Групова изложба с куратор Правдолюб Иванов в SARIEV Contemporary

Участват Лъчезар Бояджиев, Вито Валентинов, Войн де Войн, Мариела Гемишева, Правдолюб Иванов, Нестор Ковачев, RASSIM®, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Ив Тошайн, Игнасио Уриарте, Вальо Ченков и Димитър Шопов

Откриване: 27 февруари, 19:00

В първата си за годината изложба галерия SARIEV Contemporary ще представи кураторския проект на художника Правдолюб Иванов – „Оставете ги да рисуват“. Чрез него Иванов изследва различните форми, дефиниции и подходи към рисунката. В изложбата участват утвърдени и млади български художници, работещи с различни техники и похвати, което обуславя и разнообразието в интерпретацията на въпроса „Какво е всъщност рисунката?“. Изложбата не поставя ограничения и цели да разшири понятието за рисунка. Или както коментира кураторът: „Всички медии, техники и идеи са позволени“, с други думи – „Оставете ги да рисуват“. 

Със свои творби ще бъдат представени авторите Лъчезар Бояджиев, Вито Валентинов, Войн де Войн, Мариела Гемишева, Правдолюб Иванов, Нестор Ковачев, RASSIM®, Кирил Прашков, Калин Серапионов, Недко Солаков, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Коста Тонев, Ив Тошайн, Вальо Ченков и Димитър Шопов. В изложбата участва още и испанецът Игнасио Уриарте, който бе за първи път представен в България от галерия SARIEV Contemporary през 2011 г.

Изложбата ще се открие на 27 февруари от 19:00 в галерия SARIEV Contemporary (ул. „Отец Паисий“ 40, Пловдив) и ще може да бъде видяна до 1 април. 

Текст към изложбата: 

След като получих поканата да курирам тази изложба се замислих – мога ли да дам на себе си кратък отговор на въпроса: „Какво е рисунка?”

Опитах се, но не успях, тъй като винаги нещо оставаше отвъд формулировките. Изложбата, която се получи, е факт на желанието ми да попреча и на зрителите да имат лесен отговор на същия въпрос. 

Изложбата показва рисунката в множество проявления: като неповторима следа; като крива на движение; като самото движение; като линия, записваща мисли; или като начин да се илюстрира наратив, но и като наратив за собственото си създаване. Рисунката като проект; като отпечатък на контролиран жест или като автономно действие, документирано от технологично средство. 

Всички медии, материали и идеи са позволени. Всичко, което не е „забранено” с изречението: „Оставете ги да рисуват!”

Правдолюб Иванов

Правдолюб Иванов е роден през 1964 година в Пловдив. Завършил е Национална Художествена Академия, София, България, където днес е преподавател. От 1995 година е член-основател на сдружението Институт за Съвременно Изкуство – София. Правдолюб Иванов има сериозно участие на международната арт-сцена. През 2007 година заедно с Иван Мудов и Стефан Николаев представят България в кураторския проект на Весела Ножарова „Място, на което не си бил преди” на 52- то Венецианско биенале. Участник е в 4-то Истанбулско биенале -1995; Manifesta 3 в Любляна, Словения - 2003; 14-то биенале Сидни, Австралия - 2004; в 4-то Берлинско биенале - 2006 година. Произведения на Правдолюб Иванов са част от колекциите: Софийска градска художествена галерия; ERSTE Bank, Aвстрия; European Investment Bank, Люксембург; European Patent Office, Mюнхен, Vehbi Koc Foundation, Истанбул и Tiroche DeLeon Collection & Art Vantage PCC Limited; частните колекции на René Block, Берлин, Д-р. Хайнц и Д-р. Кюн, Виена Австрия; Недко Солаков и Слава Наковска, София; Спас Русев, София, Лондон. Произведения на Правдолюб Иванов са репродуцирани в издания като Artforum, Frieze, Flash Art и Kunstforum, както и в публикацията East Art Map

Последната рожба на музикалните енергия и любопитство на тромпетиста Михаил Йосифов и тромбониста Велислав Стоянов, Брас Асоциация КОМБО се отправя на турне из България. След множество брас и джаз проекти и събития, творческият дует събра още петима изключителни джаз музиканта, с които, планират да покорят сърцата на публиката в 7 града из страната.

