Не търся ефекти в картините си. Те се получават от само себе си, казва художникът

Известният художник Иван Христов – Грога откри своята самостоятелна изложба в галерия Аспект снощи. На вниманието на ценителите той представи 23 платна с живописни зимни пейзажи, както и така наречените „портрети на птици”,всеки от които носещ различна емоция. Тя идва не само от цветовете, но и от майсторски изпипаните изящни форми и линии, като така платната напомнят не на снимка, а на истинското присъствие на пернатите. Вглеждайки се в картините на Грога, сякаш си на една ръка разстояние от красивите птици. Студените зимни вечери от работите му, незнайно как пораждат топлина у хората.
За изложбата, вдъхновенията и отношението на твореца към природата и заобикалящия го свят, Иван Христов – Грога разказва пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Разкажете ни малко за настоящата изложба.

Нямам някакво специално послание, което да отправя с тази изложба. Тя не е въпрос на вдъхновение, а по-скоро видяно състояние на природата, което искам да пресъздавам – зимните нощи, мъглите и т.н. С две думи – рисувам за удоволствие. Обикновено правя около 20-25 картини на година и ги излагам в тази галерия, сега гостувам за девета поредна година. Смятам се за обикновен човек, не се вземам на сериозно, но хората харесват нещата ми, все пак не съм чак толкова скромен. В повечето картини улавям едно особено състояние на природата и така се получава една малка магийка. Това не е търсен от мен ефект, просто съм такъв.

Почти във всички картини е застъпена темата за зимата. Защо точно зимният пейзаж сте избрали?

Просто ми харесва да рисувам тези неща. По някои от зимните картини съм работел посред лято. В момента, в който ми дойде идеята, сядам да рисувам. Понякога се получават веднага, понякога преправям по няколко пъти картините.

Имате ли по-специално отношение към символиката на този сезон?

Той е малко особен - вечерите, нощите, внушават една меланхолия, нещо изгубено в светещите прозорчета. Така се получават картините ми. Никога не търся самия ефект, той се получава от само себе си.

Друга голяма част от изложбата са портретите на птици.  Защо техният образ е един от основните в творбите ви ?

Всъщност те не носят някакво скрито послание. Просто са много красиви лично за мен. Затова ги пресъздавам в различни обстановки, цветове и т.н. Поставям си художническа задача да изобразя великолепието им.

С коя птица бихте изобразил себе си? Кой образ е близък до Вашата природа?

Аз съм песимист и самотник по характер. В тази изложба липсва, но ако трябва да се изобразя, може би би било с нещо от рода на гарваните. Те са малко странни птици.  Изглеждат страшно, не че аз се има за страшен.

Във Вашето творчество е силно застъпена и темата за екологията и непоправимите щети, които човекът нанася на природата. В този смисъл как бихте коментирал това, че през последната година природата ни поднесе много лоши изненади?

Това не е въпрос на коментар. Самите метеоролози казват, че това са цикли. Като че ли в цялото земно кълбо се разбъркаха някакви неща, но ние помагаме доста с нашата дейност и замърсен въздух. Аз имам една стара картина на пустиня, на която с гвоздей е закован един лист, който всъщност е нарисуван. Тогава чух по един научнопопулярен канал, че всяка секунда на Земята се изсича гора, с размерите на два стадиона – това е катастрофа! Природата е всемогъща и рано или късно се възстановява, но ние станахме много – седем милиарда. Аз поддържам една теория, гласяща, че главният проблем на човечеството е, че няма естествен подбор. Всичко друго в природата има.

Това ли е една от причините във Вашето творчество да не присъства образът на човека?

Ох, ако ви кажа, че го смятам за излишен в пейзажа, може би няма да прозвучи добре, но истината е, че където и да се е намесил човекът се получава урбанистичен пейзаж – стъкло, бетон, магистрали, затова избягвам да го рисувам. При отсъствието му се получава една тишина в природата.

Кога рисувате?

