Този път окупираха площада под Джумаята

Снимките на новата Боливудска продукция врят и кипят. След като преди два дни снимачният екип бе превзел подножието на Стария град, то сега окупираха центъра. Около 30 души са се разположили в непосредствена близост до Джумаята джамия. Камери, отражатели и още цял бус с техника се подготвя за продължаване заснемане заснемането на модерната продукция.

Очаква се снимките в града под тепетата да продължат около месец, като от екипа не коментираха кои ще са другите дестинации, на които ще се проведе заснемането.

Към момента актьорите все още не са пристигнали, но десетки жители на града наобиколиха пространството с любопитни погледи, чудейки се какво точно се случва. Някои от тях дори изявиха желание да участват като статисти, но такива вече са наети.

Нова десетка художници в „100 на 100 пловдивчани 4“.

За четвърти път кураторът Костадин Отонов представя в Галерия А+ още 10 художници, сто на сто от Пловдив, в станалата вече традиция изложба под заглавието „100 на 100 пловдивчани“. 

Проектът е отворен, със сигурност до 2019-а, когато Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.

Все по-близко сме до числото сто (броят на показаните досега творци) и все по-нов и различен е разказът за Пловдив, изкуството и, разбира се, за мястото на мъжете в днешния шарен и сложен свят. 

В тази изложба всички автори са 100 на 100 МЪЖЕ. Твърди го художничката Вихра Григорова и с няколко думи щрихиракартината (формат 100х100) на всеки от представените 10 в „100 на 100 пловдивчани 4“. 

Знаците от безкрая на времето са вътрешно строги и аксиоматични, но външната им форма се променя (Ангел Китипов). От черния квадрат избухва пламък над тлеещата жарава на традицията (Ангел Пачаманов). Бялото е цвят, който притежава форма, създаваща нова реалност, подсилена с живопис (Дамян Христов). Пейзажът напуска полезрението и плахо полазва в неизследвани територии (Емил Марков). 

Защо младостта е така самотна и ранима(Илия Йончев)? Нали сме свикнали да търсим у мъжа вечния символ на сила и мощ – бика (Иван Чакъров)...

А може би още е малък и невинен и просто пуска в небето пъстри хвърчила (Кънчо Касабов). Или копнее за жената – експлозия от светлина и цвят (Павел Николов). Къде сбъркахме, как превърнахме невинността на детето в агресия и отричане (Петър Кочевски). Остана ли ни шанс за свободен полет и имаме ли сила да докоснем дъгата (Стефан Лютов)?

Художниците споделят, питат, съмняват се, призовават. Този процес наричаме творчество.

Откриването на живописната изложба е в 18 часа на 24 февруари, Галерия А+, Капана, ул. Загреб 18. Ще продължи до 13 март.

150 броя национални трибагреници и 150 знамена на Пловдив с размери 80/150 сантиметра са подменени в града. Екипи на ОП „Чистота“ смениха и трикольорите с размери 7,5/4,5 метра, които се развяват върху пилоните с височина 15 метра на 6-те входно-изходни артерии.

По традиция флаговете се обновяват два пъти годишно – в навечерието на националния празник 3 март и Деня на Съединението 6 септември, припомни директорът на предприятието Иван Стоянов. Знамената са чисто нови и са осигурени от Община Пловдив.

На 01.03.2016 г. от 18:00 ч. в галерия Възраждане ще се открие изложба живопис на Димитър Манолов ( 1932 г. – 2013 г. ). Изложбата ще продължи до 21.03.2016 г.

Тази изложба е посветена на спомена за удивителния варненски художник живописец Димитър Манолов, който напусна този свят някак неочаквано и бързо през 2013 г. Обичахме и обичаме този творец, защото освен голямия си талант, той беше много чист и като човек, и като художник. Създал веднъж творческите си оригиналности, собствените си метафори и митове, той не отстъпи от пътя си, дори когато не го разбираха. Особен характер, като за особен художник. Непоклатим в истините си, дори когато профаните го игнорираха. Творчеството си Манолов запълваше по неповторим начин с пейзажи – земни и морски, с трогателна любов към цветята, а женския свят, до който се докосна оригинално и дръзко, ще остане завинаги между най-доброто от подобните в българската живописна колекция. 

Краси Алексиева, 2016 г.

This exhibition is dedicated to the memory of  amazing artist  Dimitar Manolov, who left this world somewhat unexpectedly and quickly in 2013. We  loved and we love this artist, because in addition to his great talent, he was very clean  as a person and as an artist. Once when he created  his creative originality, his own metaphors and myths, he never stepped out of the way, even when he was not understood. Special character for a particular artist. Unshakable in his truth, even when the profane ignored him. Creativity of  Manolov is filled in a unique way with landscapes - land and sea, with a touching love for flowers. The female world, which he  touched  boldly and original will remain forever among the best of like in the Bulgarian picturesque collection.

Krasi Aleksieva ,2016

И така минава животът на Госпожица Х. Телефонът й го изяжда, отнема времето й. Виртуалният свят сега е нейният свят и според нея това е наред

Екатерина Стоянова

От няколко години насам не е трудно човек да се сдобие със смартфон. Дори е много лесно да се сдобие с два, три, че и повече. И колкото повече-толкова по-малко.