Великолепната седморка се е заела с нелеката задача да покаже още едно от лицата на необятната джаз музика, а именно „Забавната страна на джаза”.

Ако и вие се чудите, как може джазът да е забавен, значи тази програма е точно за вас, защото  Брас Комбината ще ви припомни как се е зародил джазът, във времената на танцовите забави. 

Така че, ако обичате джаза, духовата музика, забавлението, танците и изобщо музиката, която  носи усмивки, намерете най-близкия до вас град, и се включете в купона, гарантиран от най-добрият музикален отбор на родната сцена.

В любимия ПЛОВДИВ гостуваме на 27 февруари, а домакин на концерта ще бъде традиционния за музикалните случки в града Дом на културата „Борис Христов”, където момчетата ще покажат истинската си сила като джаз музиканти. А за задоволяване и на най-взискателната публиката, след ранния концерт в залата, ще последва и късно клубно събитие в клуб Vintage House, за почитателите на безсънните нощи, където, за да е пълно забавлението Мишо и Вили ще се осмелят дори да ви попеят, тъй като там се чувстват като у дома си.

Брас Асоциация КОМБО в състав:

Михаил Йосифов - тромпет, вокал

Велислав Стоянов – тромбон, вокал

Тодор Бакърджиев – тромпет, вокал

Милен Кукошаров – пиано

Димитър Карамфилов – бас

Георги Марков – барабани

Атанас Попов – перкусии

Билети може да намерите на касата пред общината, в OMV, Техномаркет, Orange Center, както и онлайн в мрежата на Eventim.bg. 

В деня на концерта ще се предлагат билети и на място.

* Броят на билетите е ограничен, препоръчва се предварфителното им закупуване.

"Дела трябват, а не думи"

Паулина Гегова

Все още цитираме Дякона и все още отдаваме своята почит към него, но до колко тази почит е просто навик и до колко наистина се замисляме и задълбочаваме в особата му е спорен въпрос.

Утре се навършват 143 години от обесването на Васил Левски.  Поради тази причина днес в Регионалния исторически музей се състоя отворена беседа-урок за живота и делото на Апостола. Пловдив е силно свързан с революционната дейност на Левски. Още от самото й начало той спира погледа си върху големия тракийски град, като важен пункт, който ще изиграе основна роля в предстоящите събития. Пловдивският Революционен комитет продължава да играе тази роля и по негово време и след смъртта му. Въпреки всички сътресения, които преживява, комитетът оцелява до Освободителното въстание, което слага край на турската тирания.

Васил Кунчев попада в града на тепетата още в най-началната си революционна фаза, веднага след като сваля расото, през 1862 година. Безчинствата и терора са непрестанни и в душата му се заражда идеал за жадувана свобода. Свобода, която иска да превърне от блян в реалност. През същата година, откликва на призива на Раковски и се включва във военните действия в съюз със Сърбия. Организират първата революционна легия, под ръководството на Раковски. За да се придвижи до Сърбия трябвало да си уреди паспорт, а това можело да се случи само в Пловдив. Това е и първата му среща с Найден Геров, който чрез стабилни връзки, му е помогнал да го издаде.

До сблъсък между Сърбия и Турция не се стига, а легията е разтурена и Левски се прибира в България. Когато се връща в Карлово, той е задържан и прехвърлен в пловдивския затвор – Таш Капия, където лежи три месеца. Присъдата му не бива изпълнена, защото се намесват Найден Геров и други знаменити пловдивски жители и той бива пуснат напълно оправдан.  На двадесет и шест годишна възраст решава да се запише в класно училище, като ученик-слушател при Йоким Груев.  Но поради недостатъчни средства не може да завърши годината и напуска, прехвърляйки се като учител в карловска област.

През 1868 година се разтурва и Втората легия, в която участва. Чак тогава в ума му изкристализира идеята за вътрешно въстание. В началото на 1869-та година пак се озовава в Пловдив, който по онова време е бил най-големият град с българско население. Среща се с видни младежи от града или региона, изградени борци в една или друга база от националните борби.  Димитър Матевски, Душо Хаджидеков, Христо Илич, Григор Караджов, всички са запленени от огъня на Дякона. Левски им внушава, че трябва да изградят някои легални форми за събиране на дейците, като например читалища. Първото бива създадено в Стария град, което се превръща и в главното свърталище на революционерите.

