В центъра на събитията в първия ден на феста е е ул. Христо Дюкмеджиев
Кварталът в трескава подготовка за голямото откриване довечера
Стефка Георгиева

Цветни флагчета като на испанска фиеста, усмихнати жужащи хора като в кошер, създават една особено празнична обстановка в Капана, на старта на „Капана фест” днес. Десетки хора са се събрали на ул. Христо Дюкмеджиев около бурканите с домашен мед, досущ като рояк пчели. Улицата кипи от енергия и се очерта като най-активнaта  в рамките на тридневния маратон. В останалата част на арт квартала текат усилено подготовки.
Особено активни са цветните хора около сцената, която се подготвя да посрещне разкошните музиканти от „Българи“, заедно с Янка Рупкина, а след това Acoustic Corporation продължават да гърмят на новооткритата сцена. След тях купона няма да затихне, защото Free style излизат, за да покажат какво е соул музиката. Срещу тях пък, сгушени на кълбета, надничат вълнени чанти и играчки. Хипстър хостела е усмихнат какво винаги и е приютил пред себе си пейки с цветни възглавнички, наредени между зелени храстчета, които са съседи с прясно изцеден фреш. В Котка и Миша пък вече се лее занаятчийското пиво, преди централните събития от Бирения фест там в събота и неделя.
Всичко се прави и всичко се рисува. Рисуваме по хладилници и ел. табла. От изработката на диджерито, през уникални бижута, кои от метал, кои от естествени материали, до кисело мляко и домашен сладолед – едва се изкушавам да не си взема бурканче сладко и пита кашкавал и да ям до пресищане.
Кипят последни приготовления и Капана трепти преди Гранд Оупънинга на най-големия и цветен фест в Пловдив, както го определят десетки, че и стотици фенове на събитието.

Влогърът Крис Танев набира скорост

Стефка Георгиева

Кристиан (Чарли) Танев е двадесет годишно момче от Пловдив, което за няколко часа счупи рекордите за продажба на тениски.

Крис, както го наричат приятелите му, е един от най-популярните влогъри сред тийнейджърите в страната. Той, заедно с неговия приятел Антон (Тонкиса) заснемат клипчета на различна закачлива, забавна, на моменти идиотска тематика. Честно да си призная, първоначалното ми мнение за Крис не беше сред най-положителните, но след няколко разговора с него, митът, че Чарли Танев е поредното заблудено хлапе бе развенчан. А това се случи на няколко етапа.

Етап едно: Той може да мисли и го прави. Макар и да не си личи на пръв поглед, така е.

Етап две: Крис, заедно с още няколко популярни влогъра в страната, организираха благотворителна среща с фенове, което няма как да не ме трогне поне малко.

Етап три: Момчето превърна хобито си в работа и това му носи доходи. Да си признаем, всички имаме хобита, но не всеки може да печели от това.

Преди няколко дни Кристиан Танев пусна в онлайн продажба тениски с различни забавни надписи и герои от неговите видеа в youtube. Само след около час, продажбите надхвърлиха очакванията на всички, в резултат на което сървъра на сайта, който търгува с потребителите, предаде Богу дух пред небивалия наплив на клиенти. Едни от най-продаваните му тениски са „Не ми давайте алкохол“ и забавната картинка на Ракиямен (известен герой в клиповете на влогъра).

Знаех, че Чарли има истински фенове, някои от които пътуват до Пловдив, само за да се видят с него, но това с тениските искрено ме учуди. Не очаквах, че е чак толкова популярен сред тийновете, но пък влогъра доказа, че ако имаш акъл в главата и можеш да го ползваш, което е важно условие, нещата се случват.

