Отговора ще даде спектакълът „Няма ток за електрическия стол"

Изолират актьорите Врачански и Краси Доков на сцената, няма да чуват, виждат и усещат публиката

Режисьорът Лилия Абаджиева: Предстои ни голямо приключение. За първи път работя тук, за първи път се обръщам към съвременен български текст и за първи път ще съм в екип с Краси Доков

Всяка дума е действие в пиесата на Александър Секулов

Ще екзекутират ли Калин Врачански в пловдивския театър? На този въпрос отговор ще получим на 11 септември, когато е планирана премиерата на „Няма ток за електрическия стол"- новият проект на именития режисьор Лилия Абаджиева по пиесата на писателя Александър Секулов. Работата по спектакъла в Драмата стартира днес, с големи очаквания и много приятни емоции от предстоящото предизвикателство. Една наша мечта се сбъдна- да работим с Лилия Абаджиева, каза при представянето на екипа днес директорът на театъра Кръстю Кръстев. Той не скри, че вълнението от старта на този творчески процес е още по-особено, тъй като пиесата е родена на практика именно между стените на пловдивския храм на Мелпомена. С нея Сашо Секулов прави самостоятелния си театрален дебют, след като вече работи по драматургията на някои от поставените на сцена литературни текстове. Няколко пъти му вметнах на Секулов, къде на шега, къде на сериозно, да се хване и да напише една пиеса. И така един ден дойде при мен с това. Останах много доволен, Лилия също. И днес вече сме тук, заедно, започваме работа, върна лентата Кръстев.

Измервам живота си със срещите в театралните процеси. Всеки нов репетиционен процес е огромно вълнение за мен.  Сега обаче е особено вълнуващо. За първи път ще работя в пловдивския театър, за първи път се обръщам към съвременен български драматургичен текст. И още нещо- никога не съм мечтала дори, че ще мога да работя с Краси Доков. Калин Врачански няма опита и моженето на Доков, но би бил достоен негов партньор. Предстои поколенчески сблъсък между двамата на сцената, тъй като разбирането за театър е различно, но съм убедена, че ще е едно изключително партньорство. Сигурна съм още, че ни предстои голямо приключение, обясни Лилия Абаджиева.

Пиесата разсъждава върху темите за смисъла на съществуването, но не като философска фикция, а като изпитание. Говори за началото и края, за престъплението и наказанието, за вината и прошката. Всяка дума е действие в текста на Секулов. Казването е правене и съществуване.

Изпитвам огромно притеснение. Защото докато книгата е отчужден процес, пиесата е нещо съвсем друго. Ще видиш и усетиш реакцията на екипа, с който работиш, после на публиката. Мотивът ми да напиша тази сценична история е този, че дълго време виждах двама души в една стая- единият вързан, другият правещ нещо около него. Единият се опитва да се измъкне само със силата на разума и думите си, а другият се опитва да се предпази от тях, обясни авторът на пиесата Александър Секулов, загатвайки, че героите в пиесата са осъден на смърт (Калин Врачански) и екзекуторът му ( Краси Доков). Драматургът обясни, че харесва театъра, в който мълчанието е повече от думите. Затова е имплантирал в текста си и 8-9 различни вида мълчание, които актьорите трябва да изиграят пред публиката по специфичен начин, за да предадат посланието на автора. Не съм вярвал, че този текст може да се хареса на Лилия Абаджиева, това ме прави безкрайно щастлив, допълни Секулов.

За нас е много ценно, че тайнството на Лилия ще се случи тук, в пловдивския театър, сред нас. Ще бъде трудно, но много красиво, каза преди да бъде даден старт на репетиционния процес Кръстю Кръстев.

Бяха разкрити и детайли от уникалната сценография. Актьорите ще се намират в стая за екзекуция на сцената. Зрителят ще ги вижда, ще усеща диханията им, ще разгадава мълчанието им, но те няма да имат никакъв контакт с публиката. В стаята си те ще съществуват автентично, няма да чуват зрителите, няма да усещат емоциите им. Ще бъдат тотално изолирани. Като екзекутор и осъден на смърт в последните минути на втория.

Ние квакаме, а вие?

Стефка Георгиева

След като миналата седмица ви разказахме, за една от най-предпочитаните белгийски бири, не само у нас, но и по света – Дювел, днес ще обърнем поглед в друга посока. Този път впечатлението ми грабна не самата бира, а името ?. В последствие и интересната чаша, в която принципно би трябвало да се сервира въпросната бира. Ако все още не сте познали коя е тя – нарича се Kwak.