Какво имам предвид? Нека започна с това: смартфонът не е само телефон. Той е един малък свят. Виртуален. Той има игри, апликации, приложения, интернет... който ти дава достъп до социалните мрежи, вайбър, хенгаут, инстаграм, туитър, 9гаг и хиляди други интересни и безинтересни сайтове и чатове. И колкото повече такива посещаваме и използваме, толкова по-малко време имаме за истинския живот.

Да вземем за (измислен, но, огледайте се – реален) пример Госпожица Х. 

Госпожица Х е студентка, има два смарфона, един таблет, един лаптоп, един настолен компютър и един смартуоч, който не сваля никога от ръката си, защото той дори е waterproof и под душа може да бъде спокойна, че няма да изпусне нотификациите за последните клюки.

Всички  тези устройства използва ежедневно. На всяко от тях има свалени десетки приложения (поне).  Всяко има достъп до интернет и нашата госпожица е доволна-предоволна от този факт.

Всяка сутрин става, прави си кафе и докато вари водата, решава да си прегледа фейсбука, инстаграма и т.н., където има поне по 1 профил/1 страница/група.  Неусетно водата вече е извряла, а часовникът, незнайно как, е „избързал“ с два часа и тя закъснява за първата лекция. „Е, к‘во толкова“ – си казва. Мързеливо се подготвя за тръгване, докато снима всяко свое движение и междувременно вече комуникира с „приятелите си“ през смартфончето, взима слушалките, пуска си плейъра и тръгва.

По пътя си зяпа малкото мониторче и се блъска в хората, което вече я дразни – те защо не гледат къде вървят?

В колата има поставка за телефон и през 2 минути го проверява, да види дали случайно Джони Деп не й е харесал новия статус „отивам на лекции, уффф...“ Нарушава няколко закона за движението, какво от това?

В университета проспуска да чуе какво се случва, защото е заета да играе някакъв симулатор и да разглежда и пише... Няма време да си размени две по-смислени приказки с  колегите, защото в момента хули професора в интернет – човекът не преподава както трябва, нищо не му се разбира.

Друг е въпросът, че тя не го слуша, но това не е проблем. Не е проблем и че приятелите й също не дават почивка на смартфончетата си, защото те са най-важните.  А и какво да си кажат помежду си, когато са заедно? Нали допреди 15 минути са били в общия чат и са си казали всичко?

4 часа лекции и 2 часа упражнения – и тя не разбира нищо, о, колко са виновни лекторите!

На разходката със смарт-приятелите си, във фитнеса, в кафетерията, в нощният клуб, в киното, в театъра – тя винаги има придружител, сещате се кой. Връзката й с него е неразривна и е съвсем удачно да замени връзката си с уж господинът на живота й. Чудо голямо – има много риба в океана, нали? Дори да се изпокара с целия свят – няма нищо, тя си има 2 смартфона.

Когато  се прибере, изтощена от телефонни разговори, сърфиране, снимане, записване и прочее, взима душ и решава да си почине от тежкия ден. Сяда пред компютъра. Ляга си в 3-4, защото е много важно за нея да мине още 10 нива на кенди кръш.

Тя няма истински социален живот, не вижда красотата в света, не е сигурна дали цветята на снимката изглеждат наистина по този начин, защото скоро не се е заглеждала в света около нея.

И така минава животът на Госпожица Х. Телефонът й го изяжда, отнема времето й. Виртуалният свят сега е нейният свят и според нея това е наред.

Това е нормална гледка. Това е истината – забравяме да се огледаме, да се забавляваме ИСТИНСКИ, в реалния свят, където цветята ухаят и хората са топли, дъждът или лъчите на слънцето те докосват и удоволствието от готвенето, ако щеш, е голямо.

Нямаме време да градим връзки, не можем да погледнем хората в очите, защото сме заети да разглеждаме снимките им, не си играем с животните, защото клипчетата с такива ни стигат. 

Роботизирани сме и не го виждаме. Заслепени сме. Ще се събудим ли?

Блокираха пътя към архитектурния резерват

Започнаха снимки за нов индийски филм със снимачна площадка в основата на Стария град. Екипът блокира пътя нагоре, като направи павираните улици непроходими за пловдивчани и гостите на града. Макар че новата боливудска продукция дава хляб на пловдивски статисти, отношението към обикновените минувачи, прекосяващи снимачните площадки по необходимост, беше некоректно. Организаторите на снимачния процес дори направиха забележка по мегафона на нашите репортери, под претекст, че са пречили на снимките.

Никой не пожела да даде каквато и да е информация за проекта. Анонимността сякаш бе превзела участниците, като че ли бяха подписали клауза за мълчание. Опитахме се да разговаряме с един от представителите на екипа, от българска страна, но без успех.  Макар че той пое ангажимент към нашите репортери, да даде изявление по темата, това така и не се случи.

Учудващо за минувачите, индийски ритми по античните улички не се чуха. Нямаше хора в костюми, нито песни и танци. Продукцията е съвременна и вместо жени, облечени в традиционно сари, се виждаха само кичозно пременени момичета и скъпи автомобили.