Капана.БГ
200 музиканти на сцената за „Реквием” от Верди в навечерието на Великден в Пловдив
200 музиканти от Пловдивска опера ще изпълнят грандиозния „Реквием” от Верди на 3 април (петък) от 19 часа. Сцената в Дом на културата в Пловдив едвам ще побере огромния оркестър и целия хор за Великденския концерт. Диригент е маесто Диан Чобанов, а солисти са Таня Иванова, Елена Чавдарова, Ивайло Михайлов и Пламен Кумпиков.
"Това е музика, която навлиза в сърцето и разтърсва душата. Нищо чудно да надживее оперите му", пише Бърнард Шоу за великата творба на корифея. Верди я създава в чест и памет на Росини. В началото идеята е най-добрите композитори на онова време да се обединят и да напишат траурна меса за годишнината от смъртта на Росини. Хвърлят жребий и на Верди се пада заключителната част - Libera me. Това се случва през ноември на 1869 година, а произведението остава на хартия.
През 1873-а умира знаменитият писател Алесандро Мандзони ("Годениците"), пред когото Верди се прекланя още от младежките си години, считайки го за "образец на добродетелта и патриотизма". Музикантът решава отново да се захване с реквиема и го завършва на 10 април 1874 година. Първото му изпълнение е в миланската катедрала "Сан Марко", диригент е самият Верди. Няколко дни по-късно феноменалната партитура гръмва и в "Ла скала".
Билети за „Реквием” от Верди се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.
Хърватското трио Vlasta Popic завладяват Пловдив
Хърватското трио Vlasta Popic в Пловдив на 4 април, събота, в клуб Петното на Роршах. Концертът на Vlasta Popic e единствен за територията на България и е част от балканското турне на групата.
Vlasta Popic (произнася се „Popich“) са рокендрол трио от живописния северен хърватски град Вараждин и благодарение на пробивната си смес от post-punк, noise и nowave изградиха сериозна репутация на интересна и уважавана група на регионалната и европейска сцена.
Vlasta Popic са група на 8 години (основани през 2007-ма) в състав Tena Rak (барабани и вокали), Ivan Ščapec (китара и вокали) и Dražen Hižak (бас) - който по-късно е заменен със сегашния басист Dimitrij Petrović. Групата бързо трупа популярност чрез високо енергичните си живи изпълнения, а фенове и журналисти ги оприличават най-вече със сръбските пост-пънк рокери Repetitor – нещо, което им осигури медийно покритие и затвърди качеството на бандата.
През 2010 г. Vlasta Popic самостоятелно издават първото си EP “Najjača ultimativna mašina za ubijanje” (The Strongest Ultimative Killing Machine), което е прието похвално от критиката и групата получава заявки за участия на големи фестивални сцени. Това логично води до издаването на първия им албум “Za očnjake” (To fangs) през 2012 година, подкрепен с мащабно европейско турне от над 200 концерта на Балканите, в Чехия, Полша, Австрия, Унгария, Словакия, Германия, Холандия, Франция, Италия и Белгия.
Стилът на Vlasta Popic e комбинация от indie-post-punk-noise-nowave-pop изразяване, понякога и с наличие на мрачни и зловещи отенъци. Композициите им звучат амбициозно, обмислено и съгласувано, а в развитието си кулминират в мръсна, изкривена и шумна експлозия. Комбинираният унисон на женски и мъжки вокали добавя истинка енергия чрез мелодия и дисонант върху генералния фон на инструментална психиделия. Текстовете са на родния хърватски и изпращат отчасти ангажирани послания, смесени с умерено лични въпроси, като на моменти цялото преминава в абстрактни поетични конструкции.
Що се отнася до прилики и влияния триото може да бъде свързано с доста артисти катоRepetitor, Gang of Four, Šarlo Akrobata, Nikki Louder, Punčke, дори малко с Bernays Propaganda и Karate. Като цяло Vlasta Popic предлагат инетересна смесица от жанрове, коeто, наред с тяхната неподправена откровеност, е поредното доказателство за новото музикално ядро на планетата – Балканите.
През януари, 2015-та година Vlasta Popic издадоха втория си албум Kvadrat и отново тръгват на турне. Албумът е записан от Hrvoje Nikšić в студио Kramasonik и миксиран от китариста на Threesome Uroš Milkić и Dimitrij Petrović. Kvadrat излезе в дигитална версия и на 12 инчов винил през лейбъла Moonlee Records.
Vlasta Popic вълнуват чрез създаването на тяхна лична комбинация от шумен и пост-пънк-рок звук, което едновременно добавя и обогатява наследството на пионерите в жанра.
Аудио: http://vlastapopic.bandcamp.com/
Видео: https://www.youtube.com/watch?v=rxBi96HCoBo
https://www.youtube.com/watch?v=F6ELheYVuTE
http://kapana.bg/component/k2/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14980#sigProId76c143a267
Изложба в чест на цар Самуил гостува в Пловдив
В рамките на инициативите за отбелязване на 1000 години от битката при с. Ключ (29 юли 1014 г.) и от смъртта на цар Самуил (997–1014), в Пловдивската народна библиотека гостува постерна научно-популярна изложба, озаглавена „Ненадминат по сила и ненадминат по храброст“ Българският цар Самуил († 1014).
Изложбата е плод на съвместните усилия на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и Националния археологически институт с музей към БАН.
