Много неща тя прави първа в България, никога не се отказва и преследва докрай мечтите си, дори и най-невъзможните

В българската история има много малко жени като Елисавета Консулова-Вазова. Нейният дълъг и щастлив живот преминава през няколко исторически епохи и много драматични събития, но тя винаги успява да се справи и да постигне мечтите си. Нещо повече – много неща тя прави първа в България, и то с постоянната и твърда подкрепа на своя съпруг и на свекърва си, вездесъщата баба Съба.

С бъдещия си съпруг поручик Борис Вазов (най-малкият син на семейство Вазови), се среща на едно литературно четене и се влюбва в него. Родителите й са против тази връзка, защото Борис не е богат и не може да осигури добър живот на жена си. Елисавета обаче не се отказва от любовта си и цели седем години, докато Борис учи в Париж, те си пишат писма, като кореспонденцията минава през приятели и накрая семействата им се предават. Така през 1906 г. двамата се венчават. Елисавета запазва моминската си фамилия и след брака се нарича Консулова-Вазова. За времето в началото на ХХ век това си е дързост и признак на еманципираност.

Постъпва в Рисувалното училище на 16-годишна възраст в класа на Ярослав Вешин. В курса са само две момичета и често я сочат с пръст – такова „чудо“ до този момент не е имало. През 1902 г. Елисавета завършва втория випуск на Рисувалното училище (днес Национална художествена академия) специалност живопис и става първата жена, завършила това учебно заведение, както и първата, на която е позволено да рисува голо тяло от натура.

Тя е и първата българска художничка, която изобщо рисува голо тяло. Свободолюбива по дух, не може да приеме дискриминиращите методи на обучение спрямо малкото момичета художнички в училището, поради което се среща с директора – проф. Иван Мърквичка, и успява да го убеди в необходимостта от промяна на учебния план. Вместо преподаване по гипсови модели, от този момент и за момичетата е отредено рисуване от натура. Една малка спечелена битка, ако гледаме с очите на човек от ХХI век, която тогава, в началото на XX в., всъщност е била гигантска.

Елисавета мечтае да продължи образованието си в Европа. Напълно немислимо за времето си, но това й желание се сбъдва, като е запазено писмото на свекърва й баба Съба, в което тази пословично тиранична жена с най-мили думи пожелава на снаха си успех в сбъдването на мечтите. Съпругът на Елисавета също я подкрепя напълно и между 1909 и 1910 г. тя заминава за Мюнхен с двете си деца – Елка на 2 г., и Бинка – само на 4 месеца, придружени от домашната помощница Петра. Специализира портретна живопис в академията на Дружеството на жените-художнички и завършва курса на професор Х. Книр, който изключително ласкаво се изказва за нейните картини.

Европейската критика също оценява високо картините й, наричат я „майка на цветята“, защото те са любима тема в творчеството й. През следващата година се завръща в България и ражда третото си дете Ана (Нюси).

Първата и самостоятелна изложба е през 1919 г. в София. Това е и първата изложба на жена художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932). Тя рисува много портрети с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел.

Позират ѝСтоян Михайловски, Борис Вазов, Христо Стамболски, Добри Христов, Иван Вазов, Александър Божинов, Кирил Христов, арх. Атанас Донков, както и редица български актьори: Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев, членове на семейството и и на много известни личности от онова време. Нейни близки приятели са Мърквичка, Сирак Скитник, княгиня Евдокия, Мара Белчева, Елин Пелин и Александър Балабанов.

Тази свободна и умна жена отглежда и трите си дъщери по нов за времето си начин (дъщеря и Бинка Вазова също е художник).Те са късо подстригани и носят леки и широки дрехи, за да могат да се движат свободно. Тези революционни за времето идеи Елисавета описва в „Книга за младите майки“(бел.ред.: според други източници тя е преводач на книгата). Всичко това в едно от най-консервативните семейства, семейство Вазови, което баба Съба управлява с твърда ръка. Но с енергията и ума си Елисавета успява навсякъде.

Тя е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ 1934-1940 г. и сп. „Дом и свят“ 1940-1943 г., списание за домашна култура, литература и изкуство на което е пръв главен редактор. Сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с критични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.

Тя е сред основателките на Кукления театър, събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари. Превежда от немски и английски и сама пише толкова хубаво, че от Клуба на българските писателки я канят за член.

Доживява да отпразнува златна сватба с любимия мъж и рисува до последния си дъх, макар и вече полусляпа. През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Умира през 1965 г. заобиколена от семейството си.

Каква е тайната на този дълъг и ползотворен живот? Елисавета Консулова-Вазова никога не се отказва и преследва докрай мечтите си, дори и най-невъзможните. Вярва в себе си и гледа напред заедно с любимите си хора. Истинско непримиримо момиче от града.

Йоана Иванова

На 5 декември отбелязваме Международния ден на доброволеца. За първи път той се чества през 1985 г. по инициатива на ООН, когато световната организация приканва правителствата и неправителствените организации във всички страни да изкажат уважението и благодарността си към доброволците и да дадат по-голяма гласност на дейността им.

Доброволчеството е труд, който цели да подпомогне и да допринесе за дадена кауза. Той е неплатен, но всеки доброволец ще ви каже, че вътрешното удовлетворение е несравнимо с всяка финансова печалба. От доброволчеството често получаваме още нови знания и опит, познанства и приятелства, разширяване на кръгозора. А приносът към обществото е изключителен.

