Изкуство, вино и кулинария под един покрив в новата забележителност в архитектурния резерват

Световното и българското кино се срещат във Филмовите вечери в Бялата къща

Старият град е едно от най-любимите места за посещение на пловдивчани и гостите на града. Малките улички, старите къщи и духът, който се носи там никога не би могъл да омръзне. На всеки ъгъл ни чака нещо ново при всяка една разходка. Нещо ново, като Бялата къща- културният център, който се ражда неотдавна. Арт комплексът е ремонтиран и възстановен изцяло в духа на Българската Възрожденска къща и щом влезеш през високите дървени порти се пренасяш в 19 век. Красивата дърворезба украсява таваните, а близо 100-годишната лоза осигурява дебелата сянка в августовските жеги. Дори вратите и дограмите са автентични- красят дома от самото му построяване. Домакините са се поклонили на наследството с особена почит във всеки един запазен и красиво експониран детайл.
Възможностите на Културния център обхващат организиране и провеждане на концерти, кино вечери, литературно четене, а залите са подходящи за фирмени и частни мероприятия. Изложбената площ вече е приютявала творбите на Радул Шишков, Румен Манолов, Емилия Арабаджиева, Геракси Гераксиев, Веселин Ламбрев, Калина Атанасова и Милена и Кольо Мишеви. Вече няколко концерта на АМТИИ са озвучавали този дом, като всеки един от тях е бил благотворителен, част от каузата за възстановяване на Жълтото училище. В дейността на Центъра важно място заема запознаването с историята, културата и традициите на хората от древността до наши дни,  техните обичаи, празнични чествания, както и кулинарните им умения. В малката изба под самата къща е представено производството на вино от местни сортове лозя, провеждат се дегустации на подбрани гроздови еликсири и традиционни български ястия. Партньорството на Бялата къща с АМТИИ, Националното училище за музикално и танцово изкуство, Националната гимназия за сценични и екранни изкуства и Националната художествена гимназия Цанко Лавренов предоставя широки възможности на младите таланти да изявят себе си като бъдещото поколение артисти на Пловдив.

Още от този месец започват Филмовите вечери в Бялата къща, които ще продължат от 11 август до 12 септември. Програмата е повече от впечатляваща. Всеки ден ще се прожектират световни класики, най-доброто от европейското кино и много български заглавия. Животът в Културния център става все по- разнообразен, а посещенията многобройни. За краткия си живот Бялата къща вече е едно от любимите места за пловдивчани, гидовете и туристите в Пловдив, именно заради съчетанието между разнообразен и богат културен живот, архитектура и възрожденски дух и, разбира се, малката градина, която те изолира от външния свят и позволява просто да се насладиш на тишината с чаша вино в ръка.

С песни, танци и усмивки до уши стартира Двадесетия Международен Фолклорен Фестивал. Традиционните ритми и танци на България, Грузия, Гърция, Китай, Корея, Латвия и Сърбия дефилираха по Главната и я вдигнаха във въздуха. Екзотика от всякъде. Представителите на Корея и Китай показаха на пловдивската публика, че гравитацията за тях не важи, а гейшите с ветрилата си разпалиха сърцата на мъжете. Сърбите дефилираха с красотата на балканските жени, а гърците взривиха публиката със звуците на сиртаки. България се представи с цели три невероятни изпълнения – на ФА «Тракия», ансамбъл «Войводица» и ПФА «Странджа». Формацията от Латвия явно беше решила, че не е достатъчно просто да изтанцуват нещо сами, за това няколко човека от публиката бяха издърпани в трупата. Тaм те получиха урок по традиционни латвийски танци от първо лице. Грузинците обаче бяха черешката на тортата. Дали заради младостта или нахъсания дух, публиката просто се влюби в тях и на всяка една секунда от шоуто им избухваше в бурни аплодисменти.

Прекрасната сграда на Шнитер е запазена в автентичен вид на улица 4 януари, хората обаче не я забелязват

Паулина Александрова

Къщата, от която Алеко Константинов се отправя към смъртта, чака да бъде преоткрита. Тя е там, сгушена между няколко лъскави гигантски кооперации, близо до храм Св. Св. Кирил и Методий, на улица 4 януари. Все още жива, напълно автентична, но в окаяно състояние, сградата по проект на Йозеф Шнитер може да има ново бъдеще, защото със сигурност има какво да ни разкаже и даде. Стига някои й обърне внимание и стига собствениците й се решат на това. Нужна е единствено стриктна реставрация, тъй като поне на пръв поглед градежът е напълно здрав, покривът също. А историите, които се крият под него, са подходящи за дълги и напоителни хроники. Тя е къщата на Иван Личев.

До съвсем скоро в нея е кипял живот. Възрастна дама с отношение към наследството не е пипнала дори дограмата на превъзходната творба на Шнитер. Запазени са и автентичните капаци по прозорците, монтирани преди повече от век. Жената е ценяла красотата и историята на сградата. За нещастие обаче приключва земния си път и оставя постройката на приумиците на времето, на фасадните терористи и собствениците си наследници, които се стараят да я запазят, но не е ясно докога. Само полуизсъхнала лоза показва наченки на живот в постройката. Ежедневно хората минават покрай красивата сграда, но не й обръщат внимание. А само ако знаеха, че това е домът, от който Алеко е поел към смъртта...

