Майка ми е българка, а баща ми - германец. Роден съм и съм израснал в Берлин. Странното е обаче, че там винаги съм се чувствал чужд.

Когато бях на 15, реших да дойда за една година в България, да видя как е. Останах с родителите на майка ми в къщата им в село Труд и пътувах до Пловдив всеки ден за училище. Знаех малко български, колкото да се оправям.

След шест месеца в България заявих на родителите ми, че искам да остана да живея тук. При което майка ми каза: "Никакъв шанс", а баща ми "Подобно решение не може да се вземе просто така - трябва да помислим". След около още два-три месеца получих съгласието им да се преместя да живея в България за постоянно.

Оттогава минаха 5 години - аз завърших гимназия, изнесох се на квартира и сега работя в една европейска компания за IT услуги. В България просто се чувствам на място. Не мога да кажа точно защо - имам едно вътрешно чувство, че тук пасвам."

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Научна фантастика на живо в спектакъла КВАНТ на Жил Жобен

Световете на физиката и изкуството се сляха

Изкуството е една обширна материя, която безпроблемно излиза извън поставените й от обществото граници. Когато си роден на място със здраво стъпили на земята традиции, когато в града се случва фестивал за първи път, то тогава е трудно да прецениш дали едно представление е било успешно или не. Снощният спектакъл КВАНТ на Жил Жобен успя да напълни Дома на културата, но след като светлините изгаснаха и артистите излязоха на сцената шумът от излизащи хора придружаваше неприятно цялото представление.

Празник за сетивата – само така може да се опише КВАНТ. Според физиката ние не сме здраво стъпили на земята, а съвсем нежно плаваме по нея, което е в тотално противоречие на всичко, което танцьорите учат цял живот. Ние не сме струпване, а едно изграждане на физична основа, силно захванати един за друг. Два плюса не могат да се докоснат, минус и плюс не можеш да разделиш, а ядрото движи всичко – това са неща, които всички сме учили в гимназията, но вчера те бяха представени от 6 танцьора в одата им за молекулярната физика. Тотален контрол над всяко мускулче по тялото, движения, изчистени от всяка норма и синхрон, който може реално да те накара да помислиш, че това на сцената са атоми и молекули, а не живи същества. Красота на изпълнение съчетана в танц, костюми, светлинни ефекти и музика. Това е всяка връзка във физиката, връзката на учения с опитите му и връзката на публиката със сцената. Това е отношението мъж-жена, или тяло с тяло. Всичко в този живот може да бъде обяснено чрез тази наука, макар и самият Жобен да сподели, че по време на живота му в ЦЕРН той е разбирал работата на физиците много по-добре, от колкото те неговата с изкуството. От 55 години съм фен на научната фантастика, но днес това представление успя да ми даде възможността да я видя на живо, благодари мъж от публиката на хореографа. Това е един интерактивен спектакъл, извличащ красотата на наука, следваща ни от десетилетия. Това е взаимоотношението между два различни свята – този на физиката и този на изкуството.

Снимки от самия спектакъл: Фелия Барух за ЕДНО

Италианците от ТРО представят Японска градина, корейският хореограф Хой Уонг Риу гостува с „Малодушно приятен свят“

Три български заглавия в неделния афиш

Плътна откъм събития е днешната неделна програма от четвъртия ден на ONE DANCE WEEK. Общо пет спектакъла ще се случат на различни сцени от 14 до 21 часа. Два от тях са на чужди танцови компании.

От 14:00 ч. може да видите „Монолог за двама“ & „Копнеж“ на изгряващата танцова компания от Пловдив Дуенде. Спектакълът ще се играе в Камерната зала на Драматичен театър - Пловдив (ул. Княз Александър I, 38). Две произведения, създадени от различни хореографи, но съчетаващи се по един неустоимо красив начин. Билети може да намерите в мрежата на Eventim или на входа непосредствено преди спектакъла.

От 14:00 ч., както и от 16:00 ч. има детски интерактивен детски спектакъл „Японска градина“ на италианската танцова компания TPO, в който малката публика може да се превърне в активен участник – тя ще се качи на сцената, върху специален килим, който ще разкаже историята на малкото момче Широ. Всичко това ще се случи в Дом на културата „Борис Христов“. Билети в мрежата на Eventim.

От 15:00 ч. ще започне българският спектакъл „Антигона – това съм аз“ на Галина Борисова. Представление, използващо античната класика, за да изследва дълбините на съвременната личност. Билети в мрежата на Eventim и на входа непосредствено преди спектакъла. След края на представлението ще има представяне и разговор с артистите. Спектакълът ще се реализира в Тютюнев склад на ул. Екзарх Йосиф 14.

От 18:30 ч. в Дом на културата „Борис Христов“ ще може да видите BIG GUN – още едно представление от българската ни програма, като този път създателите са Мартин Пенев и Станислав Генадиев. Спектакълът е смешен, ироничен и на моменти болезнено реалистичен.

От 21:00 ч. може да видите „Малодушно приятен свят“ на хореографа Хой Уонг Риу, демонстриращ по прекрасен начин корейската съвременна танцова сцена. Събитието ще се случи в Камерната зала на театъра.

Столичани, варненци, руснаци и англичани учат как се бичи айляк на Младежкия хълм

Айляк фестът стартира своето четвърто издание с една истински етно програма и много изненади за посетителите си. За издържалите на дванадесетчасовия маратон по бичене на айляк имаше забавления с различни нюанси - игри, работилници, пазар за ръчно изработени бижута, изложби, йога и оставени на тревата и възможностите на всеки джаги.
Музикантите варираха от ди джей сетовете на Kliment, през етно звука на Oratniza, поетичните песни на Таралежков, че чак до хедлайнерския бум на "Кристиан Азирович Оркестър" и етно-дъбстепа на Иван Шопов -  Balkansky. Щом на сцената се качи BGGZ Rubbit, за начало на изпълнението си посвети първото парче на наскоро починалия гигант Валери Петров. И след като всички от Айляка почетоха достойно паметта на поета се отприщиха към забавленията.
Стотици успя да събере ограждението в подножието на Младежки хълм, а проблемът бе, че извън решетките също останаха приблизително толкова народ. Както знаем, фестивалът за първи път не е със свободен достъп, което създаде леко напрежение на самия фестивал,  а преди това и грандиозни скандали из социалните мрежи. Е, нали се чува музиката и от тук, пък и напитките ни няма да са със супер цени, коментираха от извъноградната част на феста. От Оратница също споделиха, че това разделение убива идеята на феста и с поздравите си към публиката винаги добавяха "...и за вас отвън!". Макар и това леко неудобство, айлякът се беше пропил във въздуха и не остави никой да скучае. Хора от Варна до София се бяха събрали пред сцената, за да усетят духа на майните и как по-точно се забавляваме тук . Разнообразието сред публиката беше просто неописуемо - млади, възрастни, бебета, кучета, руснаци, англичани и кой ли още не се беше присъединил към голямото семейство на феста. Дълги хора се извиваха под етно съпровода, идващ от сцената, шалове бяха постелени по тревата с възможност просто да гледаш звездите и макар булевардът да беше на метри от огражденията, сякаш целият външен свят беше се изпарил и единственото, което можеше да правиш е да си бичиш айляка.