Пламена Гетова е едно от големите имена на българското кино и театър. Родена в Монтана на 1-ви юни 1953г., актрисата винаги ще остане в историята с незабравимите си роли във филмите „Авантаж“, „Сезонът на канарчетата“, „Дом за нежни души“, „Нощем с белите коне“ и още много други, за които е получавала отличия и награди. Пламена Гетова е извисен и скромен човек. Изключително нежна и всеотдайна към професията. Пред Паулина Гегова за Капана.бг тя сподели в искрен разговор какво е да си артист от златните години на българското кино.

-Да започнем отзад напред. Какъв беше животът и детството ви в Монтана през 50-те и 60-те години?

Беше изключително приятно. Спомените ми са от къщата, която вече я няма, родителите ми, братовчедите, с които бяхме постоянно заедно. Помня ежегодните панаири, които продължаваха седмица и многото гости, които идваха у дома. Сега като се връщам, също е много приятно. Нахлува всичко онова, което е бушувало през годините от детството. Хубаво е да се завърнеш при приятелите.

-Тогава мислехте ли, че ще стигнете до тук? Винаги ли сте искала да се занимавате с театър и смятала ли сте, че ще пожънете такъв успех?

Винаги съм искала да бъда актриса. Никога не съм имала прояви, рецитали или детски трупи, но мечтата ми беше да бъда актриса и имах щастието тя да се сбъдне.

-Пътят от провинцията до столичните театри е дълъг и трънлив. Трудолюбието и талантът достатъчни ли са, за да бъде извървян?

Определено да! Човек сам си изработва късмета. Шансът също играе голямо влияние, но аз мисля, че съм си го изработила с постоянство, с амбицията да бъда все по-добра в работата си и това се възнагради. След като завърших бях разпределена в Стара Загора, после в бургаския театър и така натрупах много опит за самата професия. После почнах снимки в киното.

-Вие сте талант от златната епоха на артистите. Имена като Калоянчев, Татяна Лолова, Невена Коканова, Тодор Колев, Апостол Карамитев, Славка Славова и още много фигурират в този диапазон. Какво беше да работиш с такива великолепни професионалисти и изобщо в тези златни години на българския театър и кино?

С Таня и Цветана Манева работим заедно в един спектакъл. Прекланям се пред техния талант и съм щастлива, че имам шанса да си партнирам с тях в театъра. За първи път се случва да играем заедно на сцена. Тогава на година се снимаха по 28 филма и количеството отговаряше на качеството. Поне 2-3 бяха наистина качествени. Имаше драматургия, която е изключително важна за театъра и киното.

-Каква е разликата в бранша сега?

Сега, като че ли, се правят по 3-4 филма и няма как всички да са много добри. Моята надежда е в младите режисьори, особено в киното. Имах щастието да работя само с млади хора в един късометражен филм, които ме изумиха с дисциплината и умението си да работят с актьорите. Казва се „На червено“, за който взехме наградата Джеймисън, а сега на Златна роза получихме отличие за качество на киното. Така че, според мен, нещата тепърва предстоят да се случват. Много бих искала да продължа да се снимам. Мечтая за камерно кино. Мисля за пиеса, която може да се филмира. Такава е например „Четири“, която направихме в НДК с Ивайло Христов.

-Хората ви свързват най-вече с филма на Георги Дюлгеров – „Авантаж“. Защо продукцията се смята за връх на българското кино?

Защото всичко, за което за говорех – сценарии, режисура, актьорско присъствие го има в наличност. Той е изумителен филм, доста съвременен. И сега да го излъчват пак хората биха го гледали с удоволствие. Руси Чанев е много голям актьор. Участваха истински звезди.

-Нещо промени ли се във вас след филма?

Определено, да! Тогава получих и покана за „Дом за нежни души“, пътувах с филма в Сицилия и Полша, където получихме много номинации. Като че ли от там тръгнаха нещата в киното за мен.

-Преди, точно в тази златна епоха, за която споменах, като че ли всеки добър актьор можеше да играе еднакво добре и в театъра и в киното. Сега зрителите забелязват деградация в това отношение. Театралните актьори не стоят много добре пред камерата, някак си изкуствено, от друга страна на сцената могат да ни изненадат приятно. Обратното също го има. Защо се получава това разминаване?

