Стоян Николов хербаризира родния си диалект, за да го запази за поколенията

Книгата върви с речник, след първите десет минути се буквално се изяжда от читателя 

Извънредното издание на Spirt&Spirit тази седмица ни запозна със Стоян Николов – Торлака и неговия дебют „Северозападен романь”. Защо меко? Защото така се говори на северозапад- романь, буркань и така е написана цялата книга. Дори след прочит на част от нея на живо от сцената в Петното ти трябва малко време да осмислиш чутото, дали е правилно, дали си го разбрал и дали изобщо има някакъв смисъл в него. Но, разбира се, че има –това е един роман, от който наистина се нуждаем в момента.

„Северозападен романь” започва своето съществуване малко случайно. Николай Фенерски попада на блога на Торлака, който вече е написал няколко глави на своя си роден диалект. Това не е някакъв вид фанатично землячество – нека си го кажем, когато след няколко години бабите ни умрат този език ще се загуби. Този на северозапада, този на Родопите, на Еленския балкан...една загуба за езика ни, която няма да има как да възвърнем. За това пък се намират хора именно като Торлака и Фенерски, които се заемат с тази задача – поне за един от всичките краища на България, които се нуждаят от хербаризиране. Николов си има редовна работа, която пак е свързана с писане, а романа твори вечер, след като всички у тях си легнат и го оставят на спокойствие. Признава си, че никога не би се заел да превежда от български на северозападен подобно количество думи и като носител на диалекта му е било по-лесно. Най-интересното – целият романь е бил написан на ръка! Чак първата редакция е представлявала преписването му на компютър. Няма как да се пише художествена литература на компютър, смята авторът. Мотивацията му е една – да покаже на хората красотата на мястото, в което е израснал.  Различен език, различна философия, различен хумор, различен светоглед. Ако отидете там и някой ви каже „Още ли мърдаш” или някой цветущ израз за майка ви, то това е породено от една искрена любов. Трудно е да го обясня, трябва да дойдете и да го усетите, казва той. Не може да разбере защо толкова години се обръща внимание на столицата. Защо в останали държави щом излезе книга за провинцията тя се превръща в бестселър, едва ли не, а тук единствено си мислят, че северозападът се опитва да си се отцепи. Както сами се изразиха, повечето виждат този край като Северозападнала България. Щом се докоснете до книгата може да усетите каква лъжа всъщност е това. От целия процес на писането едно е било най-трудно на Торлака  – речникът. Да, на последните страници може да се допитвате до северозападно-български речник, който ще ви обясни всяка една от по-сложните и непознати думи. Разбира се, в реалния живот някои от тях не биха могли да бъдат описани в по-малко от три страници, но Фенерски и Николов успяват да ги синтезират до поне няколко реда.

Макар и написан на диалект този роман може да се преведе на друг език, твърдят представящите го и допълват, че дори на македонски няма да има нужда от превод. Книжовният български език е малко тромав на моменти, смятат те. Сложността да прочетете Северозападен романь? Голяма в първите десет страници, но после езикът завладява. Диалектът става като ваш роден, а самата книга бива изпивана за ден.

Във фаталния ден, петък 13-ти, и минути преди откриването на фотографската изложба на Vampyr Works в галерия Point Blank Gallery слушателите на Радио Пловдив и предаването „Молескин“ ще могаt да чуят любимата музика на фотографа, криещ се зад този псевдоним – Любомир Атанасов. Той е живял 18 години в Париж, където е учил кино, но страстта му към фотографията се е превърнала в негова професия. Псевдонимът му е препратка към легендарния филм за вампири – „Носферату“ на Фридрих Мурнау от 1922 г. В работата си той има най-голям интерес към портрета, човешкото лице и времето като философска тема. Любомир Атанасов е от две години в Пловдив и в момента се занимава с фотографска галерия „Ластици“ в Капана. Повече за работата му, както и за любимата му музика ще можете да чуете днес от 17 часа в предаването „Молескин“.

Днес от 19 часа ще се открие първата изложба на Любомир Атанасов в Пловдив. В Point Blank Gallery той ще представи четири голямоформатни портрета, а на откриването ще свири и пловдивският музикант Илко Биров (който вече е бил гост в „Молескин“).

Който пропусне предаването днес, ще може да слуша повторението в неделя от 19 часа по Радио Пловдив. 

Трима творци разкриха как се допълват и вдъхновяват взаимно

Ставаш истински художник, не когато се научиш да рисуваш, а когато не можеш да живееш без да рисуваш, казва Стефано Поповски