По вода тръгна изложбата на Петър Беляшки  Сънища след пробуждане  в галерия Филипополис. На фона на капките дъжд собственикът на арт пространството с гордост споделяше с гостите, че всяка една от картините е специално нарисувана за Филипополис. Творбите са си се прибрали вкъщи и това може да се усети щом влезеш вътре. Десетки приятели на художника се събраха, за да открият заедно изложбата,а  сред тях беше и маестрото Иван Поповски.
Картините му са вълни от цветове, които се блъскат като бурно море между рамките. Вгледаш ли се в тях, то се губиш и отнема време да изплуваш с дълбок дъх. Сън е това, което го живеем, дори след като се събудим. Сън е че можем да вървим, да обичаме. Сън е всеки един миг от ежедневието ни и именно това може да се види в картините на Беляшки. По детски страст се усеща в стила му. Рязък и нежен едновременно. Очите му е и те по детски се смеят сякаш щом видеше колко хора се го уважили. Ненадмината изложба, страхотна и още какви ли не отзиви се чуваха от феновете на изобразителното изкуство, докато сякаш омагьосани стояха пред картините.
Изложбата е на разположение за посещение в рамките на месец (до 27. Юни).

Новото заглавие на театъра на сцена утре  

След Аскеера Радина Думанян с нови трепети- премиера в Драмата

„Духът на любовта“ е новата постановка на Драматичен театър Пловдив. Премиерата ще се състои на 29.05.2015г. в Дом на културата „Борис Христов“ от 19:00ч. Младата и вече отличила се с две награди Радина Думанян е в една от главните роли на театралния спектакъл. Заедно с нейния млад колега, Тодор Дърлянов, партнират на Христо Гърбов и Албена Павлова. Постановката е на Андрей Калудов, за който младият Дърлянов се изказа особено ласкаво. Няма напрежение преди премиерата, защото така ни е постлал килимчето, господин  режисьорът, казва младият актьор.

Това е 39-тата пиеса на Нийл Саймън и по мнение на Калудов, в нея има много повече от традиционната американска драматургия. Неслучайно на Бродуей има театър, който е кръстен на Саймън. Ние сме посегнали към нещо, което е от качество на степен N, споделя режисьорът. Калудов е гост на Пловдивския театър и изказа похвали към колегите си от театъра под тепетата. Ние заживяхме като едно семейство, казва той. Сподели още, че актьорите от Пловдив бързо са придобили професионално отношение към репетиционния процес. Целият екип, който работи по това представление, очаква отзвука от публиката. С думите: „ Покланям се пред колегите от Пловдивския театър, защото условията, в които работят са изключително трудни. Чест прави на театъра, че не само работи, но е и на една челна позиция.“, завърши Андрей Калудов.

Христо Гърбов сподели, че за пръв път играе подобна роля и тя е много специална за него. Тази роля отговаря на желанието ми да направя нещо сериозно, което да ме потопи в друга концентрация, казва той. Духът на любовта витае в цялата постановка не само като чувството за любов между хората, но и към творчеството, морала и честта. Всичко в тази пиеса се мотивира от любовта.

Радина Думанян загатна за скритите неща в сюжета, но не пожела да разкрие тайните, за да могат зрителите сами да достигнат до тях. Тодор Дърлянов пък сподели, че се чувства изключително добре в този екип. Разказа, че съветите и нещата, които взима от колегите си, ще му помагат занапред.

След думите на непривично спокойния актьорски  състав, остава само да дочакаме премиерата утре, за да разберем за какво точно загатна носителката на „Аскеер“ за 2015-та, Думанян.

Може би най-неочакванят разговор, който съм правила до момента. Когато реших да потърся Нотич, дори не знаех от къде да започна, тъй като не знаех името му, само псевдонима. Всичко се случи толкова случайно, че за момент си помислих - "По-лесно едва ли може да бъде. Било е писано." Тафо се оказа очарователен млад мъж, безкрайно отзивчив и мил, което, честно казано, ме учуди. Познавам музиката му вече повече от година, даже може би две, нямам ярък спомен, и съм особено щастлива, че сега ще успея да го представя на повече хора. Можете да го чуете в Soundcloud, да го видите в личния му сайт - http://nottich.com/ или пък във фейсбук страницата му. Впечатленията и мненията оставам на вас. 

Здравей! Представи се.

Тафо Великов, други може да ме знаят като „Nottich“.

С какво се занимаваш?

Най-общо казано – електронна музика.

От колко време и как започна?

