Деца и възрастни участват в турнирите и печелят награди – всеки може да се запише

Екатерина Стоянова

Спомняте ли си онова шантаво, но прекрасно аниме, което бе превзело мислите ни в периода 2004-2008г – Yu-Gi-Oh? А помните ли игрите, направени по него и картите, с които ние имахме възможността да извикаме чудовища като Blue Eyes White Dragon и Dark Magician? Освен тях, имаше Магически карти и Карти-Капани (Трапове), които правеха играта още по-интересна.

Все още има хора, които гледат анимето и играят играта, и те не са никак малко. Дори се организират турнири, в които участват както деца, така и възрастни запалянковци.  В Пловдив тези турнири се провеждат всяка събота, като през лятото е възможно да се организират и в сряда или четвъртък. Мястото е магазин Pulsar в Капана, като организатор е г-н Атанас Шиеков. Такива турнири се организират и в „Level up“.

За самата игра, играчите, турнирите и особеностите около и за тях ни разказа Кирил Попов. Кирил е на 24г и играе от дете, като още в 4-ти клас е започнал да гледа анимето на немски. Първите си карти е направил сам, заедно с приятелите си, като е намирал и принтирал картинки. 

Един ден, докато се прибирал от училище, видял в едно магазинче пакет с карти за 50ст. Тогава, всъщност, си купил първите истински карти и еуфорията била ОГРОМНА! Така започва неговото развитие в тази сфера.

Играта се играе от двама играчи или отборно – от четирима /2х2/, като всеки притежава тесте от минимум 40 и максимум 60 карти, и първоначално тегли от него 5. Всеки играч има ход, в който да изиграе една или повече карти, в зависимост от възможностите. Има 6  фази през ход, в които се извършват специфични действия, за които можете да научите на място. Продължителността на един двубой може да бъде средно от 5 до 25 минути. Целта е да се унищожат жизнените точки на противника или тестето му да свърши.

Турнирите се провеждат всяка събота и всеки може да се запише. Записването става в магазина, като се събират по 5лв от участник и в края на турнира се раздават награди. Участниците са различни, като предимно се срещат деца на около 15-17 годишна възраст. Всеки подготвя предварително мейн-дека си (тестето), екстра-дека и сайд-дека си и сяда срещу посочения, по правила, противник. 

Настроението е весело, но напрегнато – все пак е игра! Тя развива мисловната дейност и, малко или много, помага на човек да се  научи да губи с вдигната глава. Всичко е до стратегия и много рядко има случаи, в които се печели „на късмет“.  Но и късметът играе роля – какво ще изтеглиш, не зависи от теб. Трябва да вярваш в душата на картите. Има съдия, който следи за спазването на правилата в играта, фотограф и често – публика.

Между игрите има почивки, в самите игри се разпределят противниците, като спечелилият предишната игра се класира за следващата, и в края се раздават наградите. Те са най-често буустер-пакети на стойност около 9лв.

Интересното е, че една от първите награди е била златната пирамида на Юги и някой някъде в момента я притежава, защото е спечелил световен турнир по игра на Duel monsters!

Организират се както локални, така и национални и международни турнири. За да се класирате за национален, трябва да спечелите локалния, респективно за международния – националния. Този, който се класира за международен турнир, печели билет и участие, тоест има хора, които обикалят света безплатно, защото са добри в играта!

Тази събота ще се проведе голям турнир от 12:00ч в Level Up (ул. Гладстоун 62, до р-т Азия). Оригинални карти могат да бъдат закупени от най-различни сайтове, също и от магазин Пулсар в Мол – Пловдив, както и на място - в капана. 

It’s time to duel!

Влизайки в академията, подписвайки договор, все едно подписваш договор със Смъртта. Може и никога да не те застигне, но може да дойде и прекалено рано

Паулина Гегова

Хората казват, че няма лесна, нито срамна работа и съм напълно съгласна. Дори да постигнем мечтаната професия, тя крие трудности. В тази статия ще разгледаме най-неблагодарните такива. Неблагодарни в много аспекти на думата – финансов, физически, емоционален. Ще разгледаме само тези в България, защото за доста от тях, в чужбина, тези аспекти не важат. Разбира се, има прилики, но има и много разлики, затова ще наблегнем върху родината ни, обяснявайки становището си.