Доста забавно име, някак пролетно ми звучи. Сякаш са първите топли дни за сезона и се чуват жабите от близкото езеро или от река, както е в нашия случай. Та нашата Kwak може би има за недостатък (ако го приемате за такъв) единствено забавното си име. Определено ми стана една от любимите бири, редом с живата бира в Трявна, която се произвежда на място.

И без да се отклоняваме много от темата, директно за пивото. Това е бира с кехлибарен цвят и лек плодов и малцов привкус. Ако имате по-силно развити вкусови рецептори, можете да усетите и леки нотки на манго и банан. Вкусът й напомня този на карамелизиран банан, което безвъзвратно ме спечели, но се усеща и горчивата нотка на истинската бира. Тя спада към категорията силен белгийски ейл и съдържа от 8% до 8.5% алкохол. Интересното е, че открих бутилки от 330 мл и 700 мл, но тази от 500 мл ми убягна от полезрението и не съм сигурна дали изобщо съществува.

Интересното при тази бира е чашата, както вече споменах. При първоначалния ми контакт с нея ми заприлича на колба от лаборатория по химия. Е, колба е, наистина, но само толкова. Тази чаша се е появила малко след като бирата вече е съществувала на бял свят. Според легендата, нестандартния начин за поднасяне на бирата е измислен от кочияшите. Да, ама не. Чашата за пивото е измислена от нейния създател, който е имал хан. Квак всъщност е фамилията на гения, създал това блажено питие. През 18-ти век г-н Квак и клиентите му недоволствали от разхищението на ценното пиво по пода и улиците, заради неудобния му пренос. Пивоварът ценял труда си и не искал нито капка да попада извън халбите на мъжете. Тук вече можем да споменем кочияшите, които са били основните консуматори тогава. Така Квак създал удобната чаша, под формата на колба, за да не се разлива бирата. А за да бъде още по-удобна за пренасяне, направил и дървена поставка, която не позволява на пивото да се разлива във файтоните.

Ако все още не сте опитали това удоволствие за сетивата, заповядайте в „Котка и мишка“, където неминуемо ще ви зарадват с нещо приятно.

Виртуозите Хасан и Ибрахим и куп награди от Госпожа Опера за Празника на детето в Пловдив

Малчуганите в Пловдив ще се веселят на 1 юни (понеделник) в компанията на талантливите Хасан и Ибрахим Игнатови. Дванадесетгодишните пианисти завоюваха второ място на детската Евровизия заедно с Крисия. Те ще качат на сцената на Концертна зала в Деня на детето от 19 часа. Европейската столица на културата ще има удоволствието да чуе малките виртуози само дни след концерта им в легендарната „Карнеги хол” в Ню Йорк.

Детския празник ще започне още от 18:30 часа, когато Госпожа Опера ще поведе карнавално шествие от Кърглия фонтан пред Общината до Концертна зала. Веселието ще е още по-пъстро, ако малчуганите се присъединят със собствени костюми, маски или музикални инструменти.

От 19 часа виртуозните близанци ще изпълнят откъси от Концерт за пиано N=1 oт Бетовен и Концерт за пиано N=2 от Шостакович под съпровода на Оркестъра на Пловдивска опера с диригент Лучано Ди Мартино. 

Изненадите на празника в Концертна зала включват и томбола с награди - два велосипеда по избор от магазина на MAXEUROPE. Билетите за концерта ще дават и право на отсъпка от 10 % при закупуване на велосипед през целия юни от търговските обекти на спонсора на "Голямо конарско шосе" и на "Брезовско шосе".

Mалките пианисти ще се настанят в Star Hotel, докато се провеждат репетициите за концерта на 1 юли. Средства за Детския празник с Хасан, Ибрахим и Госпожа опера бяха целево дарени на Пловдивска опера от Chipolino. 

Билети за Празника на детето от 8 и 10 лева се продават в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.bg. Специални семейни пакети с билети от 6 лева може да се закупят от касата на Концертна зала.