От 7-8 години може би. Най-напред беше бийтбоксът. Не помня точно как започна всичко, мисля че бях гледал едно предаване по MTV с един бийтбоксер и ми стана интересно. По-късно се пробвах и аз, а след време започнах да записвам звук върху звук и да правя някакви аматьорски композиции, ей така – за себе си. После пък реших да вмъкна и електронни звуци от тези, с които разполагаше програмата, която ползвах и малко по малко зарязах бийтбокса и се насочих към компютърното музициране. Отначало правих хип-хоп инструментали, но след 1-2 години ми стана скучно. Тогава се зарибих яко по грайм музиката, която с други думи може да се опише като британски електронен рап. Покрай грайма  започнах да слушам и дръм енд бейс, а от там тръгна този интерес към британската бас музика. След това се появи дъбстепа, който ми звучеше далеч по-комплексен и интересен от стандартнте хип-хоп и грайм бийтове, които правих и не след дълго се влюбих в този стил. От там започнах да експериментирам и с други жанрове, както и вече да правя не само собствени мелодии и аранжименти, а дори и собствени инструменти, звуци и ефекти. Малко по малко си купувах техника и така до днес.

Това ли е голямата ти страст?

Не мисля... Хоби ми е, интересно ми е, но не искам да завися от него. Обичам да го правя само тогава, когато искам. Ако трябва да си изкарвам прехраната само от това, то понякога ще ми се налага да правя неща, които не искам или да пускам музика, когато не искам и не съм в настроение за това. По-добре е да е странична занимавка.

Музиката ти е вдъхновяваща. Какво вдъхновява теб?

Друга вдъхновяваща музика хаха!

Как реши да добавиш фолклорни елементи в траковете си?

Случайно. Много хора си го представят, че едва ли не съм искал да покажа нещо и да им напомня за българския фолклор като го смеся със съвременна музика, но истината е че просто експериментирах и се получи интересно. Определено това не е главното в музиката ми и не съм се съсредоточил само върху него.

Как избра прозвището си?

Много дълга история, но ще я разкажа накратко. В началото, когато започнах да правя електронна музика имаше един български дъбстеп форум, където хора като мен си постваха „домашните ракии“ и обменяха мнения и опит. Много от тях имаха soundcloud профил за по-лесно споделяне и онлайн стрийм и реших и аз да си направя. От там започнах да следвам други любители-продуценти, както и такива да следват мен и си казах, че е време да си измисля псевдоним, както всички останали. Първото нещо, което ми хрумна беше Крива Нота и ми се стори интересно като име за бедруум-дъбстеп продуцент, само че повечето ми follower-и в cloud-а тогава бяха чужденци, а и самата музика имаше повече публика извън България и реших да го напиша на латиница– “Kriva Nottah”, с малко добавени букви, ей така, да го украся. Имаше едно момче, което ми оставяше коментари от типа „Еее, браво Нотич, това е яко!“, „Супер е станало, Нотич!“ и много ми хареса как звучи – Нотич. За това малко по-късно го смених и добавих едно “Digital”, защото си правя музиката изцяло на компютър и не ползвам никакви аналогови синтезатори и ефекти. От там се роди “Digital Nottich”.Сега не го харесвам и исках да го сменя, но всичките ми слушатели ме знаят така.

Често ли имаш участия? Къде можем да те открием скоро?

По-скоро често имам покани, но не винаги успявам да отида. Едната от причините е, че си имам друга постоянна работа и не винаги мога да отсъствам, другата причина е, че много мразя да пътувам, ужасно много, особено надалеч. Но когато не е толкова често е готино. Другият месец (Септември) ще бъда в Пловдив на 12-ти и в София на 20-ти, но когато всичко е на 100% ясно, тогава ще дам подробности.

Музиката, която създаваш изразява ли емоциите ти? По какъв начин?

Предполагам. Когато не ми е добре правя по-дълбока музика, когато съм ОК – правя такава, с по-клубно звучене, а когато ми е много скучно правя глупости като ремикса на млад Меринджей.

Как се почувства, когато издаде първия си албум?   

