Пловдив не е Венеция и няма да потънем, категорично заяви Васил Въранов

Времето в Пловдив е чудесно, 2 Cellos са тук и се срещнаха с българските медии. Пресконференцията беше открита от господин Стефан Стоянов, ръководител на отдел Култура в община Пловдив. Той приветства медиите и звездите от 2 Cellos. 

“Започваме като ангели и приключваме като дяволи, това е нашето концертно пътешествие. Миналата година свирихме в България и това е най-дивата публика, която сме имали“  - казаха музикантите, анонсирайки шоуто си в Античния театър. Срещата с двамата музиканти премина с много положителни емоции, усмивки и смях. Лука и Стиепан сформират турне, в което участията им са основно в Антични театри и с нетърпение очакват стъпването си на пловдивската антична сцена.

Третия албум на челистите излезе в началото на тази година и очакваме нетърпеливо тяхното представяне. Оказа се, че Стиепан свири още на китара и пиано. За разлика от китаристите обаче, в домовете си имат само по едно класическо чели, а на сцената излизат с електрически инструменти. „Защо не сме записали нито една песен на Металика – ами Апокалиптика, които ще гледате другата седмица вече го направиха“ – се пошегуваха „челата“ на въпроса на пловдивска медия. 

Двамата музиканти определиха концерта си като особено сериозен. Една от причините за това е историята на този театър, казаха те. 

Вратите се отварят в 18.00 часа, очакват се  4 000 човека, затова молим всички да дойдат максимално рано. Деца до 7 години влизат без билет, но с придружител. 

В края на текста можете да видите видео обръщение на Лука Шулич и Стиепан Хоузиер, което те записаха при пристигането си в Пловдив, по време на най-големия порой. Както те обещават – времето днес е прекрасно! 

Десетки събития, стотици хора, взели участие и хиляди посетители – така изглеждаше първа Нощ на музеите и галериите тази година. Хорска глъч жужеше по всички централни улици на града, а на много от местата, включили се програмата, беше нужно да се чака на опашка, за да се влезе вътре. 

От Историческия музей до Aspect gallery – улиците гъмжаха от пловдивчани и гости на града. Някак си логично, в нощта на изкуството най-препълнен бе арт кварталът Капана. По, така или иначе, тесните улички се бяха промъкнали, незнайно как, стотици посетители и за да се разминете с всички тях бе нужно да приложите немислими техники, наподобяващи движения от карате. Стария град също бе залят от вълната посетители и мъже и жени се опитваха да се разминат с хората около тях без да се бутат един в друг и по възможност – без никой да падне по каменните улици.

Изключително приятна бе възможността да се срещнете с толкова много автори в една вечер. Посетителите оживено коментираха случващото се около тях, независимо дали е представена изложба на съвременни млади автори (Aspect gallery), булченски рокли (Етнографски музией), великолепни графики (Our house) или стари оръжия (Исторически музей). Получи се не сблъсък на поколенията, а тяхното сливане, което ни доближи до утопичната представа за разделянето на артистите по възрастови групи и тематични представяния. Вечер, в която е абсолютно невъзможно да не откриете нещо, в което да се влюбите.

Пъстър, цветен и осветен бе Пловдив, докато заваля грандиозния порой, за който всички говорят. Факт е, че голяма част от посетителите на дестинациите, указани в програмата, се разбягаха с надежда да открият сухо място или поне навес. Пловдив може и да се наводни, но ако трябва да бъдем оптимисти – то по-скоро това ще бъде добра поличба за всички състоящи се събития този месец. Както се казва „Ще ни върви като повода“. А и прогнозата за днес е оптимистична, тъй че – усмихнете се, имаме още една нощ на разположение да се насладим на разнородното творчество на артистите.

Официална пресконференция бе дадена по-рано днес след премиерата на „Сестри Палавееви“. На нея присъстваха авторът на романа Алек Попов, директорът на Драматичен театър Пловдив – Кръстьо Кръстев, Александър Секулов, Деляна Митева, Елена Панайотова, Петко Танчев и Алексей Кожухаров.