Заглавието на централната изложба на Международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK, организиран с подкрепата на Община Пловдив, Пловдив 2019 и Фондация Америка за България, тази година е “Being Post-Digital" ("Постдигитално съществуване”). Куратор на изложбата е Рене Беекман. Ще може да я видите в две галерии в Пловдив – Дружество на пловдивските художници (ул. „Гладстон“ 32) и Градска художествена галерия ( ул. „Княз Александър I“ 15) между 19-ти и 28 юни.
На откриването ще се проведе специално издание на срещите „Доркбот София”, като този път то ще е под мотото “Доркбот Пловдив #1”. По време на „Доркбот Пловдив #1” няколко от художниците ще направят презентации за своята работа. Публиката ще има възможността да задава въпроси и да разменя идеи с авторите и куратора.

“Being Post-Digital" ще покаже работи на близо 20 автора от 8 различни страни.

В изложбата участват Ади Вагенкнехт(САЩ), Албена Баева (България), Жанет Сирмай (Унгария), Карл-Йохан Росен (Швеция), Красимир Терзиев (България), LIA (Австрия), Стефан Дончев (България), Фредерик де Уилде (Белгия), Хилес де Брок (Холандия), както и студентите Боряна Петрова, Елена Андреева, Милена Пачеръзова, София Кратчанова и Вълко Чобанов от магистърската програма “Дигитални изкуства” на НХА, София и Станислав Дрча, Стефан Йованович, Милош Чубрило и Зоран Радулович от програмата “Медийни изкуства” на Художествената академия в Нови Сад.

Заглавието на изложбата произлиза от книгата “Дигитално съществуване” на Николас Негропонте от 1995 г. В книгата си той описва прехода от аналоговия към дигиталния свят.

През 2000 г. известният композитор на електронна музика Ким Каскон въвежда за пръв път думата “постдигитално”. Оттогава терминът е широко използван в дискусии за съвременно изкуство и култура. Той описва ситуацията, в която вече не сме загрижени от това да станем дигитални. Нашият свят вече е напълно дигитален и това дълбоко променя начина, по който живеем, работим и мислим. Дигиталното вече не е инструмент, а практика, която има отношение към света.

Основната изложба на ONE DESIGN WEEK 2015 представя работата на артисти, които творят през погледа на тази постдигитална ситуация.
Повече за художниците
Ади Вагенкнехт е американска художничка, която живее в Австрия. В изложбата ще участва с работата си “Black Hawk Paint”. Работата е отчасти пърформанс, отчасти политическо изявление. Тя използва дрон вместо четка и създава живопис, която провокира смесени чувства на романтика към технологията и творческата експресивност.
Работа на Вагенкнехт комбинира хакване на готова технология с концептуално изкуство. Художничката е член на Free Art & Technology (F.A.T.) Lab, Taco Bell Drawing Club и е председател на Open Hardware Summit в MIT. Сред проектите й е Deep Lab -  колектив от изследователи, артисти, писатели, инженери и културни продуценти, които се интересуват от темите за личното пространство, наблюдението като начин на контрол, сигурността, анонимността и събирането на данни в голям размер.
Проектите й са публикувани в многобройни академични трудове, книги и списания като Time, Wall Street Journal, Vanity Fair, Economist и New York Times.

Албена Баева е млад български художник, чиято работа често поставя под въпрос социалните модели, норми и поведение. В нейните произведения технологията свързва, но и често подрива нашите очаквания, като ни дава шанс да разберем по нов начин себе си и отношението ни към света. В “Being Post-Digital" Баева ще покаже своята работа „Последният Бенджамин“ -  интерактивна инсталация, в която едно растение предизвиква публиката да бъде физически активна до степен на изпотяване, за да може то да оцелее по време на изложбата.

Младата унгарска дизайнерка и текстилен артист Жанет Сирмай представя проекта “Soundweavings”, създаден съвместно с фолк музиканта и композитор Билан Таркани-Ковач. Традиционни унгарски бродерии се превеждат в звук посредством перфокарти и малки латерни.

Карл-Йохан Росен се интересува от въпросите какво означава да съществуваш като дигитално тяло и като софтуерен процес. Работата му е проучване, което комбинира изкуство, инженерство и научна работа. Резултатите понякога показва като произведения на изкуството, друг път като софтуер или текст. В изложбата Росен ще представи работата си “I speak myself into an object”. Проектът му едновременно е книга и компютърна програма. Компютърната програма съдържа дизайна и оформлението на самата книга като част от кода й, който е и съдържанието на самата книга. Когато стартираш софтуера, той възпроизвежда оформлението на книгата със софтуерния си код като нейно съдържание. Съдържанието на книгата е написано на програмния език C++. Този език обикновенно е предназначен да бъде писан от хора и четен от компютри. Когато четем книгата на глас, този програмен език се превръща в говорим език и ни дава възможност да разберем кода по нов начин.