Обслужващ персонал

Знаете за какво говоря – сервитьори, бармани, пикола, камериерки, продавач-консултанти… Изобщо целият туристически бранш, изключвайки шефовете. Професията на обслужващия персонал е неблагодарна най-вече заради общоприетото отношение към работниците. За пари няма да говорим. Този тип работа може да се стартира без никакво образование, дали целогодишно или само сезонно, а често заплатите надвишават тези на висшистите. Лошото в случая е, че доста от клиентите гледат на обслужващите като на слуги. Като на по-нисш клас хора. Бармани и сервитьори се „правят на маймуни” само и само да им бутнат два лева бакшиш в джоба, дават дълги смени, особено в нощните клубове, клиентите често се задяват с тях и не можеш да ги обидиш, защото рискуват да те уволнят от работа или най-малкото да те санкционират. Да не говорим, че работодателите често си намират причина да глобят подчинените си или да ги прецакат с ревизията. Пак казвам, лесно се става обслужващ персонал, но въпреки това има много отрицателни страни.

Артисти

Максимата „Музикант къща не храни” е напълно подходяща в случая. Изключваме по-развитите страни от нашата. Хората винаги си мислят за Hollywood, Broadway. Moulin Rouge, Шекспировия театър в Лондон и разкошните опери и балети в Русия. За известните певци и групи, които въртят по телевизията и радиото, за Да Винчи и прочее. Всичко това, обаче, е лъжовно. Поне тук, в нашата скъпа родина. Било то актьор, музикант, цирков артист, художник, писател, маг и т.н. в България артистите не прокопсват. Като изключим малцината утвърдили се творци и както е модерно от няколко години да се определят „мечките” останалите артисти едвам свързват двата края. Толкова много не намират реализация, че се принуждават да станат улични артисти, което е добре за минувачите, но е жалко за таланта. Като изключим финансовата част, животът на твореца е изпълнен с жертви. Дълги пътувания, самота, физическо натоварване от най-висок ранг, емоционална разруха и още много, много…

Спортисти

Спортистите ни винаги са били достойни за уважение и с години наред сме намирали именно в тях фигурата, която ни представя достойно пред света. Какъв е проблемът тогава ли? Проблемът идва в това, че един спортист постоянно рискува здравето и тялото си. Множеството травми се отразяват неблагоприятно, че понякога и фатално. Другият проблем е, че всичко е до време и то кратко време. Десет-двадесет години и вече си твърде стар. Не ставаш, трябват млади и здрави кадри. Просто ти отминава времето. Ако си твърде добър имаш шанса да станеш треньор или да отвориш собствен клуб, но не всеки има този късмет. Затова окачваш медалите и грамотите по стените, бършеш всяка седмица прахта от купите и с умиление си спомняш за бляскавите години, когато си значел нещо.

Жрици на любовта

Знам какво ще кажете! От къде на къде пък трябва да съчувстваме на тези леки жени, толкова мързеливи и толкова лишени от амбиции, че да стигнат до тук да си продават тялото? Може би ще сте прави, но въпреки това и тази работа има своите ужаси. Проституцията се води за една от най-древните професии, възникнала още през 600 г. пр. н.е., че може и по-назад. Сравнително лесен труд, не се изисква кой знае какво, но нека се замислим какво ли изпитват тези момичета. Какво ли отвращение от самите себе си. Има го и момента, че доста от тях се изправят пред страха от физическо малтретиране, вкарване в затвора и какво ли още не. Впрочем, във Франция компаньонките си имат собствен синдикат. Не мога да преценя дали тази професия е необходима или не. Щом я има, значи е с причина. И все пак, винаги се колебая между неодобрението и съжалението към „червените феи”.

Журналисти

Едва ли има колега, който в университета е смятал, че в бъдеще ще пише за жълтите таблоиди, ще се чуди как да лъже и изсмуква от пръстите глупави клюки, за да си продава тиража. Всички влизат с благородната мечта, че ще променят света, ще изобличават „лошите” и ще подкрепят „добрите”. Но не винаги става като в представите ни. Реалността, в тази професия, твърде много се разграничава от романтичните ни идеали. Налагат се жертви със самите себе си. Постоянна подвижност, работохолизъм, който сгазва всичко останало в живота – семейство, приятели, почивка, спокойствие. А ако си разследващ журналист, то тогава рискуваш много повече от душевния си мир.

Полицаи

Първо да подчертая, че не става въпрос за военните. Всички знаем, че те си уреждат живота доста добре. Говорим за обикновения полицай (не катаджия), който ходи на акции. Тези, които все пак си поставят съществуването на карта. Разбира се, действителността не е полицейски екшън, където всички са герои, но не можем да пренебрегнем факта, че дори тук има опасност. Самата работа си е обвързана с нея. Вървят ръка за ръка. Влизайки в академията, подписвайки договор, все едно подписваш договор със Смъртта. Може и никога да не те застигне, но може да дойде и прекалено рано. И от теб ще остане само един спомен, едно разбито семейство и евентуално едни пагони.