Началото на пресконференцията даде Кръстьо Кръстев, който с огромно щастие приветства всички присъстващи. С неприкрита радост сподели впечатленията си от вчерашната премиера и благодари на целия екип, който е работил по постановката. Той е кръстник на жанра „партизанска комедия“, както определиха театралния спектакъл.

Можем да кажем със сигурност, че идеята на Пловдивския театър да се адаптират съвременни български книги е успешна, заяви Александър Секулов, чиято премиера „Няма ток за електрическия стол“ очакваме тази вечер. Романът взима сила от театъра, а театъра черпи от съвременната литература към този момент. Това е особено значимо, заяви Секулов. Създаването на тази постановка е особено тежък ангажимент, който не се поема от много български театри. Така пловдивския театър не само си върши работата, но и излиза извън клишетата. 

Театърът не е просто място, на което да се забавляваме. Той има силно застъпена социална функция, а самото представление бе определено като спектакъл със социално-терапевтична функция. То е насочено към различни възрастови групи и се възприема добре както от младата аудитория, така и от тази, която има дългогодишен опит в посещението на театралните салони.

След „Възвишение“ на Милен Русков, „Сестри Палавееви“ на Алек Попов, „Няма ток за електрическия стол“ на Александър Секулов, екипът на театъра не губи време и е готов с още представление. Това е „Трънски разкази“ на Петър Делчев, а драматизацията се нарича „Вълци“, разкриха Секулов и Кръстев. Това са спектакли с коренно различни похвати, което прави чест не само на пловдивския, но и на българския театър. 

Алек Попов отправи поздравленията си към екипа, работил по неговия текст. Той сам заяви, че постъпката им е особено смела, защото книгата не е удобна за целта, но нейната същност е съхранена. Смисълът и посланието се усилват многократно, когато са поставени на сцена, заяви той. Попов и Деляна Митева даже разкриха, че след поставянето на текста, са направили леки редакции на прозаичния текст. Според Митева актьорите имат органичен рефлекс към самия текст, което ги е провокирало за корекциите. 

Петко Танчев пък призна, че никога не е работил толкова много по даден текст. Целият екип, който е работил по „Сестри Палавееви“ наброява 25 души, което го прави един от малкото мащабни проекти, правени у нас през последните години.

Директорът на театъра наблегна на деликатността на постановката. Според него това е основното й постижение. Всички бяха единодушни в мнението си, че идеята е била да изненадат зрителите в неочаквания обрат на комедийност и трагичен финал на представлението. Нито може, нито искаме всички да харесват представлението, заключи авторът на „Сестри Палавееви“.

Как животът на партизаните е актуален в наши дни

Партизанският комикс на сцената разсмя всички, а после преряза хумора през кръста

Стефка Георгиева

Театралният фестивал „Сцена на кръстопът“ даде началото си вчера в Дом на културата „Борис Христов“ с премиерата по романа на Алек Попов – „Сестри Палавееви“. Постановката се изигра при засилен интерес на пловдивчани, сред които се забелязаха и колеги на актьорите от сцената.

Ролите на двете сестри се изпълняват от Боряна Братоева и Мила Люцканова. За Люцканова това бе първото стъпване на голяма сцена, при което тя се справи чудесно, неотстъпвайки дори крачка назад от своите колеги с вече натрупан театрален опит. Третата главна роля в представлението бе отредена на Добрин Досев, който безупречно се въплъти в образа на Медвет.

Самата пиеса, макар и обърната към миналото, разказвайки за партизанския живот през Втората световна война, има особено актуално звучене в наши дни. Борбата на двете Палавееви със статуквото и установените норми, търсенето смисъла на живота им, желанието да разрушат досегашния налаган от родителите им патриархат, накара много от младите хора в залата да се открият в образите на героините. Бе поставен и въпросът за националната ни идентичност, как историята се пречупва през погледите на „силните на деня“ и как биваме лъгани и манипулирани от политическите движения, които се сменят.

Актуални са не само въпросите, поставени на сцената, но и начина, по който това бе направено. Мултимедийни визуализации даваха яснота за времето, по което се развива действието. Прожектираха се снимки на сестрите Палавееви, които в търсенето на своя смисъл, са се присъединявали към едно или друго идеологическо движение, всички от които те са напуснали, заради опитите за манипулация, които са били налагани. В последствие те бягат от родителите си и се присъединяват към партизанското движение.

