Студентите от специалности „Фотография“ и „Графичен Дизайн и фотография“ от 3-ти курсв АМТИИ, представят фотографска изложба (БЕЗ)ЛИК. Тя може да се види в Къщата на Мексиканската графика в Старинен Пловдив. В изложбата са подередени работите на: Атанас Шиндов, Георги Дойчев, Добрина Митовска, Димитър Кожухаров, Елена Каламова, Илиян Вачуров, Ивона Иванова, Марина Шиварова, Мария-Анджела Анджули, Милена Димитрова,Соня Пенчева,Севдалина Димитрова,Тодор Кибритев,Явор Беров, преподавател Мариана Камбурова.

В (БЕЗ)ЛИК студентите по Фотография представят свои авторски подходи за работа със съвременния портрет. Мариана Камбурова – преподавател и куратор на изложбата посочва:

„Прието е да мислим, че човешкото лице има традиционно присъствие в портрета. Младите автори разчупват това статукво като прилагат в своята работа артистични фотографски подходи. За тях портретната снимка може да съществува в серии от различни гледни точки, секвенции, колажи. В тези интерпретации, където ликът отсъства, може да научим много за характера и личността на човека от снимката. Разглеждайки портретите с прикрити лица, на които се разкриват различни части от телата на фотографираните субекти, авторите изобразяват личността на индивида чрез местата, материята, действията и предметите свързани с него.

Безликите хора от тези фотографии ни наблюдават през своята анонимност, но и отстояват присъствието си като личности, което създава атмосфера на тайнственост. Част от тази загадка разкрива както индивидуалната, така и социалната принадлежност на човека. Във изложбата (БЕЗ)ЛИК традиционният портрет се изплъзва от статичната си, шаблонна рамка. По този начин фотографиите на младите автори ни представят не просто безлично присъствие на хора, а един съвременен подход в интерпретацията на портретния жанр, и успяват да запишат нов „физиономичен образ на своето време“.

Пловдив 2019 фокус в дискусията на среща на комисията по култура и образование в Европарламента

Новоизбраните групи в Европейския парламент вече работят активно по набелязаните планове и цели. На 4 декември от 15,00 до 18,30 ч. в Брюксел беше изслушването и дискусията, посветена на инициативата Европейска столица на културата. Представители на всички държави-членки на ЕС имаха възможността да чуят примери от реално осъществени столици, сред които Сан Себастиан 2016, Пилзен 2015, Рига 2014 и др., да зададат своите въпроси и да поставят на обсъждане актуални теми, проблеми и тенденции за бъдещото развитие на инициативата.

Сред презентаторите бяха и Иржи Сучанек, изпълнителен директор на Пилзен ЕСК 2015, а към настоящия момент е член на журито по селекция и мониторинг на Европейска столица на културата, както и Росела Тарантино, мениджър „Развитие и връзки“ във Фондация „Матера – Базиликата 2019“, които само преди две седмици бяха в града ни в рамките на срещата, посветена на рекапитулацията на резултатите от Пловдив - Европейската столица на културата 2019.

На срещата в Европарламента, по време на тричасовите дискусии, Пловдив беше изведен няколко пъти като пример. Веднъж с изключително позитивния пример с решението си да обяви сумата от  спечелената награда Мелина Меркури за културно съдържание през отворена покана за годините след титлата /2020 и 2021/, и втори път с тревожната тенденция за примери на хомофобска и политическа намеса при реализация на художествено съдържание, част от програмата на така голям и важен културен проект, какъвто е Европейска столица на културата.

Въпросите на наследството от годината на титлата, добавената стойност на титлата, силните и слабите страни на инициативата, препоръките за повече финансово участие на ЕС и ангажиране на национално ниво с гаранции за политическа ненамеса и финансова стабилност, бяха сред обсъжданите теми и сред лостовете за промяна на изискванията към бъдещите градове, кандидатстващи за важната и отговорна титла Европейска столица на културата през призмата на общите европейски ценности.

На 97 години си отиде Стоянка Мутафова. Смъртта на голямата актриса е настъпила рано тази сутрин.

"Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейният Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата ѝ памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър легендарната актриса.

Родена на 2 февруари, Мутафова си отиде около два месеца преди да навърши 98 години.

Стоянка Мутафова играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като "Големанов“, "Вражалец“, "Милионерът“, "Новогодишна шега“, "Топло“, "Любимец 13“, "Кит“ и други. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова. Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.

Още от 90-годишнината си Мутафова „празнуваше“ вече 100-ия си рожден ден с комедийния спектакъл „Столетие мое“. Впечатляващата ѝ възраст не я спираше да играе – на 94 години Стоянка предприе немислимо за много други по-млади нейни колеги турне в Щатите, Канада, Германия, Холандия, Швейцария и Великобритания. В началото на 2019-а Стоянка отбеляза 97-ия си рожден ден в зала 1 на НДК.