Красимир Терзиев е утвърден български художник, теоретик и преподавател в програмата “Дигитални изкуства” в НХА. В изложбата той ще участва с инсталацията си  “Без заглавие (Moon Paradise)”. С тази работа Терзиев поставя под въпрос усещането ни за реалност, интимна близост и космическа дистанция.
Творбите на Терзиев са представяни в Argos Centre for Art & Media (Брюксел), MuHKA (Антверпен), Mucsarnok/Kunsthalle (Будапеща), Generali Foundation (Виена), TATE Modern (Лондон) Stedelijk Museum (Амстердам),  St. Lois MoCA, Renaissance Society (Чикаго), The Kitchen (Ню Йорк), Museum of Contemporary Arts (Белград), и 9th. Cairo International Biennale (Кайро).

Австрийската художничка LIA е един от пионерите в сферата на дигиталното изкуство. В изложбата “Being Post-Digital" се включва с “Filament Sculptures”. Това са серии от обекти, създадени в резултат от рисуване на 3D принтер. LIA директно пише кода като инструкции за движението на главата на принтера, като прескача стандартен етап на софтуерно моделиране.

Стефан Дончев е млад български художник, който хаква софтуер и хардуер, за да покаже новите взаимоотношения между нас и технологията около нас. Дончев ще представи инсталация, специално създадена за изложбата. В нея той замества обичайния компютърен интерфейс – екран и клавиатура — със сензорен интерфейс, състоящ се от метални жици и малък принтер. Докосвайки жиците,  можем да пишем или рисуваме на принтера.

Белгийският художник Фредерик де Уилде работи на границата между наука и изкуство. Де Уилде се интересува от творческия резултат при пресичането на двете области и от хакването на квантовия шум, основата на нашата вселена. За да създава своите творби, той работи с различни лаборатории и университети от цял свят, включително лабораториите на НАСА. В изложбата де Уилде ще покаже две малки скулптури, които са направени посредством данни от квантово измерване, направено в лаборатория в Австралия.

Към изложбата се включва и холандският дизайнер и дигитален артист Хилес де Брок, който ще представи своята инсталация “The new public space”. Работата представлява дигитален генеративен билборд, който постоянно се променя, като използва данни от интернет.

Изложбата “Being Post-Digital” включва още три проекта на студенти от Художествената академия в Нови Сад, както и творби на петима млади автори от магистърска програма „Дигитални изкуства“ на Националната художествена академия в София.

Повече за Рене Беекман
Рене Беекман е художник, куратор, преподавател и съосновател на магистърската програма “Дигитални изкуства” в Националната художествена академия в София. Той е и съосновател и съорганизатор на “Доркбот София”, “Игнайт София”, фестивал и лекции “xfilm” и съосновател на „Реактив”, българска агенция, която създава интерактивни проекти за рекламна дейност, събития, спектакли и музейни експозиции.

Специално събитие на 21-ви юни
На 21-ви юни (неделя) ви каним на разходка из изложбата със специална беседа от куратора. Точният час ще бъде обявен в програмата.


За фестивала
ONE DESIGN WEEK е международен фестивал за дизайн и визуална култура.
Събитието се организира от платформата за култура ЕДНО. Освен основната изложба и професионален форум с изтъкнати имена от сферата на съвременния дизайн седмото издание на ONE DESIGN WEEK включва редица инициативи със свободен достъп за широката публика - изложби, творчески работилници, дискусии, лекции, детска програма, филми, партита и т.н.
ONE DESIGN WEEK е платформа, която стимулира и подкрепя развитието на дизайн професионалистите в България. Същевременно, целта на събитието е да представя и популяризира устойчиви и стойностни практики за по-добра и смислена визуална среда от цял свят.
Сред другите ежегодни фестивали на ЕДНО са ONE ARCHITECTURE WEEK и ONE DANCE WEEK.

 Humans of Plovdiv

“Никога не съм била близка с баща си. Нямах желание да общувам с него, дори не исках да говоря с него. Но в същото време винаги съм усещала липсвата му в живота ми и съм искала да имам нормална връзка с него и да го познавам. Но сякаш не можех да му простя и да му дам шанс.

