Креативните хора винаги са били и завинаги ще останат неразбрани от обществото. Те са наркотик. Те са луди в най-чистата форма на тази дума. Може да ги разпознаете на улицата по смешното им облекло...или поне така вие го наричате. Креативните хора, по закон са различни. Разбира се, всеки на този свят е различен от другите, но повечето сякаш всячески се опитват да се впишат в обстановката.Именно това „да се впиша” за креативния човек звучи като „да си продам душата на Дявола”. Най-креативните индивиди не са луди, а просто неразбрани. Добре де, излъгах – някои са малко луди, а други много, но си остава в границите на позволеното. Просто някои хора не обичат да лъжат кои са. Ако все пак се осмелите да общувате с този типаж персони е нужно да имате поне тези пет неща предвид:

1. Креативните хора виждат света по по-различен начин.

Макар и това си качество, този тип хора са способни и винаги готови да споделят своите виждания и интерпретации с околните. За тях светът има много по-дълбок смисъл, по-объркан е и дава много повече възможности, отколкото за един средностатистически жител на милата ни планета Земя. 

Креативните хора вярват във възможностите на невъзможното, защото осъзнават, че никога не знаеш НИЩО със сигурност. 

Те виждат света с неговите безкрайни възможности и жадуват да оставят своя печат върху него. Но ако виждаш именно този свят различно, то трябва да си готов да отстъпиш назад от обществото. А то, само по себе си, не харесва странните птици– страх го е от тях. Други пък харесват застоялостта и непроменливите в живота. Много често това, което не разбираме ни плаши и оставя вратички за недоразбиране.

2. Те често са затворени и предпочитат да бъдат сами.

Не е като креативните хора да не харесват останалите, просто предпочитат да прекарват времето си сами, тъй като това им позволява да се съсредоточат в идеите и въображението си. Тези индивиди трябва да работят над креативността си, иначе им остава един сърбеж в душата, който не можеш да почешеш по никакъв начин.Те обожават компанията на приятелите си, но понякога се вглъбяват в идеите си до степен обсебване. 

Но кой може да ги обвини за това? Когато имаш работа за вършене, то да се изолираш е най-добрият и бърз вариант за това, но винаги би могъл да намериш време да се социализираш. Те са свикнали да се гмуркат в проекти и са свикнали да ги завършват, така че да се конкурирате с тях би било смелост от ваша страна.

3. Те не съдят заложбите си като другите хора.

Да си го кажем – повечето креативни хора не се справят добре в училище или на работа, на която й казваме „нормална” (опитайте се да сложите такъв човек зад бюро в офис и се уверете сами). Но това е нещо напълно нормално, тъй като тези хора жадуват да създават, а не да учат или работят. Но то кой не желае нещо подобно?

Разликата е, че креативните хора са изключително страстни към това, което правят и това чувство не може да бъде смачкано по никакъв начин. 

Ако сте творческа личност, то почти сигурно намирате монотонната работа за едно от най-трудните и сложни неща на този свят. Когато сте креативни, живеете извън  емоциите на обучението или нищоправенето, но пък се опитвате всячески с ръцете си да създадете нещо различно. 

Креативните хора ходят на училище и работа като останалата част от света, но с единствената разлика, че те го правят на сила. Те не гледат заплащането, така че е много вероятно да се хванат на не толкова добра работа, само и само, защото тя им позволява да развихрят въображението си.

4. Те са много по-емоционални.

За тях животът е много по-шумен и ярък. Не, защото сетивата им възприемат повече информация, просто креативните хора обръщат внимание на всеки детайл. Творческите личности често са затворени в себе си, но те прекарват време , гледайки истинския свят, точно толкова и обръщайки се към вътрешния си. Те обръщат повече внимание на малките неща и им позволяват от дреболия да се превърнат в нещо със значение. 

