"Една идея се заражда тогава, когато почнеш да я детайлираш"

Паулина Гегова

Днес ще ви разкажем за един "проект", ако можем да го наречем така. Интересна колаборация между един млад мъж, тепърва навлизащ в силните си години и един господин с житейски опит. Борис Бъндев е блогър! Обикалял е из Испания и Израел, за които е правил специални клипчета, с личните истории на хората, с които се е запознал. 

Срещу него застава Росен Чепилски - technical support в Драматичен театър Пловдив. Росен е учил кино режисура в Полша. И двамата имат опит в заснемането, както и писането, което напълно ги стикова. 

Двамата образуват сдружение Badge! Първата задача, с която официално се заемат е "356" 

356 е с ясна цел! Личен експеримент за разликата и общото между българи и роми. И за да не е нищо повърхностно, те решават да прекарат една година без десет дни в квартал Изгрев. И то не къде да е в Изгрев, а в най-крайната част, на брега на реката, където почти не се срещат българи. Защо година без десет дни? Защото са ексцентрици, от онези хубавите, които с удоволствие слушаш. Имат ясен кодекс - да се отличават от останалите, без да искат другите да са като тях. Не се опитват да интегрират ромите, да ги променят, искат само да създадат симбиоза между двата етноса. 

"Техният ген е различен от нашия. Те са талантливи, добри занаятчии и много работливи. Музикално и танцувално развити, но българското образование и наука в сегашната си форма за тях са непрактични и не житейски. Динамиката им е забързана и активна. Това по никакъв начин не ги прави незаинтересовани, просто нашата система не е тяхната." споделя Борис. 

Но и двамата признават едно - "Откакто живеем в Столипиново, се чувстваме по-спокойни. Събуждаме се сутрин. Пием кафе. Пушим цигара. Излизаме навън, срещаме се с четирите момчета, които ще обучаваме. Започваме да снимаме. Това се случва до късен следобед. По-късно напазаруваме - плодове, зеленчуци. Прибираме се, хапваме бързо. Излизаме наново, срещаме се в офиса, където да монтираме клиповете. Качваме ги в YouTube, пишем статия, която дава анализ на снимания материал, обсъждаме и дискутираме въпроси със зрители. Лягаме си. На другия ден - отново" - казаха Росен и Борис за това какво възнамеряват да правят по време на проекта, в тези 356 дена. Идеята се роди от нашето взаимодействие и общи представи за света. Ние сме хора, които никога не сме приемали реалността и се опитваме да я изразим по собствен начин."

Творците признаха, че много от митовете за малцинството са клишета. За сега не са имали расови и агресивни проблеми. Оказва се, че братята роми са гостоприемни, винаги ще завържат разговор, независимо дали отиваш до пазара да си купиш зеленчуци, в пекарнята или близкото барче. Не са ги лъгали с пари, не са им пробутвали наркотици. Плащат си тока! Имат собствени принципи.

"Те са огнена кръв. Когато се карат, се карат навън - на улицата, така че всички да ги видят и спорът се превръща в лека форма на театър. После се прибират и пак се обичат." - обяснява Росен.

Въпреки всички разминавания между двете националности обаче, намират и общи интереси. Много младежи са откликнали на предложението им да ги заведат на театър, на някое парти. Смятат дори да организират излизане извън града, за да ги запознаят с професионалния метод на операторското майсторство. 

Всичко звучи доста любопитно и някак си привличащо вниманието, но не е толкова лесно, колкото изглежда. Най-вече защото, както става в живота, всичко е обвързано с пари. Средствата не стигат за по-професионална техника, затова паралелно с всичко останало, създават и кампания. Тя не е като тези, на които сме свикнали с изпращане на sms-и и подобни, но пак дава възможността да им се помогне, ако някой има желанието. 

Линк към кампанията: https://www.indiegogo.com/projects/356#/

Линк към видео: https://www.youtube.com/watch?v=qaH80EGiVwU

"Театърът не ти е като живота. Не може две роли едновременно."

Паулина Гегова

Ако трябва да се потърси най-подходящата дума за постановката "Антракт(Неприлично заглавие)" на Пловдивския драматичен театър, то тя е Емоция! Емоция за онези, които могат да я оценят. Казвам за онези, които могат да я оценят, защото пиесата е тясно свързана с живота на актьора. Онзи скрития, задкулисния, който никой зрител не вижда. За който може само да предполага, но дори не се докосва до истинската му същност. Защото всички виждат само блясъка, красивите костюми, които всъщност са стари и износени, и професионалният грим, който всъщност крие бръчките на умората, лишенията и нищетата. 

Антрактът са онези петнадесет минути, в които публиката има време да си почине, да изпуши по цигара и да грабне глътка свеж въздух, но зад декора и реквизита, артистът не почива. Той събира нови сили, нова доза заряд, в опит да се отърси от света, който го очаква след като напусне театъра. Постановката на Александър Мардан е крайно реалистична, макар и не изпълнена с кой знае колко грандиозна философия. Но е откровена и отрезвяваща. 

Историята се развива в провинциална Русия, в един малък, едвам крепящ се на пантите театър, който се бори за оцеляване. Който поставя само утвърдени класики, но има нужда от нещо ново и живо. Нещо раздвижено и може би...неприлично. Новото идва в образа на един спомен, един фантом от миналото. Носейки бъдещето обаче, той събужда и забравени страхове, неволи и съмнения. Поражда сълзи и нови маски. Петте главни персонажа са петте щатни актриси в театъра, които се обгръщат от "отчаяние и надежда" едновременно. Сблъскват се няколко поколения с различните си прояви, манталитет и мечти. А някъде там един директор, мъчещ се да крепи всичко, преди да е рухнало напълно. 

В изпълненията виждаме прекрасните актриси Ивана Папазова, Анелия Ташева и Елена Кабасакалова; чаровната Мариана Йотова и новата надежда Боряна Братоева. Мъжките роли са поверени на Николай Станчев и Димитър Баненкин, които по нищо не отстъпват на колежките си с актьорското си майсторство. Комбинацията е интересна и разноцветна. Всеки носи собственото си влияние, собствената си енергия, която искрено прехвърля върху публиката. Заедно с откъси от "Три сестри", "Вишнева градина" и "Хамлет" се иска може би определена, специфична нагласа в зрителя, за да остане доволен. Поднесената по интелигентен и въпреки това много близък начин пиеса, те кара да се замислиш за така прословутите маски на актьора. Две лица, две сърца, два мозъка. Едни на сцената, други зад завесата. И нямаш право да пренесеш проблемите, огорченията и мъката си върху персонажа, дори и нещастието да ти се е случило пет минути преди да излезеш пред публика. Винаги трябва да си в кондиция, винаги концентриран, винаги да поглъщаш образа, отхвърляйки своя собствен като мокро куче. Това е същината на "Антракт" и може би тя не е за всеки. Но това по никакъв начин не я прави преднамерена и далечна. Тя е като огледално отражение, а отражението е грозно и цинично, отблъскващо, защото знаеш, че не е това, което си искал да бъдеш, а това, в което си се превърнал. 

Истината е, че това е история за бягството от самия себе си. Бягство и в същото време раздиращата борба за оцеляване и съхраняване, било то и престорено...