Защото живият контакт с публиката изисква други правила на поведение. На малката сцена играта трябва да е събрана и обрана. Има разлика да играеш на камерна сцена и голяма. Това са специфики, които с времето актьорът натрупва като опит и знание за присъствието му на сцената и екрана. Аз самата не съм учила кино актьорско изпълнение, но пък тези режисьори са ме водили към това да бъда безкрайно откровена, защото камерата не търпи фалш. Тя е като рентген, улавя всякакви трептения на чувствителността. Затова съм подхождала с голяма отговорност. В театъра трябва да се играе една идея по-уголемено, по-мащабно, за да можеш да пренесеш вътрешната си енергия върху тези, които са в залата. Трябва да има обмен, докато пред камерата трябва да флиртуваш много деликатно и фино с нея, и да си дискретен в изразяване на чувства.

-В едно интервю бяхме споменала стихотворението на Стефан Цанев, за актрисата, която трябва да мине през леглата на провинциалните веломожи. Знам, че темата е деликатна, но вие изправяла ли сте се пред такива проблеми и предложения?

Никога не съм се изпадала в подобни ситуации.

-За доста актриси по това време се твърдеше, че са любимки на Тато и партията, затова и им се даваше поле за изява. Как стояха нещата за вас политически?

Никога не съм била член на никакви партии, освен комсомолското задължение, разбира се. Спомням си времето във Военния театър. Аз съм омъжена за грък, а в онези времена да си омъжен за чужденец беше проблем. Чакахме разрешение, за да се оженим. Опитаха се да ме привлекат в партията, но аз категорично отказах. Всичко, което съм направила, съм го направила със собствените си ръце, чувство за отговорност към работата и най-вече респект.

-На 63 годишна възраст все още продължавате да играете. Последния филм, в който взехте участие е „Летовници“. Как преминаха снимките? Забавно ли беше да се снима на морето?

Беше много приятно. За съжаление, аз имах малко участие на морето – една седмица. Бях болна през цялото време и не успях да си натопя краката в морето. Бях на премиерата в София и с приятно чувство забелязах, че хората се забавляват на този филм. Ивайло е успял да събере плеада от готини артисти – и по-възрастните и по-младите. Това беше гаранция за успех. Много се забавлявах на снимките с Герасим, с Малин Кръстев, с Анета.

-Лентата напомня малко на модерен вариант на старите морски филми.

Има нещо такова. Категорично извадени реплики, които приятелите ми припомнят, но важното е, че има разказ за едни хора, които попадат в невероятни ситуации, красива природа. Не случайно филмът взима награда на публиката, защото е комуникативен, разбираем, няма безкрайно дълги кадри, не е дълбокомислен. По-близо е до зрителя.

-Напоследък се набляга на комедиите. България има ли нужда да се смее?

България има нужда от смях. И за комедията и за драмата си има зрители, а комедия се прави много трудно. Тежко му е на зрителя и би искал за два часа малко да се разсее, да избяга от ежедневието, по някакъв начин да се възвиши. В последните години в театъра се правят все по-комерсиални заглавия, а ми се иска да има и 2-3 неща в репертоара от големите драматурзи като Шекспир, Чехов, Ибсен.

-Очаквате ли, че продуктивността на българското кино може да се повиши?

За това трябва да има политика, както я има за театъра. Според мен трябва да се правят камерни филми. Обожавам английското кино. Вярно е, че трябват много пари, но участват по 4-5 човека. То трябва да е нашата стихия, а не масови продукции. Киното е скъпо изкуство, пазарът е много малък и няма възвращаемост. Може би затова не правим повече филми.

-Какво бихте посъветвали младото поколение?

Да следват мечтите си. Нещата ще се случат по възможно най-добрия начин. Да бъдат себе си, защото всеки сам по себе си е една вселена. Опознаеш ли сам себе си, можеш да имаш претенции и изисквания към онзи, който те приема за партньор, за приятел и колега.

Фенове на Флойд пишат на кмета, искат Гилмор на Античния

Фотоколаж: Артин Шахбазян

„The dark side of TEPE”. Така се казва мечтата на Артин Шахбазян за сакралната 2019г. Той и ред други фенове на Пинк Флойд се размечтаха голямото музикално събитие в годината, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата, да бъде живо изпълнение на Дейвид Гилмор или Роджър Уотърс на Античния театър. А защо не и двамата, ЗАЕДНО, на древната сцена. Меломаните вече пишат на кмета Иван Тотев с предложение да се работи именно в тази посока. Те допълнително се размечтаха след новината, че София Мюзик Ентърпрайсис е сред одобрените на първата сесия за финансиране на „Пловдив 2019”, като ще получат от фондацията 2 милиона лева, при общ бюджет за проекта им Plovdiv Music Festival е близо 11,5 милиона. Именно най-голямата промоутърска компания у нас докара преди 3 години Роджър Уотърс в България с изумителното шоу „Стената”. С появата на СМЕ в играта можем да очакваме всичко.

