Българският ми е малко лош, но ако ме поканите пак, обещавам да го науча по-добре, пошегува се италианската звезда.

Алекс Реа изнесе незабравим концерт в Летния театър снощи. Освен с невероятния си глас италианецът завладя публиката и със своята артистичност. Той  излезе с куфар, в който си носеше най-големите италиански хитове. Преди всяко изпълнение ровеше в него и търсеше поредното парче. От там вадеше перуки и очила, за да се превъплъти в образите на Зукеро, Стиви Уондър, Лучо Дала, Елвис Пресли, Тото Котуньо  и други. Италианецът дори се пошегува със своя приятел Робертино, като пя на колене, за да заприлича на него като юноша. При изпълнението му, обаче, на Лучано Павароти гласът му се развълнува, сподели с публиката  колко цени великия изпълнител и отправи целувка към небето с думите „Лучано, това е за теб. Обичам те!”.

Доброто настроение продължи цяла вечер. То бе подкладено с вицовете на  Венци Мартинов, или както го наричаше Алекс Реа – Енцо, който зарадва публиката и с много пловдивски лафове. Сред тях беше и един от любимите на пловдивчани: „Когато попитали Бог, защо Пловдив е толкова красив и неповторим град, той отговорил „Няма лошо, майна!”

В тон с музиката танцьорите от Мюзикхолен теарът Пловдив развълнуваха зрителите със своите нежни и страстни танци. Алекс Реа отправи апел и към публиката, всеки да танцува на мястото си. Веднага хората станаха и се разкършиха, а бабите, които не можеха, размятаха бастуни над главите си.
 
На два пъти имаше технически проблем с музиката и Алекс Реа започна да се разправя с тонколоната, с което предизвика още смях. Неговото откритие Давиде пък се правеше на ентусиаст от публиката, който  иска да превземе микрофона. Накрая си призна, че е част от програмата. Младият талант закри концерта с авторската си песен „Amico ciao”, чието име носеше и спектакълът.

Капана има своето ново съкровище, което отвори своите врати вчера - Домъ на плочата Soul Searchin. Неин собственик е небезизвестният на пловдивските музикални среди Стефан Колев, по познат с прякора си SKILL. След години работа из радиата той решава да участва в инициативата „Капана – Квартал на творческите индустрии“ на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Първоначалната му идея е да събере в едно пространство радио, звукозаписно студио и репетиционна зала. С проекта си печели място, но то не му харесва, тъй като по никакъв начин не би могло да задоволи плановете му. Отказва мястото и решава да продължи напред, но след седмица от "Пловдив 2019" го обезпокояват, че имало ново място, което можело да му хареса. Отива, разглежда, но все пак не се съгласява и с втория вариант. Минават още две седмици и получава ново позвъняване. С думите „Ама тоя път за последно“ той отива на ул. Константин Стоилов 27. Дали три наистина е късметлийско число или не, той се влюбва в мястото и моментално в главата му излиза идеята за плочи. Не иска да бъде един обикновен магазин, за това и го кръщава Дом на плочата. Колекцията му е повече от внушителна. Тя води своето начало от началото на 90-те години, а до сега е стигнала размерите на 6 000 големи и около 3 000 малки плочи. Разбира се, няма как всичко това да бъде побрано в пространството му, но там могат да бъдат намерени близо 1 300 плочи.

За сега има идеята да прави сбирки, събития, прожекция на филми на отсрещната стена, а също обмисля да кани и гост-лектори, които да обучават как се миксира, да обясняват по-подробно историята на самия стил музика, в който са специалисти. Даже в момента една от стените представлява изложба на негов приятел, който е изрисувал картини и плочи с ликовете на известни музиканти. От тук му идва и идеята, че четирите му стени са достатъчни и за да се правят изложби вътре, стига да са на музикална тематика. Soul Searchin е отворено пространство, в което може да влезете без да имате идея какво ви се слуша и да излезете с новия си любим изпълнител под ръка.

Анонимен Микеланджело сътвори шедьовър на гърба на култовата кръчма

Пивоверци вече се редят със свещи и чаши в ръце пред фреската

Пловдив си няма Сикстинкката капела, но си има Водолаза. От вчера култовата кръчма на улица Младежка е като малка Ватикана на знайните и незнайни пивоверци, след като анонимен местен Микеланджело извъртя фреска шедьовър край входа на „храма”. И докато на Буонароти Капелата е отнела 6 години от живота му, то творбата на нашия герой му отне едва няколко часа, между две водни чаши пълни с вдъхновяваща ледена ракия. Също като ренесансов маестро той се бе дотолкова отдал на работата си, че не забелязваше хаоса и суетнята в околния свят. Абстрахирал се бе дори от шумните наздравици в самия Водолаз, а повярвайте- това е много, много трудно начинание. Художникът обаче, сякаш самобичувайки се, въртеше майсторски четката и не слушаше подмятания от сорта: Аре ве, ракията ти се стопли. Стоически чертаеше формите и цветовете, за да завърши със стон от удовлетворение.  В мига, в който художникът се отмести от работата си, тя разкри изключителната си сила в изобразително и смислово отношение- умопомрачителна русалка с огромни бомби и с фуражка Морски флот, която стар морски гларус се опитва да докопа. Пред стенописа вече се тълпят хора, палят се свещи, пие се ритуално ракия, мачка се цаца, цъкат се пържени картофи. Водолаза не е просто храм, а цяла религия…