Поредният ден от програмата на „Златен ритон” предлага отново голям избор за ценителите на документалното и анимационно кино. В 14 часа ще бъде прожекцията на „Нов живот“ на Стефан Иванов - вълнуващ разказ за онези млади български авантюристи, избрали през 1990 г. да живеят в Канада. Сред тях е бил Христо. Героите споделят случилото се с тях през всичките тези години и не престават да се чудят къде е Христо.

В 17 часа публиката ще види един нестандартен документален филм на Стефан Командарев - „Ненужен герой“. На фокус е 21-годишният Николай Цеков Николов, един от българските войници, изпратени през август 1968 г. в Чехословакия да потушат „Пражката пролет“. На 9 септември той напуска поста си и изчезва. Покрай паметник и спомени за него, смятан за единствената жертва от окупационните войски, филмът отново повдига темата за срамното нахлуване на войските на Варшавския договор в Прага.

„Северозапад – неизтребими образи“ на Константин Занков, отново от 17 часа, ни запраща при обитателите на най-бедния район на Европейския съюз. Как се препитават, как оцеляват, за какво мечтаят...?

Прожекцията в 19.30 часа е „Рокендрол“ на Борислав Колев, който ни среща с българските рок банди и изпълнители, родени в ъндърграунда на 80-те и началото на 90-те. На какво се дължи култовият им статус? Какъв е приносът им за демократичните промени? В какво са се превърнали мечтите?

Отново от 19:30 часа ще видим „Дворците на народа“ на Борис Мисирков и Георги Богданов показва 5 от най-представителните сгради на социализма: Московският държавен университет, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин, Народният дворец на културата в София, Дворецът на народа в Букурещ. През техните истории се представят историческите превратности в Източна Европа – от втората половина на XX век до днес.

Всички прожекции са с вход свободен.

Тази година традиционният празник е от 23 до 27 декември на Малката главна

От 21 до 25 декември Малката главна ще грее с топлите цветове на най-хубавия празник - Коледа! За поредна година организаторите застават зад каузата, подкрепяща българските автори и призовават пловдивчани да изберат коледен подарък, изработен от български автор с много внимание и обич, за да подкрепят творците.

„Възхищаваме се на талантливите хора, които избират да се посветят на творчеството и да го превърнат в професия. Вярваме, че те заслужават цялата подкрепа на света, а за нас е важно да им осигурим поле за изява. Тази Коледа отново ще изберем ръчно изработени продукти, създадени в България. Знаем, че когато купуваме такъв продукт, носим топлина и светлина не само в своя дом, но и в дома на автора“, коментират организаторите.

Акцентът на събитието е Големият авторски базар за ръчно изработени чудеса, в който стотици талантливи автори и занаятчии ще ни предложат своите уникални изделия.

Разбира се, ще има и богата украса, греещи елхи, изкусителни павилиони за топли коледни напитки и лакомства и сцена, от която ще звучи красива коледна музика и специални DJ сетове.

Посетете Коледен базар Капана от 23 до 27 декември и сме сигурни, че ще откриете още стотици причини да обичате Коледа!

Следете повече за програмата и изненадите, които ни готвят организаторите, на официалната страница на събитието във Facebook.

Снимки: Радостин Найденов

Смирението е качество което всеки иконописец трябва да притежава, а именно за това си качество се боря със себе си всеки ден, казва художничката

Художничката Лена Костадинова открива самостоятелна изложба със сътворени от нея икони тази вечер в галерия Ромфея.  „ Смирението е качество което всеки иконописец трябва да притежава , а именно за това си качество се боря със себе си всеки ден”, казва Лена, отдадена изцяло на иконописта. Експозицията тази вечер ще открие Вихра Григорова.

„Рисуването на икони, никога не ми е било лесно , подхождам към иконописта с много внимание,любов и уважение . При изписването на някои образи подхождам дори със страхопочитание. Едва укротявам духа си като цяло, но хвана ли четката, ставам друг човек. Вглъбявам се в работата до такава степен ,че не изпитвам нужда от нищо – не са ми нужни нито вода ,нито храна….часове наред”, споделя Лена за работата си.

„Иконите , светците,  които изобразявам, начинът, по който ги избирам, е свързан винаги със задълбочено проучване на жития , евангелия и други книги. Светците – това са хора , прозрели Божия замисъл за себе си и успели да осъществят този замисъл в собствения си живот. За да изографисваш тези хора, достигнали до светостта, самият ти трябва да се стремиш към нея. Светостта е едно постоянно възхождане , при което се изискват много усилия. Тя  е упорит труд и вътрешно съзидание на Божия образ. Не е лесно в света, в който живеем, който сами сме създали, да достигнеш до светостта. Но стремежа го има”, допълва Лена Костадинова.