Големите корпорации и интернет свиват литературата в ъгъла, твърди авторът

Пловдив е град не с дългогодишни, а с вековни традиции. Град, в който изкуството и културата е почти невъзможно да умрат. С поддържането на духовния свят са се заели редица хора в античния Филипополис, а една от всичките инициативи, които се провеждат в бъдещата Европейска столица на културата са Европейските писателски срещи, които се провеждат през месец октомври. 

Третият литературен будител, който гостува на Пловдив, бе Мануел Рико Рего. Той се срещна миналата вечер със своите почитатели и организаторите на събитието в Балабановата къща. Началото на литературната вечер бе дадено от Божана Апостолова, която издаде поемите на Рико на български език и обеща, че до година-две ще издаде и част от прозата на автора. Тя заяви, че Пловдив е най-духовният град в България, като сподели още, че срещата с испанския поет и писател е един малък празник на духовността. 

На събитието присъстваха председателя на Общинския съвет – Савина Петкова, директорът на Драматичен театър Пловдив – Кръстьо Кръстев, и литературният критик - Младен Влашки. На литературната сбирка присъства и цигуларят, познат в града под тепетата като пловдивският Моцарт. Той, заедно с Кръстьо Кръстев, въведоха гостите в духа на вечерта с две изпълнения на цигулка и четене на поезията на Мануел Рико от страна на директора на пловдивския храм на Мелпонена. 

Самото представяне на поемите на Рико направи писателят Недялко Славов. Оказа се, че по негова молба, Мануел Рего Рико е изпратил стиховете си на „Жанет 45”. Неговите поеми се отличават със силна образност, дълбочина и многопластовост. Той преплита политическата тематика на Испания с образността, която го заобикаля и влага толкова много чувство в стиховете си, че няма как да не ви докосне. В творчеството му са характерни темите за детството и любовта. Една от поемите му се нарича „Родителска спалня”, като авторът обясни, че за него това е място, олицетворяващо спокойствието и е място, на което някога се е чувствал защитен, а сега, бидейки вече дядо, внукът му усеща същото нещо. 

По време на разговора си с публиката, Рико сподели, че е изключително горд от поканата, която е получи, да гостува в бъдещата Европейска столица на културата. Гостувал съм и в други културни столици, и не можете да си представите какво означава това за мен. Все повече големите корпорации и интернет свиват литературата в ъгъла, но събития като това са истински празник. Относно творчеството си, разказа, че го тревожат екзистенциални въпроси, по които не спира да разсъждава. Такъв бе примерът му за поемата „Безжизнени бензиностанции”. Когато е написал тази поема, той е разсъждавал върху изоставените сгради. С изграждането на модерните магистрали, второкласните пътища в Испания останаха безлюдни. В тях се събират началото и края и именно върху това разсъждавах в онзи период. 

Книгата на Маниел Рико съдържа 20 негови творби на български и испански език, които задават въпроси, актуални и към днешно време, макар някои от тях да са писани преди десетилетия. Те са преведени от Пламен Колев, а за финал ви оставяме една от неговите поеми:

Невъзможни ливади

Има къщи. Ах, вертикалните къщи 

като живи бастиони на покрусата или мечтата.

XXI век на издължаващи се градове, 

на ампутирани градове, живеещи 

вътре в градовете, превърнати в снимки 

от луксозни издания за ограничена продажба.

Там живеят отхвърлените шивачки, 

малко обичаните и лошо обичаните, 

боговете на разписанията и на самотата 

снежна и офисна, 

цветето от масла и чернилка 

на работилиците, и баровете 

измислящи един сумрак 

от димове и мастило и автобуси, 

от застаряващи младежи, 

дишащи нощта 

в студените входове и в колите за моргата.

Има къщи. Ах, самотните къщи, пълни 

с мръсни зазорявания, с нелегални

любови, с магазини 

всичко за лев – дори 

мечтите и най-красивата нощ, всичко за лев – 

като живота в лагерите в Ирак 

или в сенчестите зидове на един ужасяващ Бронкс.