В живота ми обаче се случиха големи промени и те ме накараха да спра да гледам на себе си като на жертва. С тези промени дойде и прошката към баща ми и сега е по-различно – аз съм по-отворена към него и той към мен. В момента сякаш изживявам детството, което никога не съм имала.”

“Благодаря ти за откровеността и смелостта да споделиш нещо толкова лично.”

“Лесно ми е да говоря за това, тъй като вече няма болка, когато го споделям. Преди ми беше трудно, просто защото не бях му простила.”

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv. 

Спортът под открито небе събра десетки пловдивчани.

Стефка Георгиева

За седми път се проведе групова тренировка под тепетата. Организатор на събитието е Стоян Стоянов, който е познат на спортуващите и като организатор на десетки спортни събития. На груповата тренировка се събраха над 50 момчета и момичета, които демонстрираха любов към спорта и резултати от упорития си труд.

Този път събитието бе далеч по-всеобхватно от предходни години. Освен стрийт уъркаут, фрийрън и трикинг, имаше още байкъри, скейтъри, слаклайн, кендема  и девил стик.  Хората бяха превзели целия площад Съединение и в различните негови точки можеше да види нещо различно и интересно. Любопитно е, че все повече момичета и млади жени започват не само да присъстват и да наблюдават подобен род събития, но и активно да взимат участие в тях.

Без да оставя много време за почивка, организаторът Стоян, поде инициативата и събра любителите на стрийт уъркаут-а в центъра на площада за начало на тренировката. Човек със сила на характера, като неговия, не оставя място за мрънкане и оплакване, а мотивира всички наоколо за живот в повече активност.

Освен за тренировките, организаторите се бяха подготвили и със заснемането на събитието. Николай Деведжиев, познат от фрийрън средите, направи видеото за събитието, а Николай Кемрекчиев  (стрийт фитнес) се погрижи за снимковия материал. Някак неминуемо беше двете момчета, занимаващи се с фотография, да не отразят събитието, особено след като и двамата тренират активно от няколко години.

Това определено няма да бъде последното подобно събитие, имайки  предвид, че все повече млади хора стават инициатори на такъв тип мероприятия.

Снимки: Николай Кермекчиев и Мариян Паничаров

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТЕФАН КИРОВ СЛИВЕН

представя в Пловдив 

ВЪЗХВАЛА НА КОЛЕБАНИЕТО

от Георги Господинов 

постановка: Маргарита Младенова

участват: Таня Йоргова, Деница Даринова, Десислава Касабова, Ивайло Гандев, Димитър Костадинов,

Добромир Цветков и Михаил Илийков.

"Възхвала на колебанието" е представление за участта на българина от времето на прехода. За живия човек, който вече 25 години се съпротивлява на превръщането му в "електорална единица"; пази в паметта си трепетите, мечтите, мислите и вълненията на своето лично битие, които очертават човешкото му пространство, достойнството му на "свят в света".

Вдъхновени от ранната поезия и късната проза на Георги Господинов, заредени от вечните "парчета" на Бийтълс, шестима млади актьори в творчески сговор и доверие към зрителя водят своята артистична битка срещу о-без-човечаването на живота.

Две големи имена бележат най-новата постановка на сливенския драматичен театър Възхвала на колебанието – Маргарита Младенова и Георги Господинов. Спектакълът е драматизация на проф. Младенова по разкази и стихове на Георги Господинов от неговите книги Балади и разпади, Невидимите кризи, И всичко стана луна. 

Маргарита Младенова смята, че поезията, особено ранната, на Георги Господинов, също като тази на Борис Христов, е много театрална, като всяка силна поезия. Тази поезия се интересува от истината за човека. През магията на сцената, нейният живот се усилва и тя се среща с днешния българин по един друг начин. "Време е за истина от сцената, но не каква да е истина, а изповедална истина."– смята голямата дама на българския театър. – "Защото проблемът на днешния човек е не как да се нахрани – проблемът е как да остане човек."

Дата: 21 май 2015, четвъртък

Две представления: 18 ч. и 20 ч.

Място: Пловдив, Концертна зала. пл. Централен 1

Билети на билетен център пред Община Пловдив.

В работни дни (10-19. ч.)

В почивни дни (11-17 ч.)

За резервации: 032/33 65 33