Младежи от махалата отвориха очи за кино и театър благодарение на инициативата

Росен Чепилски смята да продължи реализацията на проекта и за в бъдеще

10 младежи от ромски произход се влюбили в камерата и изкуствата за 12 месеца, искат да продължат да се развиват 

Георги от махалата учи за строител, но гледа към НАТФИЗ. Искам да се занимавам с кино. Харесва ми да съм на сцена. Чувствам се много добре в театралната зала, казва той

Паулина Гегова

Преди година ви запознахме с Росен Чепилски и Борис Бъндев, които без никаква помощ стартираха проект „356“ в квартал „Столипиново“. Чрез камери и обучение на ентусиасти, те събраха младежи от най-голямата ромска махала и им предоставиха една различна гледна точка както за живота в гетото, така и за образование, култура и изкуство.

Сега, година по-късно, 356-те дни изтекоха, но не и инициативата на Росен, който макар и останал сам в тази сложна задача, продължава работа с децата. Срещнахме се с него и трима тийнейджъра от „Столипиново“ в любимия на нас, но и на тях Драматичен театър. Две от момчетата - Васко и Георги са работили и ще продължават да работят с него, а третото тепърва изпитва интерес към инициативата, която е нито социална, нито обществена, а по-скоро лично желание.

-Росене, припомни ни как започна проектът!

Проектът започна  Коледата на 2015г. с желанието и ентусиазма да се случи нещо с хора от махалата, които да заснемат с камери части от техния живот и да правим клипове, които да качваме в youtube канал. До миналото лято се качиха 7 клипа, след което човекът, с който създадохме проекта се отказа и аз останах сам. Продължих с някои от хората в „Столипиново“. След това дойде лятото, ваканция, Георги замина за Германия. Когато се върна нещата пак се нагласиха, но с тази уговорка, че когато започнахме с Борис, всичко беше доста кампанийно, което на мен не ми е присърце. Сега сам мога да взимам решения и проектът няма да е от Коледа до Коледа, а докогато преценя, че е нужен.

-Какво се случи за една година?

Случи се това, което най-малко желаех – малко работа, много медийни изяви. Медийни изяви в добрия и лошия смисъл на думата, защото много от колегите ти търсят някаква нишка, която изкарват от контекста. В крайна сметка, те нямат нищо общо с това, което се случва там и което правим с децата. За 356 дни качихме тези клипове, които са заснети и монтирани в тяхно присъствие. Направихме обучение как се прави slow motion , анимация и други. Имахме контакти и с още хора от махалата и то от различни етноси. Не си поставям срокове и не търся никой. Ако някой иска да работи с нас, или ни хрумне идея, я правим. Най-голямата ни идея е да създадем един културен дом в квартала, защото се събираме 5 човека и сме в нашия хол. Но когато се съберем 20, няма къде да се позиционираме. Имахме една среща с Фондация 2019, където им споделихме идеята, но от там казаха, че не подкрепят предложението да има постоянен дом, а трябва да се сменя от локация на локация. Два месеца по-късно, без да ни поканят, те организираха такава инициатива в кино Космос. Така че, на този етап аз не се чувствам в адекватен диалог с тях, поради причината, че говорим нещо, те казват: „Не, ти не си прав“, след което правят същото. Не ме разбирай погрешно - на никого не се сърдя. Бих се сърдил ако някой се опита да ме скара с децата, защото и такива опити е имало. Но фондации, организации, НПО-та и подобни не ме касаят.

-Колко деца преминаха през проекта?

Четирима, след това още две ромчета, които са и нечуващи. С тях също създадохме клипове. Още няколко младежи и един оператор на 27 години - общо десет.

-Това не е ли много малка бройка?

Това е страшно много! Там има хора, които цял живот не знаят какво правят. И едно момче да се намери пак е много.

-След като минаха първите 356 дни, какво предстои за напред?

Продължаваме с индивидуални идеи. Знам какво ще правя с Георги, но с другите младежи още не съм решил. Не искам да звъня по вратите на хората и да ги подтиквам.

-Георги, на теб как ти се отрази проекта?