"Ееее, най-накрая сме готови, беее!" Интересно ми беше да видя какви ще са реакциите, с тази идея започнах да правя албум. Бях насъбрал някаква аудитория в интернет и реших да проверя какъв ще е резултатът, ако се хвана с по-сериозен проект, като албум. Цяла година мислих за концепция, кое как да наредя и малко по-малко довършвах стари парчета и правих нови. Щеше ми се да има и подкрепа от лейбъл, но уви ... Бях намерил няколко, но всички искаха или да премахна нещо, или да има промени, или да не е цял албум, а малко ЕP, но аз си бях решил, че всичко ще е така, както съм си намислил, иначе се разваля цялата идея на проекта. Затова реших, че сам ще си го промотирам, до колкото мога и както вече си знаех най-добре – използвайки интернет. Спретнах му едно сайтче, качвах привюта в YouTube, тракове в Soundcloud и т.н. Писах на няколко онлайн медии и блогове, но само местната в Добрич ми обърна внимание. Въпреки това, албумът се свали малко над 1 000 пъти още първата седмица, което за бедруум продуцент си беше направо „ЕХААА!“. В идните месеци пък свалянията скочиха още много, както и YouTube гледанията и слушанията в другите платформи, които ползвах. Интернет беше основният ми инструмент. Мога да кажа, че съм се почувствал доволен! Пък и успях да го представя в няколко радио предавания.

Как достигна от ъндърграунда до голямата аудитория? Какъв е пътят на един диджей?

Тук е моментът да вмъкна, че аз не съм DJ и не обичам да ме наричат така, пък и нямам кой знае какви умения зад пулта, или в моя случай – контролера хахаха. Аз съм продуцент - правя своя музика, а да я смесвам на живо е доста добър начин да я представя на хората и да промотирам също и друга музика, която харесвам. Започнах да пускам, защото имах често покани след като издадох първия албум, но винаги отказвах – „Амии, аз само правя музика, не пускам, не съм DJ, не знам как...“. Иначе имам стабилно онлайн присъствие, поддържам си профилите в различните платформи и се опитвам да качвам ново съдържание по-често, имам си и личен уебсайт, което много продуценти подценяват. Мисля, че това е една от основните причини да успея да достигна до повече слушатели. Но и много други неща са оказали влияние, например след първото ми участие на WakeЪП 2013 започнаха да ме търсят и от други места, а най-много спечелих след като издадох предпоследното EP – “Trapp’d In Music”. Тогава един от големите промоутърски канали InTrap Channel, който в началото на лятото имаше проблеми и за жалост беше свален от YouTube, ми обърна внимание и публикува 2 от парчетата в EP-то, които бързо натрупаха десетки хиляди слушания. От там пък получих покана да го представя по “The Voice” в предаването “The Voice of Underground”, а след това ме поканиха и за гост сесия в радио BassPort – Лондон и така музиката достигна до страшно много хора. Следващата стъпка беше най-накрая да издам музика и за лейбъл. Така се появих и във всички големи музикални магазини като iTunes и Beatport. Когато издаваш за лейбъл сякаш хората те гледат по-сериозно. Последното EP, което пуснахме с LCD Records беше съпортнато от още промо канали в YouTube и дори EDM.COM, която е може би най-голямата медия за електронна музика в света и които ни бутнаха едно рамо и ъплоуднаха в мрежата си едно от парчетата. Благодарение на това промотиране “Truly Wild” EP влезе вTOP100 HIP-HOP класацията на Beatport, задържа се цяла седмица там и достигна до 40-та позиция по продажби, което беше наистина неочаквано за мен. Просто гледам да съм постоянен и да ставам по-добър в това, което правя, слушателите и възможностите сами ме намират.

Сбъдна ли някоя своя детска мечта? Ако да – коя?

Мисля, че всички се сбъднаха. Имам работа, която харесвам, с хобито нещата вървят добре, ей такива елементарни неща... Не мисля, че някога съм мечтал за нещо много голямо. Май остана само да си довърша помещението, което ще пригодя за домашно студио, но и това е близо.

Като какъв човек би се определил?

Търпелив, мнооооого търпелив. Може би повече отколкото трябва.

Как виждаш света около себе си?

Прекалено много омраза и завист има между хората, дори заради дреболии... тъпо.