Има къщи. Ах, автобусите, 

които напредват известявайки невъзможни ливади, 

водоскоци понякога изливащи се 

в мушами за маса, в раирани завеси; 

мъгли, замъгляващи стъклата 

на тъжни витрини където дрехите 

се предлагат на разумни цени; 

ах, къщите на разумните

жени, на децата, които никога 

няма да се появят във вестниците, 

на смълчани родители, остарели рано, 

прекалено рано – много преди 

да бъдем същества 

с право на илюзии и разочарования.

Окачат шарените флагчета в квартала за предстоящия фестивал

Шарени знаменца отново ще оцветяват Капана. Екипи на общинско предприятие Чистота връщат знаменцата в квартала за началото на Капана фест, след като лично те ги свалиха в началото на юли. С началото на лятото, заради акцията на общинското предприятие, тръгна градски диалог „За” и „Против” колоритните триъгълничета над паважа. Почитателите им бяха категорични, че те придават особено настроение и отличителност на пешеходната зона в района. Срещуположният лагер пък държеше на мнението, че знаменцата скриват фасадите на ансамбловия паметник на културата и съдържат реклама.

На този етап общината е решила флагчетата да се поставят в зоната само за събития. Стартът на Капана фест е този петък, а вероятно другата седмица знаменцата отново ще бъдат свалени. Върху тях отново има реклама, но само на обекти от квартала. Както бе и със свалените през юли текстилни парчета. Как ще продължи сагата със уличната украса, предстои да разберем.

Тази есен музикантите от група Grimaze тръгват на тур “Да Живеем в Чистота”. Турът включва организирани дневни събития за почистване на отпадъци и вечерни концерти в градовете: Добрич, Бургас, Варна, Севлиево, Русе, Пловдив, Стара Загора и София

“Покрай приятелството и музиката ни започнахме да пътуваме заедно често и не можехме да не забележим колко много отпадъци се хвърлят просто така – сред природата. Започнахме да се замисляме, че реално тези отпадъци във времето стават част от почвата, от която се храним и въздуха, който дишаме. Стават част от нас, защото буквално ядем и дишаме тези химикали. Не трябва човек да е квантов физик, за да се сети, че с текущия ни начин на живот нанасяме щети, заради които бъдещите деца страдат.”

От около година музикантите развиват инициативата “Да Живеем в Чистота”:

https://www.facebook.com/jivotchistota/

Това е страничка във facebook, където те и други привърженици на идеята публикуват снимки на отпадъците, които са събрали с идеята да вдъхновят повече хора да чистят или поне да пазят чисто.

За кратко време инициативата събира над 5000 последователя, които почистват заедно над 65 000 литра боклук.

“Казват, че човек е това, което оставя след себе си. Макар че с бандата не изхвърляме отпадъци в природата, един ден решихме, че не можем просто да се разхождаме, да се радваме на слънцето и да подминаваме целия този боклук навсякъде. В този ден събрахме първите си няколко чувала отпадъци и чувството беше толкова яко, че го препоръчваме на всички. Чувството, че вместо да приспиш собствената си съвест с нещо от сорта на “гадно е, но не е моя работа”, се взимаш в ръце и ставаш част от промяната, която искаш да видиш в света. Ние искаме да оставим чист свят за бъдещите деца. А вие?”

Виждайки толкова много ефективност и ентусиазъм от съвсем малко усилия, на приятелите от Grimaze им хрумва идеята да направят и събития за почистване покрай концертите, които така или иначе имат. Ето го и турът “Да Живеем в Чистота”:

https://www.facebook.com/events/1193926744013613/

Ето и отделните събития за почистване и концерти:

ПОЧИСТВАНЕ – ДАТИ И МЕСТА

28.09 – ДОБРИЧ – Градското дере околo Kaufland

https://www.facebook.com/events/579241248913952/

29.09 – БУРГАС – Върхът с кръста над Меден Рудник

https://www.facebook.com/events/1651332181844308/

30.09 – ВАРНА – Паметника на Почивка

https://www.facebook.com/events/1792600050986325/

07.10 – СЕВЛИЕВО – Около моста на Кольо Фичето – 14:00

https://www.facebook.com/events/1665897000404797/

08.10 – РУСЕ – Комплекс Левента – 14:00

https://www.facebook.com/events/180072322427954/

14.10 – ПЛОВДИВ – Post-Culture Stage

Повече информация скоро!