Почти всеки ден рисувам, оставям, довършвам, преправям дори. Развивам темата на всяка картина. Ако евентуално липсва синхрон в цвета, аз преправям, докато стане завършен продукт всяка една творба. Опитвам се да работя всеки ден. Идеята при мен идва съвсем случайно. Например мъглите, които съм нарисувал – те идват от първа пролет. Аз живея на село от няколко години. Една сутрин махнах пердето на прозореца, който има гледка само към дървета, и виждам мъгла, а слънцето прозира в нея. Красота! Грабнах фотоапарата  на бегом, за да уловя момента. След пет минути нямаше вече и следа от това. Не прекопирам снимката, но чрез нея улавям състоянието на природата.

В духа на идващите празници какво ще си пожелаете за Коледа?

Мъничко щастие да се появи от някъде за хората. Здравето и другите неща са вече банални, сякаш от много говорене минават покрай ушите ни, но когато е здрав, човек е много добре, защото аз съм на възраст и тук там вече съм болен. Както един автомобил на 300 хил. км започва да дрънчи от всякъде. Това е в кръга на шегата.  Пожелавам си да си повярваме малко повече в България – че можем някакви неща да направим. Защото първо трябва да си повярваме, а след това да започнем да действаме, другото е празнословие.

Пловдивската публика ще изпрати 2014 с празничен гала концерт на българския тенор със световна слава – Камен Чанев. Изпълнителят, който през декември събира овации в „Турандот” на Берлинската опера, ще гостува в Пловдив в последния ден на отминаващата година специално за Новогодишния оперен бал на града.
Пловдивчани бяха покорени от Камен Чанев на Античния театър през изминалото лято, когато тенорът пристигна за оперното събитие на годината – „Аида” с участието на звездното сопрано от Арена Ди Верона – Хуи Хе.
В Новогодишния концерт тенорът ще изпълни прочутата ария „Nessun Dorma”, с която покори публиката в Рим, Тел Авив, Монреал, Мюнхен и други градове. В празничната програма са включени и други известни тенорови арии като „La donna e mobile”. На сцената в Дом на културата ще се качат и приятели на Камен Чанев – солистите Таня Иванова, Станислава Иванова и Петър Данаилов, който подготвят прочути арии и дуети от оперите „Севилският бръснар”, „Кармен”, „Хофманови разкази” и други.
Маестро Диан Чобанов е включил в програмата на концерта и произведения от Щраус, каквато е новогодишната традиция на европейските оперни театри. Оперната гала на 30 декември ще продължи във централното фоайе на Дом на културата с изпълнения на балета и на оркестъра на Пловдивска опера. Събитието ще е съпроводено с коктейл.

Баща ми горе е влюбен в момента в Amy Winehouse. Там са и другите- Кърт Кобейн, Морисън, Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях

Росен Карамфилов представи първия си роман „Колене”, посветен на баща му Кольо и любовта им, пред пловдивска публика снощи. За болката, за безсънието, за силата и горния свят Росен говори пред Аня Петрова.

Колко трудно ти беше да напишеш този роман?
По-добре не питай. Това е най-трудното написване. Мисля, че каквато и книга да напиша ще ми е много по-лесно след тази, поради простата причина, че тук задълбах много в личното и интимното. Пък е много лесно за един пишещ човек да си измисля светове – аз не съм измислял нищо! Аз преживях всичко.

А не е ли също трудно да покажеш душата си пред целия свят?
Не само, че е трудно, ами е... не знам. В момента, в който пишех, не мислех за това дали е трудно, дали е редно, дали не е. Тези неща не ме интересуваха. Мен ме интересуваше само това, че тази книга носи паметта на баща ми и е посветена на него.

Имаш ли някакви очаквания към самата книга?
Очаквам да заживее собствен живот и хората щом четат „Колене” да мислят за книгата, не за мен. Искам да заживее собствен живот и аз да бъда оставен на мира. Това ми е много важно – нямам очаквания за читатели, нямам я тази суета.

А пускайки книгата на свобода, пускаш ли и нещо от себе си?
Искам да се освободя от черните емоции в тази книга – болката, тъгата, страданието. Искам да ги пусна по течението. Мен ме интересува това аз самият да имам покой. Тази книга е написана заради това – с дълбок поклон към Кольо Карамфилов, баща ми, и в името на това аз най-накрая да се успокоя, това е истината.

