Капана.БГ
Един ден с "Бракове по любов"
Един ден пълен с „Бракове по любов“ и една вечер с „Музиката на влюбените и чаша вино“ ще разнообразяват пловдивчани на 14 февруари.
Църковният и гражданският брак са се превърнали в културна консерва – нещо формално. Арт-сцена „4хП“ имат желанието да вдъхнат нов живот в ритуала на бракосъчетанието, за да може той отново да възвърне своя смисъл. Браковете на Арт-сцена ''4ХП'' се сключват единствено и само по любов. И затова няма ограничения – всеки има право да потвърди любовта си към своя любим човек, животно, идея, предмет, дори и към самия себе си.
Ритуалът трае около 15 минути, започва пред площада на Арт-сцена ''4ХП'' и завършва в самите пространства на театъра. По пътя двойката (или тройката, четворката и т.н.) изживява своето случване на любовта, подпомогната от опитните "свещенослужители“. След като подготвят телата си, пречистят ума си и активират духа си, любовнобрачните влизат в пространствата на театъра, за финалната церемония, след която получават и официалното си любовнобрачно зеленодиво Дадайство.
Любовните бракове на Арт-сцена ''4ХП'' са един опит да бъде случена любовта между хората, това е най-чаровното и най-магичното случване в живота им.
От 19:00 ч. всички, които получат своето ''Дадайство'' ще могат да празнуват заедно със спектакъла ''Музиката на влюбените и чаша вино''.
Церемониите се провеждат след предварително записвабе записване на тел: 0896195657 или след спектаклите на ''4ХП'' на място.
За повече информация: Валерия Димитрова – ПР и Връзки с обществеността към арт-сцена „4хП“
"От средата към периферията и обратно" в галерия "Резонанс"
От 06-ти до 14-ти февруари в Пловдив ще се проведе немско-българска творческа среща „От средата към периферията и обратно“. Симпозиумът ще завърши с изложба Рисунка голям формат в галерия “Резонанс“ и в Общински съвет, Пловдив както и в град Шверин – столица на провинция Мекленбург-Долна Померания.
Очевидно се установяват разлики във възприятията при страните, намиращи се в центъра и в периферията на Европа. Това често води до напрегнати ситуации.
Целта на проекта е не само да предизвика инспирации у художниците за техните творби, но и да подпомогне те да станат посредници и посланици за повишаване на разбирателството между страните от центъра и периферията на Европа.
Особено важно в проекта е ежедневната комуникация и творчески дискусии свързани с културата и социалната ситуация на страната домакин.
В рамката на симпозиума са предвидени посещения на Старинен Пловдив и Бачковския манастир. Художниците ще се срещнат с представители на различни общности като еврейска, арменска, турска и ромска, за да се запознаят с разнообразието на пловдивските етноси и мирния им съвместен живот. Авторите ще посетят и лагера за бежанци в град Харманли.
Участници от немската страна са Корнелия Кестнер/ гр. Нойщрелиц, Олаф Хопе/ Община Бойнсдорф, Маркус Барвитцки/ гр. Магдебург, Хенинг Пенске-Чигир/ гр. Шверин, проф. Карл Оперман/ гр. Вернигероде, Райнер Рауш/ гр. Хале. България ще бъде представено от Емилия Арабаджиева, Стоян Лазаров, Иван Чакъров, Николай Томов и Димитър Воденичаров.
Празникът на любовта и виното в club Bally
Свети Валентин или Трифон Зарезан? Всяка година един и същи спор започва да се води дни преди 14 февруари. За да няма ощетени, независимо от това кой празник ще предпочетете да отбележите, club Bally ще спретне супер парти без куверти и за влюбените и за ценителите на виното. На двойния празник, зад пулта ще застане DJ Guerrero, който ще вдига градуса на настроението и ще превърне празника в един общ. Така че в Деня на виното и любовта всеки е добре дошъл в Бали, за да се порадва на хубава музика и приятни хора, под общия знаменател на купона.