Освен всичко останало, Апостолът създава и други дружби като тази с Христо и Георги Търневи, чиито баща построява Търновския хан. Той се превръща в любимо място на Левски, защото е в края на града, в кв. Кършияка , малко след речния канал.  Място, предлагащо добро укритие и също толкова добър път за бягство ако се наложи.

С Никола Кацара пък са участвали в църковни служби. Обичали са да сядат на брега на Марица и да пеят народни песни. Красивите им гласове са се виели из дърветата и са замирали нейде в необятните води.

Знакови места в Пловдив, обвързани с Васил Левски:

Руското вицеконсулство, тогавашната къщата на Найден Геров, която изгаря. Намирала се на ъгъла на ул. „Съборна”срещу бившата девическа гимназия.

Затворът Таш Капия. Там са хвърляни и са намирали смъртта си много от заловените въстаници. Намира се в днешния щаб на армията, където е бил стария турски конак.

Пловдивското тракийско училище,  сегашната сграда на Градската художествена галерия.

Училището Св. Троица, където учител е бил Димитър Матевски. Намира се на днешната улица Душо Хаджидеков. Тя бива съборена и до днес пространството стои празно.

Търневия хан. Пометен безхаберно от градските власти.  Там също няма паметен знак свързан с дейността на Левски.

Къщата на Никола Кацара. На нейно място днес е построен жилищен блок.

Къщата на д-р Рашко Петров, виден участник в революционното сдружение, участник и в първата легия, при когото Левски се е укривал.

Пловдив отрази своята почит към Дякона със създаването на паметника на Левски, в парк Бунарджик, но това е единствената признателност. Може би тя изобщо не е достатъчна.

Съвместно с всичко останало, общинският съвет е организирал и конкурс на тема „Левски и моето съвремие” за разказ, есе, стихотворение и русунки.

Рисунките от конкурса са изложени в Народната библиотека „Иван Вазов”.

Най-малкият участник в конкурса е Ивайла Найденова от ОУ „Алеко Константинов”, която прочете своето есе. Други отличени ученика бяха Соня Милева ,Нелина Вранчева и Никол Павлова от хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”.

Художникът откри изложбата си „Изпадане в съзнание“

Самите картини са отражение на „сцената“ в живота на автора

Екатерина Стоянова

Колкото по-дълго време човек наблюдава една картина, толкова по-дълбок смисъл открива в нея. Често в самата картина той съзира собствените си копнежи, страхове, живот, вижда себе си.

Именно в това се изразява магията на художественото изкуство, а такава магия определено се усеща от снощи в Градската художествена галерия – Пловдив, където бе открита изложбата на Петър Джельов. Тя ще гостува до края на месеца.

Хора на различна възраст се възхитиха от съвременната живопис с пост-импресионистичен характер, представена от маестро Джельов. Картините му са изпълнени с мекота и топлина, показват разделянето на светлината от тъмнината. Те категоризират неразривен смисъл и, по думите на известната художничка и домакин на събитието - Вихра Григорова, „Творецът е създал първия пейзаж – нарисувал е хоризонта, изгряло е слънцето и е разделил светлината от тъмнината, и той го е разбрал.“

Близък приятел на твореца коментира, че Джельов сякаш, обърнат с главата надолу, е стъпил в небето и земното притегляне за него всъщност е небесно. От него разбрахме, че художникът месеци наред се е събуждал с изгрева на слънцето, за да рисува, играейки и помагайки си със светлината, танцуваща по платната. Неговата стеснителна, но топла и приветлива персона успява да вплете късчета от тази светлина в картините си, вдъхвайки им живот. Възхищение и радост се будят в съзнанието на наблюдателя, който може да закупи и отнесе вкъщи някое от красивите произведения. Така той ще прибере не просто една картина, а един сноп от емоции, един магически букет от топлина и светлина.