Производители

Говорим за родните производители в селскостопанския ресурс. По Татово време, тези хора са се изхранвали много добре. Помните ли онези времена, когато зеленчуците и плодовете си идваха от нашата почва и всичко беше вкусно и плодородно. Е, след падането на комунизма всичко това се затри. Производителите на месо, житни реколти и прочее са ощетени и то грандиозно. Налага се да изнасят продуктите си навън, изкупувани за жълти стотинки, а тук внасяме от Гърция и Турция на по-високи цени. Абсурден парадокс. После се чудим защо никой не иска да се занимава със селско стопанство в днешно време. А това си е къртовски труд и то необходим. Не е за всеки. Изисква се сила, трудолюбие и много издръжливост. Но повечето хора се задоволяват с малки градинки и посеви за лична употреба.

Учители

Преподавателите не са това, което бяха. Има си много ползи от учителската кариера – дълги почивки, бонуси и удоволствието, че си образовал едно дете. До тук добре! Но уважението към учителите ни отдавна не е на нивото, което заслужават. Вече можеш да ги осъдиш само ако повишат тон на отрочето ти, независимо дали то си го е заслужавало или не. Заплатите на хората, от които най-вече зависи интелектуалното ти развитие, също не отговарят на чина им. Преди децата благотворяха учителите си, сега се отнасят с тях като досадна, скучна част от ежедневието им. И точно в това се крие най-голямата неблагодарност.

Ако съм пропуснала нещо, ме извинете. В България всичко е трудно, от където и да го погледнеш. Но все пак, нали за това са надеждите – за да ни подхранват и да ни бутат напред, разчитайки, че нещата ще се променят към по-добро.

Този път окупираха площада под Джумаята

Снимките на новата Боливудска продукция врят и кипят. След като преди два дни снимачният екип бе превзел подножието на Стария град, то сега окупираха центъра. Около 30 души са се разположили в непосредствена близост до Джумаята джамия. Камери, отражатели и още цял бус с техника се подготвя за продължаване заснемане заснемането на модерната продукция.

Очаква се снимките в града под тепетата да продължат около месец, като от екипа не коментираха кои ще са другите дестинации, на които ще се проведе заснемането.

Към момента актьорите все още не са пристигнали, но десетки жители на града наобиколиха пространството с любопитни погледи, чудейки се какво точно се случва. Някои от тях дори изявиха желание да участват като статисти, но такива вече са наети.

Нова десетка художници в „100 на 100 пловдивчани 4“.

За четвърти път кураторът Костадин Отонов представя в Галерия А+ още 10 художници, сто на сто от Пловдив, в станалата вече традиция изложба под заглавието „100 на 100 пловдивчани“. 

Проектът е отворен, със сигурност до 2019-а, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

Все по-близко сме до числото сто (броят на показаните досега творци) и все по-нов и различен е разказът за Пловдив, изкуството и, разбира се, за мястото на мъжете в днешния шарен и сложен свят. 

В тази изложба всички автори са 100 на 100 МЪЖЕ. Твърди го художничката Вихра Григорова и с няколко думи щрихиракартината (формат 100х100) на всеки от представените 10 в „100 на 100 пловдивчани 4“. 

Знаците от безкрая на времето са вътрешно строги и аксиоматични, но външната им форма се променя (Ангел Китипов). От черния квадрат избухва пламък над тлеещата жарава на традицията (Ангел Пачаманов). Бялото е цвят, който притежава форма, създаваща нова реалност, подсилена с живопис (Дамян Христов). Пейзажът напуска полезрението и плахо полазва в неизследвани територии (Емил Марков). 

Защо младостта е така самотна и ранима(Илия Йончев)? Нали сме свикнали да търсим у мъжа вечния символ на сила и мощ – бика (Иван Чакъров)...

А може би още е малък и невинен и просто пуска в небето пъстри хвърчила (Кънчо Касабов). Или копнее за жената – експлозия от светлина и цвят (Павел Николов). Къде сбъркахме, как превърнахме невинността на детето в агресия и отричане (Петър Кочевски). Остана ли ни шанс за свободен полет и имаме ли сила да докоснем дъгата (Стефан Лютов)?

Художниците споделят, питат, съмняват се, призовават. Този процес наричаме творчество.

Откриването на живописната изложба е в 18 часа на 24 февруари, Галерия А+, Капана, ул. Загреб 18. Ще продължи до 13 март.

150 броя национални трибагреници и 150 знамена на Пловдив с размери 80/150 сантиметра са подменени в града. Екипи на ОП „Чистота“ смениха и трикольорите с размери 7,5/4,5 метра, които се развяват върху пилоните с височина 15 метра на 6-те входно-изходни артерии.

По традиция флаговете се обновяват два пъти годишно – в навечерието на националния празник 3 март и Деня на Съединението 6 септември, припомни директорът на предприятието Иван Стоянов. Знамената са чисто нови и са осигурени от Община Пловдив.