За тях светът има повече смисъл. Ако ние го виждаме като мъгла, то за тях това е олицетворение на красотата. Разбира се, подобен тип хора често губят себе си по пътя. Нищо в този живот не е дошло лесно или на готово. Ако не друго, то да бъдеш креативен би ти попречило да се разбереш с реалността.

5. Те са мечтатели!

А хората не разбират мечтателите. Не разбират как може да мечтаеш за промяна. Да мечтаеш за един по-добър свят, за една по-красива реалност и по-светло бъдеще. Мечтателите могат да си представят невъобразимото, че и да повярват, че могат да превърнат невъзможното във възможно. Ръцете им са винаги мръсни, а самите те са хиперактивни – ужасяваща комбинация ако обичате порядъчния ред, но креативните хора живеят в един друг живот, който е определен от промените, които те сами си създават. 

Хората винаги са били и винаги ще бъдат уплашени от мечтателите. Някак си винаги сме предпочитали средностатистическото, лицемерно и самодоволно население. Не обичаме да екстремни идеи и мислители. Превърнали сме се в нация, която прави всичко по силите си да извае средната класа и да я издигне над всичко. Но е страхотно, че креативните хора се провалят и в това да бъдат част от масата. 

Пловдив попадна в авторитетното британско издание “TheGuardian“, което публикува статия, посветена на търсене на най-древния обитаван град в света. В нея авторът отбелязва, че град Пловдив и античния Варанаси в Индия са едни от най-древните в света. Изданието разглежда и сравнява доказателства и сведения за други градове като Киркук в Ирак, Суза в Иран, Дамаск в Сирия като пише, че Пловдив се намира в област, богата на антично наследство и има „много основателно доказателство, датиращо от 6000 г. Пр. Хр.“. Това е археологическият комплекс Небет тепе, където датират първите човешки поселения на древното селище.

Пловдив попадна и в популярното електронно издание за пътувания -“IT`S Bohemia“, сред шестте най-добри места за живеене в света. Авторите на статията поставят града на тепетата редом до Истанбул, Амстердам, Гент в Белгия и Koh Yao Noi в Тайланд. Известната медия, чието кредо е „Да живеем по-страстно“, горещо препоръчва Пловдив на своите читатели като го нарича „невероятно любопитно кътче от света“ и поставя галерия със снимки на града на началната си страница. “IT`S Bohemia“ пише, че това е най-древният непрекъснато населен град и описва неговото спокойствие, калдъръмени улички, изобилие от кафенета и галерии.“ Улиците на Стария град те извеждат до хълмове, от които можеш да съзерцаваш залеза, едно забравено удоволствие, в града, който се съревновава да бъде една от културните столици на Европа.“ – пише още изданието.

Катерина Хапсали е име, което познаваме от журналистиката. Сега обяче тя пробива в  литературата с дебютната си творба „Гръцко кафе”. Това е една лична и емоционална история с капчица автобиографична нотка. Една книга, която те кара да преживееш още един живот.

Сюжетната рамка в романа е взета от живота на Хапсали. В един трагичен ден с бебе в ръце й съобщават, че съпругът й е починал. Когато животът ти подаде лимони – направи си лимонада, каза тя пред пловдивската си публика и сподели, че именно тази книга се е явила нейната „лимонада”. Изключително смело е да дебютираш на фронта с роман, това е ясно, но Хапсали си е нямала никаква идея на къде върви текстът ѝ и чак към стотната страница се е усетила, че може би ще бъде нещо толкова сериозно. Преплита настояще с минало във време, съдби и хора, което прави историята уникална. Неувереността ни съпътства цял живот и няма нищо лошо в това, спомня си тя първите си стъпки в художествената литература. Като журналист си признава, че думите й са скъпи и този стаж, който е натрупала ѝ е помогнал адски много. Чете текстовете си на глас – нейната малка лудост, но пък това й позволява да усети къде благозвучието се е загубило и евентуално да махне сланината от текста, както тя самата я нарича. Това е един зов за помощ от миналото. Една абсурдна граница, която е сложена на Балканите – чие е кафето? Гръцко, турско, българско или сръбско? Зависи къде го пиете. Едни граници, които преобръщат животи и завихрят национални  комплекси.