Страхуваш ли се от нещо? От какво?

Страхувам се от височини, но мисля да си купя хеликоптер и да се боря със страховете си хахаха!  

Към момента нашият герой продължава да прави музика, макар да споделя, че е малко демотивиран от целодневното взиране в монитора. Преди година беше гост на Лондонския BassPort и за сега не планира скорошни участия, но вярваме, че все пак скоро ще го видим зад някой пловдивски пулт.

Аня Петрова

След като успях да привлека вниманието ви с това заглавие, мисля направо да ви хвърля в темата на този текст.  На мой познат му се случи голямата грешка на свободно есе по немски да напише, че подкрепя гей двойките и хомофобията е нещо лошо, ми станаха интересни няколко неща. Защо е било грешка ли? Перфектно есе с аргументация и нито една грешка, но той получава ниска оценка заради мнението си. Първата ви мисъл е, че той е гей? НЕ Е, просто ги подкрепя и няма нищо против тях. Евровизия – двама мъже се целуват на сцената – СКАНДАЛ! Хората все още говорят и за тройната целувка между Мадона, Бритни Спиърс и Кристина Агилера, а това вече е достатъчно далеч от средата на второто десетилетие на 21 век. За по-лесен достъп на информация и възприемането ѝ, реших да преобърна няколко типични въпроса, коментара и изказвания , които се задават на гейовете и да ги направя за хетеросексуални. Предоставям ви перeфразиран списък на това, с което се сблъскват хомосексуалните всеки ден. 

1. Наистина ли си хетеро?!?!? Ама ти си толкова сладък. 

2. То това вашето не е точно секс. А как по-точно го правите? 

3. Всеки е имал своя хетеро период в университета. 

4. Кога разбра, че си хетеросексуален?

5. Ако хетеро двойка има дете и то ли ще бъде хетеро?

6. Много обичам да излизам с Иван, но не искам да ме помислят за хетеро! 

7. Честно, можете ли изобщо да си представите брак между мъж и жена?

8. Кой плаща, когато излизате на вечеря?

9. Съжалявам. Фактът, че си с дълга коса и вманиачена по Тейлър Суифт ме накара да си помисля, че си хетеро.

10. Разбра се, че съм гледала порно с хетеросексуални, но това не означава, че аз самата съм!

11. Видях много сладка хетеро двойка на улицата, които се държаха за ръце. Толкова е хубаво, че хората вече нямат предразсъдъци.

12. Ти си хетеро? Може ли да гледам?

13. А някога опитвал ли си да не бъдеш хетеро?

14. Чух, че има едни хапчета, които лекуват от хетеросексуалност. 

15. Снощи на купона видях един хетеросексуален и веднага му казах за теб!

16.Разбирам,че си хетеро,но не ти ли е странно да прегръщаш и целуваш хора от противоположния пол.

17. Имам един хетеро приятел, който живее в Америка, сигурно го познаваш. 

Мюзикълът „Вълкът и седемте козлета” е лятната изненада за децата от Държавна опера Пловдив.  Премиерата на произведението от Александър Владигеров ще бъде на 5 юни в лятно кино „Орфей” от 18 часа.

Ведрият мюзикъл е “построен” на основата на класическия джаз, с много танци и песни. Веселите песни на козлетата са се превърнали в любими вече на поколения българи. Родителите вероятно си спомнят пъклените планове на Кум Вълчан и на Уху Буху, както и музикалните уроци на Славея.

Любопитно е, че режисьорът Славчо Николов е поверил ролите на козлетата на балета на Пловдивска опера. Освен с хореографа Алида Бонева, танцьорите цял месец се подготвят музикално с вокален педагог. В представлението ще вземат участие и солисти на операта. Сценограф на спектакъла е Александър Гьошев, а костюмите са на Яна Дворецка.

Мюзикълът „Вълкът и седемте козлета” се реализира за открити пространства. След премиерата в лятно кино „Орфей” малчуганите ще могат да го гледат по-късно през лятото  в Конюшните на царя и в Цар Симеоновата градина.

Билети за „Вълкът и седемте козлета” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.