Капана.БГ
Проект Идиот съживи метал и дърво в U P.A.R.K.
12 творци и множество интерпретации на тяхното изкуство
Стефка Георгиева
„Идиот“ от руски, означава интелектуалец, човек, който мисли и е креативен. Такива бяха артистите от формация Четири уши в новия им проект Идиот“, представен в галерия U P.A.R.K.
Абстрактната и колоритна експозиция, съчетаваща работата на 12 различни артисти, се радваше на голяма посещаемост. Кое му е хубавото на абстрактното изкуство? Това, че всеки може да пречупи определено произведение през своята призма на съзнанието и да го тълкува по различен начин. Така скулптурата или картината на един артист излиза от традиционната еднозначност и добива толкова смисли, колкото зрители има тя.
Определено Венцислав Шишков впечатли с неговите нестандартни форми и покритие. Той превърна обработения метал в живо и дишащо създание, което сякаш ще потрепне ако го докоснете. Васил Попов, от друга страна, бе предпочел да работи с дърво, което с естествения си произход ярко контрастира на Шишков.
Цветя, растящи сред циментови блокове, поредица картини, изразяващи различни емоции и пластики има изложени в арт пространството. Произведенията на авторите породиха редица коментари на посетителите, но нямаше такъв, който да не изрази отношението си, спрямо виждащото. А реакцията винаги е важна, независимо дали е положителна или отрицателна.
Ако не сте посетили все още „Проект Идиот“, можете да го направите в U P.A.R.K. Каква ще бъде вашата реакция?
https://kapana.bg/kakvo-da-izberem/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14812#sigProId33fc5877d7
Как се съхранява паметта?
Историята на Пловдив в 100 гравюри само в Градската художествена галерия
Стефка Георгиева
Как се съхранява паметта на времето? На този въпрос, в един определен аспект, се опита да ни отговори Градска художествена галерия - Пловдив. А отговорът е – с желание, упоритост и много любов.
Изложба от 100 оригинални френски, немски и италиански гравюри откриха Красимир Линков и Вихра Григорова. Гравюрите представят периода от 18-ти до 20 век и са собственост на галерията. Благодарение на Соня Стайкова, която е един великолепен фотограф, бяха документирани тези гравюри и неин е основният принос за създаването на чудесния каталог на галерията.
Самите гравюри условно можем да разделим в няколко групи: библейски, митологически, исторически, анималистични, портретни, природни и дворцови сцени и т.н. Условно, защото в много от тях се забелязва смесица на жанровете. Част от портретите са на исторически или църковни личности. Природните или градски сцени често стават фон на сложни фигуративни композиции, митологически сцени и портрети, което е една от основните характеристики на европейското изкуство между от 16-18в.
Интересен факт за една от гравюрите на Христос, разказа Вихра Григорова. Докато фотографът, Соня Стайкова, е заснемала гравюрата, на визуализаторът на нейния фотоапарат около фигурата на Христос са се появили концентрични фигури от светлина, които не могат да се видят с невъоръжено око. Докато наблюдавате гравюрата на стената няма да забележите това явление, но насочите ли обектива си към нея, ще я видите по нов начин. Това говори само и единствено за майсторството на създателя ?.
Изключително интересна изложба. Нейната подготовка е отнела една година и много работа, но резултатът е видим. Такава детайлност има в работата на майсторите, че може би с часове ще се взирате в тях и ще откривате ту сходства, ту разлики между тях. „Паметта на един френски колежки“ можете да видите този месец. Вижте как ниско ценените някога гравюри, днес са скъпи и важни произведения на изкуството.
https://kapana.bg/kakvo-da-izberem/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14812#sigProId8977a54791
Голямото откриване на Конюшните на царя
Acoustic Corporation са готови за откриването на сезона на летни сцени Конюшните на царя. Началото на 18-я сезон, в сърцето на Стария град, ще постави веселата корпорация, заедно с FM (funky miracle).
Музиката на Acoustic Corporation е стилово разнообразна, примесени са funk-rock, swing, reggae & balkan ethno music. Музикалната палитра се изпълва от акустични китари, закачлива брас секция, автентичния звук на кавала, грууви бас линии и еклектични барабани. Текстовете са основно англоезични и емоционално ангажирани, а мелодиите са с позитивен емоционален заряд.