Сякаш това да снимам с тях ми беше мечтата. Чувствах се много приятно в „356“. Когато от Фондацията дойдоха, имаше някакви проблеми и спряхме да снимаме, но мисля пак да се върна.

-Ходиш на училище. В кое училище и виждаш ли някаква промяна в държанието на съучениците си спрямо теб?

Аз уча за строител в ПГСТ „Пеньо Пенев“. Девети клас съм и няма никаква промяна в отношението. На съучениците ми им е интересно. При нас няма разделение.

-А от близките ти в махалата?

Те не всички знаят за проекта. От тези, които знаят няма съпротива. Всички ме подкрепят – и родителите и приятелите.

-Какви са плановете ти за бъдещето?

Искам да се занимавам с кино. Мисля да се запиша в НАТФИЗ. Киното и театралните изкуства ме привличат. Харесва ми да съм на сцена. Чувствам се много добре в театралната зала.

-В България развитието на хората, които се занимават с изкуство не е особено лесно. Как смяташ да се пребориш?

Мисля първо да завърша средно образование, след това, както казах, да се запиша в НАТФИЗ. Това е най-добрият вариант. Може пък да замина за Германия, да се запиша в театрално студио или школа.

-Там как гледат на млади хора, които искат да се занимават с изкуство?

Учителите обръщат доста индивидуално внимание на учениците и им дават бъдеще. Дават им насоки и ги подкрепят.

-А в българските училища насоки дават ли ви?

Не! Всичко е общо за всички. Няма учител, който да ни събуди любопитството. Това нещо трябва да се промени.

-Васко, ти също си снимал. За теб какво е камерата? Какво виждаш през обектива?

Камерата за мен е трето око, както казва Росен. Каквото виждаш ти, това вижда и камерата и мисля да продължа да снимам и занапред.

Ето няколко предложения за картички, които не са захаросани, а ви позволяват да изразите индивидуалност

Св. Валентин наближава и мнозина от обвързаните хора по света започват да блъскат глави с какво да изненадат любимия или любимата си. Всички знаем онези банални неща, които повелява празника – шоколад, вино и скучна картичка от супермаркета, който се намира в съседство.

Е, предлагаме ви, тази година да прекарате един наистина забавен празник. Вместо да обикаляте в търсене на поредната сърцераздирателна и трогателна картичка за вашата половинка, ви представяме нещо по-различно. Някои от тях са провокативни, други са забавни, а трети ще ви разсмеят от сърце. Това са малките неща в една връзка, които пазят чара ни такъв какъвто е, без тонове шоколад и излишни превземки. 

Разгледайте ги и си изберете. Можете да я нарисувате сами, да помолите приятел за помощ или просто да принтирате посланието на картон. Споделете ни, коя ви впечатли най-много?

2. 

3. 

4. 

5. 

6. 

7. 

8. 

9. 

10. 

11. 

12. 

13. 

14. 

15. 

16. 

17. 

18. 

19. 

20. 

21. 

22. 

23. 

24. 

25. 

26. 

27. 

28. 

29. 

30. 

31. 

32. 

33. 

34. 

35.  

36. 

37. 

38. 

39. 

40. 

41. 

42. 

43. 

44. 

45. 

46. 

47. 

48. 

49. 

50. 

51. 

52. 

53. 

54. 

55. 

56. 

57. 

58. 

59. 

60. 

61. 

62. 

63. 

64. 

65. 

66. 

67. 

68. 

69. 

70. 

71. 

72. 

73. 

74. 

75. 

76. 

77. 

78. 

79. 

80. 

Таксите за висше обучение в Холандия са почти равностойни на тези в България

Много младежи предпочитат именно страната на лалетата, заради стажуването в големи компании още по време на обучението си

В продължение на 3 дни, в сградата на хотел „Рамада Тримонциум“ се проведе представяне на три холандски университета. Достъпът за всички бе напълно безплатен, а от информационните срещи се възползваха не само ученици, но и родители. Оказа се, че таксите във висшите училища в Холандия са почти идентични с тези, които плащаме в българските ВУЗ-ове. Разликата обаче е осезаема. Още по време на самото си обучение, всички студенти имат възможността да практикуват избраната от тях специалност в различни големи фирми, като едновременно трупат знания и опит. Това се оказа и основната причина младите хора да продължат обучението си извън пределите на страната.