„ Иконите са изпълнени със символика. Те не само разказват история , но и са в помощ на вярващия в молитвата му. Иконата е врата към Бог. Иконописта за мен е постоянна молитва , изповед ,опознаване. Тя е отдаденост и разговор с Бог. Моето спасение.

Иначе занаятчийската част си я има избора на дърво, лепенето на лененото платно, грундирането. Аз се предържам към класическата техника  – работя с пигменти от минерален произход и яйчена емулсия , позлатата е от златни листове 23-24 карата , лакирам винаги с дамаров лак. Спазвам канона за изписване на икони и рядко си позволявам волности. Обичам да се занимавам с иконопис помага ми да осмисля живота си, не е просто работа а спасение”, казва още Лена.

Поредният ден от програмата на „Златен ритон” предлага отново голям избор за ценителите на документалното и анимационно кино. В 17 часа е прожекцията „Икар от Кочериново“- разказва за чудака Николай Поповски от Кочериново, конструирал първия български хеликоптер на двора. Любопитен поглед към българския манталитет. Филмът е режисьорски дебют на журналиста и сценарист Емил Спахийски.

След него фестивалът продължава с „Гражданинът Сис“ на Господин Неделчев-Дидо по сценарий на Влади Киров. Това е първият документален филм за невероятната съдба на чешкия фотограф и полиглот Владимир Сис (1889 – 1958), в която са намесени приятелството с България и тоталитарните репресии. „Гражданинът Сис“ е едър просветителски жест.

В 19.30 часа можете да гледате „Реквием“ на Георги Тошев, който обема живота и творчеството на Емил Чакъров (1948 – 1991) през архивни кадри, спомени, музика… Това е вторият опит за документален портрет на изключителния диригент и музикант след „Като дъх музика“ (1998) на Светла Фингова.

През 2002 г. известните британски историци Норман Дейвис и Роджър Мурхаус публикуват монография за Вроцлав, представяща града като място, чийто опит натрупва и отразява съдбата на целия централноевропейски регион, ако не и на Европа като цяло. Изложбата „Вроцлав счупва желязната завеса“ изследва тази представа, изобразявайки историята на Вроцлав на по-широк исторически фон през 20 век в Европа. Тя ще бъде открита тази вечер в СКЛАД на Фондация „Пловдив 2019”.

„В историята на Вроцлав се отразява съдбата на Европа. Континентът, преживял войни и тоталитарни режими през ХХ век, се надига от руините и лекува своите рани. Жителите на Вроцлав играят специална роля в този процес“, разкрива изложбата. Тя е по проект на Център за история Вроцлав по програма Европа за гражданите, направление „Европейска памет за миналото“. Представянето в България се осъществява в партньорство с Полски институт в София.

Художникът Христо Бозуков ще открие самостоятелна изложба живопис „Black“ на 6 декември в галерия „Seven“ в Капана. Той представя 6 нови картини, обединени, в които основен акцент е черния цвят и неговите тайнства. Ето какво пише Мартина Караиванова за предстоящата изложба:

Още с първите си творчески заявки Христо Бозуков смело насочва вниманието на зрителя към своя свят отвъд наративното, действителното, видимото. Кани ни в пространството на въображението, съновиденията и ни подготвя за понякога странни, но винаги удовлетворяващи срещи. Като тази – с черното – новото мото, на новата му изложба.

Черното – тайнствено и загадъчно, начало и край, пречистено чрез страданието на търсещия, носещо стаена енергия и бурна неизвестност.

Ситуирани в зоната на черно безвремие, характеризирани с типичните за авторовия почерк атрибути (мощни образи-знаци, пластични знакови фрагменти), картините на Христо се стремят за съзвучие между вътрешната си хармония и безкрайното черно. Като защитени в ембрионална поза, обектите „Ухание в мрака“ са преодолели гравитацията и се открояват още по-осъзнато в лоното на черната си аура. Осъзната е и тенденциозността в тяхното ситуиране в пространството на галерията. Верен на стила си, Бозуков представя шест картини на шести. Този път – в черно. „Ухание в мрака“ (от V до X). Шест – числото на човешката душа, „съвършеното число“. Колебание, противоречиви чувства, но и усилие за тяхното преодоляване. Това е и броят на дните на сътворението и заслужен отдих след усилен труд. Извън мисловните шаблони ни превежда през нищото с …много. Посочва със знаци, че зад видимото се крие нещо друго, че личният смисъл е отвъд реалната повърхност. Затваряме очи и в тишината на черното усещанията възстановяват плътността и силата си. Всеки мирис е чиста форма, сливаща се с всичко. Вниманието става интензивно. Това е Христовото „Ухание в мрака“!

Затова този проект не предизвиква просто естетическо наслаждение от форма, цвят и материя. Той е резултат от метафизично мислене и особено съчетание на сетивно, чувствено, ментално и духовно търсене. Като черното…