Историята трябва да продължи напред. Това е посланието от книгата, предадено в разказа на майка към детето й. Бъдещето трябва да има своето минало, към което да се обърне. Именно това прави историята с пъти по-лична и истинска. Но все пак това не е автобиография. Това не е книга за живота, а е вдъхновена от него, а когато смесиш реалността с фикцията по такъв фин начин, се получава шедьовър.

Британските метъл богове взривяват Арена Армеец на 30 юни

Judas Priest идват за концерт в България, съобщиха днес организаторите на събитието от София Мюзик Ентърпрайсис. Британските хеви метъл богове ще взривят столичната Арена Армеец на 30 юни, като София е  една от спирките в турнето им Redeemer of Souls. Билетите за знаковото събитие ще се предлагат на цени от 40 до 100 лева.

Много малко са групите, които могат да се сравняват със значимостта и постиженията на Judas Priest в света на тежкия саунд. Без тях хеви метъл музиката никога нямаше да има това присъствие и влияние в живота на хиляди фенове. „Боговете на метъла” се превърнаха в обект на подражание за мнозина и вдъхновиха поколения от музиканти и почитатели. Четири десетилетия кариера, белязана от култови песни и албуми, над 40 милиона продадени копия, множество награди, включително и „Грами“ за най-добро метъл изпълнение през 2010 г., както и някои от най-грандиозните метъл концерти изобщо – това е кратката равносметка за Judas Priest.

Още с първите си албуми Judas Priest се превръщат в любимци на феновете, като за това допринасят и зрелищните им участия на някои от най-големите фестивали, включително първия “Monsters of Rock” в Донингтън парк през 1980 г. в Обединеното кралство, турнето им в Америка през 1983 г. и участието на култовия мегаконцерт „Live Aid“ през 1985 г.

Благодарение на албуми като 'British Steel' (1980), 'Screaming for Vengeance' (1982), ‘Defenders Of The Faith’ (1984) и 'Painkiller' (1990) Judas Priest се наредиха сред най-успешните метъл банди на всички времена. Групата създава емблематични химни като „Breaking The Law“, „Living After Midnight“, „Heading Out to the Highway“, „You’ve Got Another Thing Coming“ и много други.

През 2014 г. Judas Priest издават албума 'Redeemer of Souls' – 17-ти поред в тяхната дискография. Той дебютира под номер 6 в класацията Билборд 200 – най-високата позиция за цялата кариера на бандата. Издаден у нас от Вирджиния рекърдс/ Sony Music, албумът е поредната доза класически хеви метъл от Judas Priest. „Всеки път целта ни е да вдигаме летвата по-високо и да търсим ново звучене в собствената ни философия за стила на Judas Priest – обяснява Роб Халфорд. – 'Redeemer of Souls' разпали наново страстта ни към всичко, в което вярваме, в метъл идеите, от които се роди бандата. Албумът е класическа комбинация от всичко това, което обичаме в хеви метъл музиката – бясни китарни рифове и сола, яростни барабани, здрава бас линия и вокали, раздирящи до небесата“.

'Redeemer of Souls' влиза в топ 10 на класациите по целия свят и предизвиква огромен интерес. Ето защо емблематичният глас и лице на групата Роб Халфорд, китаристите Глен Типтън и Ричи Фокнър, басистът Иън Хил и барабанистът Скот Травис се впуснаха в ново суперуспешно турне през октомври 2014 г., което ще продължи и през 2015 г. На 30-ти юни в зала „Арена Армеец" хилядите почитатели на бандата у нас ще се насладят както на песни от  'Redeemer of Souls', така и на най-великите им хитове!

Човек обикновено сам си причинява проблемите, лесно е да си увредим организма, трудно е да го излекуваме, да го възстановим. Това казва Иван Гарабитов, заслужил треньор по борба и известен последовател на йога, създател на уникалната българска методика за здравословно отслабване и подмладяване, помогнала на хиляди да си върнат нормалното тегло.