Изложбата има за цел да разкаже в образи и кратки текстове на български и на английски език за трудното и сложно време, в което живее и управлява цар Самуил, за семейството му и за историческия спомен за него, за силата и мъдростта на едно управление, за величието и слабостите на водачите, за победите, грешките и изпитанията, за достойнството, с което българският народ се изправя в битка за своето съхранение срещу могъщата Византийска империя в момента на нейния средновековен апогей. Средновековни миниатюри, текстове на хронисти, каменни надписи, археологически данни, карти, реконструкции и съвременни фотографии на паметници и на местата, където е протичал животът на българите и където се е отстоявала независимостта на Българското царство, разкриват драматизма на тази половинвековна епопея (968–1018).
Изложбата е не просто разказ за управлението на един средновековен владетел. Тя е преди всичко разказ за величието на битката за българската държавност. Затова този разказ е толкова важен за нас – съвременните българи.
ДА в Камерната зала на Драматичния театър
Иван поиска ръката на Сузи на финала на „Евридика“, тя се съгласи
Стефка Георгиева
Пиесата „Евридика“ завърши с неочакван финал. Актьорите от театъра организираха „изненадваща томбола“, в която победителка Сузи от втори ред спечели годежен пръстен.
След гръмкото „Обичам те“ на Орфей, Иван красноречиво заяви любовта си към своята половинка Сузи като й предложи брак на сцената на Камерна зала в Драматичния театър. Момичето определено беше изненадано и развълнувано от предложението на своя любим. Както може би очаквате – тя каза ДА. Свидетели на потвърждението бяха Орфей, Евридика, четирите камъка и цялата публика на представлението.
Иван сподели, че идеята не е била изцяло негова. За романтичното предложение се е посъветвал с най-добрия си приятел и заедно са създали план как точно да се случи това. На въпроса защо в театъра, Иван отговори: „Защото в театъра е истинско. На кино беше абсурдно, там всичко е записано, докато тук действието се случва пред нас.“ Сузи пък сподели, че за първи път посещава Драматичния театър и със сигурност ще бъде незабравимо преживяване за нея.
Младата двойка сподели, че са заедно от пет години и това е логично продължение и развитие в тяхната връзка. Пожелаваме им много любов и изкуство!
http://kapana.bg/component/k2/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14980#sigProId24fd33df2c
Кино дни в Стария град
Културен център „Бялата къща“ стартира кино програма тази сряда (01.04). В продължение на две седмици, всеки ден ще може да се радвате на различни филми – игрални и анимации и то в самото сърцето на Стария град. Не изпускайте възможността да се насладите на хитови ленти като „Отрова за мишки“, „Лоша прическа“ и „Кралски афери“ в уюта, който предлага „Бялата къща“.
Билети може да купите на място (ул. Пълдин 12) или от Билетния център пред Общината.
Игрални филми – 5 лв
Детски филми + фреш – 3 лв
Студенти, ученици и пенсионери – 4 лв
Игрален филм + чаша вино – 7 лв
Карта за 5 прожекции – 15 лв
http://kapana.bg/component/k2/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14980#sigProId449b9f04f2
Международен хардкор маратон в Копа Капана
Клуб Копа Капана ще бъде домакин на едно международно хардкор събитие на 11 април. Ще ни гостуват Eaglehaslanded от Русия и босненците Deer in the Headlights. Пловдив е четвърта спирка от тяхното съвместно източноевропейско турнe, което започва на 8 април.
Eaglehaslanded определят стила си като screamo, а концертните им изпълнения са изключително завладяващи и често завършват с травми за самите музиканти, вследствие на енергичните им изяви. Още преди издаването на първия си албум те направиха европейско турне заедно с българската група Expectations.
Завукът на Deer in the headlights е смесица от гневни женски вокали и мрачни хардкор/кръст мелодии. Свирят заедно от 2010 година и са наложено име на сцената благодарение на честите си турнета.
Местният съпорт е поверен на добре познатата и любима на всички ни мелодична хардкор банда РЕЗЕРВЕН ПЛАН (032 HARD CORE) , които не са свирили в Пловдив от 2013г. както и на младата смазваща деткор машина Feast Of Insanity.
Заповядайте на 11 април в клуб Copa Kapana.
Концертът започва в20:00, затова не закъснявайте!
Вход: 7лв
Facebook event : https://www.facebook.com/events/385254894990651/
Да презаредиш батериите с P.I.F
Петното никога не стига, че да побере цялата публика на P.I.F., но пък едва ли има бар в България, който да успее да приюти всичките фенове на култовата банда. Така и в събота, в изключително задушевна, както му казваме, обстановка Пловдив посрещна една от любимите си групи.
Признаваме, че публиката беше раздвоена, тъй като в същото време Остава имаха концерт на няколко километра и както много се изразиха – «това е садистично». Все пак, това по никакъв начин не попречи на десетки да се разпределят, както в игра на Тетрис, че да има място за всеки, на когото му се танцува, защото ако си на концерт на P.I.F., то е невъзможно да си стоиш кротичко на масата, пиейки си бирата. Не, подобен тип концерти са като изцеление за душата – скачаш, танцуваш, пееш, викаш, а на някои песни може и сълза да пуснеш. Има смисъл именно тази банда да е толкова години на сцена и да е толкова обичана от всички. За музиката какво може да се каже? Има ли човек в тази държава, който да не знае «Приказка» или «Колело»? И аз така си помислих – няма! Но пък има и нещо друго при тази банда. Когато пред теб стои Димо и слизайки от сцената с отворени обятия приема всеки, който се е затичал към него за снимка или просто прегръдка. Това ти носи едно друго душевно удовлетворение, защото той не е просто певецът, или просто част от някоя група – не! Той става приятел, той се превръща в «плюшено мече», както му казаха едни момичета, което просто може да ти отнеме негативната енергия за секунди и да я замени с нещо красиво. Ей така, с концерт на P.I.F. се презаредиха батериите за следващата работна седмица.
http://kapana.bg/component/k2/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14980#sigProId9c664d85e7