Капана.БГ

Капана.БГ

Фактът, че нещо е много старо и се нарича религия, не е гаранция, че то е нещо добро

Ако осъзнаеш, че имаш нужда от по-малко, отколкото си смятал, ще успееш да се наслаждаваш на това, което си

Чували ли сте някога за диамантения път? Не, това не е свързано с един куп скъпи бижута и няма нищо общо с материалното. Това е наименованието на най-висшето учение в Будизма.
Ян Матушка е млад мъж от Чехия, има  съпруга и дъщеря, които живеят в Прага. Там той има малък офис за преводи, с него си вади хляба. Истинското призвание на Ян обаче е будизмът, от който се интересува вече 17 години. Затова и става пътуващ учител. Това го довежда в Пловдив.

В Будизма има много различни учения, а Диамантеният път, който Ян преподава, е на 2500 години. Тибетците казват, че както всяко море има еднакъв вкус, вкуса на солта, така и всяко едно учение в будизма има един и същи вкус, вкуса на свободата.
Рано или късно спираме да живеем само за себе си, имаме партньори, деца или пък започваме да се грижим за родителите си. Виждаме, че хората се опитват да бъдат щастливи, но не винаги успяват. И започваме да си задаваме въпроса, откъде идва всичко това. В будисткото учение се крият най важните отговори. То казва, че само умът може да бъде щастлив. И това кара някои хора да искат да се запознаят малко повече с ума, споделя с нас пътуващият учител.

Ян не определя Будизма нито като религия, нито като учение, а го нарича здрав разум. Едно от нещата, които различават будистите от последователите на останалите религии е, че те медитират. Но какво всъщност представлява медитацията? Способността да се отпуснеш в това, което е, без да отблъскваме нещо, без да привличаме нещо, просто да сме в настоящия миг, без да заспиваме. Звучи простичко. Самата медитация се състои от стъпки. Фокусираме се върху някакво извънличностно качество- като безстрашие, съчувствие, мъдрост, радост. С втората стъпка ние се идентифицираме с него и го разпознаваме като качество, което носим в себе си. Защото будизмът смята, че всеки един от нас разполага със съвършения потенциал. Но докато не го разпознаем, той не е реализиран.

Будистите не могат да бъдат расисти, обаче в същото време могат да кажат, че някой не се държи добре. Някои религии не се държат добре. Да се водят свещени войни и да се малтретират жените, е противно на всякакъв човешки разум. Защото ние знаем, че всеки може да се промени, разяснява Ян. Ние разбираме, че много хора са объркани и искат да бъдат щастливи. Те просто не знаят как да го направят и затова вярват, че могат да бъдат по-щастливи, когато контролират другите или когато насилят другите да мислят по същия начин. Но защо трябва да насилваме другите да мислят като нас? Фактът, че нещо е много старо и се нарича религия, не е гаранция, че то е нещо добро, разсъждава относно актуалните събития учителят.

А ето и какво казва Ян Матушка за затормозяването ни с ежедневни проблеми и какъв е начинът да се справим с тях:

Първо трябва да се опитаме да разберем дали сме достатъчно силни. Ако сме, няма нужда да се защитаваме или пък да атакуваме, а наистина трябва да видим какво е положението на другите. И тогава забелязваме нещо много интересно. Хората не са толкова свободни, колкото мислят. Те се държат така, както се чувстват. Ако се чувстват добре- са съвършените приятели, ако не се чувстват добре, се държат по странен начин. Понякога дори неприятен. И първата ни стъпка е да нямаме постоянно възходи и падения. Опитваме се да осъзнаем, че всичко идва и си отива. Всичко постоянно тече и се променя. И в този случай не можеш да взимаш случващото се толкова насериозно. И когато погледнем към себе си, ще видим, че няма нито една мисъл и емоция, която през цялото време да е константна. Понякога се разгневяваме, но преди малко не сме били такива, сега пък сме смутени. Човек може да се замисли колко пъти се е сдобивал с приятели и е имал хубави моменти, когато е разчитал на своя гняв, ревност, и да се замисли същото, когато е разчитал на мъдростта и любовта си. Ако успеем да видим, че всичко идва и си отива постоянно, няма нужда да следваме всичко с един и същи интензитет. Можем да оставяме всички неща просто да отминават и така ще бъдем по-малко изморени и объркани и по този начин ще създадем излишък. А този излишък можем да изберем накъде да го насочим. Не трябва толкова лично да взимаме и тялото си, защото то е било родено и трябва да умре. И всъщност смъртта е нещо естествено и тя принадлежи към живота. Няма нужда да панираме. И така ще натрупаме повече сила.