Гарабитов препоръчва 5 правила, които ако спазваме ще бъдем здрави и изпълнени със сила, енергия и младост.

Първо правило: Правилното дишане – когато, някой вдишва и издишва през устата, той е болен. Няма ли кислород, няма живот.

Второ правило: Правилното мислене - ако постоянно мислим, че няма спасение от болестта, няма как да оздравеем. Алчността, завистта, злобата правят хората нещастни, те убиват човека.

Трето правило: Правилното пиене на вода – тя е лекарство, ако се приема 45-50 минути преди и след хранене и отрова по време на хранене, защото разрежда стомашните сокове и започва нарушаване на обмяната на веществата. Тогава идват и болестите.

Четвърто правило: Правилното хранене – здравословна храна, в малки дози, по няколко пъти на ден, без преяждане.

Пето правило: Правилното спортуване – не е въпроса да натоварим организма изведнъж. Съветвам всички, които спортуват - бавно да бързат, това е най-бързото израстване.

Гарабитов съветва също редовно да се пречиства организма на духовно и физическо ниво. Изхвърлянето на отровите от тялото възстановява нарушените процеси и органи. Има данни, че хората преди са живеели по 120 - 180 години. Защо и ние да не го постигнем, задава риторичния въпрос Иван Гарабитов.

 

Режисьорът показва последния си филм Буферна зона на юбилейния София Филм Фест в Пловдив 

Носителят на Оскар Данис Танович идва под тепетата

Една от емблемите на българското кино Георги Дюлгеров ще каже сбогом на седмото изкуство в Пловдив на 23 март. Режисьорът ще се прости с голямата си любов като представи последната творба в бляскавата си кариера- Буферна зона в Lucky Дом на киното. С прожекцията ще бъде закрит стартиращия на 11 март  десети юбилеен София Филм Фест в Пловдив.

Да, това е моето прощаване с киното. Дойде време, годините тежат, имах много премеждия, време е да спра, каза на анонсирането на програмата на киномаратона днес Дюлгеров. С финалната си лента той ще направи поклон към всички режисьори, които са му повлияли и оформили като творец- Фелини, Бергман, Антониони, Тартовски. И разбира се Рангел Вълчанов- той е моят учител, вмъкна Дюлгеров. В лентата той работи с почти всички актьори, които са участвали във филмите му през годините. Главната роля е поверена на любимеца му- Руси Чанев. Големият артист ще играе режисьор, който пресъздава греховете си в сънищата си и чака да получи прошка. В ролята, разбира се, има и автобиографични елементи. Руси прави своята голяма роля. Той е артист от световна класа, подчерта Дюлгеров. Общо 58 актьора застават пред камерите в последния му проект.

София Филм Фест в Пловдив стартира на 12 март в Lucky Дом на киното. Пловдивчани ще имат шанса да видят 26 шедьовъра на най-големите световни майстори в момента. Това ще е най-добрият фестивал досега, категоричен е таткото на София Филм Фест Стефан Китанов. Десетото му издание под тепетата стартира с две прожекции- на българския Досието Петров на Георги Балабанов и ексклузивната прожекция на превзелия кино света руски филм Левиатан. Първият ще бъде представен от голяма част от екипа, който е работил върху реализацията му. А вторият няма нужда от представяне- за качествата му говорят десетките награди, сред които и Златен глобус, и номинацията за Оскар.

В Лъки ще гледаме и другият голям фестивален фаворит- Зимен сън на режисьора Нури Билге Джелайн. Идва и Раните на Фатих Акин, посветен на 100-годишнината от арменския геноцид. Една от най-големите изненади, които са ни подготвили организаторите, е гостуването на носителят на Оскар за Ничия земя Данис Танович. Босненският режисьор и сценарист ще представи новия си филм Тигри.