Можете да прослушате и закупите музиката им тук онлайн :
http://www.cdbaby.com/cd/acousticcorporation
http://www.deezer.com/artist/6818535
Те са :
Иво Матеев - китара, вокали
Иван Мелин - тромбон, вокали
Александър Михайлов - саксофон, кавал
Георги Узунов – бас
Николай Цеков – ударни
Теодора Матеева-Dochie – вокали
Funky Miracle са млада фънк банда, създадена преди 3 години. Въпреки краткото време, откакто са на сцена, имат зад гърба си участия на фестивали като Spirit of Burgas, Coca Cola Happy Energy Tour и др. Подгравяли са на големи сцени Ману Чао, Акага, Джеймс Артът и др. Свирят както авторска музика, така и кавъри. Съвсем скоро се очаква първият им сингъл с видео клип на песента "С моите хора".
Симо Желязков - вокал
Влади Мичев - тромбон, кийборд
Жоро Стойков - тромпет
Пламен Денчев - пиано, вокал
Илия Колев - китара
Евден Димитров – бас
Радо Казасов – барабани
Начало: 21:00
Вход: 10 bgn
Резервации: 0889.814.255
"Всичкоядецът" гостува за първи път в Пловдив
На 28 май от 20:00 часа в Галерийно пространство на eXAF, Пловдив, бул. „Руски“ №89 ще се играе представлението „Всичкоядецът”.
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ
текст Мирослав Христов
режисьор Ани Васева
художник Георги Шаров
звук ДатаТранспортер
С участието на Галя Костадинова и ДатаТранспортер
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е твърдата, но летлива маса, в която потапяме ръка, за да открием, че пръстите ни са крака, а устите – задници.
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е ръбът, отвъд който полът, размерът и материята нямат значение, защото са едновременно мъжки, женски, средни, миниатюрни, гигантски, плътни и крехки. В пастта на Всичкоядеца дебне малка, сексапилна черна дупка, пламтяща в отчуждението си, в която се прозява нищото.
“Фуриозен перформанс”
Щефан Георги, Leipziger Volkszeitung
“Всичкоядецът преобръща представите за допустимо”
Нели Пигулева, вестник „Утро”
„Това е екипът на „Всичкоядецът“. Млади, вибрантни, чувствителни, екстремни.”
Цвета Ненова, Арена Медия
„Ако заниманието ни сега е да пишем за „Всичкоядецът“, то неговото собствено занимание е да „пише“ за театъра въобще. Или за света въобще.“
Демиан Рокосовски, www.stand.bg
„Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един „по-добре изяден свят”. Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа.”
Виолета Дечева, вестник „Култура“
„Дали това е Всичкоядецът – този въпрос, разбира се, никога не би могъл да получи категоричен отговор в постановка на Ани Васева. Отказът от крайно значение, отхвърлянето на едно последно решение – това е силен концептуален жест, който на смислово ниво се оглежда в несигурността на персонажа, в непрестанното му двоене, а на нивото на формата контрастира с абсолютната прецизност на техниката, с виртуозността на изпълнението.“
Моника Вакарелова, „Литературен Вестник”
Представлението се осъществява от сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge и театрална работилница Сфумато с финансовата помощ на Министерство на културата в България.
Ани Васева е театрален автор и режисьор. Тя е принадлежaща към новото поколение в българското сценично изкуство, което е космополитно, независимо от граници, универсално. Такива са й нейните спектакли. Между най-познатите й спектакли са "Пиеса за умиране" (2010), "Франкенщайн" (2011), „Всичкоядецът” (2012), "Фаетон: изверги" (2013).
Вход: задължително дарение предварително запазване на места на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
###
За повече информация:
http://exaf.org/
https://www.facebook.com/events/1424204501222248/
http://desorganisation.org/upcoming/
https://www.facebook.com/metheorg?fref=ts
Кой може да измери разстоянието между две сърца?
Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис.
Когато партньорът й, немският журналист Матиас дер Хорст, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи - смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“.
Две години след преместването й в Германия, се появява романът й „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007), който до голяма степен разказва за собствения й живот – пътешествията на героите й между Индия, Кения и Великобритания, са отражение на миграцията на собственото й семейство. Този дебют е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers' Prize и IMPAC Dublin Literary Award.
Романът на Прия Базил „Загадъчната логика на сърцето“, който вече е факт на български, излиза през 2010, последван от новелата „Непознати във влака в 16:02“ (2011).
