Славена Шекерлетова

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Новата ѝ книга с поезия носи името „Криле от папиемаше“. В понеделник, на 9 декември, тя ще чете от нея в книжарница „Хеликон“ от 18 часа, а официалното представяне предстои в края на януари. За писането на поезия с нея разговаряме дни преди книгата да се появи в добрите книжарници.

"Криле от папиемаше" .... Папиемаше е техника за изработване на различни предмети, чрез лепенето на малки парчета хартия. Твоите криле в поезията от какво са направени?

От вярата, че можем да признаем човешката си крехкост и да бъдем по-внимателни едни с други. Все по-изострени са противопоставянията в обществото ни напоследък, по всички и всякакви въпроси… и аз тая надеждата, че изкуството е единствената територия, способна да ни върне емпатията. За да оцелеем.

Папиемаше е техника за малка пластика – достъпна и позабравена вече техника. За която се иска търпение, хартия и въображение. Символично, нали?

Ти първоначално пишеш и издаваш проза. Обикновено, обаче, е обратното - повечето автори започват с поезия, след това преминават към разказите, романите... Често казваш, че твоят начин да правиш литература е именно прозата. Тогава, как се промъкна тази стихосбирка и какво ще намерим в нея?

Тази стихосбирка се случи благодарение на моя издател – госпожа Божана Апостолова и на Гери Георгиева от издателство „Жанет-45”. Защото те повярваха в мен точно в момента, в който аз – отново! - не вярвах в себе си. Благодаря им, че ми монтираха тези криле.

Поезията е особен език. Изисква дълго(годишно понякога) натрупване на смисли и концентрация. Изисква честност и издирване на правилната дума. Изисква да доизмисляш отново света - така, че да просияе.
Лично аз се старая през езика на поезията да разказвам истории.

"Студен чай:
чаша юнски дъжд,
щипка пресен цвят от липа
и лед, колкото сърцето поеме"
Колко, според теб, лед може да поеме то?
Какво има в твоето сърце, докато пишеш поезия?

Сърцето обикновено е принудено да поема повече лед, отколкото може да поеме. През всички времена.
Нали знаете онази притча, че в нас живеят два вълка – добър и лош. И побеждава този, когото храним. В онези моменти, когато трябва да броим до десет – иска ми се винаги в тях да се питаме: кой вълк ще нахрани постъпката ми.

А докато пиша поезия (изпитвам неудобство да говоря за това)… но когато пиша поезия, аз просто я записвам. Аз съм медиатор. Проводник. Не принадлежа на себе си, защото текстът е по-голям от автора си.

Но мога да редактирам с месеци, даже с години в издирване на смисъла. Ето това е моята работа.

Юни срещаме често в тази книга. Кой ти е любимият сезон и защо? И има ли време от годината, в което писането ти се получава с по-голяма лекота?

Юни е безметежното начало на лятото. Само си представете яркосиньото юнско небе. Първите топли вечери, черешите, въздухът, наситен със сладост от липите, светулките, които всички сме виждали като деца. Мисля, че любимите ми месеци са юни и септември – все на ръба на лятото. Лятото като категория, не като сезон.
Мисля да остана там. Където раните зарастват по-тихо.

Какво пише Ина Иванова сега и връща ли се към прозата?

Сега… си мълча. Събирам думи и кой знае – може би?

Ина Иванова е автор е на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), "Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет-45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирката „малки букви” (изд. „Жанет-45”, 2016), "Криле от папиемаше" (изд. "Жанет-45", 2019). Публикува текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”. Носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.

Сред кандидатите са Драматичния и Кукления театри, Операта, ПУ, фондация ЕДНО

85 са регистрираните проектни предложения, изпратени по отворената покана „Наследство“, чието спиране поискаха всички общински съветници в местния парламент. С нея фондация „Пловдив 2019“ търси осигуряването на устойчиво развитие на културни инициативи и събития в Пловдив, продължение на интензивната културна програма на Европейска столица на културата и предоставяне на възможност за разширяване на създадени партньорства, утвърждаване на генерирания културен потенциал и надграждане на придобития капацитет.

55 са на бенефициенти, които вече са имали проекти през годината на титлата, а 30 са на нови партньори от Пловдив, страната и Европа, допълват от „Пловдив 2019”.

Фондацията обяви за разпределение пълната сума от наградата „Мелина Меркури“, 3 млн. лева, която спечели за добрата подготовка на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, като общата сума на кандидатите по отворената покана е близо 8 и половина милиона лева.

Съгласно направленията за кандидатстване, търсените средства са: по направление 1, което изисква самоучастие от минимум 60% е малко над 6 млн. лева; кандидатите по направление 2 търсят сумарно близо 2 млн. лева, е кандидатите по направление 3 – 500 хил лева, като по условията на отворената покана, тук има ограничение за разпределение на не повече от 300 000 лв.

