където за пръв път е създадено пивото. За съжаление след военни действия между английски, френски и испански войници, първата пивоварна е разрушена. Но семейство Honsebrouck не се отказва и след разрухата създават нова пивоварна, 1736г. Там все още са запазени избите, които датират от средновековието. Поколения по-късно, през 1986 г. Honsebrouck купуват замък, в който местят пивоварната и създават музей, в който посетителите могат да получат любопитна информация за пивото. Но семейството очевидно не е благословено с късмет, защото през 2001 година избухва пожар, който напълно унищожава музейната пивоварна.
От 2009 година контрол над пивоварната поема Xavier Van Honsebrouck, който е седмо поколение пивовари в семейството си. Ние не сме столетни пивовари, но можем да ви предложим качествено пиво в уютна обстановка. Ако сме провокирали интереса ви, заповядайте в бар Котка и Мишка в Капана на по чаша бира и някоя интересна история.
https://kapana.bg/kakvo-da-izberem/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14805#sigProId748b377552
Вечер на гръцки език
Имаме удоволствието да Ви поканим на
Вечер на гръцкия език,
посветена на Република Кипър,
която ще се проведе
на 20 май 2015 година от 17.00 часа
в Студиото на Радио Пловдив (ул “Дондуков-Корсаков” № 2)
Сектор „Новогръцки език”
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
ПРОГРАМА
•Откриване и приветствия
•Кипър през очите на българските студенти – студентски презентации
•Исторически поглед върху кипърския диалект – лектор Петя Петрова
•Музикална част
•Съвременна кипърска литература (Н. Марангу, К. Монтис, М. Пиерис, Н. Патапиу, Й. Христодулидис) в оригинал и в български превод – литературно четене с музика от кипърската композиторка Анастасия Ги
•Обявяване на резултатите от Шестнадесетия студентски конкурс по превод на новогръцка поезия и проза и награждаване на отличените студенти от Пловдивския университет
•Обявяване и награждаване на студентите от Пловдивския университет, участници в Единадесетата международна театрална универсиада в Серес, Гърция
•Музикална част
•Закриване
Как работи женската логика?
Реших да направя една проста салата за вечеря, че да зарадвам семейството. Салата с пилешко месо! И без това е останало малко от вареното пилешко, а никой не иска да го доизяде просто така. В салатата е нужно да сложим и ананас. Отворих консервата, изсипах си плодовете в купата, но пък сокът остана. Да го изпия ли? Не искам. Да го излея? Жално ми е.
Та спомних си аз за една рецепта за пирог, в която е нужно да се сложи и сок от ананас. Та направих си аз пирога, но пък в него беше нужно да се сложат само жълтъците, а белтъците ми останаха. И тях не мога да хвърля, а да ги оставя в хладилника би било същото, като това да ги хвърля. СЕТИХ СЕ! Ще направя целувки – бързо, лесно и вкусно! Но в целувките се слага и лимонова кора. Ако оставиш изстъргания лимон изсъхва бързо. Какво да правя с него?
Ще стане един хубав сос за салатата с него. Но в салатата изчезна половин глава лук, а сега втората половина ме гледа. А с нея какво?
Може да направя спагети с вкусен доматен сос. Намерих си домашния доматен сос и половината замина в спагетите. А с остатъка какво? Това е жалко да се загуби! Цялата работа през лятото ще отиде на кино. Натурално е, без консерванти и ако остане дълго време отворено, няма да издържи.
Помислих малко, та реших да направя борш. Уви, вкъщи нямахме цвекло. Набързо се оправих и се втурнах към магазина. Купих цвекло, картофи, извара, сметана, паста за зъби, чорапи (бяха с намаление), чехли, няколко пакета сапун, че да имаме за всеки случай. По пътя обратно отидох до банката, после си взех обувките от ремонт, купих кифлички от павильончето за хляб, че да направя на децата утре сандвичи за училище. Едва се прибрах у дома с всичко това. Сготвих супата и дори не ми остана сила да проверя дали нещо не е останало. Паднах в креслото, гърбът ме болеше, краката ме боляха, а ръцете изобщо не си ги чувствах.
Това не е нормално! По-добре да си бях изпила сока от ананас!
Автор: Ольга Крамаревич
14 непреведими думи, превърнати в картини
Безспорен факт е, че българският език е един от най-красивите на този свят. Език свещен на моите деди, но и език, който не винаги може да ни преведе думите от някои чужди езици, не заради беден речник, а просто заради самата особеност на дадените думички. Тогава в сила влиза изкуството! Мария Тюрина е артист, който създава поредица рисунки под общото название «Непреведими думи». Представяме ви част от нейните рисунки и се надяваме да ви докоснат по същия начин, както успяха да направят с нас.
1. Cafuné (бразилски; португалски) – актът на нежно прокарване на пръсти през нечия коса
2. Palegg (норвежки) – АБСОЛЮТНО всичко, което може да бъде сложено на филия хляб
3. Gufra (арабски) – количеството вода, което се побира в шепите
4. Baku-shan (японски) – красиво момиче, но само и единствено ако я гледаш отзад
5. Schlimazl (идиш) – човек с хронично лош късмет
6. Duende (испански)- мистериозната сила, с която произведение на изкуството те докосва
7. Age-Otori (японски) – да изглеждаш по-зле след подстрижка
8. Kyoikumama (японски) – майка, която постоянно притиска децата си към академични постижения
9. L’appel Duvide (френски) – инстинктивният порив да скочиш от високо място
10. Luftmensch (немски) – отнася се за някой, който е мечтател и в буквален превод означава «въздушен човек»
11. Tretar (шведски) – да напълниш втората или третата си чаша с кафе
12. Torchlusspanik (немски) – страхът от намаляващите възможности докато остаряваш
13. Schadenfreude (немски) – усещането на удоволствие, доведено от това да видиш някой в неудобна ситуация
14. Tingo - да взимаш неща, които желаеш от дома на приятел като постепенно заемаш всички