Владимир Балчев разказва за последната спирка на Щастливеца преди куршума в общия си труд с Петко Петков Забравеният град. През 1885г. архитект Йозеф Шнитер построява великолепна къща за един от най-видните пловдивчани – Иван Личев, чиято личност е  ангажирана в много посоки.  Той е бил поборник за национално освобождение, дарител, политик, общественик. Освен това Личев бил и голям особняк, ходел с калпак и бил негативно настроен към европейските дрехи. Според него българите получили много свобода наведнъж, а това ще им донесе нещастие.

Колоритният дом на Иван Личев често бил посещаван от бъдещия премиер Петко Каравелов и други видни граждани на Пловдив, а неговият зет Недко Каблешков дори отворил адвокатската си кантора под същия покрив. Като забележителен общественик и юрист, Недко също бил в близки отношения с много известни българи. Една вечер при него на гости се отбил негов колега, но не кой да е, а самият Алеко Константинов.  Каблешков искал да запознае твореца с местна красавица, но Щастливеца отказвал, тъй като имал уговорка да пътува до Пещера заедно с Михаил Такев. Така писателят поема към смъртта. Край село Радилово била устроена засада на Михаил Такев. Куршумът предназначен за него, обаче, застига Алеко  и го пронизва смъртоносно.

След инцидента години наред Недко Каблешков се измъчва, че не е задържал писателя в онзи фатален ден. Ако беше останал в Пловдив, Щастливеца щеше да избегне смъртта, а може би и да имаме още една изпепеляваща любовна история.

Това минало все още е съхранено под покрива на къщата на 4 януари и може да бъде спасено. Къщата на Иван Личев, чака новото си бъдеще. Дано то бъде истинско, красиво, с поклон пред историята и архитектурата. А пловдивчани да спрат да я подминават. 

Ако искаме да бъдем Културна столица на Европа нямаме нужда от разединение и противопоставяне, а от пълно обединение

Много думи се изстреляха, много обвинения се чуха, много мнения се изказаха след дисциплинарното уволнение на шефа на отдел Култура Йохан Девлетян. Случилото се отвори кутията на Пандора или пък предизвика съдържателен дебат за културата? Все още е рано да се каже. Проблемът е какво ще роди този конфликт на 5 септември, когато ще бъде посочен българският град- Културна столица на Европа. А дотогава или можем да навредим, или да помогнем на града си. Изберете сами, КАПАНА.БГ направи своя избор. Същото сториха и хората, които дадоха всичко от себе си в най-важната за Пловдив кауза в последно време. Във връзка с нарасналото напрежение и разединение в културните среди, екипът на общинска фондация Пловдив 2019 напомни, че именно заедността е това, което може да направи градът ни водеща културна дестинация на Балканите и в Европа. Думата ЗАЕДНО може да донесе на града титлата Европейска столица на културата. А случващото се в момента е далеч от значението й. КАПАНА.БГ застава твърдо зад позицията на Пловдив 2019 и припомня на всички, че кандидатурата ни за Културна столица на Европа е обща кауза и би следвало да е мисия за всеки един от нас. Ето и отвореното писмо:
Скъпи приятели,
Точно след един месец приключва надпреварата за Европейска столица на културата. На 5 септември ще бъде обявен българският град победител. В този един месец повече от всякога е нужно да демонстрираме, че всички ЗАЕДНО заставаме зад тази кауза и градът наистина иска и има нужда от това признание. През последните дни се появиха критици на част от културните политики в града.  Призоваваме в рамките на този месец всички да подкрепим нашата кандидатура и всеки, който обича Пловдив, да преглътне различията, да се въздържи от публични коментари и така да подкрепи своя град в тази важна надпревара.
Ние си даваме сметка, че нерешените проблеми са много и извършването на реформи е дълъг и сложен процес и затова сме се постарали много от основните ни градски и национални проблеми да залегнат в кандидатурата на града.  През последните три години екипът на фондация „Пловдив 2019“ и много доброволци, артисти, специалисти в различните сфери на обществения и културния живот,  помогнаха Пловдив да има една достойна кандидатура, с която премина първи кръг и с която вярваме, че имаме шансове да победим в началото на септември.
Разединение и противопоставяне обаче точно един месец преди крайното решение за културна столица на Европа ще бъде прието единствено като знак за липса на съпричастност към общата кауза – знак, който другите градове, които се съревновават с Пловдив, не демонстрират в момента. В този финален и напрегнат момент имаме крещяща нужда от позитивна подкрепа на цялото общество – медиите, хората, неправителствените организации, артистите, институциите, така че всички ЗАЕДНО да положим усилия, за да имаме шансове да бъдем Европейска столица на културата през 2019 година.
Предстои ни един напрегнат месец на подготовка, през който да убедим хората на Пловдив и журито, че ние можем и трябва да бъдем първата българска европейска столица на културата.
Имаме обща цел, имаме кауза и вярваме, че тя е еднакво важна за всички хора в града. Сега работим по организиране на финалното представяне на кандидатурата на Пловдив.  Нямаме нужда от разединение и противопоставяне. Имаме нужда от подкрепа и съпричастност, за да защитим най-добрата кандидатура. След  4 септември  със същото вдъхновение ще работим за това да обсъждаме и дебатираме проблемите на града и ЗАЕДНО да създаваме добавена стойност в културното развитие на Пловдив.
Джема Барух изпълнителен директор
Валери Кьорленски артистичен директор
екипът на фондация „Пловдив 2019“