По-големият процент кандидати желаят развитие и в двете години, като само 29 са проявите, съсредоточени само за 2020 г. Сред кандидатите са: Държавна опера Пловдив, Драматичен театър Пловдив, Държавен куклен театър Пловдив, Фондация ЕДНО за култура и изкуства; Ара България; Фест Тийм; The Manual London; Ронг Евентс ООД; МетроРадио ЕООД; Пловдивски Университет; Сдружение Метеор; Сълвър Лайт Пикчърс; Фондация Аутентик; Фондация Музикартистимо; Фондация Черната Кутия; Фондация „Отворени изкуства“; 5 за 4 ООД и др.

Нови пет имена влизат в Управителния съвет на фондацията на сесията в четвъртък

Ивайло Дернев

Председателят на Управителния съвет на „Пловдив 2019” Иван Тотев и членовете му Тони Симидчиева и Матей Матеев ще бъдат освободени от органа на заседанието на местния парламент този четвъртък. Съветниците ще приемат входираните от тримата в деловодството на фондацията писмени молби за напускане. Веднага след това ще пристъпят към избор на нови петима души в УС на ОФ-то- председател, зам.-председател и членове.

В предложението, депозирано в Общински съвет от кмета Здравко Димитров, полетата с имената на новите в Управителния съвет на „Пловдив 2019” обаче са празни. В рамките на самата сесия ще бъдат предложени и съответно гласувани бъдещите председател, негов заместник и членове. Кои ще са те и от кого ще бъдат излъчени, ще разберем в четвъртък.

Изборът на зам.-председател на УС е изненадващ, тъй като в момента на тази позиция е заместник-кметът Стефан Стоянов, който е част от проекта Европейска столица на културата от самото му начало. В УС-то като редови членове остават проф. Стефан Костянев, Христо Гюлев и Антон Баев.

На сесията в четвъртък ще бъде освободен и членът на Контролния съвет на фондацията Ели Гатева, която в момента не е общински съветник, и на нейното място ще бъде избран друг.

Кредитът на доверие към арт директора на „Пловдив 2019“ е изчерпан, след несъобразяването с решението на Об С за спиране на програма Наследство, категорични са воеводите под тепетата

Таня Грозданова

ВМРО – Пловдив отново поиска оставката на артистичния директор на Общинска фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева. Искането бе отправено на пресконференция на общинските съветници на партията. Този път настояването им е породено от факта, че Управителният съвет на Фондацията не се е съобразил с препоръката на местния парламент да спре програма „Наследство“.

Припомняме, че на първото си заседание, на 21 ноември, новоучреденият Общински съвет на Пловдив, който е и принципал на Фондацията, прие с безпрецедентно единодушие такова предложение на опозицията. И още, че при обявяването на програмата над 20 неправителствени организации, културни оператори и артисти отправиха писмо-протест до УС  на „Пловдив 2019“ срещу условията на конкурса и начина на финансиране.

По думите на регионалния председател на ВМРО Борислав Инчев „Пловдив 2019“, в лицето на Светлана Куюмджиева, е успяла да обедини срещу себе си всички общински съветници в града.

„Тя е с изчерпан кредит на доверие, защото подкрепя проекти, които са в пълно противоречие с християнските и българските ценности, които ние от ВМРО отстояваме. Обезпокоени сме от това какво да очакваме от закриващото събитие, защото стана ясно, че и то е поверено на нейния избор“, коментира Инчев.

Той припомни, че съветниците от партията във времето винаги са подкрепяли инициативата Европейска столица на културата – Пловдив 2019, но са били против откриващото събитие да е доминирано от чужди артисти, нямащи нищо общо с нашата българска идентичност.

„Вече подготвяме официално питане до кмета Здравко Димитров с няколко въпроса. Като първият е каква е неговата управленска и политическа оценка за работата на Светлана Куюмджиева като артистичен директор на Фондацията“, уточни градският лидер на воеводите.

Общинският съветник Стефан Послийски, който е и председател на Постоянната комисия по култура в местния парламент, разказа, че на заседанието на комисията миналата седмица, по повод подадените оставки на членове на УС, са били поканили изпълнителния директор на Пловдив 2019 Кирил Велчев, който винаги е бил на „топа на устата“, когато Фондацията е имала пререкания със съветниците. За тяхна голяма изненада с Велчев дошла и артдиректорката, чийто отговори се превърнали в „една голяма тирада“.

„Заявява ни се, че имало над 500 проекта. Благодаря, но ако сме заложили на количеството, а ни липсва качество, то това не е търсеният ефект,“ коментира Послийски.

По думите на Камен Шишманов „за всички е ясно, че ефектът не е постигнат, заради некачествено свършена работа и може би недостатъчна експертност.“

На журналистически въпрос, ако Куюмджиева подаде оставка или бъде отстранена от работа, ВМРО има ли предложение за компетентен човек, който да поеме длъжността артистичен директор на ОФ „Пловдив 2019“, Инчев отговори отрицателно.