15.10 – СТАРА ЗАГОРА – Бранителите на Стара Загора – 13:00

https://www.facebook.com/events/1690116031210923/

22.10 – СОФИЯ – Копитото, Витоша

https://www.facebook.com/events/875218932622156/

КОНЦЕРТИ – ДАТИ И МЕСТА

27.09 – ДОБРИЧ – Басейна в Скейт Парка – 20:00

https://www.facebook.com/events/579241248913952/

29.09 – БУРГАС – Бар без Име – 20:00

https://www.facebook.com/events/1651332181844308/

30.09 – ВАРНА – Vintage 33 – 21:00

https://www.facebook.com/events/1792600050986325/

01.10 – БУКУРЕЩ – Under – 20:30

https://www.facebook.com/events/1082705018479080/

07.10 – СЕВЛИЕВО – Клуб “Кафе Театър” – 22:00

https://www.facebook.com/events/1665897000404797/

08.10 – РУСЕ – Караоке Стар – 21:30

https://www.facebook.com/events/180072322427954/

14.10 – ПЛОВДИВ – Post-Culture Stage

Повече информация скоро!

15.10 – СТАРА ЗАГОРА – Jam Club – 22:00

https://www.facebook.com/events/1690116031210923/

22.10 – СОФИЯ – The Stage – 20:30

https://www.facebook.com/events/875218932622156/

От Grimaze ще осигурят материали за почистване като чували за отпадъци и ръкавици.

Отделно казват, че не е задължително хората, които само искат да чистят да идват на концерт. Както и не е задължително хората, които само искат да дойдат на концерт – да чистят. Все пак – всеки, който участва в почистването през деня ще получи безплатен вход за концерт вечерта.

“Надяваме се много хора да се обединим, да почистваме заедно и да споделим музика. Вярваме, че това ще вдъхнови още повече хора да започнат да чистят и да пазят чиста. Нека днес заедно да живеем в чистота!”

Магията на съвременния танц… или как да танцуваш без никакъв звук

Култовият Стивън Петронио откри Седмицата на танца в Дома на културата

Снимки: Марица Колчева 

С Тишина. Така стартира поредното издание на ONE DANCE WEEK в Пловдив снощи. Фестивалът за съвременен танц и пърформънс бе открит в Дома на културата, не от кого да е, а от иконата Стивън Петронио. „Животът е секс, наркотици и танц”, каза предния ден пред феновете на изкуството му култовият хореограф. И показа какво има предвид от сцената на „Борис Христов” с проекта си BLOODLINES. Фестивалът започна с три съвременни танцови спектакъла, като първите два бяха от творчеството на двама от най-великите хореографи на нашето време – Мърс Кънингам и Триша Браун. Стивън Петронио представи и един много личен проект – „В движение”. Това е своеобразна изповед на хореографа, разказваща за собствения му творчески път и 30 години от основаването на компанията. Това бе и третото представление за вечерта. И трите пърфоръмнса бяха изпълнени от танцовата компания на Петронио, носеща неговото име.

Да танцуваш само с шума от движението на въздуха и собствените ти стъпала, които леко, като пера, докоснат дървената сцена. Така започна всичко. Първият спектакъл се случи при пълна тишина в залата. Нямаше нито звук, като тук не броим кашлиците и мобилните телефони на хора от публиката. Танцьорите играеха в някакъв паралелен свят, шумен и музикален, но само според телата им. „Ледената примамка” на Триша Браун постави публиката в пълна тишина и я поведе на пътешествие отмервано от стъпките на танцьорите, техните перфектно синхронизирани движения и концепуалната визия на една от най-емблематичните личности на съврменното изкуство - художника Роберт Раушенберг.

Второто представление- Тропическата гора омагьоса с музика на живо и ефирните сребърни артефакти създадени от бащата на поп арта Анди Уорхол, между които танцьорите изглеждаха като магически същества от друга реалност. Композиторите Джон Дрискол и Ралф Джоус изпълниха оригиналното произведение на Дейвид Тюдор – RAINFOREST, посредством музикални инструменти, които са създадени специално за него.

Финалът, „В движение” на Стивън Петронио, потопи публиката в богатия вътрешен свят на хореографа и бе озвучен от прекрасната музиката на нюйоркската хип-хоп и дъб степ звезда Clams Casino. „Публиката в България е невероятна”, коментира след спектакъла Стивън Петронио. За нас е чест, че това бе последна спирка на европейското ни турне и се надявам се видим отново“.

Фестивалът продължава тази седмица с два спектакъла - ARE FRIENDS ELECTRIC? и и корейската гала вечер - ДУШЕВНО ПРОБОЖДАНЕ и СРАМЕЖЛИВОСТ.