Интересът към Холандия нарасна и след ситуацията, която се разигра в Обединеното кралство и напускането му от Евро съюза. Страната на лалетата и по-конкретно престижните университети Tilburg, Utrecht и Radboud University предлагат широка гама от бакалавърски и магистърски специалности, като сред най-предпочитани са тези с икономическа и бизнес насоченост. Обученията за медии и комуникации също набират скорост.

Представянето на самите университети бе на английски език, който е и езикът, на който се провеждат самите обучения. Нашите ученици имаха възможност и да се запишат на езиково обучение или безплатно да се явят на тест, удостоверяващ знанията им по английски език.

Градския транспорт в Пловдив пропагандира мързелуването

На изключително интересно послание се натъкна наш репортер по-рано тази сутрин. Това са „8-те заповеди на ортодоксалния лентяй“, които са окачени в автобус, движещ се по линия 26. На бял хартиен лист са изписани „светите“ заповеди, които убеждават пътниците, че е по-добре да си почиват, отколкото да работят. Самият хартиен лист е залепен точно до електронното табло в самия автобус, което известява следващата спирка от градския маршрут.

Чудим се дали заповедите не са написани в унисон с целия транспортен проект, както и с доставчиците от Испания, които обещават вечна сиеста. Пътниците в автобуса искрено се забавляваха от 8-те заповеди, които предизвикаха смях. Други пътуващи, пък, не бяха очаровани от посланието. Една възрастна дама заяви категорично: „Заради подобни глупости сме на това дередже! Младите хич няма да ви бъде ако така мислите да я карате. Да лежи - всеки може.“

За или Против, заповедите на ортодоксалния лентяй ще пътуват доста. Ето ги и самите тях:

1. Обичай постелята си, като сами я себе си.

2. Ако видиш някой да почива – помогни му!

3. Работата е свята – не я докосвай!

4. Ако можеш да направиш нещо утре – не го върши днес!

5. Ако усетиш порив за труд, седни и постой – ще ти мине.

6. Работата е здраве – да работят болните!

7. Човек се ражда уморен и живее, за да си почине!

8. По-добре гладен, отколкото уморен!

В специализираната туристическа борса в ЕКСПО центъра се включиха повече от 800 изложители от цял свят

Община Пловдив взе участие за първи път в Международното туристическо изложение "Salon de vacances" (“Ваканция“), което се проведе в Брюксел, Белгия от 2 до 5 февруари.  В специализираната туристическа борса в ЕКСПО центъра в Брюксел се включиха повече от 800 изложители от цял свят, които представиха пред посетителите - водещи местни и чуждестранни туроператори и медии, своите продукти и услуги, както и съвременните тенденции и новите трендове в туризма и пътуванията.  

Пловдив, който участва в информационния щанд под патронажа на Министерство на туризма на Република България се радваше на силен интерес като бъдеща Европейска столица на културата. Посетителите на щанда се запознаха с богатото културно-историческо наследство на града, притежаващ повече от 700 културно-исторически забележителности и над 300 000 движими културни паметници, с находки от седем археологически периода и възможностите за практикуване на различни видове туризъм в града и в регион Пловдив. Важен акцент в презентациите бе  предстоящото домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 година. 

Местните и чуждестранни туроператори получиха подробна информация и за ежегодната Международна среща по туризъм, която се провежда в града под тепетата. Тази успешна и доказала се бизнес платформа за контакти и ползотворно сътрудничество,  стартира за първи път през есента на 2012 г. и с всяко следващо издание увеличава своя престиж на високо професионално и полезно събитие, което дава все по-добри резултати. 

Една от основните цели на Международна среща по туризъм е представянето на Пловдив и региона като атрактивна туристическа дестинация за чуждестранните участници, които посещават България и града ни за първи път. През настоящата 2017 г., Международната среща  по туризъм ще се проведе от 4 до 7 октомври.