Съгражданите на Вазов получават подкрепата и съпричастността на цялата страна

Кметът на Сопот Деян Дойнов препоръча на издателството да запали тиража на една поляна в гората

Жители на Сопот се събраха да бранят автентичността на романа „Под игото“. На мирен протест на метри от родната къща музей на Патриарха на българската литература те заявиха, че не бива да се посяга на оригиналния език на Вазовото творчество, защото то носи духа на две епохи от българската история.

Кметът на Община Сопот Деян Дойнов подчерта, че нацията ни и нашата държава нямат нужда от подобен превод и че трябва да се пази достоверността на първия български роман. По думите на директора на къща музей „Иван Вазов“ Борислава Петрова, в защита на Вазовото творчество Сопот има подкрепата и съпричастността на цялата страна.

Припомняме, че романът беше „преведен“ на днешния български. Идеята на издателите от „Византия“ е езикът на Вазов да бъде осъвременен. Автор на варианта е преводачът от руски и английски език Нели Стефанова. В новото издание на романа “Под игото” над 6 000 архаични думи са заменени с аналози от съвременния български език.

Ще настояваме до последно тази книга да бъде унищожена, заяви кметът на Сопот Деян Дойнов и  препоръча на издателството да запали тиража на една поляна в гората.

Източник: Карлово Тв

Постоянно преминаваме през тези подземни съоръжения в ежедневието си и най-често не им обръщаме никакво внимание. За съжаление, в Пловдив те обикновено са тъмни и неприветливи и дори ги избягваме, ако има друг начин на пресичане.  Но какво би се получило, ако погледнем от друг ъгъл? Всъщност, когато се обърнем към детайлите, несъмнено ще открием, че някои от подлезите в Града под тепетата са като музей-галерия на открито.  

Подлезът на Чифте баня:

Може би едно от най-големите и объркващи подземни съоръжения не само за посетителите, но и за пловдивчани. Има няколко разклонения и ако не внимаваш, бързо ще се озовеш от грешната страна на улицата. Този подлез е и първото място,  което Общината предоставя за провеждането на Street Art Fest през 2012 г. Към днешна дата гидовете от Plovdiv Graffiti Tour могат много подробно да ви разкажат за изкуството по стените му. Интересно е, че то съчетава както творби на съвременните графити артисти, така и пана, свързани с историята на Пловдив от времето преди Демокрацията.

Подлезът между Капана и Старинен Пловдив:

Още едно емблематично място с графита , изобразяващ символите на България – гордия лъв и трибагреника. Той много често е използван като локация за различни арт инсталации по време на НОЩ на музеите и галериите. В момента стените му са почистени и боядисани в бяло, като имаме информация, че това е подготовка за следващото издание на Street Art Fest през 2020 г.  Огромният графит обаче е много впечатляващ, особено за чуждите посетители под тепетата и често го виждаме на кадри от посещението им в Пловдив.

Подлезът на Понеделник пазара:

Той се знае сред пловдивчани като Археологическия подлез и то основно заради античните мозайки, които може да разгледате в културния център-музей Тракарт. От 2004 г. се изгради като емблематично място, фокусиращо вниманието на широк спектър специалисти в областта на археологията, културното наследство и почти всички форми на съвременното изкуство.

Снимка: Fb:Milen Siro Art.

Подлезът на бул. България срещу гимназия Яворов:

Съвсем скоро артистично бе обновен и един от подлезите в район Северен като част от програмата на  Пловдив Европейска столица на културата 2019. Фолклорният подлез вече е изпъстрен с цветни образи от българското народно творчество. По стените на съоръжението оживяват уникални стенописи, показващи трудолюбието и ценностите на българите, бита и старите занаяти. Рисунките са дело на графити артиста Цветан Узунов (TSE) и са вдъхновени от фолклорното пано с фигури на български жени, дело на именития пловдивски художник Енчо Пиронков, което краси южната част на същия тунел. По стените са изписани калиграфски и различни послания на кирилица и глаголица. Идеята е превръщането на подземните градски пространства в нетрадиционни обекти с културно-образователно съдържание и развитие на младежка публика към близкото читалище.

В някои от съоръженията може да попаднете и на търговски площи (пр.подлез Централна гара или Тримонциум), но тенденцията като че ли е постепенно към премахването им. А идеята да бъдат развити като пространства за изкуство е страхотна и се надяваме, че места като гореописаните ще се множат все повече.

 Източник: Lost in Plovdiv