Освен на български и английски, читателите на Базил могат да четат книгите й на нидерландски, португалски, руски, сръбски, немски, италиански, хърватски.
За романа:
Превод от английски: Надежда Розова
Дизайн на корицата: Чавдар Гюзелев
Анил седи в претъпкано лондонско кафене и чака Лина. Той е преуспял архитект, тя работи за хуманитарна организация. Минали са години, откакто са се видели за последен път. От раздялата още боли.
Лина бърза да хване метрото – точността никога не е била сред силните й страни. Толкова години по-късно не може да си позволи да закъснее за срещата с Анил.
Разговорът ги връща към едно минало, набраздено от лични и политически трагедии, от големи и малки предателства. И пропито с Любов. Минало, събрано и разпиляно между три континента, превърнали се в арена на враждуващите им и неразделни светове: сикхи и мюсюлмани, заможни и скромни, либерални и ортодоксални, корумпирани и високоморални…
За финала на срещата им Лина е запазила едно последно свое откритие. Дали то би могло да ги събере веднъж-завинаги или вече е твърде късно?
Вторият роман на Прия Базил се отдалечава от личната й биография, но третира теми, които са й изключително близки. Част от предизвикателството, което поставя пред себе си писателката, е да изобрази несъвместими с мирогледа й характери и нагласи. Атеист, тя се вглежда с топлота и разбиране в природата на силно религиозния човек; пацифист, се опитва да проумее мотивацията на хора, които позволяват нелегалната търговия с оръжие да процъфтява; безнадежден романтик, създава героиня, която е отдадена на любовта си, но избира да измени на поривите на сърцето си.
С този роман Прия Базил поставя въпроса наистина ли любовта побеждава всичко. „Как е възможно в ХХІ век – се пита тя, – да отхвърляме хора, защото имат различна религия или етнос или защото изглеждат по различен начин? Романът отчасти се опитва да отговори на този въпрос. Разбира се, еднозначен отговор книгата не дава. Но се опитва.“
Активна гражданска позиция:
Водена от убеждението си, че не е нужно литературата да се политизира, но за писателите понякога е наложително да бъдат и политически ангажирани, Прия Базил подкрепя и участва активно в значими обществени платформи като Кампанията за контрол над въоръжаването (силна сюжетна нишка в романа й е посветена именно на нелегалната търговия с оръжия в Източна Африка), Петицията против повсеместното електронно следене (лична кауза на писателя от български произход Илия Троянов) и пр.
През 2010 година Базил и партньорът й Матиас Фридрих-Ауф дер Хорст основават платформата „Писатели за мир“, чиято първа проява – световно двайсет и четиричасово онлайн четене на авторски литературни произведения с участието на 80 писатели от цял свят – е проведена на 21 септември 2010 година, в Международния ден на мира. Събитието е рекорд, включен в „Книгата на Гинес“.
Прия Базил гостува в България от 22 до 26 май 2015 г. Планирани са следните събития:
22 май – премиера в Пловдив
24 май – премиера в НДК, подписване на книги
25 май – лекция в СУ „Климент Охридски“ в рамките на Майски дни на културата: Loyal to Literature? (Questions of character – and unexpected answers, which hurt forever more)
От 30 април книгата е налична в пидиеф формат за всички колеги, които биха искали да се запознаят със съдържанието й.
Хартиено копие можете да получите след 18 май.
Разпространение:
Книгата - както и всички останали заглавия на ICU – е налична на първия етаж на Книжна борса „Болид“, в офиса на „Жанет 45“.
Дата на публикуване: 18 май 2015
За издателството:
Издателство ICU съществува от 2013 година. Започнахме с книги на български автори като Керана Ангелова, Елин Рахнев, Катерина Стойкова-Клемър, Радмила Младенова, които за кратко време оставиха следа в българското литературно пространство и станаха носители на престижни награди. Новият роман на Керана Ангелова „Слънчогледи за Мария“ бе удостоен с „Пегас“, Катерина Клемър спечели наградата за поезия „Иван Николов“.
През 2015 започваме да работим върху поредица преводни заглавия. За нас най-интересни са авторите, които живеят между езици и култури, попиват от богатството на различните места, формирали тяхната биография. Сред авторите, с които работим и ще работим с хъс и любов през следващите две години са Прия Базил, Роуз Тримейн, Крис Клийв, Колм Тойбин, Хишам Матар, Пиер Мейлак, Йосип Новакович и др.