Културен център Бялата къща отвори сезона в залите си с една симфония от картини и поезия. Иван и Стефано Поповски като баща и син си поделиха стените в арт центъра  и внесоха живот с прелестните си картини, а Златина Великова допълни изяществото на вечерта със стиховете си. 
„Като дива река” е последната стихосбирка на поетесата, която преди едва няколко месеца беше представена именно в Бялата къща. Публиката чу класически стихове, пропити с любов и красота, с малко надежда и тъга, които с лекота те оставят без дъх. В стихосбирката й освен поезия може да намерите и картини и то не на кого да е, а от самия Стефано Поповски. Двамата си признават, че вдъхновението им често идва един от друг. Този стих го написах по онази картина, сподели Златина, сочейки едно от произведенията на Поповски в залата. Двамата така се допълват, че тя пише, виждайки неговата живопис, а той взима четката, четейки неин стих.  
Много пловдивчанин потрепват щом чуят името Иван Поповски. Той е сред доайените на художниците в Пловдив, а на изложбата в Бялата къща събра отново десетки свои приятели, роднини и дори ученици. Вие ни показахте първия грамофон, първата италианска музика, ние дори не знаехме, че съществува нещо подобно на този свят, припомняха му негови възпитаници от художествената гимназия, а той все така скромно се усмихваше. Свит в думите си, но адски смел с картините. Творец, отдал живота си на рисуването, който заслужава дълбок поклон. 
Стефано Поповски е пример за това „син на баща си”. Той е най-добрият математик сред художниците и най-добрият художник сред математиците. Полиглот, художник, математик – за неговите таланти и умения граница няма. Ставаш истински художник, не когато се научиш да рисуваш, а когато не можеш да живееш без да рисуваш, казва Стефано и упорито го доказва с живота си. Освен с класическа живопис, той се занимава и с компютърна. Наскоро Deviantart, електронната Библия на милиони творци по света,  присъди отличие за най-добра творба на пловдивчанина.

Световни оперни звезди с Вагнеров репертоар пристигат в България за уникален концерт на Пловдивска опера. Музика от "Летящият холандец", "Залезът на Боговете", "Валкюрия" и "Зигфрид" е включена в програмата "Вагнер в една вечер" на 28 февруари от 19 часа в Градски дом на културата.  В Пловдив ще пее сопраното Елизабет Стрид и тенорът Дениел Брена под диригентството на маестро Иван Ангелов. 

Елизабет Стрид е сред звездите на Вагнеровия фестивал в Байройт. Тя е позната на пловдивската публика от летния фестивал Opera Open, където участва в мултимедийното представление  "Полетът на валкюрите".  След Пловдив шведското сопрано ще пее в нова продукция на "Зигфрид" в родния град на Вагнер - Лайпциг.  Ангажиментите й за участие в постановки на Вагнерови опери вече се простират до 2017 година, когато ще изиграе ролята на Зиглинде в Чикагската опера.

Американският тенор Даниел Брена е определен от изданието The Times като "един от най-младите и най-убедителните изпълнители на Зигфрид в момента". През януари и февруари 2015 той пее в миланската Ла Скала в постановката "Die Soldaten", с която получава огромно признание и на оперния фестивал в Залцбург през 2012. Програмата на Даниел Брена включва предстоящи анагжименти в операта в Прага, в Метрополитън опера Ню Йорк и в операта във Вашингтон.

Маестро Иван  Ангелов е гостуващ диригент в най-престижните европейски и световни оперни театри и концертни зали. Негова е идеята да представи творчеството на Вагнер като подбере оперна музика в рамките на двучасов концерт. Не е тайна, че огромната продължителност на Вагнеровите опери  респектира еднакво музиканти и зрители по цял свят. 

Билети за "Вагнер в една вечер" с Елизабет Стрид и Даниел Брена се продават на касата на Концертна зала в Пловдив, в Билетен център пред Общината в Пловдив и онлайн в eventim.bg.

Един малко по-нежен и женствен Spirt&Spirit ни посрещна тази седмица в Петното с „Летящ акордеон” от Ина Иванова. Един човек отдаден на литературата и на чистотата на думите. Един човек на перото, който е премерен в писането си и има диамантена твърдост в изказването си. Една жена, която намира стоманено същество в себе си след написването на последната си книга.

Щом четеш нейни творби в теб остава усещането, че вътре в героите й има друг човек, който наблюдава самата ситуация. Един поглед, който много прецизно отчита нюанси, не замазва. Ина си признава, че именно това и е номерът – да влезе в главата на всеки един от героите си, което далеч надминава обичайната шизофрения. Тери Пратчет поставя терминът „главознание” на подобен вид практика. Как успяваш да се измъкнеш от него? Аз излизам от главите им, но те от моята май никога, сподели пред многолюдната публика Иванова. С премерени и издържани разкази тя не случайно е любимка на колегите си критици. Ако един звук е сбъркан в речта, цялата й хармония изчезва, цитира авторката и споделя, че понякога се налага да се работи до фонетично ниво. Макар и да е направила първите си крачки с поезия, споделя че в прозата намира своя вътрешен уют, защото може да разказва хора, а не само случки. Но в процеса си на писане , типично по филологически, избягва да си вярва. Текстът е по-умен от автора си, сигурна е тя и допълва, че той е повече от това, което знаеш за него.

Със сборника си тя се впуска в един рисков свят- света на късия разказ. Мъкне в себе си седмици наред цели вселени, герои и случки, които след това за ден-два успява да побере с думи в писанията си. Но в текстовете й няма да видите нищо автобиографично, колкото и нереално да звучи. Силно вярва, че авторът трябва да е безпощаден и по никакъв начин да не жали героите си, което е невъзможно за човек, който пише автобиографично и несъзнателно се опитва да се изкара жертва чрез героите си.  Разликата от предишните й творби се вижда ясно – романтичните пастелени цветове са сменени от твърдостта на графиката. Доста по-иронична и стоманена, но все така премерена и оригинална.

Ина толкова разнежи публиката снощи, че финалът на срещата й с читателите бе белязан от една изключително колоритна случка. Големият Здравко Попов в типичен хладнокръвен, забавен и хирургически точен стил попита колежката си дали има мъж до себе си. Въпросът прозвуча като покана за танц. Да, имам, от 15 години,отговори писателката и уточни, че няма брак. Не всичко е загубено, разсмя цялото Петно авторът на Кон на втория етаж.