Но как е възможно да не се страхуваме? Защо не бива да се страхуваме от смъртта? Това са въпроси, които всеки би си задал. Ето какво споделя Ян Матушка за философията на будистите по тази тема: Не трябва да се боим, тъй като ние няма да умрем, защото не приемаме достатъчно витамини или защото не спортуваме. Това ще стане, защото сме били родени. Винаги, когато минаваме през някакви трудности, без да има страх, е по-лесно. А особено, като настъпи моментът да умирате, естествено е по-добре да не се страхувате.

Будистите обаче стигат толкова далече, че минават през процеса на смъртта съзнателно и го използват за по-нататъшно развитие. Те смятат, че умът и нашето съзнание, не се създават от мозъка, а се трансформират от мозъка. Което означава, че ние не сме тялото, а имаме тялото.

Петкратните шампиони в брас фестивала в Гуча от KRISTIJAN AZIROVIĆ ORKESTRA свирят в Пловдив на 1 февруари

След броени дни идва музикално събитие №1 на сезона в Пловдив. Под тепетата идват сръбските виртуози KRISTIJAN AZIROVIĆ ORKESTRA. Топ музикантите излизат в извънреден лайф пред пловдивска публика на 1 февруари в Петното на Роршах.

Балканският шедьовър е част от поредицата събития "GUČA MADNESS", които завладяха сърцата на брас-феновете още в началото на миналата година. Вдъхновени от традиционния фестивал в китното сръбско градче, Гуча-вечерите пренасят в сърцето на Пловдив позитивната енергия на балканската духова музика.

Kristijan Azirovic Orchestra е петкратният сръбски шампион, носител на престижната титла "Pruva Truba Guće" от най-големия международен брас фестивал.

"Запазена марка" на музикантите е изумителният начин, по който умеят да пресъздават съвременни парчета от поп и денс музиката. Връщаме се година назад към първата "Guča Madness" вечер, белязана от енергичните брас-кавъри на едни от най-разпознаваемите парчета на Michael Jackson.

Билетите за незабравимата балканска брас-вечер са вече в предварителна продажба на цени от 10 лева в самия клуб. Предварителното им закупуване е силно препоръчително, поради ограничения капацитет на Петното от 100 места.

Парещата нова книга на автора „Конспирацията Хазара” вади наяве неудобни и премълчани истини
 
Писателят Димитър Герганов ще дебютира в литературния салон Spirt&Spirit в Петното утре вечер. Авторът на историческия епос „В сянката на Боговете” ще представи третата си издадена на принципа Bookstarters книга, в който читателите са и меценати като инвестират в издаването на творбата.  Става въпрос за още топлата „Конспирацията Хазара”, която мнозина, разходили се вече в историята, определят като пареща.

Идеята за „Конспирацията Хазара” се ражда от една статия от няколко страници, които Герганов пише на историческа тема. „Стана ми интересно дали етносът хазара, които обитават Афганистан имат нещо общо с изчезналите преди хиляда години хазари. Един приятел с дълбоки енциклопедични познания ми подхвърли, че от това може да стане книга. Неусетно се запалих и в един момент започнах да проучвам всички достъпни източници. Върнах се в началото на седми век и тръгнах нагоре. Започнаха да излизат много интересни факти, много неудобни и премълчани истини. Така се роди и идеята за тази книга, разкрива авторът пред КАПАНА.БГ.