Няма да е преувеличено да кажем, че доброволчеството завинаги променя живота. То се превръща в начин на мислене. С подобни дейности най-често се занимават ученици и студенти, но никога не е късно да станем доброволци.

Ако все още не сте се докоснали до тази магия и се чудите къде в Пловдив може да го сторите, ето няколко възможности под тепетата:

Асоциация „Голям брат Голяма сестра – България“

Голям брат Голяма сестра е най-старата менторска програма в САЩ, а нейният единствен филиал на територията на България се намира в Пловдив. Асоциацията си поставя за цел да помага на децата у нас да развиват потенциала си чрез професионално подкрепяни приятелски отношения, създавайки по-добро бъдеще за тях самите, за хората около тях и за своята страна. В същото време организацията предоставя възможност на младите хора да участват активно в гражданското общество чрез полагане на доброволен труд. Доброволците са изключително важни за дейността на „Голям брат Голяма сестра“, а за да станете част от екипа, кандидатствайте тук.

Национален алианс за работа с доброволци

Фондация „Национален алианс за работа с доброволци“/НАРД/ си поставя за цел да утвърди доброволческите традиции в България и да промени нагласите на общността към доброволния труд чрез организирането на различни инициативи, въвличащи максимален брой хора от общността и популяризиращи ценностите на доброволчеството. В мрежата си НАРД обединява 52 Центъра за работа с доброволци на територията на над 20 области в страната. Може да станете част от екипа от доброволци и да участвате в различни дейности, като кандидатствате тук.

Комплекс за социални услуги за деца и семейства

Комплексът за социални услуги за деца и семейства предоставя възможност за доброволчество в редица дейности, в зависимост от спецификата на всяка от услугите и заложените стратегически цели за развитие. Работата на доброволеца в КСУДС може да се изразява в в подкрепа при реализиране на информационни кампании, в придружаване на хора до различни обществени места, в общуване с деца и млади хора, подкрепа при реализиране на групови събития, мобилна социална работи и много други. Повече информация може да намерите тук.

Български червен кръст

Българският червен кръст е организация с дългогодишна история, извършваща редица дейности в цялата страна с основна цел да облекчава и предотвратява човешките страдания. Тази мисия на БЧК би била невъзможна без доброволен труд.  Доброволците могат да се включат в редица направления, предоставяйки различни услуги. Повече за възможностите за доброволчество в БЧК може да научите тук.

Аз, ти, Пловдив

„Аз, ти, Пловдив!“ е инициатива за чиста Европейска столица на културата. Основна цел е намаляването на отпадъците и насърчаване на тяхното разделно събиране по време на множеството прояви, които се случват в града ни. Пет зони в Пловдив ще бъдат почистени от доброволци, а събраните отпадъци ще допринесат за постигане на целта за рециклиране на 2019 кг опаковки. От рециклираната пластмаса, събрана през годината, ще се обновят места за срещи и почивка в три пловдивски квартала. Ако темата ви вълнува, може да научите повече тук.

НОЩ/ПЛОВДИВ

Най-дългата нощ в Пловдив по традиция всяка година се провежда, освен всичко друго, благодарение и на неуморния труд на доброволците въвлечени в събитието. Фестивалът предоставя възможност за изява в различните аспекти на организация, както при предварителната подготовка, така и по време на самото мероприятие.

Или…?

Ако не намирате кауза близка до вас, на която сте готови да отделите време и усилия, защо вие не станете инициатор и не обедините около себе си други доброволци? Може да останете приятно изненадани от това колко хора със сходни ценности и интереси ще срещнете в Пловдив.

Шоуто е в зала СИЛА на 14 декември

Със спектакъл, който смесва гимнастика, аеробика и музика Нешка Робева пристига за пореден път в Пловдив. „Шоу без име“ обикаля страната с цел да подкрепи клуба по художествена гимнастика „Левски“. Благотворителният спектакъл дава шанс на млади таланти да се срещнат с шампионки от световна величина. Освен гимнастички, на сцената ще се качат състезатели по аеробика, танцьори и музиканти.

Шоуто е неописуемо и трябва да се види. Освен уникалните изпълнители, впечатляваща е и сцената с видео екран. Целта на самия спектакъл е хората да се забавляват и да останат с приятно усещане.

Виждам напрежението и амбицията на родителите, която се прехвърля и в децата, при състезателните спортове, разказа Нешка Робева. В един такъв спектакъл искам да покажа, че целта на спорта е друга, не единствено да печелиш, а да се научиш на спортсменство, взаимопощ, да даваш, а не само да искаш да взимаш, разказа още тя.

Общо над 300 деца ще излязат на сцената на зала СИЛА. Спектакълът се играе в различни градове, като навсякъде се включват и местни спортни и музикални състави. Сред плодвивските клубове са клубът по акробатика АМД, по гимнастика – Тракия и други.

Спектакълът е на 14 декември, като в Пловдив екипът пристига след голямото си шоу в София три дни по-рано. Билети се продават в мрежата на Евентим. На място ще бъдат поставени и каси за друга благородна кауза – за малката Йордана от Радомир, която се нуждае от скъпоструваща операция в САЩ.