Продължава ли безсънието ти?
Не! Спокоен съм вече. Спя до следобед. Нищо, че не мога да спя посред нощ, спя до късно. От университета са много готини към мен и ме разбират, че съм бавен студент и т.н. Не съм човек, който си ляга рано, по-скоро си лягам рано сутринта, от колкото рано вечерта. Но пък това е пънк и свобода.

Кое ти даваше сили в тази една година?
Йо! На испански „йо” означава „Аз”, така че да. Тя е единственото нещо, което ми даваше сили.

Има ли нещо или някой, който те е разочаровал в този период?
Разочаровах се от себе си най-вече, защото имаше моменти, в които си позволявах да не бъда това, което съм. Поддавах се на агресия, не агресия, но на дълбоката болка. А пък ако се оставиш на тази болка стават много гадни неща. Държал съм се по начин, по който не съм искал да се държа всъщност.

Какво научи за себе си?
Научих, че съм по-силен от колкото очаквах.

А за Кольо?
Че го обичам още повече, от колкото мислех, че го обичам.

Как ще продължиш напред след толкова истински и емоционален текст?
Със стихосбирка след пет години.

Защо пет?
Не искам да издавам нищо скоро време. Не искам да се шуми около мен, не искам да издавам, не искам нищо. Искам покой. Искам романът „Колене” да свърши всичко, което аз не съм успял.

Как завършва филмът, който Кольо и Фелини снимат горе на небето?
Не съм сигурен, тъй като още не е завършен. Но със сигурност баща ми е влюбен в момента, примерно,  в Amy Winehouse, това мога да ти го кажа със сигурност и тя му пее „You go back to her and I go back to black”. Tова е смисълът. Той в момента е с много по-значими същества, от колкото има тук долу. Все пак горе е Кърт Кобейн, горе е Морисън, горе е Джоплин. На нас ни е скучно, не на тях.

Кольо се е отдръпнал тактично от света на сънищата на сина си с финала на романа

Аня Петрова

Писането на книги не причинява нещастие, защото то е породено от нещастието, пише Стивън Кинг в една от книгите си. И как иначе? Какво по-тежко от една жестока синовна изповед. Думите на едно разбито сърце, които достигат до всеки един от нас. Почти година след смъртта на баща си, Росен Карамфилов издаде първия си роман „Колене”, с чието заглавие той иска да каже „Коле, не!”.

Това не е автобиография на баща ми, сподели Росен на пловдивската си премиера в Библиотеката и обясни, че това са единствено и само негови емоции, чувства и изживявания след тежката загуба. Вижда всичко като глупост след изживяния катарзис. Целият му живот се променя и спира да функционира, както преди. Не спи, ядосва се и насочва гнева си към обкръжението, което сам осъзнава, че не е било правилно. Осъзнава, че единственият начин да се отърве от тази болка е да я излее на бял лист и да я остави да си живее свой собствен живот. Процесът му на писане е започвал след полунощ и е продължавал до заран. Росен обвинява изцяло ускорението на тъгата за скоростното написване на книгата. През цялото представяне той не спря да благодари на любовта на живота си, Йо, която непрестанно му е давала сили и му е помагала. Аз пиша в хола, а тя ми носи хапчетата, смееше се той. Книгата е разделена от две линии. Първата проследява преживяванията на Росен, а втората носи заглавия от картини на Кольо. Из страниците на романа са включени две рисунки на Кольо К., непоказвани до сега, които са си от личния архив на Росен. С всеки един прочит на фрагмент от романа десетки очи в Библиотеката се намокряха от сълзи заради болката от загубата. Силата на „Колене” е че успява да прекърши фамилията на автора си и макар всички да знаят кой е баща му, с нея Росен да стъпи здраво с таланта си на писателския подиум в България.

Не чувствам баща ми да си е отишъл, казва Росен и допълва, че миналото време за него е забранено. Явно написването на книгата наистина е помогнало, защото сподели, че Кольо най-тактично се е отдръпнал от света на сънищата му и усеща как животът му тръгва пак в релси. В момента искам само да си почина, каза Росен на сбогуване и каза скоро да не очакваме нищо от перото му, но пък щом се върне към него, ще е с поезия!