Книгата му се занимава с различни въпроси. Може би основният от тях е: Изчезват ли народите просто така? Защото преди 12-13 века Хазария е била велика империя, наравно с Византия и Арабския халифат. И изведнъж изчезва като пясък между пръстите. Повече за хазари нищо не се чува. Никъде!  „Започвайки да проучвам открих, че не е така. Оказа се, че в днешен Афганистан живеят няколко милиона хазара, които е твърде вероятно да имат родство с древните  хазари. По-интересната връзка обаче, която излезе, се оказа еврейската. Всъщност Хазария е била единствената държава освен древен Израел, която приема юдаизма на държавно ниво. Това е и една от причините за залеза на Хазария, макар и не единствената. Има една такава теория, че част от днешните евреи ашкенази са потомци на хазарите. Тази версия, разбира се, не е много долюбвана, защото е била неудобна. Еврейската концепция за произход е, че майката трябва да е еврейка задължително. Всъщност няколкото изследователи-евреи, които развиват теорията за хазарския произход, са били лустрирани от собствения си народ. Разбира се, това не е единствената посока на развитие в книгата. Жанрово „Конспирацията Хазара” може да се определи като исторически роман с белези на трилър. Главният герой Макс Гарбин започва уж,  невинно историческо проучване, което го изправя срещу тайни служби, окултен нацистки орден и могъща  сила, която може би идва от самия Дявол… Има и други конспирации” - не издава повече  подробности от книгата си Герганов. 

Скоро писателят започва третата част от епоса „В сянката на боговете: Заедно срещу Персия”. Но феновете на поредицата могат да я очакват не по-рано от края на 2015-та. Димитър Герганов не крие, че се е поизморил с последната си работа. А и процесът на излизането от предната книга и влизането в новата е тежък, вмъква той.  Работи по „Конспирацията Хазара” около година и половина с прекъсване от 6 месеца. Всъщност, читателите го определят като плодовит автор. Само за около година и половина той излезе с първите два тома от „В сянката на боговете” и историята за хазарите. Тайната му е, че успява да си позволи да отделя много време за писателстване. „Ако пишещия човек отделя по 7-8 часа на ден за работа, би било нормално една книга да се прави за 7-8 месеца. Повечето колеги обаче нямат тази възможност, поради което се случва книги да се пишат по 3-4 и повече години. Аз отделям по 8-9 часа на ден” - издава той. Герганов е първи в България а май и единствен до този момент, който издава творбите си на принципа Bookstarters, с меценатството на читателите си. Хората подкрепят хубави идеи, но и качество. Когато тези два фактора се срещнат - възможно е всеки един да издаде книга по този начин и да има успех, обяснява авторът. Но не крие, че за да пише човек, трябва да се подготви да търпи определени лишения. Изкушените от конспирацията могат да се запознаят с Димитър Герганов и неговата работа във вторник вечерта от 19ч. в „Петното”, в поредния епизод от литературния салон Spirt&Spirit.



По повод 80- годишнината на известния български художник Йоан Левиев стартира поредица от негови изложби, първо в столицата, после в Пловдив. Софийската градска художествена галерия ще представи негови автопортрети-  живописни платна, графики и рисунки. Творбите са осигурени от СГХГ, художествени галерии от страната и частни колекции. В столицата изложбата ще бъде открита на 27 януари, като месец по-късно ще имаме възможността да я видим и в Пловдив, в Градската художествена галерия.

Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на 60-те години. Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона. Йоан Левиев (1934 – 1994) е роден в Пловдив. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, София.  През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства“ в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.

Експозицията представя над 30 автопортрета, както класически така и „скрити“, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Тя е по повод 80- годишнината от рождението на художника, която бе отбелязана през изминалата 2014 година. Голяма част от изследователите на творчеството му изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника. Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и не малко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.

Въпреки че предпочита фигуралните композиции,  Йоан Левиев се изявява и във всички останали жанрове – портрет,пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961,1977), с четка в ръка (Художникът на скелето,1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ  или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970;Главната улица, 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век може да видим Йоан Левиев като шут или владетел – в цикъл „Царски времена“, или като цар Соломон и сатир – в цикъл „Песен на песните“, сигурен и уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия,1992), или изпълнен със съмнения и размисли(Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981).

Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници.  Показаните автопортрети повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното. Изложбата се организира със съдействието на: ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, НМБИИ, ХГ – Русе, ХГ – Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия – Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.

 

Резултатите от конкурса за обновяване на площадчето пред Дома на културата ще бъдат коментирани в обществено обсъждане утре от 16ч. във фоайето на „Борис Христов”. То се провежда съвместно от ONE ARCHITECTURE WEEK - организатор на конкурса, пловдивското дружество на Съюза на архитектите в България и пловдивската регионална колегия на Камарата на архитектите в България. Модератори на дебата ще са Любо Георгиев (ONE ARCHITECTURE WEEK) и Хубена Салджиева (САБ-Пловдив).
 