"Да бъдеш различен" тази събота в Петното
Днес е по-лесно от всякога човек да бъде различен. Макар мнозина да твърдят, че предпочитат да се отличават пред това да са еднакви с другите, в много отношения пак са еднакви, но не го осъзнават. Какво значи да си различен? Да си по-цветен, да можеш да летиш, да имаш слухов дефект, може би? Защо едни различия предизвикват интерес и симпатии, а други - безразличие, в някои случаи и агресия? Тези въпроси са част от философията на филмовата ни селекция, която от лудостта ще премине през песъчинките в Близкия изток, дислексията, площадката на чудесата в Токио, вътрешния свят на една жена, играта на Иронията и...
... Три степени на затъмнение! Визуално впечатляващ, историята на Три степени на затъмнение ще ви отнесе в полето на кинопоезията, за да чуем въздействащата изповед на една жена. Режисьор и сценарист е Тодор Димитров. Освен този, ще представим и още един български филм:
Stereo Love! Представете си свят, в който гласът на един мъж означава всичко... Този филм на Мартин Илиев е нещо много различно в българското късо кино. С участието на Дарин Ангелов, Василена Гецкова и Китодар Тодоров.
Милчо Левиев и Вики Алмазиду представят два нови джаз албума
Албумът "Quiet March" - маестро Милчо Левиев представя соло пиано, едно от най-сериозните предизвикателства в джаза.
Албумът "Nina" - проект на двамата музикални съмишленици Милчо Левиев и Вики Алмазиду, които от над 10 години преосмислят световното музикално наследство на джаза – стандартите – посредством стотици уникални концерти.
Премиерата в Пловдив ще се състои на 12 февруари, мястото – клуб Bee Bop Cafe, началото – 20 часа.
Дисни трилър тази вечер в Драматичния театър
Дисни трилър може да гледате тази вечер от 19:00 часа в Камерна зала на Драматичния театър.
„Дисни трилър” е настръхваща смес от черна комедия и хорър, каквато българският театър не е показвал.
Брат и сестра живеят зазидани в луксозните си страхове.
Вярват, че са последните оцелели на земята.
Искат спомените им да ги предпазят от ОНОВА , което е навън.
Но ОНОВА има съвсем други планове за тях.
И докато те сънуват в шоколадовата си къщичка, ОНОВА навлича маската на клоун и бавно остри зъбите на вилата си.
- Александър Секулов, драматург
„Предупреждавам – този спектакъл на Пловдивския театър не е за хора със слаби нерви, за хора, които недолюбват хорър, трилър, не им е любопитен съспенсът...“
– Пенка Калинкова, в. „Култура“
“Дисни трилър” е провокация към онези, които обичат театъра изследване, събарящ прегради, отварящ забранени врати. (...) “Дисни трилър” е представление, в което всичко е пипнато до детайл и си струва да бъде гледано. Поне веднъж.“
– Мария Луцова, в. „Марица“
"Дисни трилър" е смес от черна комедия и хорър и определено е провокация към всички, които крият непознати и непознаваеми страхове."
– в. „Дума“
„Една от веригите, които едновременно бутат човечеството напред и го поставят на едно място, е тази на клишетата, а светът, в който живеем, е изграден от тях. Клишетата, примерите и обяснението на всичко винаги са карали човека да се чувства сигурен, да си създава една комфортна зона на отговори, в която нищо повече от предполагаемото и нормалното не се случва. Образът на клишетата съществува, за да превърне тази зона на комфорт в едно още по-сигурно убежище за търсещия уют човек. (...) Спектакълът „Дисни трилър“ ни изкарва от зоната на комфорта и се опитва да ни накара да напуснем света на обяснимото, като ни преведе в света на злото. На пръв поглед неговата основна линия на движение е по линията на кошмара, хаоса, разрушението, апокалипсиса на външния свят, който ни предлага само смърт, кръв, извращения и погнуса. (...) Всъщност в основата на тази история се крие голяма метафора именно за клишетата в света на човека. (...) Смисълът на детството се преобръща в своите приказни и идеалистични измерения, и на негово място идват зловещи картини от съзнанието на детето, в което най-силен катализатор се оказва страхът.“
– Катерина Георгиева, „Литературен вестник“
50 нюанса боза
Аня Петрова
Карикатура: Биляна Янкова
Вече е началото на февруари и идват великите спорове за „Св. Валентин или Трифон Зарезан”. Кое обичате повече – приятелката си или чашата с вино? Вероятно двете взети заедно, но както казват великите хора – пълно щастие в този живот нЕма. Едно е сигурно – 14.02.2015 ще остане в историята на киното, телевизията, медиите и Фейсбук, най-вече като деня, в който 50 НЮАНСА СИВО ИЗЛЕЗЕ ПО КИНАТА!