Лентата ще бъде представена премиерно на „Златен ритон”

Филм за градоустроителя на Пловдив арх. Йозеф Шнитер, дело на ученици от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства и техни връстници от Художествената гимназия по стъкларство от гр. Велашске Межирици, Чехия и Художествена гимназия от град Тренчин ще бъде представен премиерно на фестивала „Златен ритон”. През периода от 2017 г. до 2019 г. младежите  работиха по проекта „Чешко-словашката културна следа в България“ по програма Еразъм +, К2. Целта му бе учениците от трите художествени училища  да се запознаят с етапите по създаването на документална филмова творба, да преминат обучение по работата по сценария, операторско майсторство, монтаж, постпродукция и създаването на плакат за филмова творба.

Бяха създадени два филма за знакови за България, Чехия и Словакия личности – словака Самуел Ярослав Захей  – „Словашкият консул в България“ и чешкият арх. Йозеф Вацлав Шнитер – автор на първия регулационен план на Пловдив, построил много от знаковите сгради в нашия град.

Премиерата на двата филма ще бъде на 5 декември в зала 3 на НГСЕИ, а филмът за арх. Шнитер е включен в извън конкурсната програма на фестивала „Златен ритон”“ с прожекция на 5 декември от 16.00 ч. в Лъки Дом на киното.

Тя оставя най-старото средновековно описание на Филипопол и областта

Византийската принцеса, писател и историк – Анна Комнина, е родена на 1 декември 1083 г. Тя е дъщеря на византийския император Алексий I и Ирина Дукина, дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска, внучка на българския цар Иван Владислав от династията Комитопули. С написването на своята 15-томна „Алексиада“ става първата известна жена историк. Тя оставя най-старото средновековно описание на Филипопол и областта. През 1096 г. оттук минават участниците в първия кръстоносен поход и отбелязват Филипопол като един от най-богатите византийски градове. Особено интересни за историографията са сведенията в „Алексиада“ за голямото въстание на пловдивските павликяни през 1084-1086 (въстанието на Травъл).

Анна е първото от общо девет деца на византийския император Алексий I и Ирина Дукина, дъщеря на Андроник Дука и Мария Българска, внучка на българския цар Иван Владислав от династията Комитопули.

Въпреки че в детството и младините си Анна с огромен интерес изучава история, математика, природни науки и гръцка философия, нейните родители категорично ѝ забраняват да изучава античната поезия, чийто възхвали за порочните езически богове, са неприлични за млада жена с благородническо потекло. Анна обаче се възпротивява на забраната и тайно от всички чете и изучава древногръцките произведения. Заради тази своя упоритост и борбеност тя става една от най-образованите личностти на своето време.

На 14 години се омъжва за младия Никифор Вриений - благородник с титлата кесар и военачалник в армията на императора. Бракът им продължава 40 години и двамата имат четири деца.

Още като дете Анна мечтае един ден да седне на трона. Тази мечта постепенно се превръща в амбиция и въпреки, че наследяването на трона е забранено за жени, Анна започва малко по малко да събира съюзници и влияние сред аристокрацията, за да постави ако не себе си, то поне своя съпруг Никифор начело на Византийската империя. Анна започва да прави всичко възможно, за да попречи на брат си Йоан, който е законен наследник на династията, да стане император. Императрица Ирина също е на нейна страна и използва цялото си влияние, за да убеди Алексий да промени избора си на престолонаследник в полза на съпруга на Анна. Императорът обаче твърдо стои зад своя избор и не отстъпва пред нейните претенции за трона. Вероятно това е продиктувано от желанието му да продължи своята династия, защото в случай че Никифор Вриений бъде коронясан, то той ще даде начало на нова династия – тази на Вриениите. Заради това след смъртта на Алексий през 1118 г. Йоан е законно коронясан за император Йоан II Комнин. В отговор на това Анна и съпругът ѝ приемат титлите Наследници на Византийския трон и организират заговор срещу новия император. Въпреки разлики в източниците, след съпоставяне на хронологията на сибитията повечето историци са почти сигурни, че планът на Анна е да убият Йоан по време на погребалната церемония на Алексий. В последния момент обаче, Никифор се отказва от идеята да участва в убийството на законния император. По този повод по-късно, дълбоко разочарована от постъпката на съпруга си, Анна отбелязва: „Природата трябва да е сменила половете ни, защото на него най-щеше да му отива да е жена“. Вследвие от проваления заговор Анна губи всичката си собственост, статута си на принцеса и бива заточена в Кехаритоменския манастир, основан преди години от майка ѝ – императрица Ирина. Предателят пък Вриений става най-близкият и доверен сановник на Йоан Втори.

В манастира, приключила с амбициите си към трона, Анна продължава да развива личността си с философия и история. Тя е запленена и изучава в дълбочина Аристотеловото учение. Интелектът и знанията си тя демонстрира в своите 5 творби. В тях личат огромните ѝ познания в сферите на философията, литературата, граматиката, теологията, астрономията и медицината и затова историците са склонни да простят малките грешки, които допуска при някои цитати от Омир и Библията в своя най-голям труд — Алексиада.

Източници: Енциклопедия на Пловдив, Уикипедия