Конкурсът за обновяване на пространството пред Дом на културата “Борис Христов” бе обявен като национален на 20 октомври 2014 г. и до крайната дата за подаване на проекти, 29 декември, бяха получени 20 предложения. На 10 януари четири-членно жури избра и класира три проекта-финалисти, от които Общинският съвет - Пловдив ще избере победител в началото на февруари. До 30 януари избраните три проекта-финалисти, както и още пет отличени от журито проекти, ще бъдат изложени във фоайето на Дома на културата. До тази дата всеки посетител може да изрази своето предпочитание, на място при изложбата или през онлайн анкета, за един от трите проекта-финалисти, който  да бъде реализиран. Гражданският вот, както и класирането на журито имат препоръчителен характер за финалното решение на Общински съвет.

Неделя, 25 Януари 2015 02:00

30 на кастинг за нов филм

Едва тридесет момчета са се явили на кастинга за главна мъжка роля в новия филм на Константин Божанов в театъра вчера. Героят е Павел – тийнейджър с романтична представа за живота и света. Неговата мечта е да стане ученик на кумира си – легендарният художник Арно, който обаче живее в изолация. Тъй като по-голямата част от действието се развива в чужбина, един от критериите е да говориш добър английски. Момчетата трябва да са подготвени сравнително добре и да са мотивирани да развиват езика си с британски акцент, обясни ни Александра Фучанска, която провеждаше кастинга.

От 2014 година от продуцентска къща Мирамар Филм правят мащабен кастинг из цялата страна и дори в Лондон. Фучанска сподели, че кастингът в Пловдив й е най-личен, защото тя самата е пловдивчанка и адски много би се радвала и гордяла ако точно от тук излезе главният герой. Издаде също така, че макар и притеснението на участниците, то има няколко много добри попадения, които със сигурност ще отидат и на втория кръг от кастинга.

 Ако все пак не се успели да се явите на кастинга – това не е последната ви възможност. Всеки, който желае може да изпрати снимки (портретни и в цял ръст) и кратка видео презентация като тази от живия кастинг: представяне – име, година на раждане, училище, интереси и хобита и за какво мечтаеш. Срокът за изпращане на материалите е 6 февруари на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Галерия ХебросАрт има удоволствие да Ви покани на изложба живопис на Ирина Желязкова на 29 януари, четвъртък от 18ч.

Ирина Желязкова е родена в Пазарджик и израства в среда на художници. Баща и е Председател на Общински съвет за култура в края на 70-те и началото на 80-те години и срещата и и познанството и с творци от Пазарджик и страната играе голяма роля в бъдещето и на художник. 

Завършва Институт за живи Езици в гр. Тунис, Тунис. Екзотичната тунизийска култура много често оживява в нейните творби.

Изобразителното изкуство е нейно хоби, но има няколко реализирани общи изложби в София.

Нейни картини са собственост на колекционери в Америка, Англия, Германия и най-вече в България

Ирина Желязкова е непознато за пловдивския зрител име, от една страна защото изложбата й е дебютна самостоятелна изява, а от друга защото е резултат на любителски творчески импулс на дамата, с професионална подготовка в сферата на лингвистиката. Може би именно владеенето на езици предизвиква сюжетната особеност на живописните й творби и оказва влияние на колорита във всяка една от тях. Авторката оформя поредици от творби със сходна сюжетна характеристика, добавя стилови специфики и индивидуална цветова гама, боравейки със средствата на живописта като литератор със словото и подсъзнателно класифицирайки резултата като лирика, епос или драма. Тя е разказвачът и нейна е волята да ни срещне с приказен тропически тукан или с полярна сова пред въображаемата стълба към небето, да ни предложи статични симетрични натюрморти като монументални алафранги, да ни облъхне с огненото дихание на пустинята в сюжетите от Тунис или чисто по женски просто да хвърли зрителя сред цветята. Като всички прохождащи в изкуството тя е безкрайно любопитна и развълнувана от всеки сюжет, а липсата на рутина успешно се компенсира от чистата радост, с която подхожда към процеса на сътворяването. Радост, граничеща с ликуване, което заразява и зрителя.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…