Цялата тази история е поднесена с комичен привкус, но по никакъв начин не се осмиват животът и перипетиите, пред които са били поставени незапомнените ни герои. Чрез хумора ярко се открояват характерите на героите и са изведени лишенията, на които те са подложени. Дори мечтите и вярата на българските партизани са представени до известна степен чрез бляна им за сладолед, който идва от Русия по тръби, наподобяващи сегашния газопровод. „Сладолед няма, има само лед.“ Това са думите на Медвет, които слагат край на идеалистическите представи на партизаните за света.

Цялото представление е един невероятен синтез между комедия, в която присъства епическият жанр, бурният нрав на две тийнеджърки и трагичният финал на постановката, който сякаш преряза през кръста целия хумор и публиката, доскоро забавляваща се на шегите, замлъкна пред Медвет, който произнесе предсмъртния си завет, заснет от камера, която прожектираше трагичното му, смъртно бледно лице на голям екран.

Зашеметяваща е работата на целия екип, работил по подготовката и представянето на „Сестри Палавееви“. Постановката беше особено деликатна, премерена и най-важното – запази същинския характер на книгата на Алек Попов. Такъв синтез по-скоро би звучал абсурдно за онези, които са пропуснали спектакъла, но великолепният професионализъм на целия екип изкристализира и заблестя като диамант от сцената. От актьорката игра, до работата на режисьорите, сценографите и костюмографите – живо великолепие, както на съвременната литература, така и на драматургията.

Факт е, че след финалния монолог на Добрин Досев публиката бе объркана, изненадана от внезапния поврат на събитията, случили се на сцената на „Борис Христов“. Пловдивският театър за пореден път показа, че е новатор и в него работят креативни, вдъхновени и вдъхновяващи хора. Няколкоминутните аплаузи след края на премиерата говореха достатъчно за възприемането на „Сестри Палавееви“ от публиката, а зрителите дълго след приключване на представлението продължаваха да коментират темите и въпросите, поставени в спектакъла.

Sounds of the Ages 2015  стартира утре! Ето още една предваритена фестивална новина

OPETH са първата световна група, която направи специална преработка на логото си на българска кирилица.

Дизайнът на официалните ОПЕТ фланелки e правен от ПОЛ БАРКЪР по предложение на радио ТАНГРА МЕГА РОК и с консултанската намеса на БОРИЛ КАРАИВАНОВ (www.Cyrillic.bg).

Те ще се предагат на феновете на историческия концерт на OPETH на 19 септември в Античния театър в Пловдив.

Избраната за  Прогресив група на годината ще се представи за първи път с оркестър и именно затова, интересът към шоуто в чужбина е огромен. Очаква се близо половината зрители да бъдат фенове от Англия, Германия, Франция, Италия и скандинавските страни, както и съседните на България. 

Концертът се организира от радио ТАНГРА МЕГА РОК със съдействието на Община ПЛОВДИВ и е част от поредицата ни в Античния театър в самия край на лятото:

12 септември - 2 CELLOS;

18 септември - APOCALYPTICA;

19 септември - OPETH с оркестър;

20 септември - MACACO и Уикеда.

БИЛЕТИ за концерта на OPETH с цена 40 лв (регулярни) и 65 лв (golden circle) ще намерите в системата на www.Eventim.bg. В деня на шоуто ще бъдат съответно 50 и 75 лв.

 Мнозина са склонни да премерват големината на едно явление с лайковете, които то събира във Facebook. И по тези параметри, OPETH са много голяма група, със своите над 1 милион и 300 хиляди последователи в целия свят. 

В тази широка платформа, OPETH рекламираха както новите си фланелки, така и Пловдив като уникална туристическа дестинация, която предлага чудесни възможности. Групата подчертава, че до Пловдив и София (само на 140 км от Пловдив) летят и множество достъпни авиокомпании от Лондон, Милано, Париж, Амстердам и много други големи европейски градове. Публикуван е и късият филм на Стефан Апостолов - ‘Plovdiv - The World's Sixth Oldest Town’