Нашият проект, озаглавен „Миграцията – туптящото сърце на съвременната Европейска литература“ спечели ко-финансиране от европейската програма „Творческа Европа“.
В дебрите на историята със „Знаменити, забравени и забранени“
Цели 30 години отнема на Катя Зографова, за да създаде сборника си
Знаменитите, Забравените и Забранените – всяка една история притежава тези личности и всеки един народ би трябвало да се интересува от тях. Катя Зографова е oтделила 30 години от съзнателния си живот, за да проучи, изследва и напише историите на именно тези личности в българската литература.
Представянето на новата ѝ книга беше преплетено и с литературно четене. Снежина и Лидия от руската гимназия прочетоха част от биографията на Ламартин и една от знаменитите му поеми, Езерото, в оригинал на френски. Пламена Стоева, изучаващата френска филология, пък прочете страниците, които Катя е посветила за него в книгата си. Усещането да си в Балабановата къща, на метри от къщата на Ламартин и да слушаш всичко това е омагьосващо. Макар и повече документална книга, то думите ѝ се леят като приказка, която ти четат за лека нощ. Аз съм музеен човек, сподели авторката, а това означава, че тръпката ѝ е да открива. Захваща се с изключително опасна игра след като печели конкурс и започва да пише „Знаменити, забравени и забранени“. Идеята ѝ е била да бъде справедлива и да унищожи всички митове. Да изясни какви са били истинските истории на знаменитите, къде са останали забравените, а на забранените да отдаде нужната почит. Дали Дора Габе и Елисавета Багряна реално са били врагове – едва ли, поне според кореспонденцията, която Катя открива.
Това не са просто човешки истории, а диалог. Диалог между българската и световната литература. Между изкуствата, между мъжа и жената, та дори и междуетнически диалог. Това е история, която не бива да се забравя, а вече сенките ѝ започват да избледняват от българското съзнание. Това са лични истории, които със своя брилянтен сюжет спират дъха ти. Това са случки, които в днешно време единствено въображението може да създаде. Зографова сподели, че вероятно на някой би му звучало скучно да се ровиш из архиви и да проследяваш до такава степен историята на някоя личност, но за нея това е било призванието ѝ. С очите на малко дете тя разказваше как е откривала писма, как ги е докосвала и препрочитала, за да може да извлече информацията, която е вярна (поне за нея). Това вдъхва нещо на книгата ѝ, което вече рядкo виждаме сред твърдите корици – душа.
https://kapana.bg/kakvo-da-izberem/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14812#sigProId14429d1903
Тhe sound of the legends" act.1
В първото издание на "the sound of the legends" ви представяме един от диджеите, които 25 години развиват клубната сцена в България и в цял свят - Илин Гривишки, по-известен като DJ ilko.
DJ ilko е един от инициаторите и най-страстните привърженици на Deep, Soufull и Afro House културата в България.
Неговите живи сетове са вдъхновени от Deep & Soul House музиката и майсторски миксирани с фънк и диско елементи.
Форматът "the sound of the legends" e с отворени врати (вход свободен) за публиката, и e част от програмата на Incubator за общодостъпни културни събития в гр. Пловдив.
Сигурни сме, че този музикален формат на Sound Trap, ще ви накара да чакате с нетърпение всяко следващо издание. Един път в месеца, ще имате привилегията да видите хората, които поставиха началото на съвременния клубен живот в България! Концепция, която съдържа не само мощен звук, но и история - такава, каквато не сте виждали ..няма и да видите на друго място. Има артисти, които и до днес - повече от 25 години, продължават да развиват клубната сцена в България. Тези хора са началото на това, което всички ние консумираме с добро настроение и днес. Звуковото налягане в Трап-а, ще бъде подкрепено от уникални изложби, които съдържат моменти от развитието на всеки един специален гост на поредицата "the sound of the legends". Това е съдържание, с което целим да покажем пионерите на съвременния клубен саунд, и техните незабравими партита в кариерите им до днес. Подгответе се за пътуване във времето, и не забравяте: SOUND.TRAP е място, в което искаме да имате преживявания, които да ви карат да уважавате все повече артистите, които продължават да творят за всички нас.
Програма:- 16.05 (Събота)
19ч. Workshop и откриване на изложба
22 ч. - Live Set Performance