Самите картини са отражение на „сцената“ в живота на автора, определен от Светослав Петров като твърд моралист, но и дълбока и широка душа, която иска да направи света малко по-щастлив. Факт е, че картината говори за създателя си, затова вярвам в думите му.  Подборът на цветове и нюанси, сливащи се в приказни танци, внушават чувство на мекота, топлина, деликатност и нежност. В галерията се усеща присъствието на картините.

Освен на творбите, гостите на събитието имаха възможността да се насладят на прекрасната музика на три момчета от музикалното училище. Откриването завърши с пожелание за успех и издигане на художника, приветствия и сърдечни аплодисменти, и пивко червено вино.

"Прелюдия към изгубената душа" е моноспектакъл на актьора и режисьор Радослав Йорданов, който в този случай е и преводач на текста и продуцент на спектакъла. По разказа "Записки на един луд" от гениалния Н.В.Гогол. 

Кратко описание:

“Исках да създам персонаж, съвършено отделен от грижите да се занимава с излишни декори и реквизит. Всичко, което се случва с него да бъде личната му история, отново и отново съпреживявана, сякаш се намира в някакъв постоянен сън, стрес, желание, блян, стремление и халюцинация, лъжа или истина. За мен не е важно къде се намира героят – може да е в лудницата, може да си е у тях и да чете дневника си, може вече да е в чистилището и да чака своята присъда – това не е център на събитията – това е условно. Което ме интересува обаче е: какво се случва с този герой и защо се случва именно така както се случва? Защо преживява така съкровено, така дълбоко всички събития? Колко чувствителна трябва да е една душа, за да й се случват подобни неща и как тя се бори? Като актьор и режисьор приемам реализацията на този спектакъл повече като научна дейност. Да дълбая все по - навътре и да откривам още и още в героя. "

Радослав Йорданов

БИЛЕТИ НА МЯСТО 8/10 лв., 7 лв за ученици и студенти

Малката /кафе/ Библиотека кв.Капана

Билетен център пред Община Пловдив

Час: 19:30

Място: Клуб Библиотеката

Дата: 18.02.2016

Тези произведения са написани от знаменити автори и макар да са доста кратки, някои, състоящи се само от едно-две изречения, те съдържат всички съставки на жанра разказ. Гениални сами по себе си, пронизват организма като стрела, с дълбочина и литературно майсторство. Ето ги и тях!

Продавам детски обувчици. Неизползвани. 

Хемингуей

Последният човек на земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука. 

Фредрик Браун

Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара, за да провери оставащия бензин. Покойникът беше на двадесет и три години. 

О. Хенри

Събудих се със силни болки по цялото тяло. Отворих очи и видях една сестра, която стоеше до леглото ми.

-Г-н Фуджима, -каза тя -вие сте късметлия, успели сте да оцелеете след бомбардирането на Хирошима преди два дни. Сега сте в болница, на безопасно място.

С мъка, изговаряйки всяка дума, аз я попитах:

-Къде съм?

-В Нагасаки! - каза тя.

Алан Е. Майер

От как Рита бе жестоко убита, Картър седи до прозореца. Никакъв телевизор, четене, писане на писма. Неговият живот е това, което се вижда зад завесите. На него му е все едно кой му носи храна, плаща сметките, той не излиза от стаята. Неговият живот е бягащи физкултурници, смяна на годишните времена, минаващи автомобили, призрака на Рита. Картър не разбира, че в тапицирания с бял плат отвътре изолатор няма прозорци. 

Джейн Орвис

Двете момчета стояха и гледаха как Сатаната бавно се отдалечаваше. Блясъка на неговите хипнотизиращи очи все още размътваше главите им.

-Слушай, той какво искаше от теб?

-Душата ми! А от теб?

-Монета за телефона-автомат. Трябваше спешно да позвъни.

-Искаш ли да отидем да хапнем?

-Искам, но сега съвсем нямам пари.

-Няма страшно. Аз имам много. 

Браян Нюел

Най-накрая в това глухо, самотно селце неговото търсене завърши. В малка, схлупена къща, до огъня седеше Истината. Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.

-Вие ли сте Истината?

Старата, сбръчкана вещица тържествено кимна.

-Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?

Старицата се изплю в огъня и отговори:

-Кажи им, че съм млада и красива!

Робърт Томпкинс