Господи, остава седмица, но вече усещам тръпките по тялото си. Нямам търпение всьо 14-годишно по планетата да си фалшифицира личната карта, за да отиде да гледа малко софт порно на кино. Големият екран си е голям екран, пък и ефектите премахват целулит и стрии, но нека не се отплесвам. Остана ли човек, който да не знае историята? Мога да ви я разкажа накратко – главната героиня някак си(неизвестно никому как) е останала девствена до 21- годишна възраст, среща човек, който си вярва, че е наясно с BDSM и той отприщва всичко животинско у нея. Разбира се, подобни сексуални желания са породени от дълбока травма в детството, защото няма как да си със здрав ум и да си kinky. Така двамата се впускат в невероятни сексуални приключения и няма да повярвате – ИМА ЩАСТЛИВ КРАЙ! Още по-накратко казано – това са мокрите сънища на една псведо-писателка, която много силно си вярва. А и да не си е вярвала, след подобен тираж кой не би се възприел като гениален? Не стига, че от фен фикшън в интернет творението й излезе напечатано, ми даже и цяла трилогия се издаде. Някой реално може ли да сметне колко похабени дървета са това? Моля ви се, това нито е хубаво за природата, нито за нормален читател, нито пък за емоционалното състояние на човек като мен, който е свикнал, че бозата е за пиене, не за четене. Вместо да се създаде институция, която да изземе всичките книги от книжарниците се прави ФИЛМ! Ама, да, защо не. След като можеш да четеш боза, със същия успех можеш и да я гледаш.
Един велик и анонимен ум в интернет се изрази много правилно: „Страх ме е, че „50 нюанса сиво” ще е най-гледаният филм за 2015”. Мен не ме е страх, а направо изпадам в паник атака и получавам пристъпи при мисълта за нещо подобно. Да, преди се е прожектирало порно в кината. Давайте и сега, лепите една червена точка и готово, но предвид голямото разнообразие на интернет никой няма да отиде да го гледа. „50 нюанса МузикатаНаКриско” е нещо, което четеш/гледаш, докато си на работа, за да осъзнаеш, че има и много по-ужасни неща на този свят от офиса и гадните ти колеги. ДА, и аз я прочетох, но работех на Слънчев бряг - имах нужда от разсейване покрай повръщащите англичани на рецепция. А сега? След една седмица всички ще се разхождат с кожени корсети и камшици по улиците, защото е модерно, дори домашното насилие ще си има оправдание. Някой усеща ли как дИградирамИ? Разбира се, че „50 нюанса УлицатаПредБлокаТи” не ни е единствената движеща сила за нещо подобно, но пък е страхотна кулминация! Аз израснах с филми като „Смело сърце”, „Форест Гъмп” и до сега, ако ида на кино и видя, че има филм на Уди Алън, изобщо не му мисля какво и дали да гледам – ВЪТРЕ С БЯСНА СКОРОСТ. Беше хубаво. Беше...минало свършено време. Сега има ЦЕЛИ 50 нюанса боза, от която може да избирате. Това не ви ли кара и вас да получавате пристъп?
Така де, идва Св. Валентин. Разкарайте романтичната вечеря и заведете приятелката си да гледа „50 нюанса НадявамСеДаМиВържеДовечера” (да си го кажем, никое себеуважаващо се момче не би отишло да гледа този филм, освен ако няма задни мисли). Опитайте се да й бръкнете под полата, докато тя се наслаждава на филма, ако ви отблъсне – по-добре станете и отидете да пиете бира с приятели. Евентуално, ако си хвърлите кока-колата по голямото платно, останалата част от мъжката публика в залата би ви била адски благодарна.